Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 588/20.10.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 334/2023год., по описа
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
вр.чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ .
Образувано
е по жалба на К.И.К.,
чрез пълномощника, адв. М., срещу Заповед № ОР-Н002/24.03.2023 г., издадена от
изпълнителния директор на БАБХ.
Жалбоподателят
счита оспорената заповед за незаконосъобразна, постановена при допуснати
съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, в противоречие с
материалноправните норми и целта на закона. Поддържа се, че към момента на
съставяне на обжалвания индивидуален административен акт, жалбоподателят не е
заемал длъжността директор на ОБДХ-Пазарджик, а освен това както е посочено и в оспорената Заповед предварителния
одитен доклад е бил изготвен, поради което не би могъл да повлияе на хода и
резултата на дисциплинарното производство. Прави се искане Заповед № ОР-Н002/24.03.2023 г.,
издадена от изпълнителния директор на БАБХ
да бъде отменена.
Ответникът
– редовно призован, изпраща процесуални представители, които молят съда да
отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Претендират присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, алтернативно правят възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар. Допълнителни аргументи излагат в депозирано писмено
становище.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства по делото,
приема за установено от фактическа страна следното:
Настоящият състав на Административен съд – гр. Пазарджик приема, че жалбата е ДОПУСТИМА
като подадена в предвидения 14-дневен срок по чл. 149, ал.
1 АПК, във вр. чл. 124, ал.
1 ЗДСл и от лице, чиито права са засегнати от обжалвания
административен акт, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Между страните не съществува спор, че към датата на
издаване на обжалваната заповед жалб. К. е заемал длъжността „гл.инспектор“ в
отдел „Контрол на храните“ при ОБДХ-Пазарджик, по силата на служебно
правоотношение.
На 07.03.2023г.
гл.директор на ГД ВОК, ЦУ на БАБХ изпратила до ответника становище вх. №
ВД-1073, с предложение за образуване на дисциплинарно дело, съгласно чл. 89,
ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 от ЗДСл срещу жалб. К..
Със Заповед №
РД-11-558/10.03.2023г. изп.директор на
БАБХ, на основание чл.96, ал.1 от ЗДСл и
във връзка с одобреното становище на гл.директор на ГД ВОК, ЦУ на БАБХ наредил
да се образува дисциплинарно дело № 6 по описа на БАБХ, срещу жалб. К. в хода
на което да се разгледа преписката във връзка с доклад вх. № ВД-1073/07.03.2023г.
В същата било постановено дисциплинарния съвет да се произнесе с решение, което
да съдържа мотивирано становище съществуват ли достатъчно доказателства за
степента на вина при наличие на такава и съответно налагане на дисциплинарно
наказание на посочените служители, както и да му представи решението си, ведно
с цялата преписка по случая. В същата било вписано, че следва да се доведе до
знанието на членовете дисциплинарния
съвет на БАБХ за сведение и изпълнение.
По делото е приложена длъжностна характеристика
относно длъжността директор на ОБДХ-Пазарджик, подписана и връчен екземпляр
на жалбоподателя на 20.09.2022г. за
длъжността директор на ОБДХ-Пазарджик
На 24.03.2023г., на основание чл.94, ал.1 от ЗДСл
ответника, в качеството му на орган по
назначаването изслушал жалб. К., тогава на длъжност гл. инспектор в отдел
„Здравеопазване на животните“ при
ОБДХ-Пазарджик, по повод становище вх. № ВД-10473/07.03.2023г., становище №
4275/28.02.2023г., ведно с предварителен доклад за извършен извънпланов одитен
ангажимент № ОА-2302/ в ОБДХ – Пазарджик от служител на дирекция „Вътрешен
одит“ към ЦУ на БАБХ и образувано дисциплинарно дело, за което му била
изпратена покана изх. № ИД-79/21.03.2023г.
С оспорената заповед на изп.директор на БАБХ, на
основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, жалб. К. е отстранен от
работа за това, че срещу него е образувано дисциплинарно дело № 6 по описа на
БАБХ за 2023г., с мотиви, че решението е
взето с цел да се ограничи възможността на д-р К., срещу когото е образувано
дисциплинарно производство да повлияе или да попречи поради длъжността, която
заема на развитието на воденото дисциплинарно производство, което е в
съответствие с целта на закона за провеждане на обективно и безпристрастно
дисциплинарно производство. Отстраняването да продължи до приключване на
дисциплинарното производство.
При така
установената фактическа обстановка съдът обосновава следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – изп.директор
на БАБХ, който съгласно чл.92, ал.1 от ЗДСл е орган по назначаването.
Заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата
на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради липса на надлежни мотиви,
както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила – отменително основание по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК,
по следните съображения:
От съдържанието на нормата чл. 100, ал.
1, т. 2 от ЗДСл става ясно, че тя е диспозитивна и преценката
на органа по назначаването е при оперативна самостоятелност. Целта на
разпоредбата е да ограничи възможността на лицето, срещу което е образувано
дисциплинарното дело, да повлияе или да попречи, поради длъжността, която
заема, на развитието на воденото дисциплинарно производство.
В съответствие с т. 2 от ТР № 4/ 22.04.2004 г. на ВАС,
в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по
свободна преценка, необсъждането на възраженията и обясненията на
заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания въпрос,
и/или неизлагането на мотиви съставляват основания за отмяна на
административния акт по смисъла на чл. 12, т. 2 и 3 от ЗВАС във
връзка с чл. 11, ал. 1 и чл. 15, ал. 1,
и ал. 2, т. 3 от ЗАП. Необходимостта и задължителността на
излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган са решени с
разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3
от ЗАП. По този начин се дава възможност на адресата на акта и
заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния
орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на
по-горестоящия административен орган и съда да извършат проверката за
законосъобразност на акта. Липсата на мотиви във всички случаи е основание за
отмяната на издадения административен акт. В случаите, когато административният
орган действа при условията на обвързана компетентност, посочените в
нормативния текст условия са такива за материалната законосъобразност на
административния акт. Когато органът действа при оперативна самостоятелност,
предвидените нормативни условия също са задължителни. Обсъждането на
възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които
пряко касаят решавания с административния акт въпрос, е негово задължение съгласно чл. 11, ал. 1
от ЗАП, който не въвежда различни режими при различните форми на
компетентност на органа. Въпреки предоставеното от закона право на действие при
оперативна самостоятелност неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано
едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на
възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които
пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната
на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя
освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва в
себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така
предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото
решение на целта на закона.
ТР № 4/2004 г. на ВАС не е загубило действието си, тъй
като изискванията за уведомяване на заинтересованите страни и обезпечаването на
възможността им за обяснения и възражения, съответно – обсъждането им от органа
и излагането на мотиви са установени и в АПК – чл. 26, чл. 35, чл. 59, ал.
2, т. 4, чл. 169 от АПК. След като нормата на чл. 100, ал. 1 от специалния приложим
закон – ЗДСл не установява изрично нещо различно, то приложение намира общият
процесуален закон – АПК.
В оспорената заповед за отстраняване от длъжност на
жалбоподателя не се съдържат никакви мотиви относно необходимостта той да бъде
отстранен от работа до приключване на дисциплинарното производство срещу него.
Фактически основания относно вероятността, заемайки длъжността, да може да
повлияе на изхода на дисциплинарното производство не се съдържат и в заповедта,
с която се образува това производство. Следва да се подчертае, че към момента на издаване на оспорената Заповед,
жалб. К. не е заемал длъжността директор на ОБДХ-Пазарджик, проверката срещу
него е водена от служители на БАБХ, вкл.
становище вх. № ВД-1073/07.03.2023г. е изготвено от гл.директор на Главна
дирекция „Верификация на официалния контрол“ при ЦУ на БАБХ. Съгласно
посоченото в Заповедта, същата се издава и въз основа на предварителен одитен
доклад за извършен извънпланов одитен ангажимент № ОА-2302/К. Тоест, от
доказателствата по преписката не може да
се достигне до извод, че поради длъжността, която заема, жалб. К. ще попречи
или ще осуети по какъвто и да било начин воденото дисциплинарно производство,
тъй като длъжностните лица, натоварени с разглеждането на случая са с
месторабота в гр. София, налице е изготвен предварителен одитен доклад.
Поради липса на мотиви и в Заповед № РД-11-558/10.03.2023
г. за образуване на дисциплинарно производство, от които да може да се установи
защо административният орган е приел, че следва да отстрани държавния служител
от заеманата работа до приключване на дисциплинарното производство, не намира
приложение Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд.
Целта на мотивите е да се разкрият съображенията, по
които е издаден административния акт, което от една страна дава възможност на
съда да упражни ефективен съдебен контрол върху законосъобразността на акта, а
от друга осигурява на страните – адресати или заинтересовани от него
своевременно да организират защитата си. Изискването за излагане на фактически
основания, в случаите на оперативна самостоятелност, се съдържа и в т. 7 от
Постановление № 4 от 22. IX. 1976 г. по гр. д. № 3/76 г. на Пленума на ВС.
Липсата на надлежни мотиви прави невъзможна преценката
за спазване на принципа за съразмерност/пропорционалност в случая.
Съгласно чл. 6 от АПК административните органи упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато
с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях,
ако и по този начин се постига целта на закона. От две или повече
законосъобразни възможности органът е длъжен да избере тази възможност, която е
осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото.
Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими.
Освен това и принципът на правовата държава, залегнал в чл. 4, ал. 1
от Конституцията на РБ изисква съразмерност/пропорционалност на
въведените ограничения на индивидуални права и свободи. Това означава, че те
трябва да бъдат подходящите, възможно „най-меки“ и същевременно достатъчно
ефективни средства за постигане на конституционно и законово оправданата цел.
Принципите на пропорционалност и разумност са предписания, които ръководят
прилагането на правната система, така че да отговарят на конкретната ситуация
по подходящ и пропорционален начин. Принципите на пропорционалност и разумност
гарантират съгласуваност между прилагането на закона и постигането на целта му,
като се гарантира неговата справедлива употреба. Липсата на съобразени с
конкретната ситуация мотиви за издаването на акта прави невъзможна преценката
за спазване на принципа за пропорционалност и справедливата употреба на закона.
Няма как да се установи налице ли е баланс между ограниченото с оспорената
заповед право на труд на жалбоподателя като държавен служител и общият/общественият
интерес, чийто изпълнител се явява държавният служител.
По делото се установи и това, че в нарушение на чл. 26 и чл. 35 от АПК жалбоподателят
не е уведомен от ответника за началото на производството по издаване на
оспорената заповед по чл. 100, ал.
1, т. 2 ЗДСл, което в случая се явява становище №
ВД-1073/07.03.2023г. и не му е дадена възможност за обяснения и възражения
в разумен срок, което е съществено нарушение на административнопроизводствените
правила – чл. 146, т. 3 от АПК и е самостоятелно основание за
отмяната на акта.
Отделно от не са представени
доказателства, че срещу служителя е имало образувано дисциплинарно
производство. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДСл преди да
наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5, дисциплинарно наказващият
орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно
дело по негово нареждане. В процесния случай са представени доказателства, че
дисциплинарно разследващият орган е наредил образуването на дисциплинарно
производство – Заповед № РД-11-558/10.03.2023 г., но липсват доказателства за образуване на дисциплинарно дело от
Дисциплинарния съвет, поради което дори и фактическото основание посочено в
оспорваната заповед за издаването й, се явява недоказано.
При този изход на спора, на жалбоподателя се дължат
разноски, но доколкото такива не са претендирани, не следва да бъдат присъждани.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
К.И.К., чрез
пълномощника, адв. М., Заповед № ОР-Н002/24.03.2023 г., издадена от изпълнителния
директор на БАБХ.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд на Република България.
ПРЕПИСИ да се
връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/