Р Е Ш Е Н И Е № 198
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Видин, 20.04.2018г.
Видинският районен съд, пети граждански състав, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Председател
: Тодор Попиванов
при секретаря
П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 3190 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба
от Е.Т.В., ЕГН **********, с адрес: ***
и със съдебен адрес ***, офис 11, против „МОНИ
ТРАНС 2011” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин,
обл.Видин, ж.к.„Баба Тонка”, бл.3, вх.Б, ет.7, ап.40, представлявано от Николай
Марков.
Предявени са искови претенции с право основание чл.128, т.2 от КТ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са: наличието на
прекратено трудово правоотношение между страните със Заповед № 61/17.02.2017г.,
изд. от управителя на ответника „МОНИ ТРАНС 2011“ ЕООД – гр.Видин, считано от
17.02.2017г. и неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода от
м.Септември 2014г. до м.Юни 2016г. от ответника, както и неизплатено
обезщетение за забава върху главницата.
Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумите:
1.9108,00 лева - неизплатено на ищеца трудово възнаграждение за периода от
м.Септември 2014г. до м.Юни 2016г., или по 414 лева месечно, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска 01.11.2017г. до окончателното
издължаване;
2. 1934,31 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата –
неизплатено трудово възнаграждание, върху всяко месечно плащане, считано от
последното число на месеца, следващ месеца на плащане до датата на предявяване
на иска 01.11.2017г.;
Представени са писмени доказателства, иска се назначаване на съдебно –
счетоводна експертиза. Претендират се разноските по производстовото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал писмен отговор, с
който оспорва иска по основание и по размер, като прави възражение за погасена
по давност искова претенция за заплащане на трудово възнаграждение за
м.Септември и м.Октомври 2014г., тъй като е изтекла тригодишната давност за
предявяване на иска по чл.358, ал.1, т.3 от КТ. Поддържа от своя страна, че
всички трудови възнаграждения за исковия период - от м.Септември 2014г. до
м.Юни 2016г. са изплатени на ищеца с платежни нареждания по банков път. Оспорва
претендирания размер от 414 лева, като поддържа, че това е размерът на
трудовото възнаграждение на ищеца без съответните удръжки и осигуровки, без
които е в размер на 324,53 лева, заплащан изцяло през месеца следващ месеца, за
който се дължи. Представя писмени доказателства. Иска допускане на разпит на
двама свидетели при режим на довеждане. Поддържа искането на ищеца за
назначаване на съдебно – счетоводна експертиза по делото, като поставя
допълнителни въпроси към вещото лице от своя страна.
Иска се от ответника, съдът да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е
да докаже, че е работил по трудово правоотношение в ответното дружество и че то
е прекратено, както и размера на претендираните главници и лихва за забава
върху неизплатеното трудово възнаграждение. И че в тежест на ответника е да
докаже, че е заплатил дължимите се суми за трудово възнаграждение на ищеца за
исковия период в посочените срокове.
Съдът, като разгледа исковата молба, отговора и приетите по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните и се
установява от Трудов договор № 29/03.04.2014г., че между страните е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е приел да
изпълнява длъжността шофьор на товарен автомобил – международен транспорт в
ответното дружество, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 414
лева, както и че с акт за прекратяване на трудово правоотношение №
61/17.02.2017г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл.325, ал.1 от КТ - по взаимно съгласие.
По предявения иск с правно основание
чл.128, т.2 от КТ: ищецът претендира заплащане на неизплатено трудово
възнаграждение за периода от м.Септември 2014г. до м.Юни 2016г., или по 414
лева месечно, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
01.11.2017г. до окончателното издължаване. Видно от представените фишове за
работна заплата и две заключения на съдебно – икономически експертизи – едната,
изготвена на база документацията, намираща се в ответното дружество и
разплащателната му сметка, от която са наредени парични суми в полза на
работника, а другата – на база извлечението от сметката на лицето Мариана
Емилова Костадинова, което ищецът е посочил като правоимащо да получава
трудовото му възнаграждение, за процесния период м.Септември 2014г – м.Юни 2016г.
на ищеца са начислени по ведомост договорените трудови възнаграждения; върху
тях са направени удръжки за осигурителни вноски за сметка на лицето и ДДФЛ, и
чистата сума му е превеждана по банков път на посочената от него банкова
сметка, ***, с нареждане за масово плащане за всички шофьори на дружеството по
приложен списък. Двете заключения на вещото лице съвпадат изцяло и установяват,
че за исковия период ответното дружество няма неизплатени задължения към ищеца.
Предвид изложеното, искът за заплащане на трудово възнаграждение за процесния период
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Заключението на вещото лице установи, че само за м.07.2015г. нетното трудово
възнаграждение е изплатено на ищеца със закъснение – на 18.09.2015г., вместо до
31.08.2015г., съгласно т.7 от трудовия договор – до края на месеца, следващ
отчетния, за което му се дължи лихва за забава в размер на 1.70 лева върху
главница от 341.59 лева, за времето от падежа за плащане на месечното трудово
възнаграждение до датата на подаване на исковата молба в съда – 01.11.2017.
Предвид изложеното, искът за заплащане на лихва за забава следва да бъде уважен
в установения от вещото лице размер, а в останалата си част – да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.359 от КТ, ответникът следва
да понесе разноски за държавна такса в размер на 50.00 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се пресъдят разноски
за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък за разноски и
съразмерно отхвърлената част от иска, в размер на 779.88 лева и разноски за
вещо лице в размер на 50.00 лева.
Разноски на ищеца не следва да се пресъждат, тъй като такива не са
направени и претендирани.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Е.Т.В., ЕГН **********, с адрес: *** и със съдебен адрес ***,
офис 11, против „МОНИ ТРАНС 2011” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, обл.Видин, ж.к.„Баба
Тонка”, бл.3, вх.Б, ет.7, ап.40, представлявано от Николай Марков, иск за
заплащане на сумата в размер на 9108,00 лева - неизплатено на ищеца трудово
възнаграждение за периода от м.Септември 2014г. до м.Юни 2016г., или по 414
лева месечно, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
01.11.2017г. до окончателното издължаване по Трудов договор № 29/03.04.2014г.,
сключен между страните, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „МОНИ ТРАНС 2011” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, обл.Видин, ж.к.„Баба
Тонка”, бл.3, вх.Б, ет.7, ап.40, представлявано от Николай Марков, на основание
чл.86, ал1 от ЗЗД, да заплати на Е.Т.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** и със съдебен адрес ***, офис 11, сумата в размер
на 1.70 /един лв. и седемдесет ст./ лева, представляваща законната лихва за
забава върху главница от 341.59 – трудово възнаграждение за м.07.2015г., за
времето от падежа за плащане на месечното трудово възнаграждение до датата на
подаване на исковата молба в съда – 01.11.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 1934,31 лева,
представляващ мораторна лихва върху главницата – неизплатено трудово
възнаграждание, върху всяко месечно плащане, считано от последното число на
месеца, следващ месеца на плащане до датата на предявяване на иска 01.11.2017г.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „МОНИ ТРАНС 2011” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, обл.Видин, ж.к.„Баба
Тонка”, бл.3, вх.Б, ет.7, ап.40, представлявано от Николай Марков, да
заплати на РС – Видин по делото разноски в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Е.Т.В., ЕГН **********, с адрес: *** и със съдебен адрес ***,
офис 11, да заплати на „МОНИ ТРАНС 2011”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин,
обл.Видин, ж.к.„Баба Тонка”, бл.3, вх.Б, ет.7, ап.40, представлявано от Николай
Марков, разноски по делото както следва: 779.88
/седемстотин седемдесет и девет лв. и осемдесет и осем ст./ лева за адвокатско възнаграждение и 50.00 /петдесет/ лева разноски за вещо лице.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Видински окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :