Мотиви към Присъда № 260001/10.03.2022 год. постановена
по НОХД № 613/2020 год. по описа на ЯРС:
ЯРП е предявила обвинение срещу
подсъдимия Н.М.Т. *** за това, че през
периода от 10.05.2019 г. до 10.06.2019 г. в гр. Я., от мазе, находящо се на ул.
***, при условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи на
обща стойност 604.00 лв. от владението на собствениците им Д.П.К. и Д.И.К.,***,
без тяхно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив, както следва:
- на неустановен ден в периода от
10.05.2019 г. до 10.06.2019 г. в гр. Я., от мазе, находящо се на ул. ***, е
отнел чужди движими вещи - 1 бр. метален бъркач марка „Даутийм MX – 1500“ на
стойност 16.00 лв., 1 бр. ъглошлайф марка „Хитачи Г230 Ф“ № ДЗ 80762, на
стойност 138.00 лв., всички вещи на обща стойност 154.00 лв. от владението на
собствениците им Д.П.К. и Д.И.К.,***, без тяхно съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив;
- на неустановен ден в периода от
10.05.2019 г. до 10.06.2019 г. в гр. Я., от мазе, находящо се на ул. ***, е
отнел чужди движими вещи - 1 бр. тенджера алпака 60 литра, на стойност 120.00
лв., 1 бр. меден казан 100 литра, на стойност 250.00 лв., 1 бр. голяма тава
алпака на стойност 42.00 лева и 1 бр. масичка - пластмасова, сгъваема, на
стойност 38.00 лева, всички вещи на обща стойност 450.00 лева, от владението на
собствениците им Д.П.К. и Д.И.К.,***, без тяхно съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив - престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1
чл.29, ал.1, б.„б” от НК.
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск от пострадалите Д.П.К. и Д.И.К. против подсъдимия Н.М.
за заплащане на причинените им от престъплението имуществени вреди в размер на
450 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата. К. и К. освен в качествата на граждански ищци,
бяха конституирани и в качеството на частни обвинители в наказателното
производство.
В съдебно заседание участващият
по делото прокурор изразява становище, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства безспорно се доказа авторството на кражбата, като в
подкрепа на обвинението са показанията на свидетелите Д.К., Д.К., П.П., А.Т. и М.С..
Прокурорът изразява становище, че не следва да се кредитират показанията на
свид. П. Д., тъй като са в противоречие с показанията на свидетелите К. и К.,
както и с обясненията на подсъдимия Т.. Счита, също така, че не следва да се
кредитират обясненията на подсъдимия Т., тъй като се опровергават от събрания по
делото доказателствен материал, а и същите се явяват защитна теза. Пледира
подсъдимият Т. да бъде признат за виновен по предявеното обвинение и му се
определи наказание при условията на чл.54 от НК, като предлага да бъде наложени
наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да се изтърпи при
първоначален строг режим. Следва да бъде приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил задържан под стража по делото. Относно предявения граждански
иск, намира същият за основателен и изразява становище за уважаването му.
Гражданските ищци и частни
обвинители Д.К. и Д.К. чрез повереника си - адвокат от АК-Я. пледират за
уважаването на иска в претендирания му размер. Повереникът не изразява
становище относно наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия.
Подсъдимият Н.М.Т. участва лично
в съдебно заседание и с редовно
упълномощен защитник - адвокат от АК-Я.. Не се признава за виновен и дава
обяснения във връзка с обвинението, като твърди, че не е извършил кражбата на
вещите, описани в обвинителния акт. Обяснява, че вещите ги е закупил от лицето Т.К.
с прякор „***“, но пред полиция си е признал, че ги е откраднал, тъй като
същото това лице го е заплашвало. Същевременно при последната дума по реда на
чл.297 от НПК подсъдимият изказва съжаление за случилото си. Защитникът му счита,
че в хода на съдебното следствие се събраха противоречиви свидетелски
показания, които не могат по категоричен и несъмнен начин да удостоверят
авторството на деянието, като счита, че следва да се даде вяра на показанията
на свид. П. Д., както и на свид. М.С.. Пледира подсъдимият Т. да бъде признат
за невиновен по повдигнатото обвинение и оправдан, тъй като обвинението срещу
него не е доказано по безспорен и категоричен начин. По отношение на предявения
граждански иск, изразява становище за неговата неоснователност и недоказаност,
като следва да се остави без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
През периода месец май 2019 година - месец юни 2019 година подсъдимият Н.М.Т.
*** гостувал на свой приятел в гр.Я. – свид. П. Д., като отседнал на адрес, находящ
се на ул.***. По време на гостуването си, в неустановен по делото ден, в
периода от 10.05.2019 год. до 10.06.2019 год. подсъдимият Т. забелязал, че едно
от мазетата, находящо се на горепосочения адрес - гр.Я., ул.*** е отключено и
решил да извърши кражба от там. Непосредствено след това подсъдимият Т. влязъл
в мазето и взел от там 1 бр. метален бъркач марка „Даутийм MX - 1500“ и 1 бр. ъглошлайф
марка „Хитачи Г230 Ф“ № ДЗ 80762, двете вещи собственост на Д.П.К. и Д.И.К.,***.
Изнесъл посочените вещи от мазето и установил свое владение върху тях.
Впоследствие продал вещите на свид. А.Д., като му казал, че вещите са негови.
По-късно, в неустановен по делото ден, в периода от 10.05.2019 год. до
10.06.2019 год. подсъдимият Т. отново решил да влезе в горепосоченото мазе,
находящо се на ул.*** и да извърши кражба от там. В осъществяване на
намерението си, подсъдимият Т. отишъл до посоченото мазе и влязъл вътре. От там
взел 1 бр. тенджера алпака 60 литра, 1 бр. меден казан 100 литра, 1 бр. голяма
тава - алпака и 1 бр. масичка -пластмасова, сгъваема, всички вещи собственост
на Д.П.К. и Д.И.К.,***. Изнесъл вещите от мазето и установил свое владение
върху същите. Впоследствие дал медния казан /100 литра/ на свид.М.В.С. *** като
залог, че ще му върне паричен заем, а с останалите вещи се разпоредил по
неустановен по делото начин. Тъй като подсъдимият Т. не върнал паричния заем на
свид. С., последният продал медния казан на неустановено по делото лице.
С протокол за доброволно предаване от 19.06.2019 год. свид. А.Д. предал
на полицейските органи 1 бр. бъркач и 1 бр. ъглошлайф, които с разписка от
26.06.2019 год. били върнати на свид. Д.К..
От заключението на извършената по делото съдебно-оценителна експертиза
се установява, че общата стойност на предмета на деянието възлизала на 604,00
лева, като стойността на отделните вещи е както следва: 1 бр. метален бъркач
марка „Даутийм MX - 1500“ на стойност 16,00 лева, 1 бр. ъглошлайф марка „Хитачи
Г230 Ф“ № Д380762, на стойност 138,00 лв.; 1 бр. тенджера алпака 60 литра, на
стойност 120,00 лв., 1 бр. меден казан 100 литра, на стойност 250,00 лв., 1 бр.
голяма тава - алпака на стойност 42,00 лева и 1 бр. масичка - пластмасова,
сгъваема, на стойност 38,00 лева, всички вещи собственост на Д.П.К. и Д.И.К..
Общата стойност на вещите, предмет на първото деяние възлизала на 154,00 лева,
а тази на второто деяние - на 450,00 лева.
От справката за съдимост на подсъдимия Н.Т. се установява, че е
многократно осъждан, включително и осъждан с определение за одобряване на
споразумение по НОХД № ***. на Софийски районен съд за престъпление по чл.194
от НК на наказание три месеца лишаване от
свобода, при общ режим, изтърпяно на 16.04.2018 год.; осъждан с
определение за одобряване на споразумение по НОХД № ***. на Софийски районен
съд за престъпления по чл.195 от НК на наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца, при строг режим, изтърпяно
на 30.08.2019 год. От това последно влязло в сила определение на
17.05.2019 г. не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието към
периода на извършване на деянието – 10.05.2019
г. до 10.06.2019 г. по настоящото дело. Предвид което настоящото деяние
се явява извършено от подсъдимият Т. при условията на опасен рецидив с оглед
разпоредбата на чл.29, ал.1, б.„б” от НК.
При така установената фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият Н.М.Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 чл.29, ал.1, б.„б” от НК, тъй като през периода от 10.05.2019 г. до
10.06.2019 г. в гр. Я., от мазе, находящо се на ул. ***, при условията на
продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи на обща стойност 604.00
лв. от владението на собствениците им Д.П.К. и Д.И.К.,***, без тяхно съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив, както следва:
- на неустановен ден в периода от
10.05.2019 г. до 10.06.2019 г. в гр. Я., от мазе, находящо се на ул. ***, е
отнел чужди движими вещи - 1 бр. метален бъркач марка „Даутийм MX – 1500“ на
стойност 16.00 лв., 1 бр. ъглошлайф марка „Хитачи Г230 Ф“ № ДЗ 80762, на
стойност 138.00 лв., всички вещи на обща стойност 154.00 лв. от владението на
собствениците им Д.П.К. и Д.И.К.,***, без тяхно съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив;
- на неустановен ден в периода от
10.05.2019 г. до 10.06.2019 г. в гр. Я., от мазе, находящо се на ул. ***, е
отнел чужди движими вещи - 1 бр. тенджера алпака 60 литра, на стойност 120.00
лв., 1 бр. меден казан 100 литра, на стойност 250.00 лв., 1 бр. голяма тава
алпака на стойност 42.00 лева и 1 бр. масичка - пластмасова, сгъваема, на
стойност 38.00 лева, всички вещи на обща стойност 450.00 лева, от владението на
собствениците им Д.П.К. и Д.И.К.,***, без тяхно съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив.
Горната фактическа обстановка,
съдът при за установена въз основа отчасти на обясненията на подсъдимия Н.Т., показанията
на свидетелите Д.К., Д.К., П.П., М.С. и А.Д., като показанията на свид. Д. са
приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.281, ал.5 вр.
ал.1, т.5 от НПК, както и отчасти от
показанията на свид. П. Д., както и от приложените по делото писмени
доказателства. При определяне стойността на отнетите вещи, съдът кредитира
заключението на вещото лице, изготвило назначената в хода на съдебното
следствие оценителна експертиза като обективно и компетентно.
Доказателства в подкрепа
участието на подсъдимия Н.Т. при осъществяване на двете кражби на вещи,
собственост на свидетелите Д.К. и Д.К. се съдържат на първо място в показанията
на самите пострадали, като пред пострадалия Д.К., свид. П. Д. е заявил, че
подсъдимият е извършил кражбата на вещите от мазето му. Това обстоятелство се
потвърждава и от показанията на свид. Д.К., която е разбрала от съпруга си –
свид. Д.К. кой е извършил кражбата. Пред свид. П.П. – към него момент служител
в Криминална полиция в РУ-Я., при проведена беседа с подсъдимия Т., последният
е признал за извършената кражба на вещи от имота на К., като е разказал и
начина на осъществяването й. Съдът кредитира показанията на свид. П. като
обективни и логични и кореспондиращи със събраните по делото писмени
доказателства. В тази насока са и показанията на свид. А.Д., който с протокол
за доброволно предаване от 19.06.2019 г. е предал на свид. П. 1 бр. метален
бъркач марка „Даутийм MX – 1500“ и 1 бр. ъглошлайф марка „Хитачи Г230 Ф“ № Д380762,
като за предаването на вещите свид. А.Д. е заявил, че е закупил вещите от
подсъдимия Н.Т.. От показанията на свид. М.С. се установява, че е закупувал
казан от подсъдимия Т.. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите А.Д.
и М.С., тъй като са обективни, последователни и кореспондират със събраните по
делото доказателства.
Съдът не кредитира показанията на
свид. П. Д. в частта им, в която сочи, че подсъдимият Т. е закупил вещите,
предмет на кражбата от лице на име Т.К., с прякор „***“, тъй като са в
противоречие както с показанията на свид. Д.К., на когото свидетелят П. Д. е
казал, че подсъдимият Т. е откраднал вещите му от мазето и се явяват изолирани
и некореспондиращи със събраните доказателствата. Освен това не следва да се
дава вяра на показанията на свид. П. Д., воден от страна на защитата на
подсъдимия в съдебно заседание, тъй като са приятели с подсъдимия Т., а и същият
показания в насока, с които цели подсъдимият да избегне от наказателна
отговорност.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия Н.Т. в частта им, че не е участвал в кражбата на вещите, собственост
на свидетелите Д.К. и Д.К., твърдейки, че ги е закупил от лицето Т.К., предвид
това, че се опровергават от всички събрани по делото доказателства, а именно
показанията на свидетелите Д.К., Д.К., П.П., сочещи подсъдимият като автор на
кражбата. Обстоятелството, че подсъдимият Т. не се признава за виновен и отрича
участието си в кражбата, съдът приема като защитна позиция и с това цели
избягване на наказателна отговорност.
От обективна страна предмет на
престъпно посегателство са чужди движими вещи /подробно индивидуализирани във
фактическата обстановка, приета от съда за установена/, с определена стойност,
годни да бъдат употребявани по предназначението си. При извършване на
престъплението подсъдимият е взел участие и в двете фази на изпълнителното
деяние на кражбата - прекъснал владението на собствениците на вещите, вземайки
тези вещи чрез изнасянето им от мазето на пострадалите собственици и с
установяването на трайна фактическа власт отнетото имущество. Установи се също,
че подсъдимият не е имал правно основание да владее процесните вещи или
основание, което ги прави или е годно да го направи собственик на тези вещи,
както и не е давано съгласие от собствениците на вещите същите да бъдат
отнемани от подсъдимия.
От субективна страна подсъдимият
е действал с пряк умисъл при осъществяване на деянията, тъй като е съзнавал, че
лишава собствениците на вещите от фактическата им власт върху тях, предвиждал е
преминаването им в неговата власт и пряко е целял установяването й. Предмети на
деянието са чужди движими вещи с определен паричен еквивалент към датата на
отнемането им. Фактическата власт върху тях е била упражнявана от собствениците
им – свидетелите Д.К. и Д.К. и е била прекъсната с отнемането им от владението им,
а подсъдимият е установил своя фактическа власт при липса на съгласие на
собствениците на вещите за отнемането им. Доколкото
по делото се установи извършването на две деяния в рамките на периода от 10.05.2019
г. до 10.06.2019 г., осъществявайки поотделно състава на едно и също
престъпление, при еднородност на вината, и при една и съща обстановка, съдът
приема, че извършените от подсъдимият деяния съставляват продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът
взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимия Н.М.Т.
престъпление, Наказателния кодекс предвижда наказание лишаване от свобода от
две до десет години. При определяне на наказанието за извършеното престъпление
от подсъдимия, съдът отчете сравнително невисоката стойност на отнетите вещи, възстановяването
на част от отнетите вещи на собствениците им, както и изразеното съжаление за
случилото се, въпреки, че подсъдимият не се признава за виновен за извършената
кражба, а от друга страна отчете високата степен на обществена опасност на
извършеното деяние, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления
към този момент в страната, както и високата степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия, обуславяща се от многобройните му предишни осъждания. Имайки предвид изложеното съдът счита, че
са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото
предвидено в Наказателния кодекс наказание каквото е лишаване от свобода за
срок от две години се
явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление. Поради което съдът счете,
че са налице условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказание под най-ниският
предвиден в НК размер и счете, че е справедливо наказание за извършеното
престъпление лишаване от свобода за срок от осем месеца, като така наложеното наказание на
подсъдимия с оглед разпоредбите на чл.57, ал.1, т.2, б.„б” от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, съдът постанови да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим. Съдът намира, че така наложеното наказание на подсъдимия е
необходимо и достатъчно за постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36
от НК и преди всичко намира, че ще се въздейства превъзпитателно и
предупредително както върху самия подсъдим, така и върху останалите членове на
обществото.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият Н.М.Т. е бил задържан по
делото, считано от 08.02.2022 год. до привеждане на присъдата в изпълнение.
Съдът уважи като основателен и
доказан предявения граждански иск от граждански ищци Д.И.К. и Д.П.К. срещу
подсъдимия Н.М.Т., който следва да заплати на гражданските ищци сумата от 450
лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането – 10.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Тъй като обвинението бе доказано,
съдът осъди подсъдимият Н.М.Т. да заплати направените по делото разноски в
размер на 100,80 лв. в приход на републиканския бюджет, по сметката на ОД на
МВР гр.Я., 20 лв. в приход на бюджета на съдебната власт, по сметката на ЯРС,
както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50
лв. в приход на бюджета на съдебната власт, по сметката на ЯРС.
Съдът осъди подсъдимият Н.М.Т. да
заплати в полза на гражданските ищци и частни обвинители Д.И.К. и Д.П.К.
направените разноски по делото в размер на 400 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: