Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

24.03.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

24.02

Година

2021

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Димитрина Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

1

по описа за

2021

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Г.Л.Г. от ***, действащ чрез пълномощника си адв. М.С., против Решение № 260105/03.12.2020 г., постановено по АНД № 654/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 152 от 30.04.2020 г., издадено от директора на ОДМВР гр.Кърджали, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2-ро във вр. с ал. 1 от Закона за здравето/ЗЗ/, на Г.Л.Г. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., издадени от министъра на здравеопазването.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

Излага съображения, че административното нарушение не е било доказано в производството пред първоинстанционния съд, респ. анализът на релевантните доказателство обосновавал извода за липса на нарушение, осъществено от жалбоподателката. В тази връзка сочи, че посоченото в АУАН и НП място на извършване административното нарушение – фитнес зала „***“ в ***, не е била отворена за посещение на процесната дата, като същата не е работела в съответствие с обявеното извънредно положение в страната. Предвид това същата не представлявала обществено място, което е достъпно за всяко лице. На 14.04.2020 г. във фитнес залата се осъществявали ремонтни дейности, предизвикани от настъпило преди това наводнение. Сочи, че Г.Л. се намирала в помещението, за да помогне на своя приятелка – Е. Д., за почистване, преместване и подреждане на уредите в залата.

В подкрепа на доводите си се позовава на постановление на РП – Кърджали по ДП № 208/2020 г.

Твърди, че описаната в АУАН фактическа обстановка на деянието се различавала съществено от въведеното описание на нарушението в НП. В постановлението била дописана фактическата обстановка, което се явявало съществено нарушение на ЗАНН и водело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

На следващо място счита, че е налице неправилна квалификация на деянието. В този смисъл, тъй като нормата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето/ЗЗ/ се явявала бланкетна, следвало същата да бъде посочена във връзка с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ. Въвежда доводи, че бланкетни правни норми винаги препращали към съдържанието на правна норма от друг нормативен акт и не можело с общ административен акт, какъвто представлявала заповедта на министъра на здравеопазването, да се запълни бланкетна правна норма.

Развива съображения, че процесната заповед и по-конкретно в частта й по т. 9, се явявала в колизия с нормите на Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, поради което поначало не намирала приложение. В тази връзка излага анализ на действащите разпоредби, свързани с ограничаване носеното на облекло, прикриващо или скриващо лицето, съпоставими със данните за здравословното състояние на жалбоподателката.

Твърди, че въведеното със заповедта задължение за поставяне на защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, на открити места, паркове, улици, автобусни спирки, било отменено със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. на министъра на здравеопазването, респ. била изрично отменена Заповед РД- 01-197/11.04. 2020 г. С оглед това следвало да намери приложение чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която норма, ако до влизане в сила на НП, последвали различни нормативни разпоредби, прилагала се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

В заключение излага доводи и за правните последици при оттеглянето на общия административен акт от издателя му. В конкретния случай с оглед оттеглянето на процесните заповеди, представляващи общи административни актове, то следвал изводът, че е налице заличаване на породените от тях правни последици от момента на издаването им.

Следвало да се има предвид и обстоятелството, че в конкретния случай не било изпълнено изискването на закона, въвеждащ задължение за държавните и общинските органи да създават необходимите условия за изпълнение на въведените противоепидемични мерки, като средствата за осъществяването им се осигурявали от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети.

По изложените съображения моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 260105/03.12.2020 г., постановено по АНД № 654/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови решение по същество, с което да отмени Наказателно постановление № 152 от 30.04.2020 г., издадено от директора на ОДМВР гр.Кърджали. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв.С. е постъпило писмено становище, в което поддържа жалбата, излагайки аналогични доводи за незаконосъобразността на обжалваното решение на районния съд.

Ответникът по касация – директор на ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Д., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основания не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за необоснованост на атакуванато решение и противоречие с материалния закона се явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 152 от 30.04.2020 г., издадено от директора на ОДМВР гр.Кърджали, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2-ро във вр. с ал. 1 от Закона за здравето/ЗЗ/, на Г.Л.Г. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., издадени от министъра на здравеопазването.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посочените в акта и постановлението нарушения на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., издадени от министъра на здравеопазването. Съдът е приел, че от изложените в АУАН и НП факти ставало ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателката, кога е извършено то и каква е неговата правна квалификация, като в случая не било налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че случая не е последвала по-благоприятна законова разпоредба от тази, която вече е приложена спрямо нарушителя. Обсъдил е Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г., с която е отменена процесната заповеди, при което е приел, че същата не води до отпадане на наказуемостта за извършеното деяние. Посочил е, че релевантни по делото са издадените Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., тъй като именно те уреждали действащите към инкриминираната дата противоепидемични мерки. Изложил е съображения, че след 14.04.2020 г., а и датата на постановяване на решението, не е отпаднала административнонаказателната отговорност за нарушение или неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. Посочил е, че тези мерки търпят промени по време на пандемията от COVID-19, в зависимост от динамиката в страната. В заключение са изложени и мотиви, че по отношение на процесното нарушение не са налице основанията за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Г.Л.Г. от ***, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд,поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанциония съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

На първо място, неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на административнонаказателния процес при установяване на нарушението и налагане на административното наказание, довело до опорочаване на цялото административно производство. В тази връзка, основания за отмяната на наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН и НП или съществени нередовности в тяхното съдържание, които са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Такива в конкретния случай не се откриват. Изрично в процесните АУАН № 152/14.04.2020 г. и НП № 152/30.04.2020 г., при посочване на правната квалификация на нарушението, е отразено: „чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването“. Релевантната т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. е въведена и допълнена именно със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, поради което към момента на извършване на нарушението – 14.04.2020 г. е била действаща, респ. посочената в нея противоепидемична мярка е била задължителна за изпълнение на територията на Република България –  чл. 209а, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. В акта и наказателното постановление е налице описание на нарушението, в съответствие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Изрично е отразено, че е нарушена противоепидемична мярка, въведена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето и с т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. В този смисъл, касационният състав намира за неоснователни доводите на касатора за неправилна квалификация на нарушението и допуснати процесуални нарушения при словесното описание на административното нарушение.

Безспорно е, че фитнес центровете и фитнес залите се явяват обществени места по силата на чл. 56 от ЗЗ във вр. с § 1а, б. „а“ от ДР на ЗЗ във вр. с § 1, т. 9, б. „г“ от ДР на ЗЗ. Изложените доводи в обратната насока от страна на пълномощника на касатора са несъстоятелни и свободно интерпретирани, като не почиват на анализ на относимите правни норми, дефиниращи понятието. От събраните в производството пред районния съд писмени и гласни доказателства, се установява, че на датата на нарушението – 14.04.2020 г., достъпът до процесното закрито обществено място – фитнес зала „***“ в *** е бил свободен, респ. вратите към помещението са били отворени и вътре са се намирали лица, които са ползвали залата по предназначение, включително и касаторът Г.Л.Г. Изложените в жалбата твърдения за извършвани ремонтни дейности са неподкрепени от фактическа и правна страна, поради което се явяват недоказани, а и без значение за осъществяване на нарушението е, дали лицето е осъществявало спортна дейност или се е намирало в закритото обществено място по друга причина, след като не е носело защитна маска в съответствие с въведената противоепидемична мярка.

Неоснователни се явяват и съображенията за колизия на процесната заповед с нормите на Закона за ограничаване носеното на облекло, прикриващо или скриващо лицето. В чл. 3, т. 3 от Закона за ограничаване носеното на облекло, прикриващо или скриващо лицето е предвидено изключение от правилото по чл. 2 от нормативния акт, а именно: „когато със закон е установено друго“. В конкретния случай противоепидемичната мярка е въведена със заповед на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето и чл. 2 от закона за мерките и действието по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., поради което въведените доводи в касационната жалба за противоречие на ОАА с нормативен акт, са несъстоятелни.

На следващо място, неоснователни са и твърденията за неправилност на оспореното решение, аргументирани с отмяната на релевантните общи административни актове – Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., издадени от министъра на здравеопазването. Обстоятелството, че същите са отменени със Заповед № РД-01-277/01.05.2020 г. и Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. на министъра на здравеопазването, не е основание за приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. По силата на посочената разпоредба, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи административни актове и отмяната или изменението им, не представлява изменение на нормативна разпоредба, за да е приложима хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Релевантната редакция на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, регламентираща задължението за спазване на противоепидемичните мерки, въведени с акт на министъра на здравеопазването, както и вида и размера на санкцията за неспазване на горното задължение, не се явява по-благоприятна, от приложената спрямо нарушителя. В конкретния случай се касае за административнонаказателна отговорност, която е предвидена в нормативен акт – Закона за здравето, в действаща разпоредба, както към момента на извършване на нарушението, така и понастоящем, поради което касационният съд не споделя становището на касатора, че отмяната на общия административен акт, след издаването на  НП, се явява основание за отмяната на постановлението. Това не било могло да се аргументира и с Тълкувателно Решение № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по т. д. № 2/2015 г., в мотивите на което е прието, че отмяната на общ административен акт има обратно действие, т. е. той се счита отменен от момента на издаването му.

По отношение на горепосочените общи административни актове, не е налице отмяната им като незаконосъобразни, поради което от значение за делото е обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението и издаването на наказателното постановление – 14.04.2020 г. и 30.04.2020 г., релевантните Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, са били действащи, респ. пораждали са валидно правно действие на територията на Република България.

В заключение, правилно и в съответствие с нормата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, районният съд е присъдил в полза на ОДМВР - Кърджали разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с изхода на делото, осъщественото процесуално представителство и надлежно релевираното искане за това от юрисконсулт М. П.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на Г.Л.Г. от *** за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

По делото не е заявено надлежно искане от ответника по касация за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260105/03.12.2020 г., постановено по АНД № 654/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.