№ 259
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300500080 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на П.Я. Д. от гр. Първомай, ул.
***, ЕГН **********, чрез назначения му особен представител адв. Е. З., против
Решение №260081 от 08.11.2021г., постановено по гр.д. №604/2018г., по описа на
Районен съд- Първомай, в частта му, с която е признато за установено, че дължи
на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска” № 19, по договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 25.03.2013г., сключен с М.П.Т.,
ЕГН **********, в качеството му на неин наследник, следните суми: сумата от
684,83 лв.- главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 22.06.2018г., до
изплащане на вземането, с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.;
сумата от 365,24 лв.- редовна лихва за периода 20.08.2016г.- 20.06.2018г.; сумата от
0,20 лв.- санкционираща лихва за периода 19.06.2018г.- 20.06.2018г., за които суми
по ч.гр.д.№302/2018г. по описа на Районен съд- Първомай е била издадена
Заповед №187 от 25.06.2018г. за изпълнение на парично задължения по чл.410 от
ГПК. Въззивната жалба е бланкетна и в нея не са изложени конкретни доводи
за неправилност на решението в обжалваната му част, като е направено искане
за отмяната му в посочената част.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна- „Банка
1
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска” № 19, чрез пълномощника му по делото юрк. Г.И.-Г., с който се
иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба
доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по същество, се
произнесе по съществуващия между страните правен спор. Доколкото в случая е
налице бланкетна въззивна жалба, то въззивната инстанция следва да извърши
само проверка за допуснато при постановяване на обжалваното решение
нарушение на императивна материалноправна норма, а не цялостна проверка на
правилността му /в този смисъл- Решение №172 от 10.04.2017г. на ВКС по т.д.
№2312/2015г., І т.о.; Решение №48 от 12.06.2017г. на ВКС по т.д.№408/2015г., ІІ
т.о./.
В обжалваната част на решението първоинстанционният съд е бил сезиран с
установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на
вземания на ищеца „Банка ДСК” ЕАД спрямо ответника П.Я. Д., за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
От фактическа страна не се спори по делото, а и се установява от приложените
писмени доказателства, че ответникът П.Я. Д. е единствен наследник по закон на
М.П.Т., ЕГН **********, починала на 01.08.2016г. На 25.03.2013г. между „Банка
ДСК“ ЕАД и М.П.Т. е бил сключен договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица, по силата на който банката- ищец е
отпуснала на кредитополучателката револвиращ кредит под формата на кредитен
лимит, усвояван чрез кредитна карта, в размер на 1000 лв. с променлив лихвен
процент. С писмено уведомление до П.Я. Д., като наследник на М.П.Т., връчено
му на 12.01.2018г., банката е обявила кредита за продсрочно изискуем. С писмено
заявление до банката от 19.01.2018г. ответникът П.Я. Д., като наследник, приел
2
наследството на М.П.Т., е заявил, че поема издължаването на кредита. От
заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза се установява, че първото
усвояване на кредита е на 02.04.2013г., като до 12.08.2016г. по кредитната карта
чрез поредица от транзакции са били усвоени общо 1400,56 лв. Кредитът е бил
обслужван до 23.08.2016г., когато е последното револвиране по него. Размерът на
непогасената главница по кредита възлиза на 986,94 лв., размерът на дължимата
възнаградителна лихва за периода 20.08.2016г.- 20.06.2018г. възлиза на 365,24 лв., а
размерът на санкциониращите лихви върху всяка от неплатените на падеж отделни
суми за револвиране за периода от първото закъснение до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК- 22.06.2018г. възлиза на 180,43 лв. Предвид горното
предявените искове за установяване на дължимостта на сумите от 684,83 лв.-
главница, 365,24 лв.- редовна лихва за периода 20.08.2016г.- 20.06.2018г. и 0,20 лв.-
санкционираща лихва за периода 19.06.2018г.- 20.06.2018г., са основателни и следва
да се уважат.
По така изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение
следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 303,52 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260081 от 08.11.2021г., постановено по гр.д.
№604/2018г., по описа на Районен съд- Първомай, в частта му, с която е признато
за установено, че П.Я. Д. от гр. Първомай, ул. ***, ЕГН **********, дължи на
„Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Московска” № 19, по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 25.03.2013г., сключен с М.П.Т., ЕГН
**********, в качеството му на неин наследник, следните суми: сумата от 684,83
лв.- главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 22.06.2018г., до изплащане на
вземането, с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.; сумата от
365,24 лв.- редовна лихва за периода 20.08.2016г.- 20.06.2018г.; сумата от 0,20 лв.-
санкционираща лихва за периода 19.06.2018г.- 20.06.2018г., за които суми по ч.гр.д.
№302/2018г. по описа на Районен съд- Първомай е била издадена Заповед №187
от 25.06.2018г. за изпълнение на парично задължения по чл.410 от ГПК.
3
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА П.Я. Д. от гр. Първомай, ул. ***, ЕГН **********, да заплати
на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска” № 19, сумата от 303,52 лв.- разноски по делото и сумата
от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. Е. З.- особен представител на П.Я. Д., ЕГН
**********, разходен касов ордер за определеното й адвокатско възнаграждение
за въззивното производство в размер на 303,52 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4