Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……/21.11.2023 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в публичното съдебно
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 247 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „Т.М.“ ЕООД срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД искове, както следва: с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за заплащане на сумата от 55 000,00 евро – стойност за възстановяване по неразрешената платежна операция от 11.09.2020 г.; с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗПУПС за заплащане на сумата от 9 900,00 лева – стойност за възстановяване по неразрешената платежна операция от 11.09.2020 г., представляваща теглене на каса от И.К.Й.; на основание 79 ЗПУПС за заплащане на сумата от 74,25 лева - удържани банкови такси за извършените неразрешени платежни операции от 11.09.2020 г.; на основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 4636,86 лева – обезщетение за забава в плащането на горните суми за периода 12.09.2020 г. – 31.01.2021 г., заедно със законната лихва върху главниците от предявяването на исковата молба (09.02.2020 г.) до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
В исковата молба се поддържа, че между страните на 03.05.2018 г. е сключен договор за разплащателна сметка в евро с IBAN ***, по силата на който ищецът възлага на ответната банка да открие и води разплащателна сметка на негово име в евро, като правата и задълженията на страните са уредени в действащите към сключването му Общи условия. Съгласно договора и общите условия (ОУ) титулярът може да се разпорежда със средствата по сметката чрез законния си представител или негов пълномощник, упълномощен с нотариално заверено пълномощно. Платежните операции по време на действие на договора са извършвани от ищеца предимно онлайн чрез интернет банкиране, като не са извършвани касови тегления или кредитни операции на място в поделение на банката. На 11.09.2020 г. са извършени две неразрешени от ищеца или упълномощено от него лице платежни операции: 1/ кредитен превод на стойност 55 000 евро в полза на М.А.Б. с посочено основание консултантски договор № 268/31.08.2020 г.; и 2/ теглене на каса на сумата от 9 900,00 лева от И.К.Й.. Ищецът оспорва да е давал съгласие за извършване на платежните операции, нито да има, каквито и да е отношения с лицата М.Б. и И.Й.. Оспорва и да е упълномощавано лицето И.К.Й. с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 11.09.2020 г., заверен от нотариус Д.Р., нотариус с рег. № 278 на Нотариалната камара, с район на действие района на РС- гр. Бургас. За неразрешените банкови операции ищецът узнава на 11.09.2020 г. от С.К., служител на ответната банка от РЦ „Приморски“, ФЦ „Приморски“ – Варна, който уведомява управителя на дружеството по телефона и чрез имейл. На 11.09.2020 г от ищеца е подадена жалба вх. № 0312-10-00916/11.09.2020 г., с която с твърди банката да е уведомена за оспорването на платежните операции. Ищецът счита, че при извършва на неразрешени платежни операции банката не е положила дължимата грижа да провери представеното пълномощно.
Ответникът не оспорва, че е страна по договор за разплащателна сметка с ищеца; че на 11.09.2020 г. във ФЦ Бургас се е явило лицето И.К.Й., който въз основа на представеното спорно пълномощно се е легитимирал като пълномощник на ищеца; че са извършени банковите операции твърдени от ищеца, за превод на сумата от 55 000 евро и за теглене на каса на 9 900 лева. Счита, че Банката е положила дължимата грижа след като за операциите е представено пълномощно, което е формално редовно от външна страна и за нея не възниква задължение за друга проверка на представителната власт. Оспорват се твърденията да не е положена дължимата грижа. Банката е уведомена, че пълномощното е неистинско след изпълнение на операцията. Банката няма вменено законово или договорно задължение да контролира предмета или законосъобразността на сделката, затова и доводите, че операцията се извършва в друг клон, по необичаен до този момент за търговската практика на дружеството начин, че е с необичайно висок размер за дейността; че операцията се извършва по нареждане на пълномощник или че заверката е в друг град, различен от седалището на дружеството, не могат да създадат обосновано или необосновано съмнение в автентичността на операцията, респ. да ангажират отговорността на банката. Претендира разноски.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа твърденията и ги доразвива.
С допълнителния отговор се поддържат и доразвиват доводите в отговора.
Конституираните по делото третите лица-помагачи на страната на ищеца - М.А.Б., нотариус Д.С.Р. и помощник-нотариус Д.Р.Т. не вземат становище.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема следното:
Фактическия състав пораждащ отговорност по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС включва следните елементи: 1) сключване на валиден договор за платежна услуга с доставчик на платежна услуга, 2) наличие на осъществена неразрешена платежна операция (тази, за която липсва съгласие на платеца) и 3) уведомяване без неоснователно забавяне на доставчика на платежни услуги от ползвателя след узнаването за такава операция, но не по-късно от 13 месеца от задължаването на сметката.
Първата от гореизброените предпоставка е наличието на валиден договор за
платежна услуга с доставчик на платежна услуга. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1
ЗПУПС банките са доставчик на платежни услуги, включително свързани с
откриването и поддържането на платежни сметки (чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗПУПС)
каквато е и разплащателната сметка като вид банкова сметка (***. 6, ал. 3, т. 1
Наредба № 3 от 16 юли 2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни
операции и за използване на платежни инструменти, приложима към процесния период). Между страните е отделено като безспорно
обстоятелството, а същото се потвърждава и от приложения по делото договор (л.
10), че на 03.05.2018 г. в гр. Варна между ищеца „Т.М.“ ЕООД и ответника „БАНКА
ДСК“ ЕАД е сключен договор за разплащателна сметка за неопределен срок (чл. 7
от договора). Следователно между ищеца и ответната банка в качеството си на
доставчик на платежна услуга съществува валиден договор за платежна услуга.
Втората предпоставка е наличие на осъществена неразрешена платежна операция
(тази, за която липсва съгласие на платеца). Съгласно чл. 70, ал. 1
ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал
съгласие за изпълнението й, като при липса на съгласие тя се явява се явява неразрешена.
По делото е безспорно обстоятелството, че на 11.09.2020 г в офис на ответната
банка в гр. Бургас се явява И.К.Й. и представя нотариално заверено пълномощно
(л.21) в своя полза, като нарежда извършването на парични операции от сметката
ищеца. Съгласно заключението на Съдено-счетоводна експертиза (л. 252) на
11.09.2020 г. от разплащателна сметка на ищеца са изпълнени следните банкови
операции:
- паричен превод на сумата от 55 000 евро (107 570,65 лева) по банкова сметка *** М.А.Б. с посочено основание „И.К.Й. п/но 1580/11 консултантски договор № 268/31082020 за М.А.Б.“ , за който от сметката на ищеца е събрана такса в размер на 1,28 евро (2,30 лева) и
- плащане в брой на сумата от 5074,32 евро (9 900,00 лева) на И.К.Й. с основание „И.К.Й., п/но 1580/110920“ (л. 84); за което от сметката на ищеца е събрана такса в размер на 37,69 евро (74,24 лева).
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните, основано е на представените по делото финансови документи (л. 82, 83, 84) и представено от ответната банка извлечение от сметката на ищеца, поради което съдът го кредитира като правилно и приема за установено, че на 11.09.2020 г. по нареждане на И.К.Й. от сметката на ищца са извършени гореописаните банкови операции.
За да се установи дали тези операции са извършени със съгласието на ищеца по делото е назначена Съдебно-почеркова експертиза (л. 248) със задача да се провери автентичността на представеното от И.К.Й. нотариално заверено пълномощно от 11.09.2020 г. (л. 24). Според заключението на вещото лице, неоспорено от страните, нито подписът, нито името на управителя на ищцовото дружество Е.Д.С.в изследваното пълномощно са изпълнени от нея. Следователно пълномощното е неавтентичен, неистински документ и не поражда целените с него правни последици, да учреди надлежно представителна власт за И.К.Й. да извършва от името и за сметка на ищцовото дружество на процесните банкови операции от неговата разплащателна сметка.
И.К.Й. не е пълномощник на ищеца и въз основа на по-ранни пълномощни. Това обстоятелство се потвърждава от представеното по делото копие от нотариално заверено пълномощно (л. 18) и справка – удостоверение (л. 19) и двете заверени нотариус Р.К.с район на действие РС – гр. Варна, рег. № 212 в регистъра на Нотариалната камара. От документите е видно, че управителят на ищцовото дружество упълномощава на 03.05.2018 г. Б.П., Т. Т. и С.Т., а на 07.08.2020 г. Х.Ц.да представляват дружеството пред ответната банка, включително като подписват подават и получат платежни нареждания. Както е видно от текста на документите сред упълномощените не фигурира лицето И.К.Й..
Изложеното налага изводът, че процесните 4 банкови операции не са извършени със съгласието на ищеца или упълномощено от него лице, поради което те се явяват неразрешени.
