Р Е
Ш Е Н
И Е №57
Гр. В.
19.07.2017
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен
съд гражданска колегия
В открито съдебно заседание на двадесет
и първи юни две хиляди и седемнадесета
година
в състав:
Председател:
Д. М.
Членове: С. С.
Г. Й.
При секретаря А. А.
и в присъствието
на
прокурора
като разгледа
докладваното от Съдията
М.
Въззивно гражданско дело № 196 по описа за
2017г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по въззивните жалби на М.Й.В., чрез адвокат пълномощника си адв.М.,от
гр.В. и на О.,гр.В.,против решение № 119
от 31.03.2017г. постановено по гр.Дело №2834/2016г. по описа на Видинския
районен съд.
Поддържа се във въззивната жалба
на М.В.,че предмет на обжалване е частта от решението,с която не е уважен изцяло
предявения иск.Поддържа се,че в тази част решението е неправилно и постановено
в нарушение на закона,както и че е необосновано.В жалбата се съдържат подробни
оплаквания,като се поддържа,че направените от ВРС изводи относно дължимото
обезщетение противоречат както на събраните по делото доказателства,така и на
закона.Поискано е в тази част да се отмени обжалваното решение и се уважи
изцяло предявения иск.В жалбата са развити подробни оплаквания за противоречие
относно събраните по делото доказателства и изводите на първоинстанционния съд
за приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Поискано е в отхвърлената част
решението да бъде отменено,като се постанови решение,с което се уважи иска
изцяло.
В жалбата на община В. се
съдържат оплаквания по отношение на тази част от решението,с което е уважен
предявения иск,като се поддържа,че определения размер на обезщетението е
прекомерно завишен.Подробни оплаквания са изложени и по основателността на
иска,като се поддържа,че по делото не са представени доказателства,които да
ангажират отговорността на Община Видин за причинените увреждания на
ищцата.Поискано е да се отмени в уважената част иска и се постанови решение,с
което се отхвърли предявения иск.
Страните са оспорили въззивните
жалби на противните страни като неоснователни.
Страните не са сочили нови
доказателства пред въззивната инстанция.
Окръжният съд,след като се
запозна с оплакванията в жалбите,приема за установено следното:
Жалбите са допустими,като
подадени в законноустановения срок,и от надлежни страни.
По жалбата на М.Й.В.:
Основното оплакване в жалбата на
В. е,че съдът не се е съобразил с представеното по делото експертно решение на
ТЕЛК,с което е определена намалена трудоспособност на ищцата до 01.10.2018г.
Съдът приема това оплакване за
неоснователно.
От представения по делото препис
от експертното решение е видно,че същото е издадено с водеща диагноза
„коксартроза/артроза на тазобедрената става/,като в констатациите на комисията
е отбелязано,че след проведено изследване е установен дефицит на витамин Д и
пост менопаузна остеопороза,което е несъотносимо към установяване на
причинно-следствената връзка с получената травма от падането.
Изслушаната по делото
съдебно-медицинска експертиза е установила получените увреждания вследствие
падането на ищцата,която е била кредитирана от съда и възприета като
компетентна и обективна.Въз основа на тази експертиза съдът е изложил мотиви за
причинените увреждания на ищцата от падането,като е взел предвид и показанията
на разпитаните по делото свидетели,поради което настоящият състав напълно
споделя установената по делото фактическа обстановка,която отговаря на
събраните по делото доказателства.
Съдът приема за неоснователни и
оплакванията за приложението на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,като в жалбата се
поддържа,че не е приложен принципа за справедливост при определяне размера на
обезщетението за причинени неимуществени вреди.
Първоинстанционният съд е
направил преценка на събраните по делото доказателства,като е изложил подробни
мотиви за вида и характера на увреждането,обсъждайки писмените
доказателства,свидетелските показания и заключението на медицинската експертиза
и на тази база е присъдил справедливо обезщетение.
По тези съображения Окръжният
съд приема жалбата на М.В. за неоснователна.
По жалбата на Община В.:
В жалбата се поддържа,че по
делото няма събрани доказателства от които да се установява ангажирането на
отговорността на Община В..
Съдът намира тези оплаквания за
неоснователни.
По делото са представени писмени
доказателства и изслушани свидетелски показания,от които се установява,че на
посочената в исковата молба дата-22.01.2016 г.ищцата е претърпяла инцидент,движейки
се по тротоара на ул.““ в гр.В.,като се подхлъзнала на непочистения
тротоар,паднала на тротоара върху левия си крак и изпитала силна
болка.Районният съд е обсъдил свидетелските показания относно тези
обстоятелства,като се е позовал на показанията на неангажирани по никакъв начин
с ищцата случайни свидетели,които са забелязали падналата ищца,притекли се на
помощ и извикали линейка.Правилно и обосновано РС е приел,че е налице причинна
връзка между бездействието на Община В.,която не е спазила задължението си по
закон да поддържа в безопасен вид тротоарните площи,и причинените увреждания на
ищцата от падането на непочистения тротоар.
По изложените съображения
Окръжният съд приема,че обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като
обосновано и законосъобразно,като разноските ще следва да се поемат от двете
страни така,както са направени от всяка от тях.
По
изложените съображения Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119 от
31.03.2017г. постановено по гр.дело № 2834/2016г. по описа на Видинския районен
съд.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките на
чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.