Решение по дело №116/2024 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 59
Дата: 21 март 2024 г.
Съдия: Галя Алексиева
Дело: 20243130100116
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. ******, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20243130100116 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр.
****** с искане за настаняване на детето Ю. А. К. в семейството на роднини- баба и дядо по
майчина линия – Н. В. Й. и Ю. Т. Й., за срок от три години, считано от влизане в сила на
решението.
В молбата се твърди, че със заповед № ЗД/Д-В-П-054/24.08.2020г. на директора на
ДСП – гр. ****** спрямо детето е предприета мярка за закрила настаняване за отглеждане в
семейството на неговите баба и дядо по майчина линия, потвърдена с решение на ПРС по
гр.д. № 855/2020г. за срок от три години, считано от 27.01.2021г. Причина за това е изтичане
срока на предходно предприетата съща мярка.
Поради изтичане срока на мярката, със заповед № ЗД/Д-В-П-006/29.01.2024г. на
директора на ДСП – гр. ****** тази мярка е била прекратена и отново е предприета такава,
като детето е настанено за отглеждане в семейството на своите прародители по майчина
линия.
Твърди се, че детето е родено от съжителството на Р. Т.а и А. К.. Родено е в
Германия, където родителите са живели. Малко след раждането на Ю., родителите се
разделят и майката се завръща в България през 2012г. заедно с детето. Установяват се да
живеят при родителите на майката, която след боледуване на 02.01.2013г. е починала. От
тогава грижите за детето са поети от неговите прародители по майчина линия. Бащата е с
неустановено местоживеене, не е контактувал с детето и не е търсил контакт с него. Затова,
от 2013г. е налагана мярка за закрила- настаняване на детето в семейството на неговите баба
1
и дядо по майчина линия.
Посочва се, че семейството живее в собствено жилище състоящо се от шест стаи, с
много добри хигиенно- битови условия. Създадени са подходящи условия за отглеждане на
детето. Осигурени са основните му потребности от подслон, храна, здравеопазване и
образование. Семейството има избран личен лекар. Стремежът е към осигуряване на сигурна
среда за правилното му израстване и развитие. То е в добро здравословно състояние. Баба му
е освидетелствана с ЕР на ТЕЛК с водеща диагноза множествена склероза 100% намалена
работоспособност. Дядото е в добро здравословно състояние. През учебната 2023/2024г.
детето е ученик в шести клас и по данни на учебното заведение спазва правилата на
поведение в учебното заведение. Намалели са конфликтите му с други деца от училището,
но не са преодолени. Не покрива образователните изискванията по определени дисциплини,
поради което ползва ресурсен учител. Изпълнявал поставените му задачи от учителите
според възможностите си.
В рамките на социалното проучване е констатирано, че прародителите на детето имат
капацитет по задоволяване основните му потребности.
Ето защо, твърди се че в негов интерес е настаняването му в семейството на неговите
баба и дядо по майчина линия – Н. В. Й. и Ю. Т. Й., която среда е най- близка до семейната.
В открито съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане”- гр. ******
поддържа подадената молба.
Заинтересованата страна детето Ю., чрез назначения му особен представител адв. Г.,
изразява становище за основателност на молбата.
Заинтересованата страна- А. К. и Н. Й., не се явяват в съдебно заседание и не
изразяват становище.
Заинтересованата страна- Ю. Т. Й. се явява.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано
в неговата семейна среда, от биологичните му родители /чл. 25, ал. 2/. Настаняване извън
семейството е предвидено в изключителни случаи и при положение, че важни причини
налагат това, и е с оглед охрана на неговите интереси. Съгласно чл.25, ал.1, т.2 и 3 ЗЗДт,
дете може да бъде настанено извън семейството в случаите, когато родителите без
основателна причина, трайно не полагат грижи за него или се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат.
Детето Ю. А. К. е родено от родители Р. Ю.ова Т.а и А. К. К.. За последно, с влязло в
сила на 27.01.2021г. решение по гр.д.№ 855/2020г. на ПРС, спрямо детето е взета мярка за
закрила- настаняване в семейството на неговите прародители по майчина линия за срок от
3години.
С изрични декларации от 29.01.2024г. дядото и бабата на детето по майчина линия са
2
заявили желание за настаняване внука им Ю. за отглеждане в тяхното семейство.
Изготвен е доклад от ДСП– ******, съгласно който: Детето е родено от съвместното
съжителство на Р. Т.а и А. К. във ФРГ. Малко след това, родителите са се разделили.
Грижите за него са поети от майката. Двамата са се завърнали в България през 2012г. и са се
установили да живеят при родителите на майката. На 02.01.2013г. майката е починала, а
спрямо детето е предприета мярка за закрила настаняване в семейството на роднини- това на
неговите баба и дядо по майчина линия. В рамките на социалното проучване е
констатирано, че прародителите на детето разполагат с нужните битови условия по неговото
отглеждане. И двамата са пенсионери, г- жа Й. по болест, преосвидетелствана с ЕР на
ТЕЛК. Дядото на детето работел по трудово правоотношение. Осигурени са, както
основните жизнени потребности на детето от храна и облекло, така и емоционалните му от
обич, грижа и защита. Изградена е доверителна връзка между него и прародителите му, а
режимът на отглеждането му е съответен на индивидуалните му нужди и възраст. В същото
жилище живеел и вуйчото на детето, който също се включвал в неговото възпитание и
грижи. През 2022г. детето е имало неприемливо поведение в училище, което е наложило
преместването му в друго учебно заведение, ползване на социална услуга и посещения при
психолог и психиатър. Понастоящем се наблюдавала положителна промяна в поведението
му. През учебната 2023/2024г. детето е ученик в шести клас и по данни на учебното
заведение спазвал правилата на поведение в училище. Намаляли са конфликтите със
съучениците му от предходната година. Проявявал уважение към учителите и изпълнявал
поставените му задачи. По отделни дисциплини бил на ресурсно подпомагане. Контакт с
бащата в рамките на социалното проучване не е бил установен.
В о.с.з. дядото на детето потвърди желание и готовност да поеме цялостно грижите за
внука си.
Исканата мярка за закрила – настаняване в семейство на близки е сред предвидените
в чл. 4 ЗЗДт. и основателността на прилагането й е обусловена от предвидените в
разпоредбата на чл. 25 ЗЗДт изчерпателно изброени в шест точки основания. Анализът на
събраните по делото доказателства, формират извода на съда, че по отношение на детето Ю.
са налице основанията, посочени в т. 2 на чл. 25 ЗЗД, а именно: баща му трайно не полага
грижи за него. Данните сочат двамата да нямат контакт един с друг от раждането на детето.
В рамките на социалното проучване, същият не е бил и установен. От друга страна, с оглед
изискванията на чл. 28, ал. 4, изр. последно ЗЗДт и предвидената по чл. 26, ал. 1 ЗЗДт
поредност при определяне на мерките за закрила на детето, съдът счита, че именно
предложената от молителя мярка е най- подходяща за момчето с оглед възможността за
отглеждането му в семейна среда и създалата се емоционална връзка между него и
прародителите му по майчина линия, поели грижите за него, още когато е бил на невръстна
възраст. И двамата са изразили съгласие и желание да полагат грижи за внука си, като са
създали и предпоставки за обезпечаване необходимите битови условия за това. Поели са
грижите за детето веднага след смъртта на неговата майка и са ги полагали години наред,
което свидетелства, че разполагат с нужния ресурс да покриват потребностите му,
3
осигурявайки му добри условия за развитие.
При това положение, съдът намира, че предприетата от ДСП мярка за закрила на
детето се явява адекватна такава.
Изцяло в интерес на детето е то да продължи да бъде отглеждано в тази семейна
среда. Така ще бъдат най- адекватно задоволявани неговите потребности на този етап, с
оглед възрастта му, както и ще бъде съблюдавано неговото правилно физическо и
психическо развитие. В заключение, като мярка за закрила спрямо детето Ю. следва да бъде
постановено настаняване му за отглеждане в семейството на неговите баба и дядо по
майчина линия за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на решението.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето Ю. А. К., ЕГН ********** за отглеждане в семейството на
неговите баба и дядо по майчина линия Н. В. Й., ЕГН ********** и Ю. Т. Й., ЕГН
********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 5 за срок от три години считано от датата на
влизане в сила на настоящото решение, на основание чл. 28, вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДт.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването му не спира
изпълнението, на основание чл. 30, ал. 3 от Закона за закрила на детето.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок
от връчването му на страните, на основание чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на детето.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
4