Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 43 Година
2019, 04.04 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд ……………………….....… граждански състав
............……………
На двадесет и девети януари ..................…...…. Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ..……………….…………………
Съдебни
заседатели: ……...……………………………
Секретар ………………..…………... Жана Кметска……......………………………………….
Прокурор …………………….....……….................................………………………….………..
като разгледа докладваното от ……...………........... Р. Калиманова.………..……….…….
търговско дело номер ……….. 398 .………… по описа за …… 2016 ….. година.
Производството по делото е с правно
основание чл. 74 от Търговския закон.
Образувано е по повод исковите
претенции на Е.В.П., гражданка на Руската федерация
чрез процесуалния и пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул. „Сердика“ №2Б, ет. 1 против „Парус инвест“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Константин Величков“ №34, ет. 4
за отмяна като незаконосъобразни на всички решения, приети на проведеното на
21.09.2016 година Общо събрание на ответното дружество. В подкрепа на
отправените искания представя и ангажира доказателства.
Ответното дружество чрез синдика на
същото на проведеното съдебно заседание, на което е даден ход по същество на
делото е изразил становище за основателност на заявените искови претенции и
моли поради това да бъде постановено решение, с което същите бъдат уважени,
като атакуваните решения на Общото му събрание бъдат отменени.
След преценка на събраните по делото
доказателства поединично и в тяхната съвкупност, доводите и изявленията на
страните и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените обективно съединени
искови претенции са с правно основание чл. 74 от Търговския закон за отмяна на
приетите на проведеното на 21.09.2016 година Общо събрание на ответното
дружество решения поради наличието на пороци на същите, които пороци са
релевирани от ищеца с депозираната от него искова молба. Качеството на
съдружник на ищеца в ответното дружество не се оспорва от ответника, а и се
установява след справка по неговата партида в общодостъпния търговски регистър,
воден от Агенция по вписванията, поради което и следва да се приеме за доказано
в настоящото производство.
Съобразно разпоредбата на чл. 74,
ал. 2 от Търговския закон, искът за отмяна на решения на общо събрание се
предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал
или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от
узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. В конкретния
случай събранието е проведено на 21.09.2016 година, а исковата молба е
депозирана в съда, като по нея е образувано настоящото производство на
26.09.2016 година, т. е. в посочения по-горе преклузивен срок, поради което и
същата е допустима.
На първо място ищцата твърди, че
Общото събрание било свикано незаконосъобразно.
Точките от дневния ред на проведеното на 21.09.2016
година събрание били предложени от съдружника И.В. и обективирани в нарочна покана
за провеждане на Общо събрание, отправена до управителя Е.П..
Ищцата твърди, че не разбирала български език и че липсвал превод на поканата
за процесното събрание на руски език. Поканата била подписана от В. и връчена на П. на проведеното
на 12.09.2016 година Общо събрание от пълномощника на съдружника В.на български език без превод на руски език. Поканата
съдържала 3 страници, ситно изписани с 13 точки от дневния ред. Повечето
въпроси били неясни, без възможност да бъде разбран точно какъв е смисълът им.
Поканата и била връчена в края на общото събрание, не била коментирана, нито
била приемана за разглеждане на събранието, проведено на
12.09.2016 година. Не било представено пълномощно от името на В.в полза на пълномощника му за извършването на това
конкретно действие по връчване на поканата. Освен това, на събранието не
присъствал преводач, поради което и текстът
на поканата не бил преведен на руски език. Поради липса на точен превод
на точките от поканата ищцата не била разбрала точно смисъла и значението на
така предложените въпроси.
След проведен разговор с другия
съдружник К., последният убедил ищцата, че така представената покана от В.била във връзка с точката от дневния ред относно
изключването му като съдружник поради действията му против интересите на
дружеството и неявяването му на общите събрания на същото. К. заявил, че В.с поканата възнамерявал да покаже, че е заинтересован от
дейността на дружеството, поставяйки за разглеждане въпроси, по които всички
съдружници били наясно и не се нуждаели от обсъждане. По този начин В. целял да преодолее собствената си незаинтересованост към
дейността на дружеството и решаването на належащи въпроси като приемането на
ГФО и обсъждане на уведомления на
основния кредитор на дружеството „Уиндстрим“ за обявяване на предсрочна
изискуемост на дадените от последния заемни суми. Ищцата твърди, че дори не
разбрала, че с така предложените точки от дневния ред се целяло освобождаването
й като управител - т. 10 от дневния ред. На събранието на 12.09.2016 година при
получаване на поканата за общо събрание от В., К. убедил П.,
че нямало смисъл поставените в поканата въпроси да бъдат обсъждани и
разглеждани, тъй като било ясно, че не това била целта за поставянето им. От
протокола от 12.09.2016 година ставало ясно, че решението за насрочване на ново
общо събрание при посочения дневен ред не било прието, което поради близостта
между руския и българския език заблудило още повече ищцата, че така
обективираните в поканата въпроси по дневния ред нямало да бъдат разглеждани.
Решението относно приемането на дневния ред на предходното събрание, проведено
на 12.09.2016 година също се оспорва от
ищцата като незаконосъобразно.
На следващо място ищцата посочва, че
до момента на провеждане на събранието на 21.09.2016
година К. непрекъснато я заблуждавал, като твърдял, че бил против разглеждането
на поставените от В. въпроси. Обещал и, че нямало да присъства на събранието и
че щял бъде представляван от пълномощник.
По-късно К. заявил, че ще присъства лично на събранието, което правело
безсмислено оставянето на пълномощно. П. повярвала на думите му и заминала за Руската федерация,
като оставила сина си М.П. да се яви на събранието. Последният имал подписано от нея
общо пълномощно за представителство в качеството й на съдружник в ответника. За
изненада на Поройков, който имал уговорка с К. да се видят преди събранието, последният не само не се
явил, но и изпратил изрично упълномощен от него друг адвокат с нотариално заверено
от нотариус пълномощно. Тъй като не бил подготвен да гласува на събранието, П.решил
да гласува „против“ по всички предложени от В. въпроси. Наред с това, оспорил даденото от К. пълномощно воден от идеята,
че ако същото се окаже недействително, оттеглено или К. не потвърди
действителността му, то взетите на проведеното на 21.09.2016 година решения на
Общото събрание биха били незаконосъобразни поради липса на надлежно
упълномощаване за приемането им.
Изтъква се нередовност на връчването
на поканата спрямо ищцата и поради това, че тя била подписана от незнаещ
български език съдружник, отправена до незнаещ този език адресат, без да е
съпроводена с превод на общия за всички съдружници като граждани на Русия
превод на руски език. Впоследствие тя била заблудена от К. относно смисъла на вписаните в поканата
въпроси от дневния ред.
Освен всичко изложено се изтъква и
това, че съдружникът В. притежавал 33.33% от капитала на дружеството, поради
което било незаконосъобразно по свой почин, без да е изчерпан редът, посочен в
закона да насрочва общо събрание. Допуснатият порок при свикване на събранието
водел до незаконосъобразност на приетите на него решения.
Така изложените доводи не могат да
бъде споделени. Съобразно чл. 23 от дружествения договор на ответника, общото
събрание се свиква с писмена покана до всеки съдружник, най-малко седем дни
преди заседанието, като в поканата се посочва и дневния ред. Съобразно ал. 2 на
същата норма, ако датата на събранието е определена на предшестващото
заседание, то съдружниците се считат също за редовно поканени. Процесното
събрание е било свикано имено по този начин и по-специално на проведеното на
12.09.2016 година Общо събрание на ответника, на което е присъствала и ищцата.
Решението е било прието единодушно, като за него е гласувала включително и тя.
Наред с това, точно това решение е било атакувано от нея с иск по чл. 74 от
Търговския закон с твърдения за неговата незаконосъобразност и с искане като
такова същото да бъде отменено. С влязло в сила решение исковата претенция на
ищцата по така образуваното производство и такава и в настоящото е била
отхвърлена, като изрично е прието, че това решение е законосъобразно и е прието
в съответствие с устава и Търговския закон. Наличието на връзка на
преюдициалност между настоящото дело и предходното, чийто предмет е посочен от
съда по-горе, а именно отмяна на решението за свикване на процесното събрание е
мотивирало съда да спре висящото пред него и да изчака разрешаването на правния
спор със сила на пресъдено нещо. С приключването му производството е
възобновено. Предвид така изложеното, съдът е длъжен да вземе предвид и
съобрази даденото с преюдициалния спор разрешение на спорния по настоящото
въпрос относно това дали по начина, по който е било процедирано, процесното
събрание е редовно свикано. Отговорът на този въпрос е положителен, което прави
изложените от ищцата доводи неоснователни. Да бъдат разглеждани същите по
същество, на практика това би означало да не се зачете силата на пресъдено нещо
на решението по търговско дело №400/2016 година по описа на Бургаския окръжен
съд и да се стигне на практика до неговото пререшаване, което безспорно не е
допустимо.
Изтъква се на следващо място в
исковата молба, като по-точно се сочи, че приетите по т. 1 и т. 2 от дневния
ред решения са без каквито и да било мотиви и обсъждания. Въпреки предоставения
срок, пълномощниците на съдружниците В.и К. заявили,
че не били имали време да се запознаят с отчетите. Същите те, обаче към момента
на депозиране на исковата молба не били изявили каквото и да е желание да бъдат
осведомени относно реалните задължения на дружеството. Те не били заплащали
необходимите разходи във връзка с дейността на дружеството, както и
необходимите средства за защита на неговите интереси по заведените срещу него
дела. По т. 3-та липсвало уточняване на кого точно съдружникът В.възнамерява да прехвърли дяловете си, както и условията
по прехвърлянето, което правело недопустимо приемането на решение по нея.
Видно от изричния запис в протокола
от проведеното Общо събрание, решенията на което са предмет на исковата молба,
по която е образувано настоящото производство, по т. 1-ва и т. 3-та от дневния
ред, решения изобщо не са приемани. Липсата на решение, каквато е налице в
случая, прави безпредметно обсъждането на въпроса за евентуално тяхно
противоречие със закона или дружествения договор. Решението по т. 2-ро е било
предшествано от дискусии, съответно прието с изискуемото за него обикновено
мнозинство. Като се вземат предвид конкретните изтъкнати доводи за
незаконосъобразно следва да се посочи, че няма нормативен акт, нито има такова
изискване в устава не само това, а и което да е решение на събранието да се
мотивира в смисъла, сочен от ищцата.
По т. 4-та били формулирани два
въпроса, което от своя страна налагало извода, че било недопустимо да бъде
взето едно и също решение по тях. В първата част от тази точка се говорело за
представяне на доказателства относно финансирането от съдружника В.на строителство и покупката на имота в град Созопол, а
във втората се искали писмени обяснения от ищцата относно неизпълнението на
задълженията й съгласно споразумение от 13.09.2013 година. Незаконосъобразно по
тази точка от дневния ред Общото събрание било приело, че споразумението представлява
доказателство за финансиране на строителството и закупуване на имоти на
ответното дружество от страна на В.; освен това, от неговото съдържание не
ставало ясно какви точно задължения
ищцата не е била изпълнила. По т. 4.1. в продължение на предходната
точка е било взето решение, съгласно което описаните в споразумението от
13.09.2013 година суми представлявали „прикрити допълнителни вноски за
осъществяване дейността на съдружниците“, като сключените между Уиндстрим
Пропъртис корп. и ответника договори за заем били привидни и прикривали
дадените от съдружниците парични средства, за което следвало да бъдат извършени
необходимите счетоводни корекции. Според ищцата, недопустимо било с решение на
общо събрание да се подменят счетоводни
записвания извършени преди няколко години. По т. 4.2. било взето решение ищцата
в качеството и на съдружник да даде обяснения относно претенциите на „Оазис-СМ“
ЕООД по издадени фактури за строително-монтажни работи на обект с идентификатор
№67800.53.35.1 в град Созопол, местността „Мапи“, които всъщност не били
извършени и не били приети от предишния управител Григор М.. Така взетото
решение било незаконосъобразно, тъй като било недопустимо да се иска отчет от
съдружник по въпрос, който бил решен с влязло в сила решение, а именно по
търговско дело №636/2013 година по описа на Бургаския окръжен съд, образувано
по иск на „Оазис-СМ“ ЕООД срещу „Парус инвест“ ООД по времето на предишния му
управител.
По следващата т. 5-та от дневния ред
било взето решение ищцата да даде обяснения относно изпълнителните дела, водени
от „Оазис-СМ“ ЕООД срещу „Парус инвест“
ООД, както и какви споразумения са били сключвани. Незаконосъобразността на
това решение била свързана с недопустимостта да бъдат искани отчети и обяснения
от ищцата в качеството и на съдружник.
По следващата т. 6-та приетото
решение било за това ищцата да внесе в 10-дневен срок в касата на дружеството
сумата от 12250 евро, получена от нея от Алексей Геннадьевич Трунов, подписал с
ответника предварителен договор за покупка на самостоятелен обект в сграда,
съгласно приложена разписка. Сочи се от ищцата, че това решение също било
недопустимо, тъй като то било единствено от компетенциите на съда. Допълва в
тази връзка, че са налице основателни съмнения за подписването на поканата от
страна на Алексей Трунов, а наред с това на пълномощника му липсвали дадени
правомощия да връчва покани за заплащане на суми и разваляне на договори, а и
самият Алексей Трунов не бил правил плащане по договора. Освен това, ищцата в
качеството и на съдружник не можела да бъде задължавана да заплаща суми, които
не била получила в това си качество.
Решението по т. 7-ма било
управителите на дружеството да дадат отчет какви сделки са сключвали през
предходните години, поемали ли са задължения от името на дружеството и други.
Управителите били задължени да предадат всички дадени на адвокати пълномощни,
трети лица, включително скици, удостоверения за данъчни оценки на недвижимите
имоти, собственост на дружеството. Твърдяната от ищцата незаконосъобразност на
това решение е обоснована с това, че липсва причина за неговото приемане.
Същите доводи са изложени и по отношение на решението по т. 8-ма от дневния
ред, касаещо смяна на счетоводната кантора, обслужваща дружеството. Основанията
за незаконосъобразност по т. 8.1 и т. 8.2 са отново същите, като ищцата твърди, че отново
липсва причина за вземането на това
решение.
Взетото по т. 10 решение за
освобождаването на ищцата като управител било незаконосъобразно, тъй като
липсвала такава точка в дневния ред. По-специално употребения запис в същия, а
именно „смяна на управителите“ не можел да бъде приет като гласуване на решение
относно освобождаването на ищцата като управител и избор на В.за
нов такъв. Приетото по т. 11-та решение за освобождаване на Григор М. в
качеството му на бивш управител от отговорност било незаконосъобразно, тъй като
било против интересите на дружеството. Това лице било освободено като управител
на 30.04.2014 година. До настоящия момент той не бил освободен от отговорност
поради нанесените от него вреди на дружеството. На 28.10.2014 година му била
изпратена нотариална покана за възстановяване на липсващите от касата средства,
невъзстановени и до настоящия момент.
В допълнителната исковата молба се
пояснява, че повечето решения са неясни и противоречиви, като целта на
приемането им била единствено Е.П. по всякакъв начин
да бъде отстранена като съдружник и управител и дружеството, за дейността на
което тя била вложила много повече усилия и средства от всички останали.
Въпреки това, незаконосъобразно - чрез покана, разписана от неупълномощено от
автора й Алексей Трунов лице, се търсели неоснователно от Е.П.
парични суми. Видно от взетите решения, целяло се прехвърлянето на дяловете и
управлението на трето лице, а именно Григор М. - бивш управител на дружеството,
което му било нанесло непоправими вреди, като не било предоставило отчет за
взети суми от касата на дружеството, не било подписвало документи за взето от
него възнаграждение като управител и други нарушения, подробно изброени в
нотариалната покана, изпратена до него от 28.10.2014 година. В този смисъл е и
взетото решение относно смяната на дружеството, водещо счетоводството на „Парус
инвест“ ООД.
Общото събрание на дружеството с
ограничена отговорност е върховен негов орган. Приетите от него решения могат
да бъдат атакувани единствено и само по съображения за тяхната
незаконосъобразност и по-точно тяхна несъобразност с императивна норма на
закона или на устройствения акт, в случая дружествения договор и при
констатация в този смисъл съответно отменяни. Както бе посочено по-горе и по там
изтъкнатите доводи, в конкретния случай е спазена процедурата по свикване на
процесното събрание. Съдът намира, че е спазена и тази по неговото провеждане.
На същото са взели участие ищцата и останалите двама съдружника в ответното
дружество чрез представители, като пълномощните за последните са налични по
делото. Същите са нотариално заверени и съобразени с изискванията на закона за
участие на съдружник в работата на върховния орган на дружеството чрез
пълномощник. Дневния ред, по който същото е работило е предварително обявен на
предходното общо събрание, а и очевидно не е имало оспорвания в тази насока,
съобразно изрично отразеното в нарочно съставения за целта протокол преди
неговото започване. Самият протокол е подписан от представители на
съдружниците, поради което и следва да се приеме, че съдържащото се в същия
тяхно изявление в горната насока не е опровергано. Всяка точка от дневния ред е
била предварително оповестена, сведена до знанието на съдружниците, подлагана
на гласуване и съответно по нея е било взето/не е било взето решение. Не може
да бъде споделен довода на ищцата, че по т. 4-та имало два въпроса, което
изключвало възможността да бъде прието едно решение. Сочената точка е обособена
в две подточки, всяка от които с различно съдържание, като по всяка една е било
предложено и съответно гласувано различно решение. Съдът намира, че е без значение
как точно ще бъде оформен в тази насока дневния ред - с точки, подточки, с
номера или без номера. От значение е всеки въпрос, който ще бъде дискутиран и
по който предстои да бъде взето решение да е включен и фигурира в дневния ред,
който от своя страна да бъде ясно записан и най-вече сведен до знанието на
съдружниците предварително, при спазване на срока по закон или по дружествен
договор, ако има отклонение от правилото, залегнало в правната норма. Съдът
счита, че в правомощията на Общото събрание и въпрос на целесъобразност е
вземането на решения за смяна на обслужващия го счетоводно субект, а също и за
промяна в персоналния състав на ръководния му орган, както и на неговия адрес
на управление. Това следва да се отнесе и за решенията, касаещи задължаването
на съдружник, респективно управител да даде обяснения за извършени свои
действия или пък да извърши такива, като даде отчет за получени от името на
дружеството парични средства и ги внесе в касата на дружеството. Съдебен
контрол върху тяхната целесъобразност, обаче не може да бъде упражняван, както
е посочено и в т. VІІІ от Тълкувателно решение №1 от 6.12.2002 година на ВКС по
тълк. дело № 1/2002 година, ОСГК. По същата причина не подлежи на съдебен
контрол решението за освобождаване на предишния управител от отговорност за
дейността му за времето, през което е бил такъв, след като за него са спазени
изискванията на закона за гласуването и приемането му.
Може, поради всичко изложено
по-горе, да се заключи, че съобразно постоянната непротиворечива съдебна
практика, в производството по иска по чл. 74 от Търговския закон проверката,
която извършва съда е спазени ли са изискванията на закона и устройствения акт
на дружеството, свързани с процедурата на провеждане на събранието и
валидността на взетите решения. Касае се за съдебен контрол върху
законосъобразността, а не на целесъобразността на взетите решения, при който
следва да бъде извършена такава проверка, при която с оглед данните по делото
да се констатира действало ли е Общото събрание съобразно правомощията, дадени
му от закона и противоречат ли взетите решения на дружествения договор или на
императивна норма на Търговския закон. Възраженията на ответната страна с
изключение на тези, касаещи свикването на събранието, фактически се свеждат до
проверка на тяхната целесъобразност,
което е извън прерогативите на съда. Като такова изключение следва да се посочи
и това във връзка с решението по т. 10 от дневния ред. Същото съдът намира,
обаче неоснователно. Употребената дума в текста на тази точка е „промяна“. В
тълковния речник за нея като значение е посочено „изменение към нещо ново,
различно, както и резултатът от това изменение; смяна, замяна“. Като се
съобрази това, а и устройството, органите и правомощията на последните на
дружеството с ограничена отговорност, се налага несъмнения извод, че смисълът и
съдържанието на включената в дневния ред точка и съответно въпросите, които тя
би повдигнала са пределно ясни, поради което не може да се говори за
невъзможност да се гласува атакуваното решение поради липса на предварително
оповестяване на този конкретен въпрос в дневния ред на събранието.
Тук е необходимо да се посочи, че в
исковата молба ищцата е навела като основания за оспорване законосъобразността
на решенията по чл. 4.1 и т. 8.2 недопустимост с решение на общо събрание да се
подменят счетоводни записвания извършени преди няколко години, съответно липса на
причина за вземането на това решение. Съдът е ограничен от така изложените
основания, релевирани с исковата молба с оглед преклузивния срок по чл. 74 от
Търговския закон и в съответствие с т. VІ и т. VІІІ от ТР № 1/2002 година на
ОСГК на ВКС. Ако има произнасяне на съда по пороци на решението на Общото
събрание, които не са релевирани с исковата молба, то това би било в
противоречие с диспозитивното начало на гражданския процес. Ако съдът се
произнесе извън предявеното основание, той излиза извън предмета на спора, с
който е сезиран. Именно поради това съдът се произнася в конкретния случай
единствено и само по заявените в исковата молба на ищцата основания, на които тя
е посочила, че счита решенията на процесното събрание за незаконосъобразни.
Необходимо е да се посочи и това, че
съдът не взема предвид направеното от синдика на ответното дружество, който
именно следва да го представлява в процеса признание на предявените искове и не
основава решението си на него. Това е така, тъй като признаването на иска
представлява заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца
отговаря на действителното правно положение. Чрез това изявление ответникът
сочи, че няма да се брани срещу иска, защото искът е основателен. Наличието на
две съвпадащи по съдържанието си правни твърдения на страните, обаче не
десезира съда от разглеждането на спора, нито прави разглеждането му
безпредметно, защото целта на съдебния процес е чрез средствата на съдебната
защита правният спор между страните да се разреши, като се издири
действителното правно положение между тях и се възстанови законосъобразното
състояние на съответното правоотношение. Признанието на иска се приема за
процесуално действие, което не обвързва съда и не е достатъчно само по себе си,
за да се установи основателността на претенцията. Така възможността
признаването на иска да цели осуетяване на съдебната защита заради специфичните
й правни последици върху противоправното поведение на ответника извън рамките
на процеса, е елиминирана. Последователно в практиката си касационната
инстанция се поддържа становището, че признанието
на иска от страната, дори и изрично, каквото по делото е налице, включително по
съображения, черпени от процесуалното поведение на ответника, всякога се
преценява наред с останалите доказателства по делото, тъй като представлява
доказателствено средство, което съдът възприема по свое убеждение във връзка с
останалите доказателства по спора. В случая направеното признание е изцяло и
напълно изолирано от останалия събран доказателствен материал, поради което и
именно съдът не го кредитира.
На последно място съдът не основава
решението си и на сочената от синдика съдебна практика, тъй като същата касае
различна фактическа обстановка и по-специално в разглеждания казус приемането
от страна на Общото събрание на решението, предмет на иска по чл. 74 от
Търговския закон следва по време постановяването на решението по чл. 710 във
връзка с чл. 711 от Търговския закон, докато фактите по настоящото дело са
различни и по-точно последователността е точно обратната.
Независимо от изхода на делото, на
ответната по делото страна разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като липсва
направено надлежно искане в тази насока, основано на чл. 78, ал. 3 от ГПК. На
назначения на ответника особен представител е необходимо да бъде присъдено
възнаграждение. Действително, уведомяване на ответника и представителство в
процеса спрямо него е следвало да бъде осъществявано само от синдика, но до
назначаването на особен представител се е стигнало в един по-ранен момент от
развитието на процеса. Същият, независимо от участието на синдика, който именно
следва да изрази становище от името на дружеството и каквато възможност му е
била предоставена и съответно упражнена от него, е извършил всички необходими
процесуални действия, следващи от назначаването му. Размерът на
възнаграждението на особения представител по чл. 29, ал. 4 от ГПК следва да е
внесен предварително в определен от съда при условията на Наредба №1/2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер и по-точно
такъв, който се съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 от Закона за
адвокатурата, препращащ към цитираната Наредба №1/2004 година, с оглед
установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност. По делото,
с нарочен акт на съда на ответника е бил назначен особен представител, след
като определените разноски за това представителство са били внесени надлежно от
ищцовата страна. Назначеният особен представител е осъществявал процесуално
представителство, като е оказал цялостно правно съдействие и защита по делото -
депозирал е отговор, както и допълнителен такъв, направил е доказателствени
искания, явявал се е на всички насрочени по делото съдебни заседания, поради
което и на основание чл. 7, ал. 1, т. 10 от Наредбата, следва да му бъде присъдено определеното и внесено от ищцата
възнаграждение в посочения минимален размер от 800 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 74 от Търговския закон, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Е.В.П., гражданка на Руската федерация чрез процесуалния и
пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул. „Сердика“ №2Б,
ет. 1 против „Парус инвест“
ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление ул. „Константин Величков“ №34, ет. 4 за отмяна като
незаконосъобразни на всички решения, приети на проведеното на 21.09.2016 година
Общо събрание на ответното дружество.
ПРИСЪЖДА на адвокат Г. К. М. от АК - Бургас, с адрес на кантората град Бургас, ул.
„Ц. С. І-ви” №*, ет. * възнаграждение в размер
на 800 /осемстотин лева/ лв., съобразно внесения от ищцовата
страна депозит и което възнаграждение да му бъде изплатено от същия.
Настоящото решение подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред
Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: