Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….…./…………………..2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
като разгледа докладваното
от съдия Макариева
въззивно гражданско дело №
921 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба
вх. № 2024/10.03.2020 г., подадена
от А.Р.П., чрез адв. С.Т., срещу действия на ЧСИ Румяна Тодорова по изпълнително дело № 20147170400443, изразяващи
се в налагане на запор на
банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД.
В жалбата се излага становище,
че сумите по запорираната банкова сметка ***мисъла на чл.
446а от ГПК, а именно обезщетение за безработица от НОИ и социални помощи от ДСП – Варна. Сочи, че ЧСИ не
е положил необходимите усилия, за да
установи източника на средствата по
банковата сметка, като по този
начин е нарушил процесуалните правила. Отправено е искане до съда да
отмени наложения от ЧСИ запор на
банкова сметка.
*** (взискателят) „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД не изразява становище по жалбата.
Съобразно разпоредбата на чл. 436, ал.
3 от ГПК са приложени мотиви на ЧСИ във връзка
с депозираната жалба.
Съдът, като съобрази данните по изпълнителното дело и направените оплаквания, приема следното:
Правото на жалбоподателя
да обжалва действията на съдебния
изпълнител следва пряко от разпоредбата
на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, като срокът за
подаване на жалбата е посочения в разпоредбата на 436, ал. 1 от ГПК.
В настоящия случай, жалбоподателят се легитимира като
длъжник по изпълнителното дело. Уведомен е на 04.03.2020 г. за наложения запор
на банкови сметки със съобщение
изх. № 1972/17.02.2020 г. Жалбата
е подадена на 10.03.2020 г.
– в рамките на законоустановения едноседмичен срок.
Гореизложеното обуславя допустимост на жалбата и съгласно указанията, дадени с тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.07.20115 г. на ВКС подлежи на разглеждане
от настоящия състав на Варненския
окръжен съд.
За да се произнесе,
съставът на ВОС съобрази:
Изпълнителното производство е
образувано на 24.06.2014 г. по молба на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, въз
основа на изпълнителен лист от 16.05.2014 г. и Заповед № 3288/16.05.2014 г.,
издадени по ч. гр. дело № 6220/2014 г. по описа на РС – Варна, с които А.Р.П. е
осъдена да заплати на „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, сумата от 4 074,12 лева,
представляваща главница по договор за кредит „Експресо“
№ 70065 от 12.06.2008 г., сума в размер на 385,62 лева, представляваща възнаградителна договорна лихва за периода от 30.09.2009 г.
до 02.07.2010 г., сума в размер на 2 694,47 лева, представляваща
наказателна договорна лихва за абава за периода от
02.07.2010 г. до 15.05.2014 г., сума в размер на 5,98 лева, представляваща
такси и застраховка, на основание чл. 417, т. 9, пр. 1 от ГПК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 15.05.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата от 143,20 лева, представляваща реализирани
от заявителя съдебно-деловодни разноски по делото под формата на заплатена
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С молбата за образуване на
изпълнително дело, взискателят е поискал от ЧСИ да
извърши цялостна справка за имущественото състояние на длъжника, като върху
установеното имущество да наложи запори и възбрани.
Поканата за доброволно изпълнение е
връчена на длъжника А.Р.П. на 04.07.2014 г., като същата е уведомена за размера
на дълга и възможността да изпълни доброволно задължението.
На 16.07.2014 г. е наложен запор на
трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „А и Е Халачян“
ООД.
С молба вх. № 555/26.10.2015 г. взискателят е представил копие от Решение № 275/16.01.2015
г., постановено по гр. дело № 10268/2014 г. по описа на ВРС, като е поискал
частично прекратяване на изпълнителното производство, в частта относно възнаградителна и наказателна лихва, съобразно
постановеното решение по чл. 422 от ГПК.
Съобщение изх. № 1028/02.02.2015 г., съдържащо данни за размера на дълга е връчено
на А.Р.П. на 13.02.2015 г.
На 08.02.2016 г. ЧСИ е наложил запор
на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Екстрима“
ООД. Работодателят не е открит на адреса за връчване на запорно
съобщение. На 20.04.2018 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение от
същия работодател, като запорното съобщение е
получено от последния на 03.05.2018 г.
Със съобщение вх. № 4274/16.09.2018 г.
работодателят „Екстрима“ ООД е уведомил ЧСИ, че
получаваното трудово възнаграждение от А.Р.П. е изцяло несеквестируемо.
На 17.02.2020 г. ЧСИ е наложил запор
на банкови сметки на длъжника при „Банка ДСК“ ЕАД. Запорно
съобщение изх. № 1971/17.02.2020 г. е получено от банката на 20.02.2020 г. С
писмо вх. № 1728/28.02.2020 г. „Банка ДСК“ ЕАД е уведомила ЧСИ, че по запорираната банкова сметка *** А.Р.П. постъпват социални
помощи/обезщетения, по отношение на които запорното
съобщение не поражда действие, като средствата с такъв произход ежемесечно ще
бъдат предоставяни на разположение на титуляра,
длъжник по запора.
След преценка на събраните по делото
писмени доказателства, настоящият състав, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 442 от ГПК
предвижда възможност за събирането на парични вземания, изпълнението да бъде
насочено срещу вземане на длъжника. Налагането на запор на банкова сметка ***ие на парично вземане. От съществено значение е произхода
на средствата по тази банкова сметка. ***. 446 и чл. 446а от ГПК изрично
уреждат несеквестируемостта на определена категория
вземания на длъжника. От материалите по делото се установява, че по запорираната банкова сметка ***дства
от НОИ, представляващи обезщетение за безработица и помощи по чл. 7 от ЗСПД от
Дирекция Социално подпомагане Варна, имащи характера на несеквестируеми
доходи по смисъла на чл. 446а, ал. 1 от ГПК. Алинея 2 на цитирания текст изрично
предвижда, че „Запорното съобщение не поражда
действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, …., освен за
задължения за издръжка“ (какъвто настоящият случай не е). Наложеният запор, по
силата на закона не обхваща несеквестируемите доходи,
постъпващи по банковата сметка на длъжника А.П. в „Банка ДСК“ ЕАД. В този
смисъл е изричното изявление на банката, адресирано до ЧСИ, с което уведомяват,
че социалните помощи и обезщетения ще бъдат предоставяни на разположение на титуляра. Няма данни банката да е извършила превод на
средства от запорираната банкова сметка ***, т.е. не
е налице нарушение на законовите разпоредби. Няма законова пречка, при
постъпване по банковата сметка на длъжника на суми от други източници, запорът
да бъде изпълнен от банката.
Настоящият състав на ВОС приема, че
насочването на принудителното изпълнение, чрез запор върху банкова сметка ***,
той като по сметката е възможно да постъпят суми извън източниците на несеквестируеми доходи по чл. 446 и чл. 446а от ГПК.
Подадената жалба срещу действията на ЧСИ е неоснователна и следва да се остави
без уважение.
С изложените мотиви, съставът на ВОС
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №
2024/10.03.2020 г., подадена от А.Р.П., чрез адв. С.Т.,
срещу действия на ЧСИ Румяна Тодорова по изпълнително дело № 20147170400443,
изразяващи се в налагане на запор на банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да
се изпрати на ЧСИ Румяна Тодорова
за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.