РЕШЕНИЕ
№ 13872
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110144319 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от П. М. Б. против Т С
ЕАД с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че
ответникът му дължи недължимо заплатени суми, ведно със законната лихва
върху тях, считано от 06.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че за претендирани задължения в размер на в размер на 15,26
лева, от които 8,52 лева – главница и сумата от 8,52 лева – лихва върху тази
главница, ответникът издал фактура № 36701687 от 01.04.2012 г. С влязло в
законна сила Решение № 197833, постановено по гр. дело 72305 от 2019 г., на
СРС, вземането по тази фактура било обявено на недължимо. Въпреки това
представител на ответника се свързал с ищеца и го уведомил, че дължи на
дружеството тази сума. Ищецът заплатил същата на 18.01.2022 г. Счита, че
сумата била платена без основание и моли съда да признае нейната
дължимост. Претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал
писмени отговор. Твърди, че тъй като ищецът знаел, че сумата не била
дължима, злоупотребявал с право, като предявявал настоящия иск. Твърди, че
сумата била дължима, като излага подробни юридически съображения в тази
насока. Моли съда да отхвърли иска.
В открито съдебно заседание страните се явяват и поддържат исканията
си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
С Решение № 167833 от 03.08.2020 г. постановено по гражданско дело
№ 72309 от 2019 г. по описа на Софийски районен съд (л. 8 и л. 9 от делото)
1
ти
175 състав на този съд е признал за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 299,62 лева, представляваща главница за цена на
топлинна енергия за периода от м.01.2012г. до м.04.2013г., за имот-
апартамент № 29, находящ се в Между страните не се спори, а и от служебно
извършена от съда справка се установява, че решението е влязло в сила като
необжалвано. Въпреки това, ответникът е издал фактура № 36701687 за
сумата от 8,52 лева – главница, представляваща предоставена топлинна
енергия за периода от 01.04.2012 г. до 30.04.2012 г. и за сумата от 6,74 лева –
лихва върху тази главница. Сумата от общо 15,26 лева е заплатена от ищеца.
Издаването на фактурата и заплащането съдът намира за установени от
представения препис на разписка № 0400014770829122 от 18.01.2022 г. (л. 7
от делото).
От ответника са представени Решение от 29.12.1997 г. по гр. д. № 1803
от 1995 г по описа на СРС и заявление-декларация, подписано от ищеца (л. 19
– л. 23 от делото) от които се установява, че ищецът е потребител на
топлинна енергия към ответника. Този факт също така не се оспорва от
ищеца, доколкото неговите твърдения са, че с Решение № 167833 от
03.08.2020 г. постановено по гражданско дело № 72309 от 2019 г. по описа на
Софийски районен съд е признато за установено, че не дължи на ответника
суми за топлинна енергия, поради липсата на предоставяне на такава енергия.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо
ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне. Фактическият състав включва следните елементи:
получаване на имуществена облага, при липса на основание при получаване
на имуществената облага. В случая предоставянето на облагата се установява
от представената разписка, с която са заплатени сумата от 8,52 лева –
главница, представляваща предоставена топлинна енергия за периода от
01.04.2012 г. до 30.04.2012 г. и за сумата от 6,74 лева – лихва върху тази
главница. Липсата на основание се установява от факта, че със сила на
пресъдено нещо с Решение № 167833 от 03.08.2020 г. постановено по
ти
гражданско дело № 72309 от 2019 г. Софийски районен съд, 175 състав е
признал за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 299,62
лева, представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от
м.01.2012г. до м.04.2013г., за имот-апартамент № 29, находящ се в . Видно
е, че периодът, за който е призната липсата на съществуване на вземане,
обхваща в себе си периодът, за който е издадена фактурата. В отговора на
исковата молба ответникът заявява, че това задължение било погасено по
давност, но все още съществувало в правната действителност, т.е.
заплащането му не било лишено от основание. Това твърдение се опровергава
от мотивната част на Решение № 167833 от 03.08.2020 г., в която изрично е
посочено, че причина за уважаването на иска е липсата на представени от
ответника по това дело и ответник по настоящото дело доказателства за
реално доставяне на топлинна енергия. Възражението му за наличие на
злоупотреба с право също не се споделя от настоящия състав. Както вече се
изясни, ищецът е потребител на предлаганите от ответника услуги, т.е. между
двете страни е налице облигационно правоотношение. В случая са ясни
насрещните престации, възникнали по силата на това правоотношение: за
ответника – да предостави топлинна енергия, а за ищеца – да заплати
2
стойността . Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД договорите имат силата на закон за
тези, които са ги сключили. Дори и ищецът да е знаел за недължимостта на
сумата, не може да се приеме за злоупотреба с право фактът, че една страна
по договор е заплатила претендирано от другата страна по този договор
задължение. В тази връзка открит остава въпросът за мотивировката на
ответника да претендира задължение, за което знае, че е признато за
несъществуващо.
В заключение съдът намира, че предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД са осъществени. Искът
е основателен и следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат само на ищеца. От него са
сторени разноски в размер на 50 лева – заплатена държавна такса в
настоящото и в заповедното производство. От него са приложени и два
договора за безплатна правна помощ: от адв. Н И И в рамките на заповедното
производство и от адв. В. Ф. С. в рамките на настоящото производство.
Претендираното възнаграждение е минимално определеното, съгласно
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и също следва да се присъди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 55, ал. 1, предложение
първо ЗЗД, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК че Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес
на управление: дължи на П. М. Б., ЕГН: ********** с адрес сумата от 8,52
лева – главница, представляваща предоставена топлинна енергия за периода
от 01.04.2012 г. до 30.04.2012 г. и за сумата от 6,74 лева – лихва върху тази
главница, заплатени от ищеца без основание, след като са били признати за
недължими с Решение № 167833 от 03.08.2020 г. постановено по гражданско
ти
дело № 72309 от 2019 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав.
ОСЪЖДА ТТ С ЕАД, ЕИК: да заплати на адв. Н И И ЕГН:
********** с адрес на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 360 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ в рамките на заповедното производство.
ОСЪЖДА Т С ЕАД, ЕИК: да заплати на адв. В. Ф. С., ЕГН:
********** с адрес на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 360 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ в рамките на исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3