Р Е Ш Е Н И Е № 21
21.01.2020г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на шестнадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година ,в състав:
Председател:Ваня Богоева
Членове: Евгения Стамова
Веселина Джонева
С участието на секретаря:Л.Николова, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№572/2019г. и, за да се произнесе взе предвид:
С решение от 28.03.2019г. постановено по гр.д.№53/2019г. Кюстендилският районен съд по иск предявен от И.Д.И., ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** чрез адв.И. срещу Т.С.М., ЕГН ********** е прекратил същестувващия между тях брак, предоставяйки упражняването на роденото от брака непълнолетно дете С.И. И. на майката, на която е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Кюстендил, ул.”***”№***, определил е режим на лични контакти на бащата с детето, и го е осъдил да заплаща на непълнолетния С., считано от 15.01.2019г. месечна издръжка в размер на 170.00 лева, до 5-то число на всеки месец, чрез майката и законен представител Т.М., ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла и просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й.И. е осъден да заплати на непълнолетният Стивън сумата от 1785.00 лева, месечна издръжка за времето от 01.03.2018г. до 15.01.2019г.вкл., ведно със законната лихва за забава, считано от 15.01.2019г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил предявеният от Т.М. срещу И. иск за осъждането му да заплаща месечна издръжка за детето С., за минало време от 01.03.2018г. до 15.01.2019г. за сумата от 1365.00 лева представляваща уважената част от иска за сумата от 1785.00 лева до пълния предявен размер от 3150.00 лева.И. е осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 316.20 лева върху присъдените размери на издръжка за минало и за в бъдеще време, както и на М. деловодни разноски в размер на 166.99 лева.
С допълнително решение от 17.10.2019г. съдът е отхвърлил, като неоснователен предявения от М. срещу И.И. иск, за заплащане считан от 15.01.2019г. месечна издръжка на непълнолетния С. И. в размер на 170.00 лева, платими до 5-то число на текущия месец, чрез майката и законен представител Т.М., ведно със законната лихва за забава върху всяка една закъсняла или просрочена вноска и до настъпване на обстоятелства обуславящи изменението или прекратяването на същите, за сумата от 130.00 лева, представляваща разликата между уважената част от този иск за сумата от 170.00 лева до пълния предявен размер от 300 лева както и искането на И.И. М. обективирано във въззивната жалба за изменение на решението в частта му, в която същият е осъден да заплати на М. сумата 169.99 лева, представляваща сторените по делото разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на исковата претенция.
В срока за обжалване са постъпили жалби и от двете страни.
М. обжалва допълнителното решение, в частта му, в която не е уважен предявения иск по чл.143, ал.2 СК в пълния му предявен размер за сумата над 170.00 до 300.00 лева месечна издръжка за в бъдеще и първоначалното решение в частта относно отхвърлянето на иска за заплащане на издръжка за сумата над 170.00 до 300.00 лева за минал период.Жалбата срещу допълнителното решение е подписана и от непълнолетното дете.Претендира за уважаване на исковете в пълен размер.Изразява несъгласие с възприетия от съда подход при определяне на необходимите средства за издръжка, на основание ПМС №305/19.12.2017г., разпределението на задълженията на родителите за издръжка.Твърди, че определената издръжка не е съобразена с потребностите на детето, което спортува активно, играе футбол, което предполага допълнителни потребности от възстановителна храна и режим.Определения размер на издръжката не е съобразен с инфлационните процеси в страната, а поведението на другия родител, определя, като като целенасочено, с оглед заплащане по- малък размер на издръжка.Не ставало ясно въз основа на какви критерии съдът преценил, че за отглеждането на детето, възпитанието, обличането му се нуждае от 280 лева, а сумата от 60.00 лева - за възпитание, отглеждане, грижата да бъде изпрано, изгладено и добре нахранено определя, като нереална.
И. чрез пълн.к адв.И. обжалва решението в частта му в която е уважен предявения иск за издръжка за минало време, като поддържа недопустимост на иска и на решението, както и в частта му относно определения размер на издръжка за сумата над 140.00 лева.Поддържа, че не са ангажирани доказателства за повишени нужди на детето, така и за доходите на бащата.Счита, че неправилно е определен първоначалния момент на задължението на издръжка, който според него, с оглед предвиденото в т.12 от Постановление №5/16.11.1970г. на Пленума на ВС, следва да е от момента на влизане в сила на решението за родителските права, ако към момента детето живее при другия родител.Сочи неправилност на решението в частта за разноските, присъдени при липса на такова искане от ответницата и липса на списък за разноски.Позовава се на представения с отговора на исковата молба договор за правна помощ за сумата от 600.00 лева, и липса на доказателства за договорено и заплатено адв.възнаграждение към по- късно предявения насрещен иск.Искането му е за отмяна на решението в атакуваните части, оставяне на насрещната искова молба без разглеждане и определяне на издръжка в минималния размер от 140.00 лева.
От адв.И. е подадена жалба и срещу допълнителното решение в частта му за разноските.Прави се искане за отмяна на решението в посочената част и оставяне на искането за заплащане на деловодни разноски без уважение.В отговор на жалбата на М. срещу допълнителното решение поддържа неоснователност на същата.
Жалбите са допустими.
С оглед на представените от страните доказателства, доводите и възраженията им, първоинстанционният съд е приел за установено, че страните са в брак от 1999г., от който е роден и детето С.И.И. ЕГН **********, че съпрузите са във фактическа раздяла от м.февруари 2018г.,като детето живее с майка си в гр.Кюстендил, на адреса й – ул.”***”№***.Съдът е констатирал, че няма доказателства за месечните доходи на бащата, че няма регистриран трудов договор, не получава пения, не е регистриран, като безработен и не е получавал обезщетения за безработица през 2018г.С оглед на представено удостоверение изх.№2300-013/12.03.2019г. е приел, че за периода м.03.2018г. – м.02.2019г. майката е получила трудови доходи в размер на 10 651.08 лева. Размерът на средномесечното възнаграждение на въззивницата М. при тези данни за доходите и възлиза на 887.59 лева.
От изготвения във въззивното производство социален доклад се установи, че детето С.през учебната 2018/2019г. е завършил 9-ти клас в СУ”Васил Левски” гр.Кюстендил, където е записан със спорт футбол и редовно посещава тренировки по футбол.
С обжалваното решение, бракът между родителите е прекратен, като упражняването на родителските права е възложено на майката и са присъдени посочените по – горе размери на дължимата от бащата издръжка, включително за период от 01.03.2018г. до 15.01.2019г. - предявяване на иск за прекратяване на брака.В частта относно прекратяване на брака и възлагане на родителските права на майката решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Други обстоятелства, извън приетите за установени от първоинстанционния съд и установените въз основа на данни от социалния доклад, във въззивното производство не се установяват.
Предвид изложените обстоятелства се налагат следните правни изводи.
На първо място следва да се отбележи, че исковете съдът преценява, като допустими.Основание за този извод съдът извлича от разпоредбата на чл.322 ал.3 ГПК във вр. с ал.2 ГПК, съгласно която ответникът може да предяви иск за издръжка на деца, като няма разграничение с оглед възрастта на децата и ограничение относно началния момента на търсената издръжка.Касае се за уреден от законодателя случай, в отклонение на правилото по чл.26, ал.2 ГПК, придаващо на родителя предявил от свое има иск за издръжка на непълнолетно дете качеството на процесуален субституент.Не се касае за служебно присъждана издръжка поради което според съда не намира приложение даденото в т.7 от Постановление №5/1970г. разрешение в смисъл, че не се присъжда издръжка за минало време, който според настоящия състав е относим към случаите на служебно присъдена издръжка.По въпроса за допустимостта на исковете е налице произнасяне в т.1 от Постановление № 5 от 15.III.1978 г. по гр. д. № 77/1977 г., Пленум на ВС съгласно което - Не е допустимо в брачния процес за развод да участват като страни прокурорът, трети лица и ненавършилите пълнолетие деца. Тази недопустимост важи и тогава, когато решението по брачния иск влезе в сила, а делото продължи в частите за родителските права, семейното жилище, фамилното име и издръжката. По приетия за съвместно разглеждане с брачния иск иск за издръжка на децата, включително и непълнолетните, като страна-представител участва родителят, предявил иска.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК за родителите е налице безусловно задължение за предоставяне на издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца.Според чл. 142 ал.1 и ал.2 размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.С чл.149 СК е уредена възможността за търсене на издръжка за минал период от 1 година преди предявяване на иска.Към момента минималната работна заплата е 610 лева, а за периода от 01.03.2018г. до момента е бил 510 лева за 2018г. и 560 лева за 2019г.
Задължителни указания във връзка с приложението на закона при определяне размера на издръжката се съдържат в Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС.Съгласно т.5 и т.7 от същото възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.Според т.11 от Постановлението не се освобождават от задължението за издръжка лицата, които неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни.Възможността им се определя съобразно с квалификацията им и другите обстоятелства, които са от значение за случая.Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.
С оглед законовата регламентация безспорно жалбоподателят И.И. дължи издръжка на своя непълнолетен син, включително за период от 01.03.2018г. доколкото не се спори, че фактическата раздяла между съпрузите е настъпила през м.февруари 2018г., заявеното искане за присъждане на издръжка считано от 01.03.2018г., което е допустимо с оглед разпоредбата на чл.149 СК и липса на доказателства за изпълнение на задължението за издръжка.В първоинстанционното решение липсва констатация за предоставяна от бащата издръжка, доводи в тази посока в жалбата не се съдържат и не са представени доказателства.Във връзка с доводите относно неправилно определяне началния момент на дължимата издръжка следва да се отбележи, че с Тълкувателно решение № 11 от 3.III.1969 г., ОСГК е дадено разрешение в смисъл, че началният момент на служебно присъжданата издръжка по чл. 28, ал. 1 СК е влизането в сила на решението за развод, а при обжалване за родителските права - от деня на влизането в сила на решението за предоставяне упражнението на тези права на единия от родителите, като даденото разрешение е потвърдено в Постановление №5/70г. – т.VІІ.Доколкото в случая във връзка с издръжката на непълнолетното дете са предявени искове от неговата майка, а не се касае за служебно присъдена такава, то казуса не попада в обхвата на даденото с посоченото решение разрешение.Тъй като насрещната искова молба е постъпила в съда на 12.02.2019г. то издръжката за бъдеще време се дължи считано от тази дата, за периода преди 12.02.2019г. до 01.03.2018г. се дължи издръжка на основание чл.149 СК, като се има предвид, че след фактическата раздяла детето е останало при майката в жилището на посочения по делото адрес.Решението в частта му в която съдържа произнасяне по претенция за заплащане на издръжка за в бъдеще считано от датата на предявяване на иска за прекратяване на брака до датата на предявяване на насрещните искове е недопустимо и следва да се обезсили.
Като има предвид установените с цитираното по горе Постановление критерии за определяне на необходимата на детето издръжка, съдът с оглед възрастта му 15 – 16 години, факта, че е ученик в спортно училище, което предполага и допълнителни разходи за спортно облекло и спортни пособия, което не е съобразено от районния съд и икономическите условия в страната, намира, че за задоволяване нуждите от неговото физическо, умствено, духовно, и социално развитие са необходими месечно 400 лева, като само разликата във възрастта при липса на значителна промяна в икономическите условия в страната не обосновава определяне различен размер на дължимата издръжка за периода след и преди подаване на исковата молба за издръжка.Съдът не споделя изложените от районния съд съображения и аналогията с норми от ПрПЗЗакрД, доколкото дадената в цитирания нормативен акт регламентация касае финансова помощ, отпускана за деца настанени за отглеждане при роднини и близки докато размерът на дължимата от родителите при развод издръжка следва да осигури условия на живот на детето, каквито е имало преди развода.
Във връзка с преценка възможностите на родителите във въззивното производство не са установени обстоятелства, различни от възприетите от районния съд - доходи в размер на минимална работна заплата за бащата с оглед липсата на данни за причини от обективен характер препятстващи дължащия издръжка родител да полага труд и утвърдилото се в съдебна практика в тези случаи разбиране, че при липса на причини от обективен характер препятстващи възможността родителя дължащ издръжка да полага труд, той би могъл да получава доходи от трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, като презумпцията е основана на чл. 245, ал. 1 от КТ, и в размер на около 1.5 минимални работни заплати за майката, при липса на данни за притежавано от двамата родители имущество, като източник на доходи и задължения за издръжка към други непълнолетни.
При тези обстоятелства определения от районния съд размер на дължимата от бащата издръжка, за периода от 01.03.2018г. до 15.01.2019г.съдът намира за съобразен с изискванията на закона при завишаването му спрямо съответстващия на дохода на бащата, като се отчитат и усилията, които майката полага във връзка с отглеждането на детето.Същевременно с оглед промяна в размера на минималната работна заплата съдът намира, че дължимата за периода след 12.02.2019г. издръжка следва да бъде определен на 185.00 лева.По делото не е доказано осъществяване на обстоятелства, обосноваващи други изводи, както относно размера на необходимите средства за издръжка на детето и възможности на бащата респ. за доходи на бащата, надхвърлящи минималната работна заплата и осигурявали на детето друг стандарт на живот поради което подадената от майката жалба и искането за увеличаване размера на дължимата на детето издръжка за сумата над 170 лева за периода преди предявяване на исковете и за сумата над 185.00 лева за периода след предявяването им съдът намира за неоснователни.Жалбата на И. е неоснователна, като съдът счита, че с оглед доходите които би могъл да реализира такъв размер на издръжката не би бил непосилен за него.
Във връзка с оплакванията в жалбата за недължимост на разноски, понеже такива не са претендира, съдът констатира, че искане за заплащане на разноски е заявено от ответницата с насрещната искова молба, подадена в срока за отговор на исковата молба.Представения договор за правна помощ, удостоверява заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева,за защита, доколкото липсва разграничение относно различните искове, въззивният съд споделя изложените от районния съд съображения в смисъл, че платеното възнаграждение касае и защитата във връзка с предявените насрещни искове в размер на половината от посочената сума, а именно 300 лева.С оглед изхода от спора и като възприема становището, че отговорността за разноски по небрачните искове се определя по чл.78 ГПК, а не по чл.329 намира решението за правилно.В този смисъл жалбата срещу допълнителното решение с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна.
Жалбоподателят *** не претендира разноски за въззивното производство, а жалбоподателката М. не е представила доказателства за сторени такива.
Във връзка с допълнително присъдената сума И. дължи по сметка на съда държавна такса в размер на 50.00 лв.
След връщане на делото на КнРС съдът следва да се произнесе с решение по претенцията за заплащане на издръжка за минало време за периода от 15.01.2019г. до 12.02.2019г.
С оглед на изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА постановеното на 28.03.2019г. по гр.д.№53/2019г. по описа на КнРС решение, в обжалваната му част, в която И.Д.И., ЕГН ********** *** е осъден да заплаща на Т.С.М., ЕГН ********** ***, действаща, като майка и законен представител на Стивън Иванов И., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на сумата до 170.00 лева, платима до 5-то число на текущия месец до настъпване на обстоятелства обуславящи изменението или прекратяването и, за периода считано от 15.01.2019г. до 12.02.2019г., както и допълнително решение от 17.10.2019г. в частта, в която е отхвърлен предявеният от Т.С.М., ЕГН ********** ***, действаща, като майка и законен представител на С.И. И., ЕГН ********** срещу И.Д.И., ЕГН ********** *** иск за заплащане на месечна издръжка в размер на сумата над 170.00 лева до 300.00 лева, платима до 5-то число на текущия месец до настъпване на обстоятелства обуславящи изменението или прекратяването. и, за периода считано от 15.01.2019г. до 12.02.2019г.
ОТМЕНЯ постановеното на 17.10.2019г. по гр.д.№53/2019г. по описа на КнРС решение, в обжалваната му част, в която като неоснователен е отхвърлен предявеният от Т.С.М., ЕГН ********** ***, действаща, като майка и законен представител на Стивън Иванов И., ЕГН ********** срещу И.Д.И., ЕГН ********** *** иск за заплащане на месечна издръжка за непълнолетния С. И.И. ЕГН ********** в размер на сумата над 170.00 лева до 185.00 лева, платима до 5-то число на текущия месец до настъпване на обстоятелства обуславящи изменението или прекратяването, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла или просрочена вноска, считано от 12.02.2019г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** *** да заплаща на Т.С.М., ЕГН ********** ***, действаща, като майка и законен представител на С.И.И., ЕГН ********** месечна издръжка в размер над 170.00 лева до 185.00 лева, платима до 5-то число на текущия месец, за периода считано от 12.02.2019г. до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва за забава върху всяка една закъсняла или просрочена вноска.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 28.03.2019г. по гр.д.№53/2019г. по описа на КнРС решение, в обжалваната му част, в която И.Д.И., ЕГН ********** от гр.Кюстендил, е осъден да заплаща на на С.И.И.,ЕГН **********, чрез майката и законен представител Т.С.М., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на сумата до 170.00 лева, платима до 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка една закъсняла и просрочена вноска, и до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й, считано от 12.02.2019г., както и в частта в която със същото решение И.Д.И., ЕГН ********** е осъден да заплати месечна издръжка на непълнолетния С.И.И., ЕГН ********** в размер до 170.00 лева, за времето от 01.03.2018г. до 15.01.2019г вкл. общо сумата 1785.00 лева, ведно със законната лихва за забава върху същата, считано от 15.01.2019г. до окончателното и изплащане, както и в частта, в която искът за заплащане на издръжка за минало време от 01.03.2018г. до 15.01.2019г. вкл. за сумата 1365.00 лева представляваща разликата до уважената част от иска за сумата 1785.00 лева до предявения размер от 3150.00 лева е отхвърлен, като неоснователен, както и допълнително решение от 17.10.2019г. по гр.д.№53/2019г. по описа на КнРС в частта му, в която със същото решение е отхвърлен, като неоснователен предявеният от Т.С.М., ЕГН ********** *** срещу И.Д.И., ЕГН ********** със същия адрес иск, за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на непълнолетният С.И. И.,ЕГН ********** в размер на сумата над 185.00 лева до 300.00 лева, платими до 5-то число на всеки месец за текущия, чрез майката и законен представител Т.С.М., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху всяка една закъсняла и просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства обуславящи изменението или прекратяването на същата, както и същото допълнително решение в частта на сумата над 185.00 лева до 300 лева, платима до 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка една закъсняла и просрочена вноска считано от 12.02.2019г. и до настъпване на обстоятелства обуславящи изменението или прекратяване на издръжката, както и същото допълнително решение в частта му,в която е отхвърлено искането на И. за изменение на решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на КнОС д.т. в размер на 50.00 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: