Решение по дело №2303/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 214, т. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на „Д. ЛД“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. А. О. и Д. А. О. от [населено място], [улица], против Заповед №ДК19-Б-3/17.11.2023г. на началника на РДНСК Бургас, с която, на основание чл.178, ал.5, чл.221, ал.4 от ЗУТ, вр. с чл.222, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ, е забранен достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж: „Пътна връзка към градински център „Д. ЛД“, находящ се в [ПИ] и [ПИ] в землището на [населено място], община Айтос. Искането е съдът да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна.

С Определение №3140/07.12.2023г. съдът остави без разглеждане жалбата на „Д. ЛД“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. А. О., против Заповед №ДК -19-Б-3/17.11.2023г. началника на РДНСК Бургас, с която, на основание чл.178, ал.5, чл.221, ал.4 от ЗУТ, вр. с чл.222, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ, е забранен достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж: „Пътна връзка към градински център „Д. ЛД“, находящ се в [ПИ] и [ПИ] в землището на [населено място], община Айтос, и искането за спиране на предварителното й изпълнение, като прекрати производството по административно дело №2303/2023г. по описа на Административен съд – гр.Бургас по отношение на „Д. ЛД“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. А. О..

Със същото определение съдът остави без уважение искането на Д. А. О. от [населено място], [улица]за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № ДК-19-Б-3/17.11.2023г. на началника на РДНСК Бургас

Постъпила е частна жалба само от Д. О., като определение №3140/07.12.2023 г. по отношение на „Д. ЛД“ ЕООД, ЕИК:********* е влязло в сила. С Определение №1429/07.02.2024г., постановено по адм.дело № 1287/2024г., ВАС е оставил в сила Определение №3140/07.12.2023г., постановено по настоящото дело.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. О., редовно призован, се представлява от адв.Д.С., който поддържа жалбата по доводите, изложени в нея и моли за нейното уважаване.

Ответникът – началник на РДНСК-Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. в съдебно заседание моли да бъде потвърдена издадената заповед, като законосъобразна. Сочи, че по делото е безспорно установено, че е налице строеж, който се ползва без да е въведен в експлоатация. Пледира за присъждане на сторените по делото разноски.

Заинтересованата страна-Община Айтос, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Административен съд – Бургас, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка от длъжностни лица на РДНСК-Бургас на строеж - Пътна връзка към градински център „Д. ЛД“, находящ се в поземлен [имот номер] и в поземлен [имот номер] в землището на [населено място], община Айтос, е съставен Констативен акт № 11/03.11.2023 г. /л.41-43/. В констативния акт е посочено, а и не се оспорва по делото, че поземлен [имот номер] в землището на [населено място] е собственост на Община Айтос, а [ПИ] по силата на нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], том 2, рег.№ 4840, дело 2777 от 1999 г., е собственост и се ползва от Д. О., като чрез строежа се осъществява автротранспортен достъп до обект: „Градински център „Д. ЛД“, собственост на Д. О.. В констативния акт е посочено, че строежът е първа категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗУТ и чл. 2, ал.2 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи и се ползва по предназначение-пътна връзка без да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, ал.2 от ЗУТ, а именно без издадено разрешение за ползване. В констативния акт е записано, че възражения против акта може да се подават в 7- дневен срок от получаването му. В указания срок жалбоподателят Д. О. не е депозирал възражение. Във връзка със започналата процедура и по повод постъпилата преписка от община Айтос, е постъпило становище от главния архитект на Община Айтос /л.47/, видно от което след извършената проверка по документи и на място е установено, че строеж - Пътна връзка към градински център Д. Л. Е., находящ се в [ПИ] в землището на [населено място] не притежава характеристиките на търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от преходните разпоредби на ЗУТ.

На 17.11.2023 г. е издадена обжалваната в настоящото производство Заповед №ДК-19-Б-3/17.11.2023 г. на началника на РДНСК-Бургас, с която на основание чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ, във вр. с чл.178, ал.5 от ЗУТ е забранен достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж: „Пътна връзка към градински център „Д. ЛД“, находящ се в [ПИ] и [ПИ] в землището на [населено място], община Айтос. Със заповедта е определен срок до 01.12.2023 г. за доброволно изпълнение. Разпоредено е на директорът на ОПУ – Бургас на 01.12.2023г. да монтира ограничителни системи за пътища с цел ограничаване на достъпа и ползването на строежа, с оглед осигуряване на физическа защита на строежа и гарантиране живота и здравето на населението и предотвратяване на евентуални пътни инциденти до въвеждането му в експлоатация от компетентния орган.

В съдебното производство са приети като доказателства представената административна преписка в цялост. Приложени са и доказателства за собствеността върху ПИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване на годен за оспорване административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 ЗУТ и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146, т. 1-5 от АПК, счита жалбата за допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, а в ал. 5 е предвидено, че при нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от първа до трета категория началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно.

Заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 178, ал. 5 от ЗУТ. По делото е установено, че строежът е първа категория, а заповедта е издадена и подписана от началник на РДНСК- Бургас, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материална компетентност, съгласно приложена Заповед №РД-13-298/27.09.2023 г. на началника на ДНСК-София /л.67-74/ за оправомощаване на началниците на регионалните РДНСК да издават заповеди за забрана ползването на строежи от първа до трета категория, невъведени в експлоатация и с които се забранява достъпа до такива строежи -т. 8 и т. 9 от заповедта и Заповед №РД-15-491/30.10.2023г. на главен секретар на ДНСК- София/л. 75/.

Заповедта съдържа наименование, подпис на издателя, адресат на акта, разпоредителна част, с която са определени задълженията, начина и срока за изпълнението им, посочени са фактическите и правните основания за издаването й, като така са спазени изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Указан е както редът, така и срокът за обжалване на акта, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

В проведеното административно производство не са допуснати процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, които да са съществени и да водят до отмяна на оспорения акт. Констативният акт, с който е сложено началото на административното производство, е връчен на жалбоподателя лично на 03.11.2023г. /л.40/ с приключване на самата проверка, като възражение в законоустаневния срок не е постъпило. В този смисъл не са нарушени правата на жалбоподателя, които да водят до отмяна на акта.

Оспореният акт е постановен и в съответствие с материалния закон. С разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ е въведена забрана да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. Изключение от забраната за ползване на невъведените в експлоатация строежи е предвидено с разпоредбата на чл. 178, ал. 2 от ЗУТ, която предвижда, че не подлежат на въвеждане в експлоатация строежите от шеста категория. В случая това изключение не е налице, защото строежът е "първа категория", а относно тези строежи законът изисква въвеждане в експлоатация.

В хода на административното производство, както и в хода на съдебното производство относно строежа не се представиха документи за въвеждане в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ, който съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба е Дирекцията за национален строителен контрол.

В настоящия случай е осъществен фактическият състав на чл. 178, ал. 5 от ЗУТ за издаване на заповед за забрана ползването на процесния строеж, тъй като същият подлежи на въвеждане в експлоатация, но не е въведен. Констатациите в проведеното административно производство, че строежът се ползва преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ и в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, т. е. без да е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация, не се обориха. Строежът е бил захранен с електрическа енергия и вода, което жалбоподателят не оспорва. Захранването обаче с електрическа енергия и вода е следвало да се извърши след въвеждане на обекта в експлоатация. Поради това следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона, тъй като забраната за ползване се постановява за строеж, който не е въведен в експлоатация, но се ползва. В този смисъл съдът намира, че постановената забрана за ползване е законосъобразна с оглед категорията на строежа – "първа категория", с оглед обстоятелството, че се ползва, както и с оглед на това, че не е въведен в експлоатация по съответния ред – няма издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация.

В тази връзка по делото не са представени и липсват каквито и да е доказателства, че процесният строеж е въведен в експлоатация по реда на ЗУТ към датата на извършване на проверката и съставяне на констативния акт, както и към датата на постановяване на оспорения административен акт. В тази връзка следва да се има предвид, че достатъчно основание за издаването на заповед по чл. 178, ал. 5 от ЗУТ е строежът да се ползва без да е въведен в експлоатация по установения ред от компетентните органи по чл. 177 от ЗУТ и то към момента на нейното издаване, което в процесния случай е безспорно доказано.

В допълнение съдът намира за нужно да отбележи и следното:

По делото няма спор, че строеж „пътна връзка“ и до момента не е въведен в експлоатация. Видно от представените от адв.С. доказателства и конкретно писмо с изх.№ОА-1584-00-083/26.02.2024г. /л.92-94/, представено от адв.С. в съдебно заседание, действително РДНСК Бургас не е възразила да бъдат демонтирани ограничителните системи за пътища, монтирани на основание допуснато по силата на закона /чл.217, ал.1, т.3 от ЗУТ/ предварително изпълнение на оспорената заповед, с цел превеждане в изпълнение на заповед №РД-11-207/22.02.2024г. на председателя на управителния съвет на агенция „Пътна инфраструктура“, но само доколкото да бъдат демонтирани съоръженията на Областно пътно управление, но не и относно достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж, като е съобразена и реалната опасност за пътното движение.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

В съдебно заседания юрисконсулт К. е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази нормата на чл.143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева –юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. А. О. от [населено място], [улица], против Заповед №ДК19-Б-3/17.11.2023г. на началника на РДНСК Бургас.

ОСЪЖДА Д. А. О. от [населено място], [улица], с [ЕГН], да заплати на РДНСК- Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.