Р Е Ш Е Н И Е
№ 260857 11.12.2020
г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева при секретаря Кина
Киркова
като разгледа докладваното от съдията
Мавродиева
гражданско
дело № 10079 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на П.Н.Н. с ЕГН **********,
адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адвокат Ж., съдебен адрес:***, против
Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК Застраховане” АД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.
София – 1301, район Възраждане, ****, представлявано заедно от ****и ****,
с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 9 251. 17
лева, от която 9 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на причинено на ищеца
увреждане поради ПТП от 29.10.2015 г., причинено от страна на водача на лек
автомобил марка **** с рег. № ****,
управляван от П.И.И., за който автомобил е налице
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество
към момента на ПТП-то, за което било образувано досъдебно производство 431
ЗМ-1101, прекратено поради желанието на пострадалия, като от него са причинени увреждания на ищеца – контузия на левия
глезен, която била зашита, а впоследствие кракът бил гипсиран, като
оздравителният процес продължил до 07.12.2015 г., и включвал и последваща рехабилитация и отпуск по болест 84 дни, през
който период ищецът търпял множество болки и страдания, за което й се излагат
доводи, раната му зараствала бавно,
ползвал патерици, а през първите 10 дни и инвалидна количка, както и 251. 17
лева – обезщетение за имуществени вреди по направените разходи във връзка с
лечението му, ведно със законната лихва за забава върху главниците от датата на
увреждането - 29.10.2015 г., до окончателно изплащане на дължимата сума. Моли
се и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 от
Закона за адвокатурата.
Ищецът
твърди, че в следствие на ПТП-то претърпял горните вреди, чието обезщетяване
търси в настоящото производство. Не оспорва, че вече е получил 1 000 лева
от страна на ответника, но счита, че същите не са достатъчни за да репарират
претърпените от него вреди.
Правното
основание на предявените искове е чл. 226, ал. 1 във чл. 257, ал. 1 и ал. 2 от
Кодекса за застраховането /отм./ и чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията
и договорите.
Ответното
дружество е депозирало в срок отговор на исковата молба, с който иска се
оспорва като неоснователен по основание и размер за сумата над 1 000 лева.
Заявява се също така, че е налице съпричиняване в
настъпването на вредоносния резултат от страна на ищеца, който като колоездач е
стоял пред автомобила, за който се твърди, че е причинил ПТП-то, като изчаквал
да види накъде ще потегли, като по този начин е бездействали и допринесъл за
настъпване на ПТП-то. Наред с това ищецът се е движил на място, където не е
било обозначено и разрешеното предвиждането с велосипеди, поради което е налице
изключително висока степен на съпричиняване от негова
страна. Оспорва се и механизма на настъпване на ПТП-то, както и наличието на
причинна връзка между вредите и ПТП-то, като се твърди, че всъщност настъпилите такива, които са в резултат на
ПТП-то са значително по-леки. Оспорва се и иска за неимуществени вреди, като се
сочи, че липсва фрактура, при което ищецът не би могъл да претърпи сочените от
него болки и страдания. По отношение на лихвите се сочи, че такива евентуално
се дължат от 21.10.2019 г. също търси присъждане на разноските по делото, в
това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи,
становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и
след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото няма спор, че към датата на
настъпване на процесното ПТП на 29.10.2015 г. е
налице валидна застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество досежно процесния
лек автомобил марка **** с рег. № ****, участвал в ПТП-то, както и че
застрахователят вече е изплатил на ищеца обезщетение в размер на 1 000
лева на 21.10.2019 г.
Видно от другите данни
по делото във връзка с процесното ПТП е образувано
досъдебно производство затова, че на 29.10.2015 г. в гр. Бургас на кръстовището
на улица „****“ и булевард „****“, при управление на МПС **** ****, водачът му
е нарушил правилата за движение по ЗДвП и по непредпазливост е причинил на
ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението
на крака му за срок от около 90 дни при обичайно протичане на оздравителния
процес – престъпление по чл. 343, ал. 3, б „б“ във вр. с ал. 1, б „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. В хода на производството по
досъдебното производство с постановление от 01.02.2018 г. водачът П.И. е
привлечен като обвиняем. Въпреки, че очертаното противоправно
поведение на И. изпълнява предпоставките на визирания престъпен състав, с постановление
от 10.08.2018 г. образуваното досъдебно производство № 431 ЗМ-1101/2016 г. по
описа на Първо РУ – МВР – Бургас е прекратено, тъй като пострадалият т.е.
ищецът е поискал това.
Видно от медицинската
документация по делото след ПТП-то ищецът е бил откаран в спешния център,
където е извършен рентген, като от него се установява, че няма фрактура, но има
контузна рана в областта на левия глезен, поради
което му е направена сатура и превръзка, като му е
поставена и гипсова шина за 10 дни. След това лицето е продължило да се движи с
помощни средства, като му е препоръчано провеждането на физиотерапевтично
лечение. Ищецът е бил и в отпуск по болест, поради наличието на открита рана в
областта на глезена в периода от 30.10.2015 г. до 21.01.2016 г. т.е. близо три
месеца, видно от представените болнични листи.
По делото са ангажирани
и гласни доказателства. От показанията на свидетелката ****– семеен приятел на
ищеца, се установява, че е запозната с процесния
инцидент. Вечерта той й звъннал по телефона, че му трябват лекарства, като
споделил, че има температура и просто я помолил да му купи лекарства и да му ги
занесе. След като отишла при него, видяла, че кракът му е много отекъл, че има
много сериозна рана и че трябва да бъде прегледан от лекар. Станало й ясно, че
няма да се излекува само с витамин С и антибиотик. На следващия ден, с мъжа й го
свалили от 5-я етаж по едни стълби, като той слизал по тях буквално „по дупе“.
Качили го на инвалидна количка, а след това го завели в „Света София“, където
го прегледал лекар. Самата му лична лекарка слязла долу, тъй като кабинетът й бил на втория етаж,
за да види за какво става въпрос и му написала направление за хирург. Посетили
такъв, като свидетелката останала вътре в залата с П.. Когато докторът вдигнал
панталона му и видял за какво става въпрос, взел една ножица и буквално бръкнал
вътре в раната без да поставя упойка. Започнали да изтичат някакви страшни неща
– не само кръв и гной, а и съсиреци. Болката на П. била невероятна. Мисли, че след
това му сложили дренаж. След това започнали да го водят сутрин и вечер до
„Света София“ за да му правят превръзки и промивки. Това продължило може би
10-ина дни. Междувременно му било изписано медикаментозно лечение. П. изпитвал
видима болка, не можел да си стъпи на крака дълго време. Свидетелката и мъжът й
му помагали с патериците да слиза долу по стълбите.
Домашното му лечение
продължило около три месеца. След тези три месеца, вероятно до ден днешен го
боли още според свидетелката. Скоро не се бил оплаквал, че го боли, но може би
около три години след инцидента се оплаквал от сериозни болки в този крак.
Свидетелката мисли, че раната
била много дълбока. Доколкото знае, първоначално са го завели в Спешното,
където раната е била зашита, но след това е станала инфекция и това наложило да
бъде извършена интервенцията, която описа по-горе.
Представените са и
фактури и касови бонове към тях за закупени лекарства, превързочни материали,
витамини, санитарни материали и ортопедични стелки на стойност общо от 251. 80
лева, за които се твърди, че са във връзка с лечението, поради ПТП.
От изпълнената по
делото съдебно-медицинска експертиза, която съдът изцяло кредитира като
обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални познания и
като неоспорена от страните, се установява, че ищецът е получил разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица,
без данни за фрактура на глезена, вследствие на участието му като велосипедист
в ПТП на 29.10.2015 г., при което лек автомобил е закачил задната гума на
велосипеда, вследствие на което ищецът паднала на земята, като кракът му се
заклинил между педала и предното колело. Автомобилът е дал назад вследствие на което е
прегазил левия му крак в областта на глезена.
Вследствие на това ищецът е бил с ограничени и болезнени движения на
левия глезен и с гипсова шина в продължение на 10 дни и се движил с помощни
средства. По време на прегледа към 26.11.2020 г. Д-р П. е установил, че към
настоящия момент на левия глезен на ищеца има белег от рана с кафеникаво
оцветяване. Движенията на глезена са възстановени почти на 100 %. Пациентът е
съобщил за липсата на сетивност по вътрешната страна на петата. Според
експертът процесната травма е съпроводена с
продължителни болки и страдание, както и с неудобства при обслужването.
Лечението на откритата рана е продължило около 3 месеца, като не се очакват
неблагоприятни последици за в бъдеще. Вещото лице е посочило, също така, че
разходите по приложени фактури са относими и
необходими за лечението.
По делото е разпитан като свидетел, водачът на процесния
автомобил към момента на настъпване на ПТП-то – П.И.. Същият сочи, че бил паркирал на ул. „****“ и ул. „****“, като изчаквал
да мине потокът от автомобили. Инцидентът станал по обяд, като имало добра
видимост. Пътното платно било от три ленти в едната посока на движение, като
свидетелят не може да определи широчината им. След като минал автобусът, който
бил последен и спрял на ъгъла между двете улици, той потеглил направо, за да заобиколи автобуса и да се пристрои в средната лента в
посока Ботева. Момчето, което било с него му извикало да спре, и той спрял.
Това било на половин метър от тротоара. Слезли от колата и видели човека с колелото, който бил
паднал на пътя, като задна дясна гума на колелото била пред самата кола. Свидетелят
счита, че той не го е бутал. Мисли, че може да се ударил в автобуса.
Велосипедистът тръгнал да пресича направо с колелото и трябвало да заобиколи автобуса. Там нямало светофар, нямало и пешеходна
пътека, нито велоалея, като велосипедистът бил без
жилетки и каска. Последният бил на бордюра с колелото, но тръгнал да пресича
пътното платно. Когато спрял видял, че той е спрял на тротоара и след това
тръгнал да пресича направо. Велосипедистът не бил подавал знак за действията,
които възнамерява да предприе. Според свидетелят е тръгнал, защото колите били спрели.
В заключение свидетелят излага, че не знае, каква е причината, поради която велосипедистът
е паднал. Той го качил в колата си и го закарал в болница. Бил с него през
цялото време. Изчакал го да мине рентген. Дошли и органите на КАТ. Лекарят казал,
че е имал лека прободна рана.
По делото е назначена и
изпълнена съдебна автотехническа експертиза, която
съдът също изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от лице с
нужните специални познания и като неоспорена от страните, от която се
установява, че ПТП-то е настъпило, поради предприета маневра завиване на дясно
от водача на процесното **** с навлизане в
траекторията на движение на движещия се в право направление от дясната му
страна успоредно на него велосипедист и недостатъчното внимание и предпазливост
от водача на лекия автомобил към двуколесното
превозно средство, каквото е велосипедът. Самият велосипедист се е движил по
платното за движение в място, където няма пешеходна пътека. Непосредствено
преди ПТП-то велосипедистът е бил спрял в най-дясната част на дясната пътна
лента на ул. „****“ в посока кръстовището до десния тротоар, като след
потеглянето си е продължил да се движи праволинейно по мисленото продължение на
дясната пътна лента на ул. „****“ в посока бул. „****“. Експертът е категоричен,
че техническата причина за произшествието е именно навлизане на автомобила в
траекторията на движение на велосипеда, като маневрата на автомобила е била
внезапна и неочаквана за велосипедиста и последният е нямал техническа възможност
за 0.5 с. да реагира на опасността. Водачът обаче на лекия автомобил е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП-то, ако преди да
предприеме маневрата завиване на дясно към бул. „****“ пропусне движещия се от
дясната му страна в право направление велосипед и да прояви повишено внимание и
предпазливост към велосипедиста, управляващ уязвимо двуколесно
превозно средство.
С оглед на изготвената
експертизата и другите доказателства по делото следва да се отбележи, че съдът
не кредитира показанията на свидетеля И., който очевидно се опитва да отрече
своята вина за ПТП.
Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването на
делото, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Нормата на
чл. 223, ал. 1 от КЗ /отм./ предвижда, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. В ал. 2 е предвидено, че застрахователят заплаща обезщетение,
включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Доколкото прякото право на
увредения, установено със закона - чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, възниква
едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то
застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря
и причинителят на вредата /така решение № 238/20.06.2008 г. по т.д.№ 942/2008
г. на ІІ т.о. на ВКС/. Т.е при пряк иск срещу застрахователя следва да се
установи противоправно поведение на застрахования,
вредите, които е претърпял ищеца, причинна връзка между деянието и вредите.
Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Те могат да са имуществени или неимуществени. В
случаите на увреждания пострадалият понася болки и страдания, които пораждат за
него претенцията за обезвреда на неимуществени вреди.
Съобразно сега
действащото законодателство очертаният кръг на застрахованите лица по
застраховката "Гражданска отговорност” не изключва водача на автомобила,
защото със застрахователна защита се ползват, както собствениците, така и
несобствениците, независимо дали го управляват непосредствено, стига да го
ползват на законно основание.
При това съдът приема,
че по делото се установява, че са налице елементите от състава на непозволеното
увреждане. Застрахованото лице – водач на процесното ****,
виновно е причинил на ищеца контузия на левия глезен, като последното е
следствие на процесното
ПТП от 29.10.2015 г. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното, като в случая не е налице насрещно
обратно доказване. Напротив вината на водача на автомобила се доказва по
категоричен начин от изпълнената автотехническа
експертиза, като е ясно, че именно предприета маневра завиване на дясно от
водача на процесното **** с навлизане в траекторията
на движение на движещия се в право направление от дясната му страна успоредно
на него велосипедист и недостатъчното внимание и предпазливост от водача на
лекия автомобил към двуколесното превозно средство,
каквото е велосипедът, са станали причина за настъпване на ПТП-то. Извършеното
плащане на застрахователното обезщетение от страна на ответника в размер на
1 000 лева всъщност съставлява извънсъдебно признание на този факт.
Наведените в отговора доводи за съпричиняване не
могат да бъдат споделени, тъй като същите категорично се опровергаха от
изготвената експертиза, като се установи, че велосипедистът се е движил в
съответствие с изискването на чл. 80, т. 2 от ЗДвП. Това се отнася и относно
останалите доводи за нарушение на чл. 72, тъй като ПТП е станало през деня, по
обяд, при ясна видимост. Обстоятелството, че велосипедистът не е бил със
жилетка или каска също не могат да бъдат възприети като съпричиняване,
предвид гореизложеното, а и предвид настъпилата травма на крака, а не на
главата например.
Наред с това се установи,
че по повод разкъсно-контузната рана на крака, ищецът
е търпял болки и страдания, като според Д-р П. процесната
травма е съпроводена с продължителни болки и страдание, както и с неудобства
при обслужването. Лечението на откритата рана е продължило около 3 месеца, като
не се очакват неблагоприятни последици за в бъдеще, освен останалия белег и
съобщената от ищеца липса на сетивност на петата. Ищецът е търпял болки и е бил
в отпуск по болест близо три месеца, като е бил с шина около 10 дни и ходил на
превръзки, през който период се е придвижвал с помощни средства. Липсват данни ищецът
да е имал фрактури или други костни увреждания. При това положение следва да се
приеме, че в резултат на поведението на застрахования са настъпили
гореописаните увреждания, които за ищеца съставляват неимуществени вреди. Те се съизмеряват с претърпените от него болки и страдания.
Установява се и причинна връзка между поведението на водача на автомобила и настъпилите вреди.
Обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
Критерият не е абстрактен. Той почива на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства. В тази връзка с оглед характера на уврежданията и претърпените
болки и страдания и оздравителния процес, описани по-горе, мотивират съдът да
приеме, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза
на 4 000 лева. Ищецът вече е получил 1 000 лева, поради и което иска като
основателен следва да се уважи за сумата от 3 000 лева.
При това съдът намира,
че иска за имуществени вреди следва да се уважи за сумата от 3 000 лева и да се
отхвърли за горницата над уважения размер до пълния претендиран
такъв от 9 000 лева.
Основателна в пълен
размер е претенцията за имуществените вреди в размер на 251. 80 лева, като по
делото се установи от назначената експертиза, че разходите по приложени фактури
за закупуване на лекарства, превързочни материали, витамини, санитарни
материали и ортопедични стелки, са относими и
необходими за лечението.
Разпоредбата на чл.
84, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана т.е. същият дължи обезщетение за
причинени от него имуществени и/или неимуществени вреди от деня на увреждането,
като отговорността на застрахователя е идентична с тази на застрахования към
третото лице по деликта. В случая ПТП-то е от
29.10.2015 г., а лихвата е заявена от 22.12.2015 г., при което и е основателна.
Цитираните разпоредби, оборващи прието по-горе, са по новия КЗ, който не е
приложим към настоящия спор предвид § 22 от ПЗР на действащия КЗ.
При този изход на спора и с оглед
претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски следва
да се осъди ответното дружество да заплати на адвокат З.Х.Ж., адрес: ***,
сумата от 313. 67 лева на основание чл. 38, ал. 2 във вр.
с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Следва
да бъде осъден ищецът да заплати на ответното дружество на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 363. 19 лева, съобразно отхвърлената част на иска. При
определянето им съдът съобрази внесените депозити за експертизите в размер на
330 лв., депозит за свидетел от 30 лв. и и 200 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и
степента на фактическата и правната сложност по делото.
Следва също така да се
осъди ответното дружество на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати част от заплатените
депозити за експертизите от бюджета на съда в размер на 38. 65 лева.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК
Застраховане” АД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София – 1301, район Възраждане,
****, представлявано заедно от ****и ****, да заплати на П.Н.Н. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 3 000 лв.
/три хиляди лева/, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на
причинено увреждане поради ПТП от 29.10.2015 г., причинено по вина на водача на
лек автомобил марка **** с рег. № ****,
управляван от П.И.И., за който е налице валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със Застрахователно
Акционерно Дружество „ОЗК Застраховане” АД по полица № 23115001138249 със срок
на действие от 22.04.2015 г. до 26.04.2016 г. и образувана щета №
0411-800-0015-2018, изразяващо се в причиняването на разкъсно-контузна
рана на левия глезен, съпроводена с болки и страдания, в това число и в
оздравителния процес, както и сумата от
251. 80 лв. /двеста петдесет и един лева и 80 ст./, представляваща обезщетение за имуществените вреди за
закупуване на лекарства, превързочни материали, витамини, санитарни материали и
ортопедични стелки, във връзка с лечението на разкъсно-контузна
рана на глезена, ведно със законната
лихва за забава върху горните суми от 22.12.2015 г. до окончателно им изплащане,
като отхвърля иска за неимуществените
вреди за горницата над уважения размер от 3 000 лв. до пълния претендиран размер от 9 000 лв., ведно с искането за
присъждане на законна лихва за забава върху отхвърлената част.
Осъжда Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК
Застраховане” АД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София – 1301, район Възраждане,
****, представлявано заедно от ****и ****, да заплати на адвокат З.Х.Ж., адрес: ***, сумата от 313. 67 лв. /триста и тринадесет лева и 67 ст./.
Осъжда П.Н.Н. с ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на
Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК Застраховане” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1301, район Възраждане, ****, сумата от 363. 19 лв. /триста шестдесет и три лева и 19 ст./ за направените по делото
разноски.
Осъжда Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК
Застраховане” АД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София – 1301, район Възраждане,
****, представлявано заедно от ****и ****, да заплати на по сметка на Бургаския районен съд сумата от 38. 65 лв. /тридесет и осем
лева и 65 ст./ - разноски за експертизите.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.