Р Е Ш
Е Н И Е
№ V-86
Година 2020, 01.07 гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На първи юни, две хиляди и двадесета
година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като
разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно
гражданско дело номер 940 по описа за
2020 година
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 1069/20.02.2020г.,
подадена от К.Н.З., ищец, чрез
назначения му служебен адвокат Янка Стайкова, със съдебен адрес гр.Карнобат, ул.“Г.Димитров“ №6, ет.1, офис 3, срещу Решение №30 от 06.02.2020г., постановено от
РС- Карнобат по гр.д.№833/2019г. по описа на същия съд.
С посоченото решение са отхвърлени като
неоснователни следните предявени от К.Н.З. искове:
- срещу Б.Б.З. иск с правно основание чл.139, вр. чл.140, ал.1,
т.1 от СК, за заплащане на издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на предявяването на иска- 15.07.2019г., до настъпването на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска;
-срещу Е.К.П. иск с правно основание чл.139, вр. чл.140, ал.1, т.1
от СК, за заплащане на издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на предявяването на иска- 15.07.2019г., до настъпването на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска;
-срещу Н.К.З., ЕГН:**********, иск с правно основание чл.139, вр.
чл.140, ал.1, т.1 от СК, за заплащане на издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на предявяването на иска- 15.07.2019г., до настъпването на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска;
-срещу Б.Б.З. иск с правно основание чл.149, вр. чл.140, ал.1, т.1
от СК, за заплащане на издръжка за периода: 15.07.2018г.- 15.07.2019г., в общ
размер на 2 400 лв.;
-срещу Е.К.П., иск с правно
основание чл.149, вр. чл.140, ал.1, т.1 от СК, за заплащане на издръжка за
периода: 15.07.2018г.- 15.07.2019г., в общ размер на 2 400 лв.;
-срещу Н.К.З., иск с правно основание чл.149, вр. чл.140, ал.1,
т.1 от СК, за заплащане на издръжка за периода: 15.07.2018г.- 15.07.2019г., в
общ размер на 2 400 лв.;
Със
същото решение ищецът е осъден са заплати на ответниците сторените съдебно-
деловодни разноски по делото.
С
подадената въззивна жалба се изразява несъгласие с постановеното съдебно
решение като се посочва, че същото е необосновано и постановено при нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли за неговата цялостна отмяна и
постановяване на ново решение, с което предните искове да бъдат уважени.
Твърди
се, че е било нарушено правото на защита като не са допуснати и събрани
поисканите от служебния адвокат на страната доказателства във връзка с
отправените към него обвинения за извършено домашно насилие спрямо първата
ответница и безотговорно отношение и липса на грижа към съпругата и децата му.
Счита, че е нарушен принципът за равенство между страните-чл.9 ГПК. Посочва, че
съдът е кредитирал показанията на свидетелката П., която е в близки отношения с
ответницата З. и е заинтересована, а и показанията не се подкрепят от другите
доказателства по делото. Посочва, че е сезирал РП-Карнобат във връзка с
дадените показания от П..
На
следващо място се сочи, че съдът погрешно е установил релевантен за делото факт
и погрешно е приложил чл.151, ал.1 СК. Счита, че незаконосъобразно съдът не е
допуснал поисканите с молба от 24.11.2019г. доказателства, като на основание
чл.266, ал.3 ГПК прави искане да бъдат допуснати от въззивния съд. Представя и
моли да бъде допуснато като доказателство изложение до РП-Карнобат /без вх.
номер/.
Постъпило
е изложение вх.№1131/24.02.2020г. подадено от К. Н.З., с което заявява, че поддържа въззивната жалба,
подадена от служебния адвокат като прави нови доказателствени искания. Изразява
становище по разпита на ВЛ пред първата инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
депозиран отговор от адв.Гонкова-Трайкова, с който оспорва въззивната жалба от
името на доверителите си, излага доводи, противопоставя се на допускане на доказателства.
Намира първоинстанционното решение за законосъобразно и иска неговото
потвърждаване. Претендира разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание, чрез назначения му
по реда на чл.95 ГПК, вр.23, ал.4 ЗПП процесуален представител адв.Стайкова, въззивникът поддържа депозираната от него въззивна жалба. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да
уважи предявените искове.
В съдебно заседание, ответниците чрез процесуалния си представител адв.
Гонкова-Трайкова, спорва подадената от въззивника жалба и моли съда да ги остави без уважение. Претендират се съдебни разноски,
за които се представя списък по чл. 80 ГПК.
В
указания от съда срок са постъпили писмени бележки от адв. С. и изложение от
въззивника, входирано след приключване събирането на доказателства и даване ход
по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
доводите на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
По въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването и
отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. ГПК, поради което съдът я намира
допустима и следва да я разгледа по същество. Разгледана по същество,
въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При служебната проверка на обжалваното
решението, извършена на основание чл. 269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира,
че същото е валидно и допустимо, а като краен резултат – правилно.
Пред Бургаския районен съд са предявени искове с правно основание чл. 140 и чл. 149 СК, с който ищецът З. е претендирал от ответниците Б.Б.З., Е.К.П.
и Н.К.З. да му
заплащат всяка от тях месечна издръжка от по 200 лв., считано от датата
на предявяване на исковете до настъпване на
законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва,
както и всяка една от ответниците да му заплати по 2400 лв.,
представляваща издръжка за периода от
15.07.2018г. до 15.07.2019г.
По делото е безспорно, че ищецът и първата
ответница са съпрузи като бракът им към датата на приключване на съдебното
дирене не е прекратен, а вторите две ответници са техни деца, родени от брака
им. Безспорно е, че същите са пълнолетни.
Установено
между страните е, че първата ответница е пенсионер и получава пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 313,81 лв. От представената медицинска
документация се установява, че страда от остеопороза и глаукома
Видно
от представените по делото доказателства ответниците Е.П. и Н.З. имат по две деца-Н. П. род. на ***г. и
П.П., род на 06.10.2015г. и М.Н., род. на ***г. и И.Н., род. на ***г.
Видно
от служебно изисканите справки от Агенцията за вписванията, Е.П. притежава
вещни права върху недвижими имоти, както и има регистрирани на нейно име ППС.
Също
от справка в Агенцията по вписванията се установява, че през 2012 г. ищецът се
е разпоредил с правото си на собственост върху притежаван апартамент, находящ
се в гр.София, жк „Света Троица“.
От
допуснатата и приета съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът не
е трудоспособен и е необходимо освидетелстването му от ТЕЛК. ВЛ д-р Брънков е посочил, че страда от
полиневритен синдром-неуточнен. От представената с исковата молба етапна
епикриза от 08.04.2015г. става ясно, че ищецът е с диагноза диабетна
полиневропатия.
По
делото са допуснати гласни доказателства пред първата инстанция. Разпитани са
в качеството на свидетели лицата З.П. и
В. Ч., водени от ответниците. И двете свидетелстват за неща на които са били
преки очевидци. Пред съда разказват за отношенията между съпрузите в един минал
период от време. Посочват, че семейният им живот е бил съпътстван от постоянни
скандали, придружавани и от физическо насилие. Ищецът не е полагал грижи за
семейството си, работил е спорадично, употребявал е алкохол. Вследствие на
упражнявания върху ответницата З. тормоз, същата е била приета в болнично
лечение от психическо разстройство. Свидетелката П. посочва, че през 1989 г.
ищецът окончателно е напуснал семейното жилище. Същата е помагал на
семейството,включително финансово. Разказва конкретни случай от съвместното
съжителство. От показанията на свидетелката Чакърова става ясно, че ответниците
са живели в лоши битови условия и с ограничени финансови възможности.
Следва
да се подчертае, че ищецът не ангажира никакви доказателства в подкрепа на
твърденията си, че е бил изгонен от жилището, че е правил опити да се свърже
със семейството си, че е бил изоставен. Многобройните писмени доказателства,
които са приети по делото не установяват тези твърдения.
При
разглеждане на делото КРС е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
като е изяснил същото от фактическа страна. Съобразно събраните в процеса
доказателства, районният съд е направил правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С оглед изложените във въззивната жалба
доводи, следва да се отбележи следното:
Страните не спорят по фактите, като правният
спор се съсредоточава около това дали е налице поведение на ищеца, освобождаващо ответниците от отговорност за издръжка.
В тази връзка, наведеното във въззивната жалба
възражение за неспазване на нормата на
чл. 151, ал.1 СК е неоснователно. Съгласно цитираната разпоредба, не
може да търси издръжка лице, което тежко се е провинило срещу онзи, който дължи
издръжката. Понятието "тежко провинение" няма легална дефиниция в
закона. Дали е налице провинение и дали то е достатъчно тежко, за да погаси
правото на издръжка, зависи от конкретния случай. "Тежко провинение"
представлява такова умишлено действие, което прави морално неприемливо
предоставянето на издръжка. Същото би могло да приеме различни форми- активно
действие /опит за убийство, клевета/, бездействие /неоказване на помощ при
опасност за живота/, еднократна проява /нанасяне на тежка телесна повреда/ или
трайна линия на поведение /пълно дезинтересиране/. Вината в гражданското право не е субективно отношение на дееца към
деянието и неговите последици, както в наказателното право, а неполагане на
дължимо поведение според абстрактен модел, например на майка към дете /в този
смисъл е Решение № 313 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 1076/2011 г./. При
тези твърдения ответникът трябва да докаже при условията на пълно и главно
доказване, както факта на извършване на провинението, така и неговото отражение
върху емоционалното му състояние.
В
конкретния случай действително ищецът се намира в затруднено положение предвид
заболяването си и липсата на лечение. Но също така е безспорно установено от данните по делото и от събраните писмени и гласни
доказателства, че между съпрузите
е настъпило трайно отчуждение, въпреки че
бракът не е прекратен. По същия начин стои и въпросът с отношенията между
бащата и дъщерите-въпреки близкото им родство същите не поддържат добри
отношения като такива,
по-скоро липсват каквито и да било отношения. Ответниците успяха
да докажат, че това се дължи изключително и само на поведението на ищеца, като
скандалите и лошото отношение към семейството са се отразили върху емоционалното състояние на изброените лица, включително
наложилото се лечение на съпругата в психиатрична клиника. В
същото време твърденията на ищеца, че е бил изгонен от семейството си, от
семейното си жилище и че е търсил помощ, която му е била отказана, останаха
изцяло недоказани. Тук е мястото да се посочи, че ищецът се е разпоредил с
правото на собственост върху свой имот през 2012г., което е в противоречи е с
твърденията му, че не притежава нищо и не разполага с финансови средства. Съгласно
разпоредбите на СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на
взаимно уважение, обща грижа за семейството и разбирателство, като съпрузите
живеят съвместно. На отношенията на родители и деца е посветена Глава Девета от
СК. Родителите дължат грижа, възпитание, издръжка на ненавършилите си
пълнолетия деца. От ангажираните по делото доказателства се установи по
категоричен начин, че ищецът не е изпълнявал нито едно от посочените задължения
и трайно не е полагал грижа за семейството си като поведението му следва да се
квалифицира като силно морално укоримо, покриваща критериите по
чл. 151, ал.1 СК за "тежко провинение". Всичко това сочи
на извод за неоснователност на претенциите за издръжка на ищеца спрямо
съпругата му и двете му дъщери.
Наведените
възражения, че съдът се е позовал на свидетелски показания по отношение на
които ищецът е поискал да бъде извършена
проверка за извършено престъпление по
чл.290,ал.1 НК са неоснователни. Към момента на приключване събирането на
доказателства няма данни за влязла в сила присъда.
Предвид
гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователно, а първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на спора,
основателно се явява искането на въззиваемите за
присъждане на направените от тях разноски по повод въззивната жалба с оглед нейната неоснователност,
поради което въззивникът следва да им заплати извършените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски в размер на по
150 лв. за всеки един от ответниците, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №30 от 06.02.2020г., постановено от РС- Карнобат по
гр.д.№833/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА
К.Н.З., ЕГН:**********, да заплати на Б.Б.З., ЕГН:**********, сума в размер на 150 /сто и
петдесет/ лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА К.Н.З., ЕГН:**********,
да заплати на Е.К.П., ЕГН:*********, сума в размер на
150 /сто и петдесет/ лв., представляваща сторени съдебно- деловодни разноски за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА К.Н.З., ЕГН:**********, да заплати на Н.К.З., ЕГН:**********, сума в размер на 150 /сто и
петдесет/ лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване (чл. 280, ал.2 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.