Решение по дело №2618/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х от АПК, във вр. с чл. 59, ал. 13 ЗЗО във вр. с чл. 462, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г.

Делото е образувано по жалба на „Медицински център Медикус-Пловдив“ ООД, ЕИК *****, представлявано от И. С. Ф., с адрес [населено място], район „Тракия“, [улица], ет.3, ап. 53, чрез адв. М. Я., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, против Заповед № РД – 09- 311/30.10.2024 г., издадена от Директора на РЗОК Пловдив, с която е изключена доктор Р. Х. С. от Приложение № 1 на Договор №165207/16.10.2023 г. с ВСМД към пакета 99.88 Лазертерапия при ставни заболявания и трудно зарастващи рани и е прекратен пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“, специалност „Физикална и рехабилитационна медицина“, поради изключване на единствения изпълнител по договора.

С жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност, неоснователност, на горепосочената заповед, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което иска да бъде отменена. В жалбата се навеждат доводи, че санкционираният лекар при извършваната си дейност в „Медицински център Медикус-Пловдив“ ООД не е извършвал нарушения. Твърди се, че основанието на което се прекратява пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“, по чл. 102, ал. 1, т. 7 от НРД за МД за 2023-2025 г. е незаконосъобразно, тъй като не е констатирана настъпила обективна невъзможност за изпълнение на договора. Излага допълнителни мотиви в представени писмени бележки. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Директорът на Районна здравноосигурителна каса - Пловдив, чрез процесуален представител юриск. И., моли да бъде оставена в сила постановена заповед, като правилна и законосъобразна. В писмена защита обосновава законосъобразността на издадената заповед, моли да бъде отхвърлена жалбата, като неоснователна и недоказана и да се присъдят разноски в максимален размер.

Административен съд – Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между „Медицински център Медикус-Пловдив“ ООД, ЕИК ***** и Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ София, представлявана от директора на РЗОК - Пловдив е сключен Договор № 165207/16.10.2023 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център/диагностично-консултативен център (л. 14 - 46). Съгласно приложение № 1 към договора в т. 20.1. доктор Р. Х. С., УИН ********** със специалност „Физикална и рехабилитационна медицина“, за която е подписан договор по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“, високоспециализирани медицински дейности 99.88 лазертерапия при ставни заболявания и труднозарастващи рани.

Съгласно заповед на Директора на РЗОК-Пловдив № РД-26-01-690/28.08.2024 г. е частично прекратен договор между НЗОК и ЛЗ „Физио Витал ГПСМПФ“ ООД, ЕИК *** по отношение на пакет „Физикална рехабилитационна медицина“ , с изпълнител доктор Р. Х. С., на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, предложение първо буква „а“ от ЗЗО, във връзка с чл. 59 ал.13 предложение първо от ЗЗО и чл. 462. ал. 1 буква „а“ от НРД №РД-НС-01-2/01.09.2023 г. за МД 2023 г. - 2025 г. В последствие директорът на РЗОК издава заповед № РД09-239/30.08.2024 г. за цялостно прекратяване на договора на горепосоченото лечебно заведение, като заповедите са влезли в сила на 17.09.2024 година. В тази връзка от НЗОК е изпратено писмо изх. №29-04-106-47/22.10.2024 г. до „Медицински център Медикус-Пловдив“ ООД, в което са изложени обстоятелствата свързани с частичното прекратяване на договора на ЛЗ „Физио Витал ГПСМПФ“ ООД, с изпълнител доктор Р. С. и за невъзможността да се извършва, отчита и изисква заплащане от НЗОК, на дейност извършвана от посочения лекар, който с поведението си е изпълнил състава на горепосочените разпоредби на ЗЗО и НРД МД 2023 г. – 2025 г., като това е счетено за основание за изключване на доктор С. от приложение № 1 от договор № 165207/16.10.2023 г., за което е предоставен 3 дневен срок. От страна на „Медицински център Медикус-Пловдив“ ООД е предоставен отговор с писмо вх. № 29-04-106-47/25.10.2024 г., в което се твърди, че доктор С. е член на БЛС, специалист по горепосочената специалност и лекар оказващ медицинска помощ по пакет „Физикална рехабилитационна медицина“ в „Медицински център Медикус-Пловдив“ ООД, където се спазват разпоредбите на касаещи отношенията между лекар и пациент, както и отношенията с НЗОК.

Така се стига до издаването на процесната Заповед РД -09311/30.10.2024 г., която е връчена по електронната поща на 30.10.2024 г. Същата е обжалвана в срок пред Административен съд Пловдив, с жалба подадена чрез административният орган.

В хода на настоящето производство е представен и приет писмен отговор на ответника вх. № 21165/19.12.2024 г. с писмени доказателства: заповед №РД-09-311/30.10.2024 г. и уведомително писмо с изх. № 29-04-106-47/22.10.2024 г. на Директора на РЗОК; отговор на писмо с вх. № 29-04-106-47/25.10.2024 г. от д-р И. Ф., в качеството на управител на дружеството-жалбоподател.

С протоколно определение от 27.01.2025 г. съдът задължава ответника да представи заповед за проверка на „Медицински център Медикус-Пловдив“ ООД и издаден протокол от проверката. В изпълнение на горното ответникът предоставя молба вх. № 1690/03.02.2025 г. с писмено доказателство : писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание № РД-28- 119/24.09.2024 г., наложена на „Физио Витал ГПСМПФ“ ООД, приети с протоколно определение на съда от 17.03.2025г.

Други доказателства в настоящето производство не са представени.

Във връзка със становищата на страните и установеното по делото, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – директорът на РЗОК - Пловдив, съгласно чл. 59, ал. 13 от ЗЗО. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма, съгласно чл. 59 АПК, като съдържа посочените в ал. 2 реквизити.

Съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица - служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК - контрольори. Съгласно чл. 72, ал. 3 от ЗЗО служителите на НЗОК по ал. 2 могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Служителите на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице.

В настоящия случай не се констатират да са представени заповеди за проверки на ЛЗ, както и редовно връчен протокол на проверяваното лице. Директорът на РЗОК – Пловдив издава процесната заповед, като в хода на настоящето производство се мотивира, че не е необходимо да бъде извършвана проверка, тъй като за допуснатите нарушения от доктор Р. С. са събрани достатъчно доказателства, визирайки събраните по друга проверка извършена в ЛЗ „Физио Витал ГПСМПФ“ ООД, за което има издадени съответните заповеди за санкции на лечебното заведение и покани за възстановяване на суми получени без правно основание.

На първо място сочената от ответника проверка касае нарушения по индивидуален договор рег.№ 165121/12.10.2023 г. на НЗОК с ЛЗ „Физио Витал ГПСМПФ“ ООД за същия пакет Физикална и рехабилитационна медицина“, допуснати от доктор С..

Следва да се посочи, че доктор С. е включена в списъчния състав на индивидуален договор № 165207/16.10.2023 г., приложение № 1 по посочения пакет Физикална и рехабилитационна медицина“, който както се каза е сключен между НЗОК и „Медицински център Медикус-Пловдив“ ООД. Съответно лекарят по отношение, на който договорът е прекратен запазва възможността да работи в друго лечебно заведение сключило договор с НЗОК, както е в настоящият случай. В тази насока е тълкуването и прилагането на материалния закон възприето и наложено от актуалната съдебна практика. Освен, че не е извършена проверка за дейността на доктор С. по индивидуален договор № 165207/16.10.2023 г., не са предоставени никакви данни за извършени нарушения по изпълнението на този договор, т.е. отчитането на дейност, която не е извършена от изпълнителя на извънболнична специализирана медицинска помощ по цитирания пакет.

Тук е мястото да се отбележи, че лечебното заведение като изпълнител за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ по договора с НЗОК и физическото лице, което работи като лекар са различни правни субекти. Според разпоредбата на чл. 58 от Закона за лечебните заведения, „изпълнители на медицинска помощ са лечебни заведения или техни обединения по Закона за лечебните заведения, с изключение на лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Закона за лечебните заведения, и национални центрове по проблемите на общественото здраве по Закона за здравето“, което показва, че „изпълнител“ на медицинска помощ е не отделният лекар, а лечебното заведение, където практикува. Още повече, че според чл. 59 от ЗЗО директорът на РЗОК сключва договори за оказване на медицинска помощ с лечебни заведения, спазвайки разпоредбите на Националния рамков договор и Закона за здравното осигуряване, което е залегнало и в разпоредбите на НРД за МД 2023 г. 2025 г. В обобщение на гореизложеното по сключените индивидуални договори с ЛЗ заведения не може да се ангажира лична отговорност от работещите по тях лекари.

На следващо място не следва „Медицински център Медикус-Пловдив“ ООД да търпи негативи при извършване на дейността си за обстоятелства, настъпили в рамките на договорните отношения на НЗОК с друго ЛЗ, в този случй с „Физио Витал - ГПСМПФ“ ООД.

Сочените обстоятелства се приемат от съда за съществени нарушения на административно производствените правила и са основание за отмяна на издадената заповед.

На следващо място, съдът счита че се установява и неправилно приложение на материалния закон, което също е основание за отмяна на оспорения административен акт.

От представените по делото писмени доказателства не се установи в какво се изразява невъзможността на д-р Р. Х. С. да оказва медицинска помощ. В административното производство пред административния орган не са посочени обстоятелства, които по категоричен начин да потвърдят тази невъзможност, каквито са посочени в НРД за МД за 2023-2025 г. - чл. 102, ал.1, т. 3. „при смърт или поставяне под запрещение на лекаря, регистрирал индивидуална практика за извънболнична медицинска помощ – от момента на смъртта или от датата на постановяване на съдебното решение за поставяне под запрещение, или т.8 „при отнемане на правото на лекар, регистрирал индивидуална практика, да упражнява медицинска професия в Република България“. В настоящият случай към момента на издаване на процесната заповед няма доказателства за законови основания за изключване на доктор С. като изпълнител на пакет Физикална и рехабилитационна медицина“, по договора на „Медицински център Медикус-Пловдив“ ООД. Липсата на някоя от тези законови предпоставки води на извод, че неправилно е приложен материалния закон, доколкото следва да се докаже категорично невъзможността на медицинския специалист да оказва медицинска помощ, за да се пристъпи към прекратяване на пакета към сключения договор с НЗОК.

По направените възражения от жалбоподателя, чрез адв. Я. съдът констатира, че по отношение на процесната заповед, с която на изпълнителя на специализирана извънболнична медицинска помощ е наложена санкция прекратяване на пакет „Физикална и рехабилитационна медицина", специалност „Физикална и рехабилитационна медицина", поради изключване на единствения изпълнител по този договор, са налице отменителните основание по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. В този смисъл депозираната жалба от „Медицински център Медикус-Пловдив“ ООД се явява основателна, поради което атакуваната с нея Заповед № РД – 09- 311/30.10.2024 г., издадена от за налагане на санкция "прекратяване на пакет", издадена от Директора на РЗОК Пловдив, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски за настоящото производство общо в размер на 1 250.00 лв., от които 50 лв. внесена държавна такса и 1 200.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

В разглеждания случай е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от ответника след приключването на устните състезания, едва с представени по делото писмени бележки. В писмената защита е недопустимо да се заявяват нови искания, включително и за присъждане на разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Медицински център Медикус-Пловдив“ ООД, ЕИК *****, представлявано от И. С. Ф., с адрес [населено място], район „Тракия“, [улица], ет.3, ап. 53, Заповед № РД – 09- 311/30.10.2024 г., издадена от Директора на РЗОК Пловдив, с която се изключена доктор Р. Х. С. от Приложение № 1 на Договор №165207/16.10.2023 г., и е прекратен пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“, специалност „Физикална и рехабилитационна медицина“, поради изключване на единствения изпълнител по договора.

ОСЪЖДА НЗОК [населено място] да заплати на „Медицински център Медикус-Пловдив“ ООД, ЕИК *****, представлявано от И. С. Ф., с адрес [населено място], район „Тракия“, [улица], ет.3, ап. 53 сумата от 1 250,00 лв. /хиляда двеста и петдесет/ лева, съставляваща размера на направените разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните.