Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 29.12.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, първи състав, в публично
заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и девета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Детелина Михова
Разгледа докладваното от Районния съдия гр. дело № 736 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „В. з. к. а.
на ч. с. –Д. с. к. /ВЗКЛЧС - ДСК/, ЕИК ****, представлявана от Г. Т. Б., чрез
упълномощения адвокат О.Б. ***, с която срещу С.С.С. с ЕГН **********,***
и М.С.С. с ЕГН ********** ***, са
предявени искове за солидарно
заплащане на сумите от: 2 530 лв.
/две хиляди петстотин и тридесет лева/, представляваща дължима главница по
Договор за заем № **** г., сключен между ищеца като заемодател, от една страна,
и от друга страна: първият ответник, като заемател, и вторият ответник, като поръчител
по същия договор, ведно със законната лихва, считано от 10.03.2020 г. (датата
на постъпване на исковата молба пред ДРС) до окончателното й изплащане; 407 лв. /четиристотин и седем лева/,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва, считано от 15.11.2018 г. до
31.01.2020 г.; 553 лв. /петстотин
петдесет и три лева/, представляваща мораторна неустойка по чл. 10 от Договора,
считано от 15.11.2018 г. до 31.01.2020 г. Претендират се и сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани лично и чрез
упълномощения адвокат и в съдебно заседание, между ищеца, от една страна като заемодател, и С.С.С.,
от друга страна като кредитополучател, на 02.10.2017 г. е сключен Договор за заем
за сумата от 3 000 лв. Уговореният
срок на договора бил 36 месеца, считано от датата на неговото усвояване, като
кредитът е следвало да се погасява с месечни вноски на 20-то число, съгласно
погасителен план към договора. Сочи се, че вземането на кредитора по процесния
договор е обезпечено с поръчителството на втория ответник, по силата на сключен
между него и ищеца Договор за поръчителство от 02.10.2017 г.
Поради неплащане на вноските в уговорения между страните срок, съгласно
погасителния план към договора, по кредита са натрупани просрочени вноски, като
с предявяването на настоящата искова молба кредиторът претендира неплатената по
договора главница, договорна лихва и уговорената по чл. 10 от договора
мораторна неустойка. С оглед неизпълнението от страна на кредитополучателя на задължението
му по договора за ищеца се породил правен интерес от търсената искова защита.
В срока по
чл. 131 от ГПК С.С.С. и М.С.С., чрез
назначения им особен представител адвокат Е.Т. ***, са депозирали отговор,
според който предявените искове са неоснователни и недоказани. Ответниците
отричат да са страни, съответно по Договор за заем за първия ответник и по
Договора за поръчитлество за втория ответник. На следващо място се оспорва
ликвидността, изискуемостта и размера на търсеното от ищеца вземане.
Вторият отрича
качеството си на поръчител по процесния договор за кредит, тъй като липсва
негово съгласие да остане задължен и след изтичане на законоустановения
шестмесечен срок след падежа на главното задължение. В съдебното заседание се
поддържа отговора на исковата молба.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 02.10.2017 г. между „В. з. к.
а. на ч. с. –Д. с. к. /ВЗКЛЧС - ДСК/, от една страна като заемодател, и С.С.С.,
от друга страна като заемател, е сключен Договор за заем № **** за сумата от
3 000 лв., за срок от 36 месеца, считано от датата на усвояване на заема,
което не се спори, че е извършено на същата дата, на която е сключен договора. Плащането
на погасителните вноски е уговорено да се извършва до 20-то число на съответния
месец.
Според чл. 8 от Договора
възнаградителната лихва е в размер на 14,5%, а съгласно чл. 10 от същия при
просрочване на погасителни вноски /по главица и/или по лихва/ се начислява
наказателен лихвен процент за забава върху просрочената погасителна вноска в
размер на лихвата по заема за съответния период, завишена с надбавка от 20%
върху просрочената сума. Съгласно чл. 14 от същия договор Годишният процент на
разходите /ГПР
/.
Видно от представения по делото Погасителен план към процесния Договор
ежемесечно за периода от 20.10.2017 г. до 02.10.2020 г. се заплаща погастилена
вноска в размер на 101,10 лв., включваща главница и договорна лихва.
На 02.10.2017 г. между „В.з. к. а.
на ч. с. –Д. с. к. /ВЗКЛЧС - ДСК/, от една страна като заемодател, и М.С.С., от
друга страна като поръчител, е сключен Договор за поръчителство към Договор за
отпускане на заем №**** г.
По искане на ищеца, с оглед установяване фактическата обстановка по
делото, е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице, по която С.И. дава следното
заключение:
Предоставената в заем от ищеца сума от 3 000 лв. по Договора за кредит, сключен между страните на 02.10.2017
г. е усвоена от кредитополучателя С.С.С. на 02.10.2017 год.
Според в.л. по процесния договор са изплатени 913 лв., от която:
·
484,42 лв. – платена главница;
·
366,21 лв. – платена договорна лихва;
·
45,34 лв. – платена неустойка за неплатена в срок договорна лихва;
·
17,03 лв. - платена неустойка за неплатена в срок главница;
Експертът докладва, че към датата на изготвяне на заключението заемателят
дължи следните суми:
·
2 515,58 лв. - размерът на дължимата главница;
·
358,03 лв. – размерът на дължимата договорна лихва;
·
502,56 лв. – размерът на дължимата договорна /по чл. 10 от Договора/
неустойка за периода от 15.11.2018г. до 31.01.2020 г.
Във връзка с оспорването от страна на ответниците, че не са страни,
съответно за първия ответник по Договор за заем от 02.10.2017 г., и за втория
ответник по Договора за поръчителство от 02.10.2017 г. по същия Договор за
заем, по делото е назначена съдебно-графическа експертиза.
Вещото лице М.Н. дава заключение, което не е оспорено от страните и
като обективно, и компетентно изготвено е кредитирано от съда, според което:
Подписите в графа „заемател“ в Договор за заем № *** от 02.10.2017 г. и в
Погасителния план към същия Договор са положени от С.С.С.. По отношение на
подписите в графа „поръчител“ в Договор за заем № 501 от 02.10.2017 г. и в
Договор за поръчителство от 02.10.2017 г., същите са положени от М.С.С..
Експертът е категоричен, че подписите в приложените по делото обратни
пощенски разписки, адресирани до С.С.С. и М.С.С., не са техни.
От събраните по делото доказателства се налагат следните фактически и
правни изводи:
Съгласно чл. 9 от Закон за потребителския
кредит Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне
на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Според ал. 2-ра на същия член
страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът.
Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност (чл. 9, ал. 3 от ЗПК), а кредитор е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски
кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност (чл. 10, ал. 4
от с.з.).
Договорът за потребителски кредит
следва да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен
и разбираем начин, като всички елементи на договора е нужно да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра –
по един за всяка от страните по договора – чл. 10 от ЗПК.
За основателността на иска в
тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че
между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който той е изпълнил задължението си да
предостави парична сума в заем на ответника.
Съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит
се установява от писмените доказателства, приети по делото. Ответникът носи
доказателствената тежест да докаже, че е извършил плащане на исковите суми,
като са допустими само писмени доказателства с оглед нормата на чл. 164, ал. 1,
т. 4 от ГПК и чл. 77 от ЗЗД. Доказателства в това отношение по делото не са
представени.
Предявените от ищеца искове са с
правно основание чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и са
за осъждане на ответниците да заплатят процесните суми. Предвид задължителните
указания по приложението на закона, дадени с т. 11, б. „б“ от ТР от 18.06.2014 г.
по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предявеният осъдителни искове
се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество са частично неоснователни.
Договорът, при който заемодателят
предава в собственост пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума,
представлява заем за потребление. Този договор е неформален и реален, тъй като
за неговата действителност не е необходима специална форма и същият се счита
сключен в момента на предаване на сумата. В настоящият случай по делото е
доказано, че между ищеца и първия ответник е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което „В.з. к. а. на ч. с. –Добруджанска спестовна
каса /ВЗКЛЧС - ДСК/ е предоставила в заем на С.С. сумата от 3 000 лв. Последният,
в качеството си на кредитополучател, е имал задължение за връщане на заетата
сума, ведно с начислената договорна /възнаградителна/ лихва в размера и в сроковете,
уговорени между страните.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 от ГПК/, ответникът, в
качеството си на заемател, следва да установи факта, че е изпълнил задължението
си за периода на действие на договора за заем. Като не е сторил това, съдът е
длъжен да приеме, че такова не се е осъществило.
Според изложените в исковата молба твърдения ищецът претендира
предсрочна изискуемост на цялото вземане по процесния договор, считано от 30.01.2020
г. – в тази връзка е изпратеното съобщение с изх. № 5/20 от 17.01.2020 г. до С.С.,
с което същият се уведомява, че поради неизпълнение на раздел VI, чл. 24 и чл.
25 от Договора за заем, т.е. заемът не се обслужва – не се внасят погасителни
вноски,
Идентично по съдържание писмо с изх. № 6/20 от 17.01.2020 г. ищецът е
изпратил и до втория ответник. Доколкото според заключението на в.л. подписите
под двете пощенски известия за доставяне на посочените писма не са положение от
ответниците, настоящият състав приема, че за обявяване на вземането по Договора
за заем за предсрочно изискуемо С.С.С. и М.С.С. не са надлежно уведомени.
В производството по осъдителния иск преценката дали са настъпили
условията за предсрочна изискуемост на дълга е към датата на предявяване на
иска. В случая, съобразно заключението на вещото лице по изслушаната и приета
по делото съдебно-икономическа експертиза, което не е оспорено от страните и
като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда, последното
плащане по процесния договор от страна на кредитополучателите е от 20.09.2018
г.
На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска,които са от значение за спорното право –в
случая цялото вземане е станало изискуемо с настъпването на датата на падежа на
последната вноска – 02.10.2020 г., поради което предявеният иск за заплащане на
сумата от 2 515,58 лв., представляваща дължима главница по Договор за заем
№ 501/02.10.2017 г., сключен между ищеца като заемодател, от една страна, и от
друга страна: първият ответник, като заемател, е основателен и доказан до посочения размер, съобразно и заключението
на в.л., като за горницата до 2 530 лв. искът следва да се отхвърли.
По отношение на предявения иск за сумата от 407 лв., представляваща
договорна (възнаградителна) лихва, считано от 15.11.2018 г. до 31.01.2020 г.,
същият е основателен до размера, изчислен от в.л., а именно 358,03 лв., а за
разликата до 407 лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение на предявения иск за сумата от 553 лв., представляваща
мораторна неустойка по чл. 10 от Договора, считано от 15.11.2018 г. до
31.01.2020 г., същият съобразно приетото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, следва да бъде уважен до размера на 502,56 лв.
Във връзка със сключения между
страните договор ищецът претендира неустойка за забава в размер, изчислен
съгласно чл. 10 от Договора при просрочване на погасителни вноски /по главица
и/или по лихва/ се начислява наказателен лихвен процент за забава върху просрочената
погасителна вноска в размер на лихвата по заема за съответния период, завишена
с надбавка от 20% върху просрочената сума.
Следва да се има предвид, че
неустойката изпълнява няколко основни функции – обезпечителна, обезщетителна, а
по волята на страните може да изпълнява и наказателна или санкционна функция.
Съгласно ТР № 1/2010 по т. дело № 1/2009 г. на ВКС неустоечната клауза би могла
да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена излиза
извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Прекомерността на неустойката не я прави
изначално нищожна поради накърняване на добрите нрави. В съдебната практика се
приема, че липсата на краен предел, до
който неустойката може да се начислява, не води до нейната нищожност.
Преценката за нищожност на клаузата за неустойка следва да се извършва към
момента на сключване на договора за всеки конкретен случай. Фактът на
двустранното уговаряне на неустойката сам по себе си е ирелевантен за
валидността на неустоечната клауза, ако тя не съответства на императивните
норми на закона и на добрите нрави, в частност на принципа за справедливост и
добросъвестност в гражданските и търговски правоотношения. / в този смисъл Решение № 211 от 16.12.2010 г. на ВКС по т.
д. № 244/2009 г., II т. о., ТК и Решение № 99 от 8.07.2010 г. на ВКС по
т. д. № 984/2009 г., I т. о., ТК , Решение № 247 от 11.01.2011 г. на ВКС по т.
д. № 115/2010 г., II т. о., ТК/.
Уговорената по процесния договор
неустойка и съпоставката й със законните лихви сочи, че същата не е повече от
средство за обезщетяване на кредитора и санкциониране на неизправния му
длъжник, и не се трансформира в средство за неоснователно обогатяване на
кредитора, поради което следва да се приеме, че тази уговорка не накърнява
добрите нрави и не е нищожна по член 26, ал.1,пр.3 от ЗЗД.
Отговорността на длъжника за
забавата в изпълнението не отпада при разваляне на договора. Няма значение дали
и в кой момент заемодателят ще упражни правото си да прекрати или развали
договора без предизвестие. Ако не е уговорено
валидно друго, както в случая поради нищожност на клаузата за мораторна
неустойка, за длъжника възниква законодателно уредената отговорност при
неизпълнение на парично задължение - по член 86, ал. 1 от ЗЗД и тя се измерва
със законната лихва върху неизпълнените частично и изцяло задължения за наем от
датата на забавата. В тази насока е решение №
109/15.05.2020 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение по въззивно гражданско дело № 316 по описа за
2019 година.
В обсъжданата хипотеза уговорената
между страните неустойка няма характера на „пенална неустойка”, тъй като не е
уговорено да се начислява без краен срок, до който се дължи, което налага
извода, че тази неустойка не е в противоречие с добрите нрави – основание за
нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Клаузата за тази неустойка е
действителна, поради което не следва да се замести по право от повелителни
правила на закона, т. е. да се приеме, че се дължи най-много размера на
законната лихва.
За пълнота на изложеното следва да
се посочи, че обезщетението за забавено плащане на главното задължение от 2 530 лв., изчислено по размер на
законната лихва за времето на забава, считано от 15.11.2018 г. до 31.01.2020 г.
се равнява на сумата от 311,33 лв., според лихвения калкулатор Calculator.Bg. В
този смисъл претендираната от ищеца неустойка като размер не се отличава
драстично от размера на законната лихва, което е допълнителен аргумент в
подкрепа на извода, че уговорената между страните неустойка не е нищожна.
По-висок размер на неустойката не би довела до неоснователно обогатяване
на кредитора, което да противоречи на основен принцип в правото и поради което
е въведено правилото на чл. 92, ал. от ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът счита исковата
претенция за неустойка за забава за основателна до размера на 502,56 лв., а по отношение на горницата
до общо заявената сума от 553 лв. подлежи на отхвърляне.
За обезпечаване вземането на
банката към кредитополучателя, в качеството на поръчител се е задължил и
ответникът М. С. С. Договорът на поръчителя с банката е сключен в предвидената
в чл. 138, ал. 1, изр. 2 ЗЗД форма. От него не се установяват някакви
модалитети на задълженията на поръчителя към банката в различие от задължението
на главните длъжници – кредитополучатели, поради което следва да се приеме, че
той е задължен по същия начин към кредитора, както и длъжника, за чието
задължение отговаря. Поръчителството има солидарен характер, включително и
когато за главното задължение поръчителства повече от едно лице – арг. от чл.
141, ал. 1 и 2 ЗЗД. Поръчителят е солидарно отговорен за задължението на
главния длъжник и кредитора може да преследва всеки един от тях, включително и
всички едновременно, за плащане на целия дълг.
Ищецът основава
претенцията си по този иск на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, според
която поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. В
обсъждания случай е безспорно установено по делото, че в посочения преклузивен шестмесечен
срок от падежа на задължението кредиторът е предявил иск срещу М. С. С., поради
което следва да се приеме, че отговорността на поръчителя не е отпаднала /по
смисъла на цитираната по-горе разпоредба/.
Фактическият
състав на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД включва два елемента –
обективен, който е определен период от време, и субективен, изразяващ се в
бездействие на кредитора през този период от време.
Задължението
на поръчителя за солидарна отговорност с главния длъжник за неговия дълг към
кредитора е породено от сключения с банката договор за поръчителство. Предприетото
действие от страна на банката за събиране на вземането по исков път,
преустановява движението на срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, като законът
свързва освобождаването от отговорност на поръчителя с бездействие на кредитора
в периода от време след падежа на главното задължение.
Предвид на
това и с оглед основателността на претенцията спрямо главния длъжник, законосъобразно се явява и искането
за солидарното осъждане на поръчителя М.С., наред с първия ответника, да
заплатят на „В. з. к. а. на ч. с. – Д. с. к. /ВЗКЛЧС - ДСК/ посочените по-горе
суми.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ищеца следва да се присъдят разноските
по делото, съответно на уважената част от исковете, а именно в размер на 1 416,54
лв. /хиляда четиристотин и шестнадесет лева и петдесет и четири стотинки/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 7 от ГПК ответниците следва да заплатят солидарно
по сметка на Добричкия районен съд и сумата от 294,27 лв. /двеста деветдесет и
четири лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща авансово изплатени от
бюджетните средства на ДРС сума за изслушаната и приета по делото
съдебно-графическа експертиза.
С оглед гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН **********,***,
в качеството му на кредитополучател по Договор за заем № ***/02.10.2017 г., и М.С.С.
с ЕГН ********** ***, в качеството му на поръчител по същия договор, солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на „В. з. к. а.на
ч. с. –Д. с. каса /ВЗКЛЧС - ДСК/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., ул. „****“ № ****, представлявана от председателя Г. Т. Б.,
сумите от:
1) 2 515,58 лв. /две хиляди петстотин и петнадесет лева и
петдесет и осем стотинки/, представляваща дължима главница по посочения Договор
за заем, ведно със законната лихва, считано от 10.03.2020 г. до
окончателното й погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата от 2 515,58 лв. до 2 530 лв.;
2) 358,03 лв. /триста петдесет и осем лева и три стотинки/,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва, считано от 15.11.2018 г. до
31.01.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата от 358,03 лв. до 407
лв.;
3) 502,56 лв. /петстотин и два лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща мораторна неустойка по чл. 10 от Договора, считано от 15.11.2018
г. до 31.01.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата от 502,56 лв. до
553 лв.;
4) 1 416,54 лв. /хиляда четиристотин и шестнадесет лева и
петдесет и четири стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни
разноски съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
С.С.С. с ЕГН **********,*** и М.С.С. с
ЕГН ********** ***, солидарно ДА
ЗАПЛАТЯТ по бюджетната сметка на Добричкия районен съд сумата от 294,27 лв. /двеста деветдесет и четири
лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща авансово изплатени от
бюджетните средства на ДРС сума за изслушаната и приета по делото
съдебно-графическа експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: