Р Е Ш Е Н
И Е № 848
Гр.Шумен, 15 ноември 2010г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в открито заседание на двадесети октомври през две хиляди и осма година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б.Бойн
при
секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№466 по описа за
2010г. на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Настоящото
производство и образувано въз основа на
предявен от З.М.Е. *** срещу С.С.М. *** иск с правно основание чл.114
ал.4 и 5 от ЗСПЗЗ, с искане да бъде установено от съда по отношение на
ответника, че земеделски земи- ниви в землището на с.Тервел, Шуменска област,
към 1956г., подробно изброени в исковата молба са били собственост на общия на
страните наследодател М. Р. М., починал на 05.02.1956г. В течение на процеса е
починал ищеца, вследствие на което наследниците й- Ф. С.С., С. С.С., С. С.С. са конституирани като ищци по делото. Делото се
разглежда, след изправяне на нередовност в петитума, касателно конкретизирането
на същия, в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба и след
отмяна на Определение за прекратяване на производството по отношение на
ответника С.С.М..
На основание чл.131 ал.1 от ГПК, на ответника
е изпратен препис от исковата молба и доказателствата, като му е предоставен
едномесечен срок за отговор. Във
визирания срок ответникът
депозира отговор и доказателства, като оспорва иска по допустимост и
основание. Твърди, че е придобил недвижимите имоти по силата на придобивна
давност от пет години, понеже бил добросъвестен владелец.
След
като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът
констатира следното:
Установено
е по несъмнен начин от фактическа страна, че М. Р. М. е починал на 05.02.1956г.
и е оставил за свои законни наследници дъщеря си З.М.Е. и сина си С.М.Р.. С
Решение №2 от 14.07.1992г., на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, Поземлена комисия- гара
Хитрино е възстановила правото на собственост на С. М.Р. с ЕГН: ********** в стари реални граници върху
полска култура от 3,224 дка. в местността "Ясаци". С Решение № 2 от
27.01.1995г. е възстановена полска култура от 26.008дка в местността "Шабанджик",
полска култура от 9.999дка в местността "Кирез Баир", полска култура
от 25.033дка в местността "Сърт", полска култура от 25.049дка в
местността "Юксърт", индустриална култура от 13.799дка в местността
"Топраклък йону" и индустриална култура от 8.033дка в местността
"Пелекли йону", всички по плана за земеразделяне на с.Тервел, с
подробно описани граници в приложеното по делото копие от решенията.
Предмет на особеното
установително производство по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е спор за материално право
върху възстановена или подлежаща на възстановяване земеделска земя. Основния
подлежащ на доказване факт е правото на собственост върху процесните земи към
момента на внасяне на земята в ТКЗС. Страни в производството, са всички лица,
които ще се ползват от постановеното решение- собствениците на имотите или
техните наследници.
С
оглед на приобщените доказателства по делото и на изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба, съдът намира предявения иск за неоснователен.
Установи се, а и не се твърди противното от ищеца, че общия на страните
наследодател М. Р. М. е починал преди обобществяването на земите му в ТКЗС. В
исковата молба се посочва, че това е станало около пет месеца след неговата смърт.
От разпита на свидетелите- С.Е. и И.Салим, се установи единствено, че М. М. е
бил заможен и е притежавал 120дка. земи в местностите Сърт, Юртлук, Джъзна,
Каршеир, Бостанлък и Юксертир. Втория свидетел, свидетелства, че ТКЗС в
с.Тервел било образувано през 1950, а през 1956г. всички били принудени да
влязат в стопанството. М., като собственик на много земи не искал и избягал в
гората, но през тази година и той внесъл земите и животните си и станал член кооператор, а такъв не е бил
неговият син С.. След този момент бил починал. Тези свидетелски показания,
освен, че противоречат на изложените твърдения в исковата молба, не се
подкрепят от писмените доказателства по делото: Заявление- Декларация от
27.03.1956г. от неговия син и праводател на ответника- С. М.Р. до Председателя
на ТКЗС-с.Тервел за внасяне на цялата обработвана от домакинството земя в
землището на с.Тервел с площ от 112дка. и работен добитък, приложена на стр.164
от делото. Внесените в стопанството земеделски площи, които явно се различават
от посочените в исковата молба, с изключение на първата нива в местността
“Сърт”, възстановена в реални стари граници, не биха могли да са собственост на
общия наследодател, който е бил починал към този момент.
Отделно
от това, не е ангажирано нито едно от доказателствените средства визирани в
разпоредбите на чл.12, ал.2 и 3 и чл.14, ал.5 от ЗСПЗЗ, които да установяват
правото на собственост върху земеделските земи на М. М.. Представените писмени
доказателства- Декларация за непокрити земеделски площи от наследодателя без
посочена дата за притежавани от него земи, в която са отразени местности и
площи, различни от възстановените от ПК, по никакъв начин не доказва, че
възстановените земеделски земи на С. М.Р.
са били собствени на общия на страните наследодател към момента на
обобществяването им. Гласните доказателствени средства не установяват по безспорен
начин точно местоположение, площи и граници на земеделските земи.
Ирелевантно
за спора е възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна
давност, доколкото предмет на делото е правото на собственост към един минал
момент и последващите трансформации на спорното право са без значение за
особения установителен иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
Ето
защо, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Водим
от горното, Шуменският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ф. С.С.
с ЕГН: **********, С. С.С. с ЕГН: ********** и С. С.С. с ЕГН: **********,
конституирани на мястото на З.М.Е. с ЕГН: ********** ***, на осн.чл.227 от ГПК срещу
С.С.М. с ЕГН: ********** *** иск с правно основание чл.114 ал.4 и 5 от ЗСПЗЗ за
признаване, че възстановените земеделски земи с Решение №2 от 14.07.1992г., на Поземлена
комисия- гара Хитрино в стари реални граници- полска култура от 3,224 дка. в
местността "Ясаци" и с Решение № 2 от 27.01.1995г.- полска култура от
26.008дка в местността "Шабанджик", полска култура от 9.999дка в
местността "Кирез Баир", полска култура от 25.033дка в местността
"Сърт", полска култура от 25.049дка в местността "Юксърт",
индустриална култура от 13.799дка в местността "Топраклък йону" и
индустриална култура от 8.033дка в местността "Пелекли йону", всички
по плана за земеразделяне на с.Тервел към момента на обобществяването им са
били собствени на общия на страните наследодател М. Р. М., родин на
05.06.1894г., починал на 05.02.1956г., жител ***, като неоснователен и
недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: