Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание
на двадесет и втори февруари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 13193 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Ищецът С.С Н.Ц.за
осъществяване на общественополезна дейност а.у.в България, поддържа твърдение,
че по силата на Завещателно разпореждане от 23.09.2003г. на А.А.З., което е
вписано в Съда по наследствени дела, окръг Съфък, Щат Ню Йорк на 08.01.2008г. и
прието от този съд на 28.02.2008г., той придобил правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ поземлен
имот № 1257 с площ по графични данни от
1204кв.м. от квартал 125 по плана на
гр. София, местност кв. „Горна Баня",
одобрен със Заповед Х2 РД-50- 307/20.04.1995г. и Заповед
№ РД-09-278/20.09.2007 г.,
който имот попада в
урегулиран поземлен имот № IX,
без обозначена площ на имота , при граници и съседи на имота по скица: от три
страни - УПИ № IX и от запад - УПИ № 1 - отреден за ф-ка за бутилиране на
минерална вода е направено съобразно констативен нотариален акт №11, том I-A,
per. № 2799, дело № 8 от 12.02.2009 г. на нотариус Р.Б., рег.№273 на НК, вписан
в службата по вписвания гр. София вх. per. № 3947, акт 21, том X, дело № 2206, а според уточнителна молба от 01.11.2012г. - актуалният
градоустройствен статут на имота по действащата кадастрална карта на гр. София,
район „Овча купел", кв. Горна баня, е отразен в скица № 85977/03.12.2012г. на СГКК- София и
представлява поземлен имот с
идентификатор 68134.4332.9601 при
съседи: имоти с кад.идентификатор
68134.4332.9627, 68134.4332.9631,68134.4332.1601,68134.4332.9627. Завещанието на А.А.З., което
произвело своето правно действие на 10.08.2007г., когато завещателят починал в
Съединените американски щати - легитимирало
ищеца като универсален правоприемник на всички права /без парични суми по
частните завети/ и задължения на наследодателя А.А.З. към датата на неговата
смърт. В частност – същото завещание легитимирало ищеца и като собственик - конкретно
на процесния недвижим имот, тъй като споменатият имот бил е възстановен в
собственост на завещателя, по силата на чл. 1, ал. 1 от Закона за
възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти и във връзка с
това - деактуван със Заповед № РД-57-99/25.02.1997 г. на кмета на Столична
община и се включвал в неговия патримониум към датата на откриване на
наследството. Ответницата
Е.И.Д. формално се
легитимирала пред трети лица като собственик на същия имот, но без в
действителност да притежава правото на собственост. Тя се снабдила с констативен нотариален акт №11, том I-A,
per. № 2799, дело № 8 от 12.02.2009 г. на нотариус Р.Б., per. № 273 на НК,
вписан в службата по вписвания гр. София вх. per. № 3947, акт 21, том X, дело №
2206. Пред
нотариуса, ответницата легитимирала правата си с Договор за прехвърляне на наследство и наследствени
права № 630 от 19.04.2004 г. акт № 78, том I -
нот. И.И.,*** действие РС-Тетевен, вписан в службата по вписвания при
РС-Тетевен под № 159, том I, per. № 443/2004 г. С този договор И.С.И., действащ
като пълномощник, с пълномощно № 978/04.08.2003.г. на Консулството на Република България в гр.Ню Йорк,
САЩ, прехвърлил в полза на ответницата от името и за сметка на А.А.З.,
безвъзмездно, и безсрочно цялата съвкупност от права и задължения и фактически
отношения, представляващи идеалната част от наследството, която самият прехвърлител е получил от покойните
си родителиА.А.З., б.ж. на гр.София (починал на 04.01.1981г. в Ливан, гр.
Бейрут; издаден Акт за смърт №
465/09.10.1997 г. на Община "Лозенец", гр.София) и Ц.Х.-К.-З., б.ж.
на гр.София, починала 16.03.1967 г. в Ливан, гр. Бейрут. Този договор бил нищожен, поради липса на съгласие: пълномощникът
не е имал представителна власт за извършеното безвъзмездно и безсрочно
прехвърляне на цялата съвкупност от права и задължения и фактически отношения,
представляващи идеалната част от наследството, която А.А.З. е получил от
родителите си. Независимо от това – договорът бил нищожен и поради нарушаване
на предписаната от закона форма- следвало да бъде под форма на нотариален акт,
тъй като предмет на разпореждането били и недвижими имоти. Тъй като договорът
бил нищожен, той не е пораждал правно действие и към момента на извършване на
завещанието в полза на ищеца – описаните в завещатиено активи, между които и
процесния недвижим имот, се намирали в патримониума на завещателя т.е. той е
могъл валидно да се разпореди с тях. Ответницата обаче владеела имота и доколкото
се легитимирала формално като негов собственик – ищецът имал правен интерес да
търси ревандикация на своята вещ. Така мотивиран, ищецът претендира за осъждане
на ответницата, да му предаде владението върху процесния недвижим имот и да му заплати
направените пред настоящия съд съдебни разноски.
Предявените искови
претенции са оспорени от ответника Е.И.Д., което твърди, че а.у.в България не е собственик на процесния
имот, тъй като черпи материалната си легитимация от нищожно завещание и релевира възражение в такава насока.
Наследодателят А.З.е съставил процесното завещание в Съединените американски
щати и предвид факта, че се касаело за завещателно разпореждане с недвижим
имот, находящ се на територията на Република България, то приложимото право за
установяване на действителността на направеното завещание следвало да се
определи чрез стълкновителните норми на Кодекса на международното частно право.
Видно от разпоредбите на чл. 89 и сл. от
КМЧП - законодателят определил българското право за приложим закон относно
завещателната дееспособност, формата на завещанието т.е. насочил като приложимо
право към Закона за наследството. Представеното завещание обаче, недвусмислено
мотивирало извода, че то не е съставено,
съобразно формата за действителност, която е уредени в Закона за наследството
чл. 24 от ЗН: не е съставено от или пред нотариус, нито е прочетено пред
завещателя и двама свидетели, а при това не било изготвено и съобразно формата,
предписана от закона за саморъчно завещание по чл. 25 от ЗН: не било изписано
ръкописно и саморъчно от завещателя. Самото завещание, според своето
съдържание, не било направено в полза на
юридическото лице - ищец в настоящето производство, а в полза на а.у.в
България, Американски офис за развитие и университетски отношения, 1725 К
Стрийт, X. У., ап. 411, окръг Колумбия, 20006-1419, САЩ, поради което ищецът не бил надлежно материално
легитимиран да основава правата си на този акт на имуществено разпореждане. Моли
за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ищеца да заплати направените
съдебни разноски.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на прието
като доказателство – в ригинал и заверен превод Завещателно разпореждане от
23.09.2003г. на А.А.З., което е вписано в Съда по наследствени дела, окръг
Съфък, Щат Ню Йорк на 08.01.2008г. мотивира извода, че подписалото го лице е
изразило воля да се разпореди с имуществото си за след своята смърт.
Съдържанието на завещанието, което е било изготвено в оригинал на английски
език, на територията на Съединените американски щати, в щат Ню Йорк, град
Ривърхед, съдържа три частни завещателни разпореждания – за определени палични
суми – платими в полза на три отделни лица и същевременно- универсално
разпореждане с цялото останало (след изпълнението на заветите) имущество, в
полза на субект/ти, посочен като „..а.у.в България, Американски офис за развитие
и университетски отношения, 1725 К. Срийт, Х.У., ап.411, окръг Колумбия,
20006-1419, САЩ..“ Документът
/на стр.19-22 от делото/ е изготвен с механично пишещо средство, подписан от
лицето, което се посочва като негов автор и заверен с печат и подпис на
длъжностни лица.
Като доказателство по
делото е приета Заповед № РД-57-99/25.02.1997г. на Кмет на Столична община, с
която е постановено да се отпише от актовите книги на общинските недвижими
имоти и да се предаде владението върху посочен в заповедта имот на наследниците
наА.А.З..
Като доказателство по
делото е приет Нотариален акт за собственост на недвижим имот №11, том I-A, per. № 2799, дело №
8 от 12.02.2009 г. на нотариус Р.Б., per. № 273 на НК, вписан в службата по
вписвания гр. София вх. per. № 3947, акт 21, том X, дело № 2206 от чието съдържание се
установява, че е констатирано и признато правото на собственост на Е.И.Д. върху
описан в нотариалния кат недвижим имот, въз основа на представения пред
нотариуса Договор за
прехвърляне на наследство и наследствени права № 630 от 19.04.2004 г. акт № 78, том I - нот. И.И.,*** действие
РС-Тетевен, вписан в службата по вписвания при РС-Тетевен под № 159, том I,
per. № 443/2004г.
Споменатият по- горе договор също е приет като
доказателство по делото /на стр.28 от делото/ и от съдържанието му се
установява, че легитимиралия се в качеството на пълномощник И.С.И., с пълномощно № 978/04.08.2003.г. на Консулството на Република
България в гр. Ню
Йорк, Съединени
американски щати е
прехвърлил от името и за сметка на упълномощителя А.А.З., в полза на Е.И.Д., цялата
съвкупност от права и задължения и фактически отношения, представляващи
идеалната част от наследството, която самият прехвърлител е получил от покойните си родителиА.А.З., бивш жител *** (починал на 04.01.1981г. в Ливан, гр. Бейрут;
издаден Акт
за смърт № 465/09.10.1997 г. на Община "Лозенец", гр.София) и Ц.Х.-К.-З.,
бивш жител ***, починала 16.03.1967 г.
в Ливан, гр. Бейрут.
В хода на съдебното
дирене са изслушани и приети две отделни експертни заключения, относно
идентичност на процесния недвижим имот с отразявания върху съществуващи имоти
на кадастралната карта – изготвени от вещи лица И.Н.Д./първоначално/ и доц. д-р
В.И.К. /повторно/, които следва да бъдат обсъдени подробно след/ с оглед
релевираните доводи за идентичност на имота.
Като доказателство по
делото е прието Удостоверение по ф.д. № 11/1991г. на Благоевградски окръжен съд
относно правосубектността и представителната власт на ищеца - С.С Н.Ц.за
осъществяване на общественополезна дейност а.у.в България.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
По претенцията с правно основание чл. 108 от ЗС;
Предмет на спора е заявеното
от ищеца право на собственост върху процесния недвижим имот, идентифициран от
ищеца като част от действащата кадастрална карта.
Не се спори по отношение
на твърдението, че процесният имот се намира във владение на ответницата, срещу
която е предявен иска, нито твърдението на ищеца, че последната се легитимира
формално в качеството си на собственик, но черпи правата си от друго,
конкуриращо спрямо посоченото от ищеца правно основание – Договор за прехвърляне на
наследство и наследствени права
№ 630 от 19.04.2004 г. акт № 78, том I - нот. И.И.,*** действие РС-Тетевен.
Своето право на
собственост, ищецът твърди да е придобил по силата на споменатото вече
Завещателно разпореждане от 23.09.2003г. на А.А.З..
По същество, доколкото
всяка от страните оспорва правното действие на сделката, която легитимира
правото на собственост на насрещната страна – то разрешаването на спора е
обусловено от преценката на доказателствата, спрямо релевираните от страните
доводи.
По отношение на въпроса
за правното действие на Завещателно разпореждане от 23.09.2003г. на А.А.З.,
съдът прие, че е приложимо правото на държавата, на чиято територия е изготвено
завещанието и на чиято територия е открито наследството- Съединените
американски щати.
Уместно е да се
отбележи, че в това отношение съдът
споделя релевираните от ищеца доводи, относно действието във времето на
КМЧП, който към момента на изготвяне на завещанието все още не е бил обнародван
като нормативен акт и не е бил действащо право и следователно – неговите норми
не биха могли да имат обратно действие и да намерят приложение при преценка за
спазване на формата за действителност на процесното завещателно разпореждане
(становище на ответника с вх. № 109486/04.10.2013г. в което се цитират известни
и на съда разрешения от доктрината и съдебната практика на ВКС).
Преди всичко обаче,
съдът намира за особено важно да обсъди спорния въпрос за надлежната материална
легитимация на ищеца в процеса, доколкото С.С Н.Ц.а.у.в България, твърди, че като
посочен в завещанието субект -именно то придобива процесния имот по силата на
изричен частен писмен акт – завещателно разпореждане.
Доколкото правата на
ищеца произтичат от конкретен акт (правна сделка mortus causae), то ищецът следва да може да бъде идентифициран ясно и безусловно като субект, в чиято
полза е извършено завещателното разпореждане, в съдържанието на самото завещание.
Същият извод се налага
очевидно и предвид разпределението на доказателствената тежест, доколкото на
ищеца е известно изричното оспорване, направено от страна на ответницата в
споменатата насока – още в отговора на исковата молба.
Внимателният преглед на
завещателното разпореждане обаче, създава сериозно съмнение относно
идентичността на ищеца в качеството на лице, в чиято полза е направено
завещанието. В съдържанието на
завещателното разпореждане, на стр. втора, завещателят сочи, че желае да се
разпореди за след смъртта си в полза на /цит/ „..а.у.в България, Американски офис
за развитие и университетски отношения, 1725 К. Срийт, Х.У., ап.411, окръг
Колумбия, 20006-1419, САЩ..“
Ще трябва да се има
предвид, че както според правото на държавата, в която е изготвено завещанието
- Съединени американски щати, щат Ню Йорк (което настоящият състав на съда
проучи задълбочено, чрез официални източници), така и според правото на Р.
България, където се намира процесния недвижим имот, съществува изискване за ясно и недвусмислено идентифициране на правните
субекти, в чиято полза се извършва акт на имуществено разпореждане. За юридическите лица изискването предполага,
да бъде посочено точното им наименование, седалище и данни от регистърното
производство /регистърен номер/.
На настоящия състав на съда
е известно, че в Съединетите американски щати съществуват няколко регистри,
които идентифицират субектите с регистрационен номер, в зависимост от сферата
на тяхната дейност, докато на територията на Р. България, регистрите за
юридически лица с нестопанска цел са уредени в ЗЮЛНЦ.
Особено важно е да се
посочи обаче, че според представеното и приложено на стр.9 от делото
удостоверение – първото решение по регистърното производство т.е. решението за вписване
на учреденото С.С Н.Ц.за осъществяване на общественополезна дейност а.у.в
България датира от 2005г. (Решение № 1768/13.07.2005г.), докато самото
завещателно разпореждане датира от 23.09.2003г.
Тази конкретна
констатация мотивира от логическа страна резонния въпрос, относно причината за твърде
неясното индивидуализиране на правния субукт, в чиято полза е направено
завещателното разпореждане т.е. прави впечатление, че е са прецизно посочени
наименование и точен адрес на офис на другоюридическо лице, със седалище в
Съединените американски щати - Американски офис за развитие и
университетски отношения, 1725 К. Срийт, Х.У., ап.411, окръг Колумбия,
20006-1419, САЩ. Що се отнася до „..а.у.в България“ не е посочен нито
един индивидуализиращ субекта признак, а причината за това е очевидна и логична - към момента на изготвяне на завещателното
разпореждане, ищецът все още не е съществувал като правен субект.
Този факт, на свой ред поставя
под съмнение тезата на ищеца, че именно той С.С Н.Ц.за осъществяване на
общественополезна дейност а.у.в България с БУЛСТАТ*******и адрес: гр. Благоевград, ул. „Г.И.-М."
№ 1 е субектът, в чиято
полза завещателят е волеизявил да се разпореди с имущество за след смъртта си и
без всяко съмнение - дискретира материалната легитимация на ищеца, като лице,
което може да черпи права от споменатото завещание.
Съдържанието на
завещанието обосновава по- скоро вероятен извод, че завещателят се е разпоредил
с имущество в полза на трето лице, неучастващо в настоящия процес - Американски
офис за развитие и университетски отношения, 1725 К. Срийт, Х.У., ап.411, окръг
Колумбия, 20006-1419, САЩ, за да бъде създаден условно наречения „а.у.в
България“, който все още не е съществувал. Дали е налице връзка между
споменатото лице Американски офис за развитие и университетски отношения (което
се идентифицира с точно посочено наеменование и седалище) от една страна и ищеца
- С.С Н.Ц.за осъществяване на общественополезна дейност а.у.в България трудно
може да се установи от съдържанието на представените пред съда доказателства.
Впрочем, настоящият съд не би могъл да издирва служебно наличието или липсата
на такава връзка, без да наруши принципите на равенство, състезателност и
безпристрастност.
Като беше споменато по-
горе, проблемът с надлежната материална легитимация на ищеца е част от предмета
на спора, в който е бил въведен още с отговора на исковата молба, но до края на
съдебното дирене пред настоящата инстанция - ищецът не представи необходимите убедителни
доказателства. При това положение, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен, без да бъдат обсъждани останалите релевирани от страните доводи,
свързани с правните последици на завещанието, които нямат отношение към ищеца.
По претенцията за
присъждане на съдебни разноски;
С оглед изхода на спора,
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответницата е легитимирана да
получи от ищеца сумата на направените съдебни разноски.
Но понеже в последното
съдебно заседание по делото, процесуалният представител на ответницата заяви,
че не претендира разноски - такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.С Н.Ц.за осъществяване
на общественополезна дейност а.у.в България с БУЛСТАТ********и адрес: гр. Благоевград, ул. „Г.И.-М." № 1, per. по ф. д. № 11/1991 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, срещу Е.И.Д. с ЕГН **********
и адрес: *** иск с правно основание чл.
108 от ЗС, за предаване владението върху следния недвижим
имот: поземлен имот № 1257 с площ по графични данни от 1204кв.м. от квартал 125
по плана на гр. София, местност кв. „Горна Баня", одобрен със Заповед Х2
РД-50- 307/20.04.1995г. и Заповед № РД-09-278/20.09.2007 г., който имот
попада в урегулиран поземлен имот № IX, без обозначена площ на имота , при граници и съседи на имота по
скица: от три страни - УПИ № IX и от запад - УПИ № 1 - отреден за ф-ка за
бутилиране на минерална вода, а понастоящем представляващ поземлен имот с кад. идентификатор 68134.4332.9601 при съседи: имоти с кадастрални идентификатори както следва: 68134.4332.9627, 68134.4332.9631, 68134.4332.1601,6 8134.4332.9627, отразени в скица №
85977/ 03.12.2012г. на СГКК- София.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба,
пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: