РЕШЕНИЕ
№ 734
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:...............
при участието на секретаря ................
като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20211110140362
по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ..................., със
седалище и адрес на управление: .................... срещу В. И. В., ЕГН:
**********, с адрес: .................., с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае
за установено, че В. И. В. дължи на ................. сумата от 446,40 лв.,
представляваща половината от цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. в имот, находящ се в
.................., ведно със законната лихва от 14.09.2020 г. до окончателното
плащане вземането, мораторна лихва в размер на 86,67 лв. за периода от
15.09.2017 г. до 01.09.2020 г., сумата от 13,39 лв., представляваща половината
от цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 14.09.2020 г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 2,95 лв. за
периода от 01.10.2017 г. до 01.09.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44244/2020 г. по описа на СРС, 59-ти
състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата в качеството
на собственик на процесния имот е клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като за процесния период е
консумирала топлинна енергия за процесната стойност, която не била
заплатила. Искането към съда е да постанови решение, с което да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че не е потребител на
топлинна енергия, както и че по делото липсват доказателства, от които да се
установи по категоричен начин, че е собственик или вещен ползвател на
процесния недвижим имот. Оспорва правото на ищеца да претендира суми за
дялово разпределение, доколкото същото се извършва от трето лице. Оспорва
и акцесорния иск за лихви. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца с молба от 09.11.2021 г. е
заявил, че при определяне на разхода на топлинна енергия в процесния имот
и извършване на дяловото разпределение са спазени относимите нормативни
изисквания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Производството се развива
след постъпване в срок на възражение против заповед за изпълнение,
издадена в полза на ищеца и предвид изричната разпоредба на чл. 415 ГПК за
ищеца е налице интерес от търсената защита и производството се явява
допустимо.
За да бъдат уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно
и главно доказване възникването на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия
период за процесния имот, както и реалната доставка на топлинна енергия на
посочената в исковата молба стойност.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на посочените норми се
налага изводът, че потребители/ клиенти на топлинна енергия, с които
възниква облигационно отношение по договор за доставка на топлинна
енергия по силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право
на ползване на топлоснабдени имоти, в които ищцовото дружество доставя
топлинна енергия.
2
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г., постановено по
тълк.д. № 2 по описа за 2017 г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В конкретния случай от страна на ищеца не са ангажирани
доказателства, от които да се установява при условията на пълно доказване,
че ответницата В. И. В. през исковия период е била собственик или вещен
ползвател на процесния апартамент № ............ находящ се в гр. .............
Представено е копие от писмо от .......... адресирано до ........... в ................., в
което е посочено, че апартамент № ............ находящ се в ................... е бил
продаден на В. И. В. и ............... Копието от посоченото писмо не доказва при
условията на пълно доказване, че В. И. В. и ...............са придобили
собствеността върху апартамента, тъй като същото не представлява титул за
собственост, а съдържа изявление на трето лице, че това е станало (тоест
налице е индиция, че посочените лица са станали собственици на имота, но не
и проведено от страна на ищеца пълно доказване съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест за това обстоятелство). Ето защо
не може да бъде направен и категоричен извод за възникнало между страните
облигационно отношение за доставка на топлинна енергия.
Поради гореизложеното, съдът счита, че в настоящия случай
ответницата не е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове,
доколкото по делото няма убедителни доказателства, че същата е собственик
или вещен ползвател на имота. Не са ангажирани доказателства относно това
ответницата лично или чрез упълномощен представител да е поискала от
ответното дружество да бъде открита индивидуална партида за процесния
имот на нейно име.
Поради което исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79
3
ЗЗД за незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение следва да бъдат
отхвърлени.
Поради неоснователността на иска за главница, неоснователен се явява
и акцесорният иск за обезщетение за забава по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, което налага отхвърлянето му.
Съдът констатира, че на 14.09.2020 г. кредиторът ................. е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
...............В. и В. И. В. за заплащане при условията на разделност при квоти по
½ всеки сумите, както следва: сумата от 932,80 лв. – цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. в
имот, находящ се в .................., ведно със законната лихва от 14.09.2020 г. до
окончателното плащане вземането, сумата от 173,34 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.09.2017 г. до 01.09.2020 г., сумата от 26,78 лв. – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 14.09.2020 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 5,90 лв. – мораторна лихва за периода от
01.10.2017 г. до 01.09.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.12.2020 г. по ч.гр.д. 44244/2020
г. След извършена справка е констатирано, че след подаване на заявлението
длъжникът ...............В. е починал, поради което на основание чл. 227 ГПК на
негово място като страни по делото са конституирани неговите наследници –
В. И. В. (съпруга) и ................. (дъщеря). Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжниците, като ................. не е подала възражение, поради което
заповедта спрямо нея е влязла в законна сила. В. И. В. е подала в срок
възражения, с които оспорва дължимостта на претендираните от нея в лично
качество и в качеството на наследник на починалия ...............В. суми,
поради което на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск
относно вземанията си срещу В. И. В..
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответницата. В случая процесуалният представител на
ответницата е поискал присъждане на дължимото за заповедното и за
исковото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв. Към възражението по чл. 414 ГПК, както и към отговора на
исковата молба са приложени декларации за материална затрудненост, както
и договори за правна защита и съдействие, в които страните са уговорили, че
услугите по всеки от тях ще бъдат предоставени безплатно от адв. И. Н. на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно посочената разпоредба адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. В този случай е налице изключение от правилата за
присъждане на разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да
докаже, че е направила разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
4
адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на
адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. Ищецът не е оспорил наличието на
предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Относно размера на дължимото на
процесуалния представител на ответницата възнаграждение, съдът намира, че
на адв. И. Н. следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 300,00 лв. –
възнаграждение за заповедното производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
вр. чл. 7,ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и 300,00 лв. – възнаграждение за
исковото производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата.
Водим от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ................., ЕИК ...................., със седалище
и адрес на управление: гр. ............. срещу В. И. В., ЕГН: **********, с адрес:
.................., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. И.
В. дължи на ................. сумата от 446,40 лв., представляваща половината от
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2016 г.
до 30.04.2019 г. в имот, находящ се в .................., ведно със законната лихва от
14.09.2020 г. до окончателното плащане вземането, мораторна лихва в размер
на 86,67 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 01.09.2020 г., сумата от 13,39 лв.,
представляваща половината от цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва от 14.09.2020 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в
размер на 2,95 лв. за периода от 01.10.2017 г. до 01.09.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44244/2020 г. по
описа на СРС, 59-ти състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ................., ЕИК ...................., със седалище и адрес на
управление: гр. ............. да заплати на адвокат И. А. Н. от САК, с адрес: гр.
................, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. сумата от 600,00 (шестстотин) лева –дължимо за исковото и за
заповедното производство адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ответницата В. И. В. в настоящото производство и в
производството по ч.гр.д. № 44244/2020 г. по описа на СРС, 59-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
ищеца - ...........
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6