Решение по дело №551/2022 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№   696                                         25.05.2022 година                     гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,           XXII-ри административен състав,

на седемнадесети май                       две хиляди и двадесет и втора година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Галина Драганова

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 551 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

            Съдът е сезиран с жалба, подадена от ЕТ „М. Й. Й.- Е. Й.“, с ЕИК ****, с адрес: *** против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-7779-000058/28.03.2022г., издадена от Началник РУ Камено, ОДМВР гр.Бургас, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 28.03.2022г., като е отнета една регистрационна табела с № А 11303.

            Жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна, издадена при противоречие с материалния и процесуалния закон. Възразява, че лицето управлявало МПС е правоспособен водач, тъй като притежава категория Ткт. Иска се отмяна на заповедта. Претендира разноски.

            В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

            Ответникът – Началник РУ Камено, ОДМВР гр.Бургас,наложил принудителната административна мярка –не се явява в съдебно заседание. Депозира отговор на жалбата, в който посочва, че МПС-то е управлявано от неправоспособен водач, тъй като не е притежавал необходимата за съответното МПС категория Ткт. Представя административната преписка.

            Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

На 28.03.2022г., около 14,30ч., по път ІІІ-539 в посока с. Желязово към с. Русокастро, общ. Камено, на около 150м. от Дом за душевно болни, колесен трактор JOHN DEER 6830 с рег. № А 11303, собственост на ЕТ „М. Й. Й.- Е. Й. е управляван от С. Б. М., ЕГН **********, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

По делото е представено свидетелство за управление № ********* от 06.06.2017г., валидно до 06.06.2027г., на С. Б. М., справка за нарушител/водач –л.30, както и свидетелство за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника №0078287, издадено от Министерство на земеделието, храните и горите категории Твк- „Колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях колесни машини“ и Твк-3 „Специализирана и специална самоходна земеделска техника“.

Въз основа на горните фактически данни ответникът – Началник РУ Камено, е издал процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, и на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложил по отношение на жалбоподателя ЕТ „М. Й. Й.- Е. Й.“ принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 28.03.2022г., като е отнета една регистрационна табела с № А 11303.

            Против С.Б.М.бил съставен АУАН № 072051/28.03.2022г. от мл. автоконтрольор при ОДМВР-Бургас, в който са посочени нарушения на чл.150а от ЗДвП, за това че управлява колесен трактор JOHN DEER 6830 с рег. № А 11303, собственост на ЕТ „М. Й. Й.- Е. Й.“ с прикачен инвентар пръскачка, като водачът е неправоспособен категория „Т“. АУАН бил връчен незабавно на М., който го подписал без възражения.

Предвид установените обстоятелства административният орган е издал оспорената заповед, за налагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 28.03.2022г., като е отнета една регистрационна табела с № А 11303.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 29.03.2022г., а жалбата е подадена на 31.03.2022г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-3805/26.08.2021г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, на които е възложено издаването на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В т.1.5 от посочената заповед  е посочен началник на РУ, ОДМВР гр.Бургас. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването, като административният орган в достатъчна степен е описал фактическа обстановка и е посочил относимата правна норма.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред или свидетелството му е временно отнето, както и на собственик чийто МПС е управлявано от лице за което са налице сочените обстоятелства.

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установяване на управление на МПС от  водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС. Релевантният за приложението на  чл.171, т.2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.

Настоящата ПАМ се налага на собственика на автомобила и доколкото собственик е ЕТ, Съдът счита, че правилно адресат на заповедта е ЕТ „М. Й. Й.- Е. Й.“.

Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В ал.2 на същата разпоредба са изчерпателно са изброени категориите МПС, като в т.16 от посочената разпоредба е посочена  категория Т - колесни трактори (Ткт), необходима за управление на този вид МПС по пътната мрежа. Видно от представеното по делото свидетелство за управление № ********* от 06.06.2017г., валидно до 06.06.2027г., С.Б.М.притежава категории „В“, „М“, „АМ“. Това обстоятелство се установява и от представената справка за нарушител/водач –л.30. Допълнително в съдебно заседание е представено свидетелство за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника №0078287, издадено от Министерство на земеделието, храните и горите категории Твк- „Колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях колесни машини“ и Твк-3 „Специализирана и специална самоходна земеделска техника“. Тук следва да се направи разграничение между свидетелството за управление на МПС и свидетелството за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника.

Свидетелството за управление на МПС, което визира чл.150а от ЗДвП  и което дава право на водача да управлява пътно превозно средство, касае случаите, в които МПС участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване. В другия случай се касае за свидетелство за правоспособност на основание Наредба № 1 от 15.02.2019 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника и условията и реда за издаване на удостоверение за регистрация на учебни форми за тяхното обучение и дава право да се работи с този вид техника. В конкретния случай водачът е спрян за проверка при управление на колесен трактор по пътищата, отворени за обществено ползване, следователно е необходимо да притежава свидетелство за управление на МПС за колесен трактор категория „Т“, като наличието на свидетелството за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника не го прави правоспособен в този смисъл. Видно от справката за регистрация безспорно управляваното МПС - колесен трактор JOHN DEER 6830 с рег. № А 11303, представлява колесен трактор, поради което управлението му е относимо към категория „Т“, която водачът не притежава.

Настоящата инстанция счита, че от доказателствата по делото се установяват обстоятелствата попадащи в хипотезата на чл.171 т.2а б“а“ ЗДвП и обуславящи прекратяването на регистрацията на МПС на собственик, чиято кола се управлява от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС.

 Извън изложеното, съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, ПАМ се налага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Отношенията между собственика на автомобила и трети лица, във връзка с ползването му и знанието на собственика са ирелевантни за прилагане на принудителната административна мярка, тъй като ПАМ имат за цел преустановяване на административни нарушения, а не цел наказване на определено лице. От тази гледна точка принудителните мерки винаги засягат собственика на вещта, независимо от това кой я е ползвал и на какво основание, след като с нея е осъществено нарушението.

При определяне срока на наложената ПАМ, административният орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е определил минималния предвиден от законодателя срок – 6 месеца. В този смисъл липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ, не води до нейната незаконосъобразност, тъй като такива биха били необходими при определяне на срок различен от минималния.

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на жалбоподателя да извърши други подобни нарушения. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от собственик, който предоставя управлението на ППС на водач, който не притежава необходимата категория, тоест тя има и преустановителен ефект.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административния орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Оспореният административен акт е валиден, издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, съдържащ правни и фактически основание, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което подадената жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

                                          

                                          Р    Е    Ш    И:

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „М. Й. Й.- Е. Й.“, с ЕИК ****, с адрес: *** против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-7779-000058/28.03.2022г., издадена от Началник РУ Камено, ОДМВР гр.Бургас.

           На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно.

 

                                                       СЪДИЯ: