Мотиви към Присъда №30 от 17.12.2019г.,
постановенa по НОХД №342/2019г. по описа на РС - Левски.
В Районен съд – гр. Левски е внесен обвинителен акт от
Районна прокуратура – гр. Левски, с който е повдигнато обвинение срещу Е.И.А.
за това, че в периода от 05.04.2019 г. до 07.06.2019 г. в землището на село А.,
от отдел 360 „д” – ДГТ, при условията на продължавано престъпление и в
съучастие като съизвършител с Н.П.Н., ЕГН:********** ***, без редовно писмено
позволително, извършила сеч и извозила от горския фонд дъбови дърва за огрев,
като случаят е маловажен, както следва:
- на 05.04.2019 г., без редовно писмено позволително,
извършила сеч и извозила от горския фонд 2,5 пространствени куб.м. дъбови дърва
за огрев на стойност 213,00 лева, като щетата, нанесена на горския фонд е в
размер на 63,00 лева;
- на 07.06.2019 г., без редовно писмено
позволително, извършила сеч и извозила от горския фонд 1,3 пространствени
куб.м. дъбови дърва за огрев на стойност 113,00 лева, като щетата нанесена на
горския фонд е в размер на 33,00 лева. Общата стойност на нанесената щета
възлиза на 422,00 лева – престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.1, вр. чл.26, вр.
чл.20, ал.2 НК.
Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу Н.П.Н. за това, че в периода от 05.04.2019 г.
от 07.06.2019 г. в землището на село А., от отдел 360 „д” – ДГТ, при условията
на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с Е.И.А., ЕГН:**********
***, без редовно писмено позволително, извършил сеч и извозил от горския фонд
дъбови дърва за огрев, като случаят е маловажен, както следва:
- на 05.04.2019 г., без редовно писмено позволително,
извършил сеч и извозил от горския фонд 2,5 пространствени куб.м. дъбови дърва
за огрев на стойност 213,00 лева, като щетата нанесена на горския фонд е в
размер на 63,00 лева;
- на 07.06.2019 г., без редовно писмено
позволително, извършил сеч и извозил от горския фонд 1,3 пространствени куб.м.
дъбови дърва за огрев на стойност 113,00 лева, като щетата нанесена на горския
фонд е в размер на 33,00 лева. Обща стойност на нанесената щета възлиза на
422,00 лева – престъпление по чл.235, ал.6, вр. с ал.1, вр. с чл.26, вр. с
чл.20, ал.2 от НК.
В проведеното по делото публично съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура – Левски поддържа повдигнатото
обвинение. Излага подробни съображения за доказаност на обвинението от
събраните по делото доказателства. Навежда довод, че престъпленията, извършени
от всеки от двамата подсъдими се доказват от обективна и субективна страна от
събраните доказателства, включително направените от подсъдимите самопризнания.
Счита, че с оглед приобщените по делото справки, налице са предпоставките на
чл.78а НК по отношение и на двамата подсъдими. Пледира същите да бъдат
освободени от наказателна отговорност, като им бъдат наложени административни
наказания. Моли иззетите вещи, послужили за извършване на престъплението, да
бъдат отнети в полза на държавата, както и предмета на престъплението – на
основание чл.235, ал.7 от НК. Иска от съда в тежест на подсъдимите да бъдат
възложени направените по делото разноски.
Подсъдимата Е.И.А. дава обяснения, с които заявява, че два
пъти са ходили в гората, взели са дървата, за да имат с какво да отопляват
малките деца, тъй като нямали дърва вкъщи. Извозили ги с каруца, която била
тяхна собственост. Признава се за виновна. При упражняване на предоставеното й
от съда право на последна дума моли съда да й наложи глоба.
Подсъдимият Н.П.Н. дава обяснения, с които заявява, че той
и майка му докарали дървата с каруцата, за децата. При упражняване на
предоставеното му от съда право на последна дума моли съда да му наложи глоба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както
и доводите на страните, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимата Е.И.А. е
родена на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, циганка, с българско
гражданство, с начално образование, неомъжена, живее на семейни начала,
безработна, осъждана, с ЕГН:**********.
Подсъдимият Н.П.Н. е
роден на ***г***, с постоянен адрес ***, циганин, с българско гражданство, с
основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН:**********.
Подсъдимият Н.Н. е син на подсъдимата Е.А..
На 05.04.2019г. двамата решили да набавят дърва за огрев, тъй
като в семейството имало малки деца и нямали пари да закупят такива за
отопление. На посочената дата, подсъдимите Н. и А., с помощта на две конски
каруци, отишли в землището на с.А., отдел 360, подотдел Д, представляваща
държавна горска територия. Посредством бензинов моторен трион отсекли общо 2,5
пр.куб.м. дъбови дърва за огрев, които натоварили в една от каруците. По това
време, свидетелите А.В.В. и И.М.Р. ***, в изпълнение на служебните си
задължения извършвали обход в землището на село А. Същите чули звук от моторен
трион и тръгнали по посока на звука. Когато пристигнали на място, установили
подсъдимите, които отсичали дървета и ги товарели в спряната в близост до тях
конска каруца. Свидетелите В. и Р. решили да ги изчакат на подходящо място за
извършването на проверка, тъй като преценили, че същите могат да се укрият, ако
ги забележат сега. Изчакали подсъдимите на излизане от гората, когато ги спрели
за проверка. Установили самоличността на лицата – подсъдимите Е.А. и Н.Н.,
както и че същите нямали разрешително за сеч. С помощта на ролетка било
измерено натовареното количество дървесина. За така констатираното, св.В.
съставил 5 бр. АУАН с номера 694, 695, 696, 697, 698 от 05.04.2019г. спрямо
подсъдимата Е.А.. С АУАН №696/2019г. били иззети 1,5 пр.куб.м. дъбови дърва за
огрев и 1 бр. конска каруца, оставени за отговорно пазене на Е.А.. Съставени
били 8 бр. АУАН с номера 699, 700, 701, 702, 703, 704, 705, 706 от 05.04.2019г.
спрямо подсъдимия Н.Н.. С АУАН №699/2019г. бил иззет бензинов моторен трион без
модел и марка, оставен на отговорно пазене в ДГС – Плевен. С АУАН №704/2019г.
били иззети 1 бр. конска каруца и 1,5 пр. куб.м. дъбови дърва за огрев, които
срещу разписка били оставени за отговорно пазене на подсъдимия Н.Н..
На 07.06.2019г. двамата обвиняеми решили отново да набавят
дърва за огрев за семейството. Посредством конската каруца, същите отишли в
землището на село А., отдел 360, подотдел Д, представляваща държавна горска
територия. Посредством моторен трион, подсъдимите отсекли 1,3 пр.куб.м. дъбови
дърва за огрев, които натоварили в каруцата. Действията им отново били
забелязани от свидетелите В. и Р., които в изпълнение на служебните си
задължения извършвали обход на посочената горска територия. След като
дървесината била натоварена в каруцата и подсъдимите тръгнали да напускат
гората, свидетелите В. и Р. ги спрели за проверка, в хода на която установили,
че подсъдимите нямали разрешително за извършване на сеч и транспортиране на
дървесината. Същата не била маркирана с контролна горска марка. Съставени били
8 бр. АУАН с номера 855, 856, 857, 858, 859, 860, 861, 862 спрямо подсъдимия Н.Н..
С АУАН №855/07.06.2019г. бил иззет бензинов моторен трион, с неустановен модел
и марка, оборудван с шина и верига, който бил оставен за отговорно пазене в ДГС
– Плевен. Съставени били 3 бр. АУАН с номера 863, 864, 865 спрямо подсъдимата Е.А..