Третата предпоставка за възникване на отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е уведомяване без неоснователно забавяне на доставчика на платежни услуги от ползвателя след узнаването за такава операция, но не по-късно от 13 месеца от задължаването на сметката (чл. 77, ал. 1 ЗПУПС). Между страните е безспорно обстоятелството, че на 11.09.2020 г. след като у служители на ответната банка възниква съмнение за автентичността на пълномощното, въз основа на което са извършени процесните банкови операции, те се свързват с управителя на ищцовото дружество за потвърждение на пълномощното, видно от Писмо с изх. № 10.10.2020 г. от ответната банката (л. 29) и електронна кореспонденция от същата дата (л. 20). След узнаване за извършените плащания на същия ден 11.09.2020 г. управителят на ищеца подава и писмена жалба (л. 23) до банката, с която формално уведомява последната, че операциите са извършени без съгласие на ищеца, от неоправомощено лице. Уведомлението е извършено в 13-месечния срок от извършване на плащанията, поради което е изпълнена и третата предпоставка, пораждаща отговорността на банката по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.
Неоснователно е възражението на ответника, че не следва да отговоря за възстановяването на сумите, тъй като не е могъл да знае, че липсва съгласие на титуляра за извършване на нарежданията, тъй като представеното нотариално заверено пълномощно не е подписано от управителя на ищеца. Както е посочено в Определение № 43/19.01.2021 г. по ч.т.д. № 2055/2020 г. на ВКС, II т.о. отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е обективна и възниква за доставчика на платежни услуги дори при липса на противоправно поведение от негово страна (обикновено вредите са причинени от противоправното поведение на трето за платежния процес лице, както е в случая). Поради това независимо дали доставчикът на платежни услуги е положил дължимата грижа, при наличие на горните предпоставки за него възниква задължение да възстанови сумата на ползвателя на услугата.
Обективният характер на отговорността на доставчиците на платежни услуги по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС следва да се търси в нейния произход. Разпоредба се въвежда в националното законодателство чрез транспониране на текста на чл. 73 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар. Една от целите на Директивата, посочена в преамбюла е чрез въведените с нея правила да се стимулира доверието във вътрешния пазар на платежни услуги. За да има доверие в пазар на платежни услуги трябва да има доверие в доставчиците на тези услуги. Необходимостта от доверие към доставчиците на платежни услуги, като икономически по-силна страната, обосновава и решението именно те, а не ползвателите на услугите да носят риска от измамливи действия на трети лица. С отговорността на доставчика на платежни услуги по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС се гарантира, че в случай на неразрешени платежни операции, той ще възстанови неправомерно взетата сума на ползвателите (освен ако последните не са причина за увреждането). По този начин клиентите на платежни услуги ще разполагат със средства си, като така отново ще имат възможност активно да участват в търговския оборот и пазара на платежните услуги и то без да е необходимо да отделят време и допълнителни средства в търсене на самостоятелна защита на увредените си от измамливите действия права.
Допълнителен аргумент в подкрепа на заключението, че отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС на доставчика на платежни услуги е безвиновна се съдържа и в разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, която гласи, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест за установяване автентичността на платежната операция. Видно от законовия текст на доказване подлежи обективен факт - дали операцията е автентична или не, т.е. наредена ли е от оправомощено лице. Въпросът за знанието е извън предмета на доказване и не обуславят освобождаване от отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.
Основанията за освобождаване от отговорност по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС са посочени в чл. 80 ЗПУПС. В чл. 80, ал. 3 ЗПУПС са изброени тези, несвързани с неразрешено използване на платежен инструмент какъвто е процесния случай. Според законовата разпоредба за доставчика на платежна услуга няма да възникне задължение по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, ако загубите, свързани с неразрешени платежни операции, са причинени от самите ползватели на услуги чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС умишлено или поради груба небрежност.
До приключване на устните състезания ответникът нито твърди, нито доказва наличието на което и да е от основанията за освобождаване от отговорност по чл. 80, ал. 3 ЗПУПС. Едва с писмената защита процесуалният представител на ответната банка въвежда нова защитна тези и прави опит за обосноваване на приложението на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС.
Твърди се, че между лицата И.К.Й., М. А.Б. и М.П.Г.съществува измамлив сговор по смисъла на чл.80, ал. 3ПУПС, който е предпоставка за отпадане на отговорността на ответника. В законовия текст се визират не измамливи действия изобщо, а такива извършени от ползвателя на услугата. По делото нито се твърди, нито се доказва, че неразрешените платежни операции са осъществени благодарение на действия на ищеца, които могат да се квалифицират като измамливи.
Недоказано е и твърдението на ответника, че управителят на ищцовото дружество е проявила груба небрежност, като е допуснала трети лица да се сдобия с личните й данни и данни за номера на банкова сметка ***. Съгласно трайно установената съдебна практика грубата небрежност се съизмерва с грижата, която би положил и най-небрежният, нехаен човек, зает със съответната дейност при подобни условия. По делото нито се твърди от страна на банката, нито се доказва с какви точно действия ищцовото дружество е допуснало третите лица да се сдобият с горната информация. Още повече, че личните данни на управителя на търговските дружества са достъпни в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, а данни за номера на банкова сметка ***т на ищеца, извършващ банкови разплащания с ищеца по повод на осъществяваната между тях търговска дейност, поради което обикновеното узнаване от трети лица не може автоматично да се определи като груба небрежност от негова страна.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи и че при съвкупно установените по делото данни (за явяването лице, което се представя за нов пълномощник на ищеца, в клона на банката, който е различен от клона на откриване на сметката и извършване на обичайната търговска дейност, който нарежда парични операции в значителен размер, включително тегленето на пари в брой в полза на самия себе си) задължават банката, полагайки грижата на добрия търговец, да извърши допълнителна проверка на представителната власт на лицето. В подкрепа на горния извод, следва да се посочи, че именно поради породили се съмнения у служители на банката относно автентичността на пълномощното, след извършване на процесните нареждания, се стига до уведомяване на управителя на ищцовото дружество (л. 29, Писмо с изх. № 10.10.2020 г. от ответната банката (л. 29)), без да се твърди, че то е било провокирано от нови обстоятелства. Следователно основанията за съмнение в автентичността на пълномощното са били налице както след, така и преди извършване на неразрешените операции и изпълнявайки ги банката нарушава дължимата от нея грижа на добрия търговец.
Проверка освен дължима е и възможна. От проведената електронна
кореспонденция между банката и ищеца след операциите се установява, че за
банката не е непозната практиката да се свърже чрез имейл или телефон със
своите клиенти в случай на съмнение и нужда от потвърждаване на наредените
трансфери. Следователно банката е могла да потърси контакт с управителя на
ищеца за потвърждаване на действията.
Възможна съгласно чл. 9, ал. 1 Инструкция № и-1 от 14 април 2016 г. за осъществяване на достъп до информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност на основание чл. 2а, ал. 1 от Наредба № 32 от 1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори е и проверка на пълномощното в регистър Единство 2, до който банките имат платен достъп. При проверка в регистъра Единство 2 ответника би достигнал до същия извод. В приложения по делото отговор от Нотариалната Камара (л. 229) е посочено, че процесното пълномощно от 11.09.2020 г. с рег. № 1580 е качено в Регистъра Единство 2 на „17.07.2018 г. в 11:29 ч.“, а не на 11.09.2020 г. Същевременно в приложеното по делото писмо (л. 230) от нотариус Д.Р. (участваща по делото като трето лице-помагач на страната на ищеца) е посочено, че пълномощното е заверено от помощник-нотариус Д.Т. (участващ също по делото като трето лице-помагач на страната на ищеца) на 11.09.2020 г. между 12 ч. и 13 ч. и веднага е качено в системата „Нотариус футурум 2012“ , но след уведомяване от полицията, че явилото се като упълномощител лице не е управителят на ищеца, то не е качено в Системата Единство 2. Представено е извлечение от „Общ регистър“ (л. 235), в който под номер 1580 са описани данни на спорното пълномощно. От представените по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че процесното пълномощно е вписано в регистъра за пълномощниците, до който има достъп банката в Единство 2. Поради което се налага и извода, че при проверка на пълномощното в регистъра, служителите на банката са могли да установят, че същото не е вписано, поради което впоследствие е следвало да откажат и извършването на процесните операции или да потърсят задължително контакт с управителя на дружеството.
Неизвършването на проверка на пълномощното, въз основа на което са наредени неразрешените плащания, представлява неполагане на дължимата от банката грижа на добрия търговец, поради което за последната възниква и отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС дори да се отхвърли тезата за обективния й характер.
При осъществяване на фактически състав на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за доставчика на платежна услуга възниква задължение да възстанови стойността по неразрешените операции, съответно да възстанови платежната сметка в състоянието, в което тя би се намирала, ако не бяха изпълнени тези неразрешени плащания. Следователно за ответника е налице задължение да възстанови на ищеца следните суми: 55 000 евро, представляваща извършено неразрешено преводно нареждане; 1,28 евро, представляваща събрана такса за извършеното неразрешено преводно нареждане; 5074,32 евро (9 900,00 лева), представляваща извършено неразрешено теглено в брой и 37,69 евро (74,24 лева), представляваща събрана такса за извършването на неразрешеното теглено в брой. С оглед принципа на диспозитивното начало в граждански процес (чл. 6, ал. 2 ГПК) ищецът определя вид и обемът на търсена на защита, поради което съдът следва да уважи исковете за възстановяване на горните суми с изключение на сумата от 1,28 евро, за която не е формулиране искане. Предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/29.04.2015 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК искането за присъждане на сумите от 9 900,00 лева, представляваща извършено неразрешено теглено в брой и 74,24 лева, представляваща събрана такса за извършването на неразрешеното теглено в брой следва да бъдат присъдени не в заявената от ищеца левова равностойност, а в евро, тъй като това е валутата, в която са възникнали задълженията.
Като законова последица при основателност на горните искове, съдът следва да уважи и искането за присъждане на закона лихва върху присъдените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба (10.02.2021 г.) до окончателното й изплащане.
С оглед основателността на исковата претенция по главните искове по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС следва да се разгледа и исковете по чл. 86, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, доставчика на платежни услуги следва да изпълни задължението си за възстановяване сумите на следващия работен ден след уведомяване за неразрешената операция, ако е била уведомена своевременно, не по-късно 13 месеца от задължаването на сметката (чл. 77, ал. 1 ЗПУПС). По делото е установено, че ищецът е уведомил ответника за процесните операции на 11.09.2020 г., поради което задължението за възстановяване на процесните суми става изискуемо на 12.09.2020 г. Претендира се лихва за забава в плащането на три от дължимите сумите - 55 000 евро (107 570,65 лева), 5074,32 евро (9 900,00 лева) и 37,69 евро (74,24 лева) за периода от 12.09.2020 г. до 31.01.2021 г. (преди датата на подаване на исковата молба). По реда на чл. 162 ГПК съдът изчислява лихвата за забава в плащането на сумата от 55 000 евро (107 570,65 лева) за периода от 14.09.2020 г. до 31.01.2021 г. в размер на 4 243,40 лева, за сумата от 5074,32 евро (9 900,00 лева) за за периода от 14.09.2020 г. до 31.01.2021 г. в размер на 390,53 лева и 37,69 евро (74,24 лева) за периода от 14.09.2020 г. до 31.01.2021 г. в размер на 2,93 лева, или общо за сумата от 4636,86 лева, поради което претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважена изцяло
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищеца.
Той доказва направата на такива в размер на 4949,30 лева, от които: 4887,27
лева държавна такса (л. 41); 47,03 лева държавна такса (л. 50); 15 лева
държавна такса (л. 11, САС д. № 2076/2021 г.).
На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да заплати по сметка на бюджета на
съда сумата от 800 лева, от които: 500 лева - възнаграждение за вещо лице по
счетоводната експертиза, 250 лева - възнаграждение за вещо лице по графологична експертиза и 50 лева - държавна такса за иска
с основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата от 2,93 лева, представляваща
лихва за забава в плащането на сумата от 37,69 евро (74,24 лева) за периода от
14.09.2020 г. до 31.01.2021 г.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на "Т.М." ЕООД /в ликвидация/, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, както следва: на основание чл. 79, ал. 1
ЗПУПС сумата от 55 000,00 евро – стойност за възстановяване по
неразрешената платежна операция от 11.09.2020 г.; на основание чл. 79 ал. 1
ЗПУПС сумата от 5074,32 евро – стойност за възстановяване по
неразрешената платежна операция от 11.09.2020 г.; на основание чл. 79 ал. 1
ЗПУПС сумата от 37,69 евро - удържани банкови такси за извършените
неразрешени платежни операции от 11.09.2020 г.; ведно със заедно със
законната лихва върху трите главници от предявяването на исковата молба
(09.02.2020 г.) до окончателното им заплащане; на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 4 243,40 лева -мораторна лихва за забава в
плащането на сумата от 55 000 евро (107 570,65 лева) за периода от 14.09.2020
г. до 31.01.2021 г.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 390,53 лева
- мораторна лихва за забава в плащането на сумата от
37,69 евро (74,24 лева) за периода от 14.09.2020 г. до 31.01.2021 г.; на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2,93 лева - мораторна
лихва за забава в плащането на сумата от 37,69 евро (74,24 лева) за периода от
14.09.2020 г. до 31.01.2021 г.; а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
4949,30 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 77 ГПК сумата от 800,00 лева – разноски по делото.
Решението е поставено при участие на – М.А.Б., нотариус Д.С.Р. и помощник-нотариус Д.Р.Т. трети лица-помагачи на страната на ищеца „Т.М.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: