№ 247
гр. П., 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720105370 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Уникредит булбанк“ АД
срещу М. З.. В., ЕГН **********, гр. П., ж.к. Т., № ** ет. * ап. * в която се твърди, че
между страните е сключен Договор **** - *** - *****/**** г. за кредитна карта на
**.**.**** г. (Договора). Твърди се, че на **.**.**** г. е изпаднал в забава и допуснал
просрочие до 15.10.2018 г., поради което на основание чл. 10 от Договора кредитът е
обявен за предсрочно изискуем. Пояснява, че в рамките на ч.гр.д. № ****/**** г. по
описа на Районен съд П. в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение
за сума в размер на 38,08 лева падежирала главница в периода от **.**.**** г. до
26.08.2021 г., ведно със законна лихва, а за разликата до пълния предявен размер от
260,77 лева – предсрочно изискуема главница заявлението е отхвърлено. Допълва, че
заповед за незабавно изпълнение е издадена и за сума в размер на 72,00 лева - разноски
за изготвяне на покана за доброволно изпълнение, а за сумата в размер на 75,19 лева –
наказателна лихва в периода от 20.10.2018 г. до 26.08.2021 г. заявлението е отхвърлено.
С молба от 05.11.2021 г. пояснява, че исковата претенция се основава на
сключения Договор, както и че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на
20.10.2018 г.
С оглед на изложеното моли съда да уважи предявените искове като осъди
ответника да му заплати сума в размер на 222,69 лева предсрочно изискуема главница
в по Договора, представляваща разликата между заявената в рамките на ч.гр.д. №
****/**** г. по описа на Районен съд П. сума в размер на 260,77 лева и уважената част
от 38,08 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението, както и
сума в размер на 75,19 лева – наказателна лихва в периода от 20.10.2018 г. до
26.08.2021 г., за която заявлението е отхвърлено.
Претендира разноски в рамките на настоящото и заповедното производства.
Ответникът депозира отговор в срок. В защитната си теза оспорва наличието на
валидно договорно правоотношение, тъй като не е доказано сумата по кредита да е
предадена на ответника, да са уговорени конкретни лихвени проценти, ГПР, не е
1
изготвян и подписван погасителен план, поради което е налице противоречие с чл. 11
ЗПК.
Оспорва да е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост.
Прави възражение за погасяване на исковете по давност.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява като
депозира писмено становище, а ответникът се представлява и всяка една от страните
поддържа вече изложената теза.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК.
Предметът на доказване в настоящото производство (така, както е очертан от
ищеца по правилото на чл. 6 ГПК) е сведен до установяване, че ответникът дължи на
ищцовото дружество посочените в исковата молба суми. Възникването на процесното
вземания е обусловено от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на твърдяното валидно облигационно правоотношение с
ответницата по договор за револвиращ банков кредит, вкл. за заплащане на
възнаградителна лихва, усвояването на заемната сума от ответника, дължимост на
минимални погасителни вноски и изтичането на срока на договора, респективно
надлежно съобщаване на обявената предсрочна изискуемост и предпоставките за това,
изпадане на ответника в забава и размера на вземанията.
По делото са представени Договор **** - *** - *****/**** г. за кредитна карта за
физически лица от **.**.**** г. със срок на действие до 31.03.2020 г. и Договор **** -
*** - *****/**** г. за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови
кредитни карти като електронни платежни инструменти със срок на действие до
31.03.2022 г., от които се установява, че са сключени между ищеца и ответника, като
формалната доказателствена сила на положения от ответника подпис не е оспорена,
поради което на основание чл. 180 ГПК обвързва съда. Предметът на първия от тук
посочените договори дава право на ответника да усвои кредитния лимит (500,00 лева)
в рамките на договора – до 31.03.2020 г., като се задължава да го възстанови при
условия посочени именно в този договор, ведно с възнаградителна лихва в размер на
1% месечно. Предметът на втория от тук посочените договори е откриването на
картова сметка и издаването на издаването на карта.
С оглед конкретно постигнатото съгласие между страните, съдът приема че
процесното вземане се основава на Договор **** - *** - *****/**** г. за кредитна карта
за физически лица от **.**.**** г. със срок на действие до 31.03.2020 г., тъй като
именно то урежда конкретни финансови правоотношения. При този извод, конкретното
възражение на ответника, че предсрочната изискуемост не му е надлежно съобщена е
неоснователно, тъй като по правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК към приключване на
съдебното дирене срокът на Договора е изтекъл. Само за пълнота следва да се посочи,
че по делото са представени и доказателства за изявление в тази насока, връчени на
ответника по чл. 47 ГПК, които като приложение към исковата молба, отново е
получил.
Относно усвояването на кредита, размера на задължението и изпадане на
ответника в забава е допусната и приета по въпроси на ищеца и съда ССЕ, неоспорена
от страните, която съдът кредитира като надлежно изготвена от лице със специални
2
знания в съответната област. От нея се установява, че ответникът е изпаднал в забава за
период по – продължителен от 61 дни, което дава основание на кредитора ищец да
обяви предсрочната изискуемост на Договора, но по изложените по – горе аргументи
съдът не намира за необходима да изследва в детайли тази предпоставка. Установено е
задължението на ответника към 27.08.2021 г., което е в размер на 260,77 лева главница
и 62,73 лева възнаградителна лихва за периода от 20.10.2018 г. до 26.08.2021 г.
С оглед на изложеното съдът приема, че претенцията за главница в размер на
222,69 лева (разликата между заявената в рамките на ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на
Районен съд П. сума в размер на 260,77 лева и уважената част от 38,08 лева) е
доказана. Частично доказана е претенцията за възнаградителна лихва до размер от
62,73 лева съгласно ССЕ, като до пълния предявен размер от 75,19 лева следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не са уговорени конкретни
лихвени проценти, ГПР, както и че не е изготвян и подписван погасителен план. Това е
така, защото както бе посочено лихвен процент и ГПР са посочени в Договора като
съвпадат. Вярно е, че погасителен план не е изготвян, но при револвиращите кредити
такъв не е приложим, доколкото дължините се погашения са в пряка зависимост от
размера на усвоения лимит, като е възможно единствено да бъде предвидена
минимална погасителна месечна вноска, което в случая е налице – чл. 3.1 от Договора.
Възражението на ответника за погасяване на вземането по давност съдът намира
също за неоснователно. В конкретната хипотеза вземането за главница се погасява с
обща пет годишна давност, а това за лихва с кратка тригодишна такава. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа на вземането, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането. По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по чл. 415, ал.
4 ГПК, която предпоставка в настоящия случай е налице, тъй като разпореждането с
указанията на съда е връчено на 20.09.2021 г., а искът е предявен 18.10.2021 г. По
делото се установи, че претенцията за лихва се формира за период след 20.10.2018 г., а
заявлението е подадено на 26.08.2021 г.
При тези правни изводи съдът намира, че предявеният иск за главница е изцяло
основателен, а този за възнаградителна лихва до размера установен в ССЕ и следва да
бъдат уважени.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски, съобразно уважената част от исковите претенции. Същият е доказал
разноски в общ размер на 635,00 лв. за заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за ССЕ, от които следва да му бъдат присъдени 608,46 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
следва да му бъдат присъдени 58,52 лева, представляващи разликата между дължимите
му се и вече присъдени разноски.
Ответникът също е претендирал разноски и по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да му бъдат присъдени такива в размер на 12,54 лева съразмерно на
отхвърлената част от иска от доказаните такива в размер на 300,00 лева
3
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК М. ЗЛ. В., ЕГН
**********, гр. П., ж.к. Т., № ** ет. * ап. 36 ДА ЗАПЛАТИ на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД , с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
пл. „Света Неделя“ № 7 сума в размер на 222,69 лева главница по Договор **** - *** -
*****/**** г. за кредитна карта за физически лица от **.**.**** г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, както и на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК сума в размер на
62,73 лева лихва в периода от 20.10.2018 г. до 26.08.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск
за разликата до пълния предявен размер от 75,19 лева като недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. ЗЛ. В. да заплати на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД сумата от 608,46 лева – разноски пред Районен съд
П. в настоящото исково производство и 58,52 лева в рамките на ч.гр.д. № ****/**** г.
по описа на Районен съд П., съобразно изхода от спора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД да
заплати на М. ЗЛ. В. сумата от 12,54 лева – разноски пред Районен съд П. в
настоящото исково производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4