Решение по дело №172/2021 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юни 2021 г.
Съдия: Силвия Иванова Димитрова
Дело: 20217160700172
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

114

 

гр. Перник,10.06.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        Административен съд – П.***, в открито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                         

                                                      СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

                          

при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 172 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на „***“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. П.***, пл. ***, № ***, представлявано от изпълнителния директор В.М.***, чрез юрисконсулт Н. Т.***, против Решение № КПК-14/02.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ – П.***, с което е отхвърлена негова Жалба вх. № 5101-13-49#23/18.10.2018 г. срещу Разпореждане № 51/01.10.2018 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, с който акт, на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната злополука с вх. № 5101-13-49/12.12.2017 г. на ТП на НОИ – П.*** от пострадалия А.Л.В.***, станала с А.Л.В.*** с ЕГН ********** на 10.08.2017 г., се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.

В жалбата се твърди, че решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби – отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Оспорват се изводите на решаващия административен орган, че злополуката, станала с А.Л.В.*** на 10.08.2017 г. е трудова и се сочи, че той не намира опора в установените в хода на разследването факти и обстоятелства. Излагат се твърдения, че не са взети предвид всички относими обстоятелства и така фактическата обстановка е възприета неправилно, което е довело до постановяване на незаконосъобразен и неправилен административен акт, поради което е формулирано искане за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт Т.***, който поддържа жалбата и искането за отмяна на оспорения административен акт като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноски. Не представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – П.*** не представя отговор на жалбата. В съдебно заседание същият се представлява от главен юрисконсулт С.***, която изразява становище, че същата е неоснователна и моли за нейното отхвърляне, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – П.***, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост и взе предвид доводите и възраженията на страните, на основание чл.168, ал.1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК и намери за установено следното:

Жалбата срещу Решение № КПК-14/02.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ – П.*** е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт на основание чл.118, ал.1 от КСО, от страна, която има право и интерес от обжалването му.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

Съображенията са следните.

Оспореното Решение № КПК-14/02.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ – П.*** е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с Жалба вх. № 5101-13-49#23/18.10.2018 г., по реда на чл.117, ал.1 от КСО и в срока за обжалване по чл.117, ал.2, т.2 от КСО.

Решението е издадено от компетентен орган съгласно чл.117, ал.3 от КСО – директорът на ТП на НОИ - П.***. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и със съдържание, регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл.117, ал.3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано. От обстоятелствената му част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по чл.55, ал.1 от КСО за квалифициране на злополуката, станала с А.Л.В.*** на 10.08.2017 г. и декларирана от нея с вх. № 5101-13-49/12.12.2017 г., като трудова злополука.

Настоящият съдебен състав намира, че така направеният извод съответства на закона. Разпореждането на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – П.***, предмет на съдебен контрол е издадено на основание чл.60, ал.1 от КСО. Законовата норма урежда правомощието на длъжностното лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ, въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл.33, ал.5, т.17, в 14-дневен срок от декларирането да издаде разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.

Съгласно чл.55, ал.1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. За да бъде определена настъпилата злополука като трудова трябва кумулативно да са налице всички елементи на фактическия състав: 1. увреждане на здравето, което се състои в накърняване на телесната цялост или функциите на човешкия организъм, което е настъпило внезапно; 2. резултатът от увреждането да води до неработоспособност или смърт; 3. причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат и 4. наличието на функционална връзка с извършваната работа, като връзката може да се прояви, когато увреждането настъпва през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при работа, извършена в интерес на предприятието.

По делото няма спор, че към 10.08.2017 г. А.Л.В.*** е била в трудови правоотношения с жалбоподателя „***“ ЕАД – гр. П.***, респ. осигурено лице по чл.4, ал.1 от КСО, както и че на тази дата, около 09:30 часа, при изпълнение на трудовите си задължения като „машинен оператор ТТМ“, на работна площадка с височина 5 метра, находяща се в рудник „Република“, В.*** усетила прилошаване и световъртеж от горещината, опитала да се хване за предпазния метален парапет, но не успяла и паднала от височината, на която се намирала. В резултат на падането тя получила *********************, довела до временната и нетрудоспособност за периода от 10.08.2017 г. до 03.10.2018 г.

На 12.12.2018 г. В.*** подала Декларация за трудова злополука вх. № 5101-13-49. Към нея приложила Епикриза ИЗ 8387/14.08.2017 г. на МБАЛ „В.***“ – гр. П.*** и обяснение.

Със Заповед № 1015-12-195/13.12.2017 г. на директора на ТП на НОИ – П.*** е назначена комисия, която да извърши разследване на злополуката.

В хода на разследването са събрани документи, в т.ч.; и представени такива от осигурителя: протокол от разследване, обяснения от Д.М.***, А.Н.*** и И.Д.***, уведомление от Т.Н.***, график за работа за м.08.2017 г., служебни бележки, трудов договор, длъжностна характеристика, производствена характеритика, карта за оценка на риска, физиологичен режим на труд и почивка, здравно досие на работещ А.Л.В.***, протокол за трудова злополука – приложение към чл.2, ал.2 от НУРРОТЗ, извадка от книга за инструктаж – периодичен инструктаж по безопасност и здраве при работа, извадка от Книга за ежедневен инструктаж, заключение на СТМ „***“ от 14.07.2018 г., становище на *** ЕООД. Изискана е етапна епикриза от медицинското досие на А. В.*** от личния лекар.

За резултатите от извършеното разследване е изготвен Протокол № 15/28.12.2017 г., но комисията не е достигнала до категоричен извод относно наличието или липсата на трудова злополука. На основание чл.13 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, във вр. чл.60, ал.1 и ал.2 от КСО, протоколът е изпратен на ТЕЛК за медицинска експертиза на причинна връзка между злополуката и настъпилото увреждане на здравето на В.***.

С Резолюция № ТЗ-1/16.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ – П.***, на основание чл.117, ал.3 от КСО във вр. чл.54, ал.1, т.5 от АПК, административното производство по жалбата на „***“ ЕАД против Разпореждане 0 51/01.10.2018 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО е спряно до приключване на образуваното производство при ТЕЛК – П.*** с влязло в сила експертно решение.

Административното производство, инициирано по реда на чл.13 от НУРРОТЗ е приключило с издаването на Експертно решение № 2175 от заседание № 189/08.10.2019 г. на национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, специализиран състав по хирургични и ортопедични болести, с което е потвърдено Експертно решение № 899/20.11.2018 г. на Териториална експертна лекарска комисия при УМБАЛ „***“ ЕАД, с което е приета причинна връзка между неработоспособността на А.Л.В.*** и трудова злополука по протокол № 15/28.12.2017 г. и разпореждане № 51/01.10.2018 г., двете на ТП на НОИ - П.***.

Експертното решение е обжалвано по реда на чл.145-178, във вр. чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето пред Административен съд – П.***, който със свое Решение № 167/13.04.2020 г., постановено по административно дело № 810/2019 г. е отхвърлил жалбата. Решението на Административен съд – П.*** е обжалвано пред Върховния административен съд и оставено в сила с Решение № 15689/17.12.2020 г. по административно дело № 7434/2020 г. Същото, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила на 17.12.2020 г.

С Резолюция № ТЗ-1/18.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ – П.*** административното производство по Жалба с вх. № 5101-13-49#23/18.10.2018 г. е възобновено, поради което директорът се е произнесъл с решение по същество, постановявайки Решение № КПК-14/02.03.2021 г. - предмет на настоящото производство.

За да отхвърли Жалба вх. № 5101-13-49#23/18.10.2018 г. срещу Разпореждане № 51/01.10.2018 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, директорът на ТП на НОИ – П.*** е съобразил факта, че Решение № 167/13.04.2020 г. по АД № 810/2019 г. по описа на Административен съд – П.*** е влязло в сила, а с него е потвърдено експертното решение на органите на медицинската експертиза, с което е установено наличие на причинна връзка между трудовата злополука и настъпилата неработоспособност на А. В.***. Приел е, че съгласно чл.113, ал.3 от ЗЗ, решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организациии в страната.

Горните изводи се споделят напълно и от настоящия съдебен състав. Същите са правилни и законосъобразни.

Не са налице твърдяните от жалбоподателя пороци на оспорения административен акт, нито останалите отменителни основания по чл.146 от АПК. Решение № КПК-14/02.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ – П.*** е правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него – неоснователна, и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – П.***

 

Р  Е  Ш  И :

 

        ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на „***“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. П.***, пл. ***, № 1, представлявано от изпълнителния директор В.М.***, против Решение № КПК-14/02.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ – П.***, с което е отхвърлена негова Жалба вх. № 5101-13-49#23/18.10.2018 г. срещу Разпореждане № 51/01.10.2018 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, с който акт, на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната злополука с вх. № 5101-13-49/12.12.2017 г. на ТП на НОИ – П.*** от пострадалия А.Л.В.***, станала с А.Л.В.*** с ЕГН ********** на 10.08.2017 г., се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. П.***, пл. ***, № 1, представлявано от изпълнителния директор В.М.***, ДА ЗАПЛАТИ на ТП на НОИ – П.*** сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл.119, във вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО, подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                СЪДИЯ: /П/