По
доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните
в хода на съдебното производството: гласни доказателствени средства - показанията
на свидетелите И.М.Р., А.В.В., обясненията на подсъдимата Е.И.А., обясненията
на подсъдимия Н.П.Н.; писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН с
номера 699, 700, 701, 702, 703, 704, 705, 706 от 05.04.2019г., АУАН с номера
694, 695, 696, 697, 698 от 05.04.2019г., АУАН с номера 855, 856, 857, 858, 859,
860, 861, 862, 863, 864, 865 от 07.06.2019г., справки от РДГ-Ловеч за предходни
нарушение на ЗГ от подсъдимите Н.Н. и Е.А., таксационно описание и ортокарта,
разписки за отговорно пазене на вещи, справки за съдимост, справка от РДГ-Ловеч,
справка от РС-Левски, справка от ТД НАП – Велико Търново, справка от СИС при
РС-Левси; заключение на вещото лице по изготвената съдебна лесо-техническа
експертиза.
Целият събран по делото доказателствен материал е
еднопосочен и безпротиворечив, като от него се установяват фактите, описани в
обвинителния акт и приети за установени от съда. Съдът даде изцяло вяра на
показанията на свидетелите И.Р. и А.В., тъй като същите са подробни, логични,
безпротиворечиви, депозирани са от лица, даващи показания за непосредствено
възприетото от тях по време на изпълнение на служебните им задължения, без
каквито и да било данни за възможна заинтересованост от изхода на делото.
Безспорно се установява от свидетелските показания установеното в хода на
извършените от горските служители две проверки на различни дати - а именно сеч
на дъбова дървесина и транспортирането й с конска каруца, именно от подсъдимите
Н. и А., като дървесината не е била маркирана и лицата не са представили
разрешителни за извършваните от тях действия. Свидетелските показания са в
унисон с писмените доказателства, и по-конкретно съставените на датата на
констатираните нарушения АУАН.
Даде се вяра на депозираните в хода на съдебното следствие
обяснения от двамата подсъдими, с които признават вината си и заявяват, че са
отсекли дървесината, за да набавят дърва за отопление на малки деца, част от
семейството им. Обясненията на двамата подсъдими не се опровергават, а напълно
се подкрепят от останалия доказателствен материал, същите еднопосочни и
безпротиворечиви помежду си. Поради изложеното, съдът ги цени като годни гласни
доказателствени средства, а не само като израз на правото на защита на
подсъдимите.
Даде се вяра и на заключението на вещото лице по
изготвената съдебна лесо-техническа експертиза, като изготвено от компетентно
лице, мотивирано, отговарящо пълно на поставените въпроси. От същото се
установява, че сечта, товаренето и транспортирането с конски каруци на дъбови
дърва за огрев от подсъдимите е от държавна горска територия. Установява се, че
пазарната цена на незаконно добития на 05.04.2019г. дървен материал е в общ
размер на 213 лв., а нанесената щета на горския фонд е 63 лв. Пазарната цена на
незаконно добития на 07.06.2019г. дървен материал е 113 лв., а нанесената щета
на горския фонд е 33 лв. Общата стойност на нанесената щета на горския фонд на
05.04.2019г. и 07.06.2019г. е 422 лв.
Писмените доказателства също се възприеха изцяло като
официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните
функции и по предвидения в закона ред, както и частни документи, неоспорени от
страните.
От правна
страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се
налага изводът, че всеки от подсъдимите Е.И.А. и Н.П.Н., са осъществила
поотделно от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.235,
ал.6, вр с ал.1, вр. с чл.26, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
От обективна страна, подсъдимата Е.А., в периода от
05.04.2019 г. до 07.06.2019 г., в съучастие като съизвършител с Н.П.Н.,***, от
отдел 360 „д” – ДГТ, без редовно писмено позволително, извършила сеч и извозила
от горския фонд дъбови дърва за огрев.
На 05.04.2019г., без
редовно писмено позволително, подсъдимата А., в съучастие като съизвършител с Н.П.Н.,
извършила сеч и извозила от горския фонд 2,5 пространствени куб.м. дъбови дърва
за огрев на стойност 213,00 лева, като щетата нанесена на горския фонд е в
размер на 63,00 лева.
На 07.06.2019 г., в съучастие като съизвършител с Н.П.Н.,
без редовно писмено позволително, извършила сеч и извозила от горския фонд 1,3
пространствени куб.м. дъбови дърва за огрев на стойност 113,00 лева, като
щетата нанесена на горския фонд е в размер на 33,00 лева.
Общата
стойност на нанесената щета възлиза на 422,00 лева.
Авторството на деянието е безспорно установено от
посочените по-горе гласни и писмени доказателства.
Изпълнителното деяние било осъществено, като на всяка една
от посочените дати дървесината е била нарязана посредством бензинов моторен
трион и натоварвана на конска каруца. Посредством конската каруца, отсечените
дървета са били транспортирани от гората. Безспорно е установено, че
подсъдимата А. не е имала разрешително за сеч и транспортиране на дървесината.
Престъплението е осъществено в съучастие с подсъдимия Н.Н., като съизвършител,
тъй като всеки един от двамата подсъдими е взел участие в изпълнителното деяние
на двете инкриминирани дати. Деянието представлява маловажен случай по смисъла
на чл.93, т.9 НК, с оглед размера на общата нанесената щета на горския фонд, в
резултат на извършеното престъпление, която е под минималната работна заплата
за страната.
От субективна страна, престъплението е извършено при форма
на вината пряк умисъл. Подсъдимата е
съзнавала, че не разполага с разрешително за отсичане на дървета и за тяхното
транспортиране, съзнавала е общественоопасния характер на деянието и е предвиждал
неговите общественоопасни последици, с които се нанасят щети на горския фонд,
но въпреки това е целяла настъпването на престъпния резултат, тъй като е имал
необходимостта от добиване на дървесина за отопление на семейството. От
субективна страна подсъдимата е съзнавала, че осъществява деянието в
съизвършителство с подсъдимия Н. – налице е общност на умисъла.
Описаните деяния са извършени от Е.А. при идентична
обстановка, в непродължителен период от време и при еднородност на вината, поотделно
всяко от тях осъществява състава на престъплението по чл.235, ал.6, вр. ал.1,
вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което следва да бъде прието, че второто деяние се
явява продължение на предшестващото го и поради това цялостната престъпна
дейност на подсъдимата следва да бъде квалифицирана като продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал. 1 от НК.
От обективна страна, подсъдимият Н.П.Н., в периода от
05.04.2019 г. до 07.06.2019 г., в съучастие като съизвършител с Е.И.А.,***, от
отдел 360 „д” – ДГТ, без редовно писмено позволително, извършил сеч и извозил
от горския фонд дъбови дърва за огрев.
На 05.04.2019 г.,
без редовно писмено позволително, подсъдимият Н., в съучастие като съизвършител
с Е.А., извършил сеч и извозил от горския фонд 2,5 пространствени куб.м. дъбови
дърва за огрев на стойност 213,00 лева, като щетата нанесена на горския фонд е
в размер на 63,00 лева.
На 07.06.2019 г., в съучастие като съизвършител с Е.А., без
редовно писмено позволително, извършил сеч и извозил от горския фонд 1,3
пространствени куб.м. дъбови дърва за огрев на стойност 113,00 лева, като
щетата нанесена на горския фонд е в размер на 33,00 лева.
Общата
стойност на нанесената щета възлиза на 422,00 лева.
Авторството на деянието е безспорно установено от
посочените по-горе гласни и писмени доказателства.
Изпълнителното деяние било осъществено, като на всяка една
от посочените дати дървесината е била нарязана посредством бензинов моторен
трион и натоварвана на конска каруца. Посредством конската каруца, отсечените
дървета са били транспортирани от гората. Безспорно е установено, че
подсъдимият Н. не е имал разрешително за сеч и транспортиране на дървесината.
Престъплението е осъществено в съучастие с подсъдимата Е.А., като съизвършител,
тъй като всеки един от двамата подсъдими е взел участие в изпълнителното деяние
на двете инкриминирани дати. Деянието представлява маловажен случай по смисъла
на чл.93, т.9 НК, с оглед размера на общата нанесената щета на горския фонд, в
резултат на извършеното престъпление, която е под минималната работна заплата
за страната.
От субективна страна, престъплението е извършено при форма
на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че не разполага с разрешително
за отсичане на дървета и за тяхното транспортиране, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и е предвиждал неговите общественоопасни
последици, с които се нанасят щети на горския фонд, но въпреки това е целял
настъпването на престъпния резултат, тъй като е имал необходимостта от добиване
на дървесина за отопление на малките деца от семейството. От субективна страна
подсъдимият е съзнавал, че осъществява деянието в съизвършителство с
подсъдимата А. – налице е общност на умисъла.
Описаните деяния са извършени от Н.Н. при идентична
обстановка, в непродължителен период от време и при еднородност на вината,
поотделно всяко от тях осъществява състава на престъплението по чл.235, ал.6,
вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което следва да бъде прието, че второто
деяние се явява продължение на предшестващото го и поради това цялостната престъпна
дейност на подсъдимия следва да бъде квалифицирана като продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
По наказанието:
Съдът прие, че по отношение и на двамата подсъдими Е.И.А. и
Н.П.Н., са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаването им от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.
За престъплението по чл.235, ал.6, вр. ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба
от сто до триста лева.
От процесното престъпление няма съставомерни имуществени
вреди.
Подсъдимият Н.П.Н. не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК и не е осъждан.
Подсъдимата Е.И.А. е реабилитирана за предходното си
осъждане – по НОХД №558/2007г. по описа на РС-Левски, с присъда в сила от
24.03.2008г., с която й е наложено наказание глоба в полза на държавата в
размер на 100 лв. От изисканата справка от ТД НАП – Велико Търново, се
установява, че глобата е присъединена към ИД №150800005614 с Разпореждане за
присъединяване от 23.09.2013г. Няма данни за извършени други действия по принудително
изпълнение. На 19.01.2019г. е прекратено принудителното й събиране поради
изтекъл абсолютен десетгодишен давностен срок по ДОПК. Няма постъпили плащания
по изпълнителното дело.
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение №2 от 28.02.2018г. по
т.д. №2/2017г. на ОСНК на ВКС, реабилитацията е допустима и при неизпълнено
наказание глоба, когато за събирането й е образувано изпълнително производство,
след последователното изтичане на давностните срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5
или чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК и сроковете по чл. 86 – 88а от НК. В
тези случаи през времето от образуването до прекратяването на изпълнително
производство абсолютна давност не тече. В мотивите на тълкувателното решение е
прието, че разпоредбата на чл.82, ал.5 от НК дерогира само абсолютната давност,
но не и обикновената, която се прилага и при образувано изпълнително
производство. По този начин се постига справедлив баланс, от една страна, с
въвеждането на мерки за засилена защита на фискалния интерес, а от друга, с
ограничаване на възможността държавните органи да се ползват от тях, когато
забавеното събиране на глобата се дължи на бездействието им. Образуването на
изпълнително производство по своята същност е действие, което прекъсва
давността, т.е. от осъществяването му започва да тече нов 2-годишен срок. Ако в
този срок не се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието глоба
става неизпълнимо по принудителен ред на основание чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК.
В процесния случай,
от датата на образуване на изпълнителното производство за събиране на
процесното наказание глоба (присъединяване към друго изп.д.) – 23.09.2013г. и
при липсата на други действие по принудително изпълнение, към датата на
извършване на настоящото престъпление са изтекли последователно срока чл.82, ал.1,
т.5 и този по 88а от НК. Предвид на това подсъдимата следва да се счита за
реабилитирана за предходното й осъждане, и същата се явява неосъждана по
смисъла на закона.
Поради изложените съображения съдът призна всеки от
подсъдимите Е.И.А. и Н.П.Н. за виновни в извършване на престъплението, за което
на всеки от тях е повдигнато обвинение, и на основание чл.78а от НК ги освободи
от наказателна отговорност и им наложи административно наказание глоба.
При определяне размера на административното наказание глоба
съдът съобрази следните обстоятелства:
Като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на
Е.И.А. съдът взе предвид доброто й процесуално поведение, същата дава
обяснения, както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното
следствие, признава вината си, лошото й материално положение и мотивите за
извършване на престъплението – липсата на парични средства за закупуване на
дърва и необходимостта от отопление на малките деца, част от семейството й. Не
се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид на изложеното,
съдът наложи на подсъдимата Е.А. административно наказание глоба в минималния
предвиден в закона размер, а именно – 1000 лева, като намери, че в конкретния
случай същото е от естество да постигне целите на наказанието.
По отношение на подсъдимия Н.П.Н. съдът взе предвид като
смекчаващи отговорността обстоятелства доброто му процесуално поведение, Н.
дава обяснения, както в хода на досъдебното производство, така и в хода на
съдебното следствие, признава вината си, лошото му материално положение и
мотивите за извършване на престъплението – липсата на парични средства за
закупуване на дърва и необходимостта от отопление на малките деца, част от
семейството. Не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид
на изложеното, съдът наложи на подсъдимия Н.Н. административно наказание глоба
в минималния предвиден в закона размер, а именно – 1000 лева, като намери, че в
конкретния случай същото е от естество да постигне целите на наказанието.
Относно
разноските:
Предвид признаването на подсъдимата Е.И.А. за виновна в
извършването на престъпление по чл.235, ал.6, вр с ал.1, вр. с чл.26, вр. с
чл.20, ал.2 от НК, на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в нейна
тежест направените на досъдебното производство разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер на 50,40лв., които да заплати по сметка на ОДМВР – Плевен,
както и направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 20,00
лв., за възнаграждение и дневни разноски на вещото лице, които да заплати по
сметка на РС – Левски.
Предвид
признаването на подсъдимия Н.П.Н. за виновен в извършването на престъпление по
чл.235, ал.6, вр с ал.1, вр. с чл.26, вр. с чл.20, ал.2 от НК, на основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в негова тежест направените на досъдебното
производство разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 50,40лв.,
които да заплати по сметка на ОДМВР – Плевен, както и направените в хода на
съдебното производство разноски в размер на 20,00 лв., за възнаграждение и
дневни разноски на вещото лице, които да заплати по сметка на РС – Левски.
Относно
веществените доказателства:
На основание чл.235, ал.7 от НК съдът постанови отнемане на
предмета на престъплението: 1 пространствен куб. м. дъбови дърва за огрев,
иззети с АУАН №696/2019 г., оставени за отговорно пазене на Е.А. с разписка от
05.04.2019 г. и 1,5 куб.м. дъбови дърва за огрев, иззети с АУАН №704/2019 г.
оставени за отговорно пазене на Н.Н. с разписка от 05.04.2019 г.
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът постанови
отнемане в полза на Държавата на веществените доказателства, за които се
установи, че принадлежат на виновните и са послужили за извършване на
престъплението: 1 бр. конска каруца иззета с АУАН №704/2019 г. оставена за
отговорно пазене на Н.Н. с разписка от 05.04.2019 г.; 1 бр. бензинов моторен
трион, без модел и марка, иззет с АУАН №699/2019 г., оставен на отговорно
пазене в ДГС – Плевен, разписка на л.46 от ДП и 1 бр. бензинов моторен трион, с
неустановени модел и марка, оборудван с шина и верига, иззет с АУАН №855/2019
г., оставен на отговорно пазене в ДГС – Плевен, разписка на л.65 от ДП.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: