Решение по дело №112/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на „КОРОНА С“ ЕООД гр. Стара Загора против заповед за прилагане на принудителна административна мярта (ЗППАМ) № 23-1228-001209 от 22.12.2023 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ („ПП“) при ОД на МВР Стара Загора, с която на „КОРНА С“ ЕООД гр. Стара Загора е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ, като постановена в нарушение на изискванията за съдържание (липса на фактически и правни основания за издаване на заповедта), при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила (неспазване на процедурата по издаване на акта за установяване на административно нарушение, по съставяне и връчване на ЗППАМ) и в противоречие с материалния закон (твърди се, че не е извършено нарушението, за което е наложена процесната ПАМ, тъй като не са изяснени релевантни обстоятелства – по какъв начин е констатирано намаляването на прозрачността на стъклата на автомобила и как е преценено, че същата е под 70%), включително на принципа за съразмерност (поддържа се, че наложената ПАМ не е съобразена с тежестта на последиците от нея, тъй като автомобилът е служебен и с него жалбоподателят извършва търговска дейност – разнос и продажба на хранителни продукти, поради което спирането му от движение би причинило загуби за дружеството). По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваната ЗППАМ. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът – Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт С. Р., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „КОРОНА С“ ЕООД гр. Стара Загора е собственик на товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № [рег. номер] (л. 25). На 22.12.2023 г. в 12:30 часа в гр. Стара Загора товарният автомобил, собственост на жалбоподателя, бил управляван от Б. В. И. по [улица]до № 2 в посока изток – запад и бил спрян за проверка от служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора. При извършената проверка полицейските органи констатирали, че предното и страничните стъкла на автомобила, в т. ч. на предните врати, има допълнително поставено цветно фолио, с което е ограничена видимостта им и е нарушено качеството им при натрошаване – парчетата от счупеното стъкло да са такива, че рискът от телесна повреда да е минимален съгласно Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН). За тези констатации на водача Б. И. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 1075654 от 22.12.2023 г. за извършени нарушения на чл. 105, ал. 1 и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който му бил връчен и подписан от него без възражения (л. 24). Разпитани в настоящото съдебно производство като свидетели, полицейските служители, извършили проверката – Д. В. С. и М. Г. К., потвърждават констатациите, отразени в АУАН.

На основание съставения АУАН и Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора, оправомощаваща Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора да издава ЗППАМ, в т. ч. по чл. 171, т. 2 от ЗДвП (л. 27), Началникът на сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора издал оспорената ЗППАМ № 23-1228-001209 от 22.12.2023 г. (л. 23), с която на собственика на товарния автомобил „Ивеко“ с рег. № [рег. номер] – „КОРОНА С“ ЕООД гр. Стара Загора, е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, а именно – временно спиране от движение на моторното превозно средство (МПС) до отстраняване на неизправността. В заповедта е прието, че материално правните предпоставки за налагане на ПАМ се обуславят от допълнително поставеното фолио на стъклата на предните врати на автомобила, с което е намелена прозрачността им в нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и нарушено е качеството им при натрошаване парчетата от счупеното стъкло да са такива, че рискът от нараняване да е минимален, което се явява техническа неизправност по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“, предложение трето от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП) във връзка с Правило № 43 на ИКЕ на ООН за единни условия относно одобряване на безопасни стъкла и материали от стъкло, приложимо на основание решение 97/836/ЕО на Съвета от 27.11.1997 г. с оглед на присъединяването на Европейската общност към споразумението на ИКЕ на ООН за приемане на единни технически предписания за колесните ПС, оборудване и части, които могат да се монтират и/или да се използват на колесните ПС, и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания (ревизирано със споразумение от 1958 г.), в частност присъединяването към Правила № 1, 3, 4, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13, 14, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 23, 25, 26, 28, 31, 34, 37, 38, 39, 43, 44, 46, 48, 58, 66, 73, 77, 79, 80, 87, 89, 90, 91, 93, 97, 98, 99 и 102 на ИКЕ на ООН, както и във връзка с Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 5.09.2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова Директива), и по-специално чл. 34, §2 от нея и Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на МПС, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях, и по-специално член 14 от него.

При така установената фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената ЗППАМ, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице – адресат на оспорената заповед, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол законосъобрадност, в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – Началник на сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, оправомощен за това със заповед на Директора на ОД на МВР гр. Стара Загора (л. 27), в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, в т. ч. фактически и правни основания за издаването й. От фактическа страна приложената ПАМ е обоснована с констатациите в съставения за процесното нарушение АУАН, като е налице и изрично позоваване на последния, а от правна страна – с разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП като основание за налагане на ПАМ. Противно на твърденията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаване и връчване на заповедта, а възраженията на жалбоподателя за неспазване на процедурата по съставяне на АУАН, доколкото последният е изряден от формална страна, нямат отношение към настоящия спор и съдът не дължи произнасяне по тях – същите биха били относими в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, издадено въз основа на АУАН за описаните в него административни нарушения.

Относно материалната законосъобразност на оспорената ЗППАМ: Съгласно чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се спира от движение пътно превозно средство (ППС), когато същото е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение – до отстраняване на неизправността. В случая административният орган се е позовал на техническа неизправност на МПС поради изменение на конструкцията – допълнително поставено цветно фолио на стъклата на предните врати на автомобила (без съответното разрешение), квалифицирана като техническа неизправност по чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП и като нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.

С нормата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана за ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им, като в ал. 2 са предвидени изключения от забраната за ограничаване на видимостта и прозрачността на стъклата, различни от челното и стъклата на предните странични врати, при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила, а в ал. 3 е посочено, че намаляване на прозрачността на стъклата – челното, задното и страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, е допустима само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на ИКЕ на ООН.

В правило № 43 на ИКЕ на ООН, Приложение № 21 „Разпоредби за монтажа на безопасни стъкла на превозни средства“ – т. 4.1.1, е предвидено, че нормалната светлопропускливост на предни стъкла трябва да бъде не по-малка от 70%, а съгласно т. 4.2.1 безопасните стъкла, през които се получава предното поле на видимост на водача, трябва да имат нормална светлопропускливост, равна на поне 70%. Отделно от това съгласно т. 6.1 от общите изисквания на Правило № 43 на ИКЕ на ООН всички материали за остъкляване, в т. ч. и тези за производството на предни стъкла, трябва да бъдат с такива характеристики, че опасността от наранявания в случай на разрушаване да бъде намалена възможно най-много. Материалът за остъкляване трябва да бъде достатъчно устойчив на произшествията, които се очаква да възникват в условията на нормално пътно движение, както и на въздействието на атмосферни и температурни условия, химикали, горене и абразивно износване. Съгласно т. 6.2 материалите за безопасно остъкляване трябва да бъдат достатъчно прозрачни, да не предизвикват забележими оптични изкривявания на наблюдаваните през предното стъкло обекти и да не създават объркване по отношение на използваните за целите на пътната сигнализация цветове. В случай на разрушаване на предното стъкло водачът трябва да може да продължи да вижда пътя достатъчно ясно, за да успее да задейства спирачката и да спре безопасно управляваното от него превозно средство. В Правило № 43 на ИКЕ на ООН подробно са разписани изпитванията на материалите за безопасно остъкляване, включително на пластмасовите.

С нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП е прието, че МПС е технически неизправно, ако има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи, без да се сочи кои са стандартизационните документи, на които стъклата следва да отговарят. Съобразявайки разпоредбата на чл. 138 от ЗДвП, според която на пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове, както и чл. 9 от ППЗДвП, според който се разрешава движението на пътно превозно средство по пътищата, ако то отговаря на определените от производителя изисквания за експлоатация, на изискванията на правилника и на другите нормативни актове по прилагането на институти от ЗДвП, следва, че именно в тези актове (респективно актове, към които те препращат) са регламентирани и съответните стандарти. Наред с това, съгласно т. 7 от ДР на Закона за националната стандартизацията „стандартизационни документи“ са документи, приети от европейските и международните организации по стандартизация, като технически спецификации, технически доклади, ръководства и работни споразумения, които са общодостъпни. По същество стандартът определя за общо и повтарящо се прилагане правила, насоки или характеристики за дейности или техните резултати, за да се постигне оптимален ред в дадена съвкупност от обстоятелства. Именно такива характеристики има и Правило № 43 на ИКЕ на ООН. С подписването, ратифицирането и публикуването на Спогодба за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобренията, издавани на основата на тези предписания, Република България е приела и „Единни технически предписания за одобряване на материалите за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозните средства“, представляващи Правило № 43 на ИКЕ на ООН.

Съдът констатира, че действително посочените в оспорената заповед актове на Европейския съюз, въз основа на които Правило № 43 е прието за приложимо на територията на Европейския съюз, не са действащи. Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.09.2007 г. е отменена с Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, за изменение на регламенти (ЕО) № 715/2007 и (ЕО) № 595/2009 и за отмяна на Директива 2007/46/ЕО (Текст от значение за ЕИП), а Регламент (ЕО) № 661/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. е отменен с Регламент (ЕС) 2019/2144 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно изискванията за одобряване на типа на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства и защитата на пътниците и уязвимите участници в движението по пътищата, за изменение на Регламент (EС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 78/2009, (ЕО) № 79/2009 и (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета и на регламенти (EО) № 631/2009, (EС) № 406/2010, (EС) № 672/2010, (EС) № 1003/2010, (EС) № 1005/2010, (EС) № 1008/2010, (EС) № 1009/2010, (EС) № 19/2011, (EС) № 109/2011, (EС) № 458/2011, (EС) № 65/2012, (EС) № 130/2012, (EС) № 347/2012, (EС) № 351/2012, (EС) № 1230/2012 и (EС) 2015/166 на Комисията (текст от значение за ЕИП). Съгласно обаче нормата на чл. 57, §1 от Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година, правилата на ООН или измененията им, в подкрепа на които Съюзът е гласувал или които Съюзът прилага, и които са изброени в приложение II, са част от изискванията на ЕС за одобряване на типа на превозни средства, системи, компоненти или отделни технически възли. Съгласно приложение № ІІ към този регламент, в частност Част І, т. 45А от таблицата е отразено, че Правило № 43 на ИКЕ на ООН е приложим регулаторен акт за ЕС във връзка с одобряване на типа на превозни средства, произвеждани в неограничени серии, по отношение на материалите за безопасни стъкла и тяхното монтиране на превозни средства. Отделно от това в т. 4 „Технически изисквания“, част 1 „Превозни средства от категория M1“, от Допълнение 2, към приложение ІІ на Регламент (ЕС) 2018/858, кът т. 45А от част І от приложението е отразено, че Правило № 43 на ИКЕ на ООН е приложимо относно безопасното остъкляване по отношение техническите изисквания към МПС от посочената категория, като са дадени алтернативни изисквания относно монтирането, а именно въведена е забрана върху предното стъкло и стъклата, разположени пред колона „Б“, да се поставя тонирано фолио, което би намалило под изисквания минимум безпрепятственото пропускане на светлината.

Изложеното означава, че Правило № 43 на ИКЕ на ООН представлява стандартизационен документ относно характеристиките, на които следва да отговарят стъклата на автомобилите, а позоваването в оспорената заповед на европейски актове, които не са действащи към датата на нейното издаване, не съставлява съществено нарушение, доколкото в заповедта изрично е посочено, че причина за нейното издаване е неизправност на автомобила съобразно Правило № 43 на ИКЕ на ООН.

Доколкото Правило № 43, както бе посочено по-горе, представлява стандартизационен документ, то по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП всяко отклонение от същото представлява и неизправност на съответния елемент, респективно – отклоненията по отношение на ограничаването на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им, водят до нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Следва да се има предвид, че Правило № 43 като стандартизационен документ касае производителите на МПС, които следва да заявят за одобрение съответния тип автомобилни стъкла – т. 1 от Правило № 43. След като за производителите са налице конкретни изисквания, които са подложени на стриктен предварителен контрол, то съдът намира, че всяко отклонение в елементите на автомобила, извършено от неговия ползвател, т. е. без същото да е част от фабричното производство на автомобила, в частност – облепване с допълнително фолио на предното, задното и/или странични стъкла на автомобила, в случая – предните странични стъкла, представлява неизправност на автомобила по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“, предложение трето от ППЗДвП, без да е необходимо да се изследва дали светлопропускливостта им е поне 70%. В този случай в тежест на собственика на автомобила, който е извършил допълнителни действия по облепване на стъклата, е да докаже, че допуснатото отклонение не води до неизправност на автомобила, т. е. не води до отклонения по отношение на изискванията за светлопропускливостта на стъклата, както и по отношение на изискването същите да гарантират, че опасността от наранявания в случай на разрушаване е намалена възможно най-много, както и че поставените материали са преминали необходимите изпитвания и съответстват на изискванията на Правило № 43.

Противно на твърденията в жалбата, контролните органи нямат задължение да установят намаляване прозрачността на стъклата или че тяхната пропускливост е под 70%. Поставянето на допълнително фолио върху стъклата обективно намалява тяхната прозрачност и е в противоречие със заявените от производителя характеристики на МПС, като констатирането на този факт е достатъчно, за да се обоснове извод за нарушаване на правилата за безопасно остъкляване. Посочената доказателствена тежест следва от обстоятелството, че допълнително залепеното фолио не съответства на заявените от производителя характеристики при производство и стандартизация на съответното МПС, доколкото фолиото не е сложено от него, а от собственика на автомобила.

В случая от данните по делото по категоричен начин се установява, че автомобилът на жалбоподателя при извършената проверка от контролните органи е имал поставено цветно фолио на стъклата на предните странични врати. Тези обстоятелства са установени с показанията на разпитаните свидетели и съставения АУАН, констатациите в който не бяха надлежно оборени. Както бе посочено по-горе, в тежест на жалбоподателя е да докаже, че поставеното впоследствие фолио върху предните стъкла на автомобила отговаря на техническите предписания за безопасно остъкляване, но такива доказателства не са представени, нито на контролните органи при извършената проверка, нито в хода на съдебното производството. Установената фактическа обстановка сочи, че провереният автомобил не отговаря на изискванията на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и същият е технически неизправен съгласно нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП.

Предвид изложеното съдът приема, че са изпълнени елементите на фактическия състав за налагане на процесната ПАМ, определен в нормата на чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, а именно – че при извършената проверка процесният автомобил е бил технически неизправен, поради изменение на конструкцията му без съответното разрешение. При констатиране на посочените нарушения в условията на обвързана компетентност за административният орган не е налице правна възможност, а задължение да се наложи процесната ПАМ.

Целта на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е превантивна, като е обусловена от необходимостта от предотвратяване на пътнотранспортни произшествия, опасността от които е непосредствена и реална, тъй като неизправното пътно превозно средство, включително това с променена конструкция без разрешение, може да представлява опасност за водача, пътниците или другите участници в движението. Посочената цел по същество обуславя и предвидения в закона срок за налагане на ПАМ, а именно – до отстраняване на неизправността, като с настъпването на посоченото обстоятелство се прекратява и действието на мярката. При постановяване на процесната заповед административният орган се е съобразил както с целта на закона, така и със заложените в него условия за продължителност на наложената ПАМ. Потенциалните вреди, които жалбоподателят би могъл да претърпи в търговската си дейност от приложената ПАМ не могат да бъдат противопоставени по значимост на обществения интерес, в защита на който е преследваната от закона цел, поради което не могат да обосноват извод за неспазване на принципа за съразмерност.

В обобщение следва да се посочи, че от доказателствата по делото се установяват обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 2, б „а“ от ЗДвП и обуславящи временното спиране от движение на МПС до отстраняване на констатираната неизправност.

С оглед на изложеното оспорената заповед за прилагане на ПАМ се явява издадена от компетентен орган, при спазване на производствените правила, правилно приложение на материалния закон и съобразена с целта на закона, поради което жалбата срещу същата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на разноски за възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КОРОНА С“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица], вх...., ет. .., ап. ..., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1228-001209 от 22.12.2023 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА КОРОНА С“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица], вх. .. ет. .., ап. ..., да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата от 100 (сто) лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.