Решение по дело №689/2023 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: 43
Дата: 28 април 2025 г. (в сила от 31 май 2025 г.)
Съдия: Деница Ангелова Цветкова
Дело: 20231610100689
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Берковица, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231610100689 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по обективно кумулативно
съединени искове предявени от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД против
Х. М. М. с правна квалификация чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 86 от
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ – осъдителни искове за заплащане на:
- главница 270.62 лева за незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. и 45.21 лева – мораторна лихва за забава от
15.09.2021 г. до 21.09.2023 г.
- главница 26.46 лева за заплащане на дялово разпределение за периода
м.08.2020 г. – м.04.2022 г. и 5.88 лева – мораторна лихва за периода от
16.10.2020 г. до 21.09.2023 г.
Претендира и законната лихва върху главниците от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди в исковата си молба и
уточняваща си молба от 17.10.23 г., че Х. М. М. като законен наследник на
М. Х. М. е придобил по наследство и е станал собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр. С. Твърди, че същият в качеството му на собственик на
топлоснабдения имот е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
1
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Ищецът
„Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия. Поддържа, че в топлоснабдения имот е използвана доставяната от
дружеството топлинна енергия за абонатен № 143225 през процесния период
от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г.
Поддържа, че съгласно общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия за топлоснабдения имот, като не е заплатена дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, като последното е извършено от
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, с която сградата-етажна собственост, в която се
намира топлоснабдения имот е сключила договор за дялово разпределение.
Сочи, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал 1 и ал. 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Х. М. М. да му
заплати сума в общ размер 348.17 лева, от които 270.62 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране
на иска до окончателното изплащане на сумите, 45.21 лева – мораторна лихва
за забава от 15.09.2021 г. до 21.09.2023 г., както и сума за дялово
разпределение за периода м.08.2020 г. – м.04.2022 г. в размер на 26.46 лева –
главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до
окончателното изплащане на сумите и 5.88 лева – мораторна лихва за периода
от 16.10.2020 г. до 21.09.2023 г.
Претендират да им бъдат присъдени и направените съдебни разноски и
юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78 ГПК.
Ответната страна Х. М. М. е подал отговор и взема становище по
допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131
от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска. Твърди, че има подписано
споразумение с ищеца за прекратяване на топлоснабдяването имота и за
2
процесния период от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. имотът не е бил
топлоснабден и апартамента не е имал прибори на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“
ЕООД.
По делото е конституирано като трето лице – помагач на ищеца
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, което дружество е било ангажирано да
извърши дяловото разпределение за процесния имот.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки:
По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно възникнало
облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества, респективно е извършено дялово
разпределение и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена за топлинна енергия, респ. дялово разпределение в
претендирания размер.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да
установи, възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна
енергия, респектияно дялово разпределение и размера на
обезщетението за забава за доставена топлинна енергия, респективно
за дялово разпределение.
Относно наличието на облигационно правоотношение между
страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди,
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
3
условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така
установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за
битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на
вещното право на ползване.
В случая по делото не е спорно, че ответникът е собственик имот,
находящ се на адрес: гр. С., като с доклада по делото, обективиран в
Определение № 123/08.04.24 г. съдът е отделил този факт като безспорен и
ненуждаещ се от доказване по делото.
Предвид изложеното съдът приема, че като собственик на имота
ответникът е потребител на топлинна енергия и между него и ищцовото
дружество е налице облигационно отношение за процесния период.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на
топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи през
процесния период. На съда е служебно известно, че Общите условия на ищеца
са публикувани и са влезли в сила. ОУ обвързват ответника дори и без
изричното им приемане съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ,
доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
- няма твърдения ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу
ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Предвид това се налага извод, че между
страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия, по силата на което за ищеца е налице задължение да
доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице
задължение да заплаща нейната цена, в качеството си на потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира процесният имот:
Не се спори, че имотът се намира в сграда етажна собственост, както и
че сградата е топлоснабдена /с отговора ответникът заявява, че ищецът
извършва пренос на топлинна енергия през неговите тръби, през неговия
имот/.
4
Топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост се
установява от Протокол на ОС на етажната собственост от 21.08.2002 г. за
избор на изпълнител на услугата дялово разпределение /л. 14-17 по делото/,
Договор 3907/20.09.2002 г. за извършване на услугата дялово разпределение
/л. 12-л. 13/ , както и от експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза, изготвена от вещото лице В. В. /л. 102-л. 110/.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за
избор на фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната
фирма за дялово разпределение се установява, че дяловото разпределение за
имота е възложено на „Техем Сървисис“ ЕООД, като видно от експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В.
В. /л. 102-л. 110/, услугата е предоставена през процесния период.
Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е
сключила договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на доставка и
монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за
разпределение на разхода на топлинна енергия и извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и
индивидуални сметки / Договор 3907/20.09.2002 г. за извършване на услугата
дялово разпределение на л. 12-л. 13 от делото, който е сключен въз основа на
решение на Общото събрание, обективирано в Протокол от 21.08.2002 г. на л.
14-17 по делото/. В т. 2.4 на раздел 2 от Договора е предвидено автоматично
продължаване на Договора, ако няма предупреждение на една от страните за
развалянето му, за каквото предупреждение по делото липсват
доказателства.
Вземането на ищеца за извършеното дялово разпределение се основава
на осъщественото от етажната собственост възлагане по силата на сключения
договор между етажните собственици и „Техем Сървисис“ ЕООД като фирма
за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение, като ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие
5
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
В случая извършването на услугата е възложено на „Техем Сървисис“
ЕООД.
В съответствие с разпоредбата на чл. 139в, ал. 1 от ЗЕ топлопредносното
предприятие е сключило договор с избрания търговец извършващ дялово
разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД, в който съгласно изискванията на ал.
3 на същата разпоредба е уговорено цената за тази услуга да се заплаща от
топлопреносното предприятиве вместо потребителите – Договор Д-0-
67/03.06.2020 г. на л. 23-30 по делото.
В тази връзка следва да се посочи, че доколкото нормата на чл. 139, ал. 2
ЗЕ предвижда правомощие на самото топлопреносно предприятие да
извършва услугата дялово разпределение, като по негова преценка
извършването може да бъде възложено на ФДР /фирма за дялово
разпределение/ като подизпълнител, то именно топлопреносното предприятие
е легитимирано да претендира плащане на цената на тази услуга.
От експертното заключение по изготвената СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА от вещото лице В. В. /л. 102-л. 110/, което съдът кредитира
като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява,
че през процесния период всички измервания са правилно изчислени и в
съответствие с изискванията на приложимите разпоредби.
Крайните изводи, до които е достигнало вещото лице са следните:
Общите топломери са преминали изикуемите се проверки и са били
годни през отчетения период.
От отчетеното количество ТЕ /топлинна енергия/ от топломерите са
приспаднати технологичните разходи /загубите на топлина в самата
абонатна станция от топлоотдаване на съоръженията, които се намират в
нея/, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия, като за
разпределение между абонатите е дадено само „чистото количество“
ТЕ.
Според главните отчети на ФДР /фирмата за дялово разпределение/ в
процесния имот за процесния период няма налични отоплителни уреди с
монтирани уреди за дялово разпределение. Заплаща се само ТЕ за
сградна инсталация. Не се отчита и не се заплаща ТЕ за БГВ
6
/битова гореща вода/.
За процесния период дяловото разпределение на ТЕ е извършено от
„Техем Сървисис“ ЕООД в съответствие с действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката, представляваща Наредба № Е-РД-04-1
от 12.03.2020 г. за толоснабдяването.
Относно стойността на топлинната енергия, съответно на
услугата за дялово разпределение съдът кредитира изцяло експертното
заключение по изготвената СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА от
вещото лице К. Н. /л. 128-134/, доколкото същото се основава на съставените
отчетни документи, както и на извършените от вещото лице изчисления, а не
единствено на счетоводните записи на ищцовото дружество, съгласно което:
За процесния период няма платени суми по издадените фактури /а и
такива не се твърдят и не се доказват от ответника/.
За процесния имот са издавани фактури с прогнозно потребена ТЕ, с
кредитни известия задълженията са сторнирани и след това са издадени
изравнителни сметки за отчетената реално потребена ТЕ, които са
подробно описани в заключението на вещото лице.
Не е начислявана сума за потребена битова гореща вода /БГВ/ и
стойността на това задължение е 0.00 лева.
стойността на сумата за потребена топлоенергия за отопление е
270.62 лева /което съответства напълно на осчетоводения от ищеца и
претендиран по делото размер/
стойността на услугата за дялово разпределение е 26.46 лева /което
също съответства напълно на осчетоводения от ищеца и претендиран
по делото размер/
Ето защо съдът намира, че предявените искове за така посочените суми
– за двете главници за топлинната енергия, съответно на услугата за дялово
разпределение са изцяло доказани по основание и размер.
Относно претенциите за мораторни лихви върху главницата за
топлинна енергия и за цена на услугата дялово разпределение:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ
7
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 2 от
ОУ от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок от
определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Съгласно заключението на вещото лице К. Н. /л. 128-134/ размерът на
законната лихва върху просрочените задължения за ТЕ за периода 15.09.2021
г. до 21.09.2023 г. е в размер на 52.81 лева, предвид което претенцията на
ищеца се явява основателна и следва да бъде уважена в претендирания от него
размер от 45.21 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение се явява неоснователна.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има
право на направените от него разноски съразмерно на уважената част от
исковете съобразно представения списък на л. 68 или 0.98 %, в какъвто
процент следва да се присъдят и направените разноски, а именно 1404.86 лева
/от направените разноски 200 лева за ДТ, 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед фактическата и
правна сложност на делото, 350 лева – първоначален депозит за СТЕ на л. 57,
350 лева първоначален депозит за ССчЕ на л. 56, 433.53 лева - допълнителен
депозит за СТЕ на л. 124/.
С протоколно определение в последното съдебно заседание съдът е
указал на ищеца да внесе допълнителен депозит за вещо лице в размер на 70
лева, който към момента на постановяване на съдебното решение не е внесен.
Ето защо съдът следва на основание чл. 77 ГПК да постанови
принудителното събиране на тази сума от задълженото лице, което в случая е
8
ищеца. Когато съдът пристъпва към събиране с решението на невнесени
разноски, задължено лице по нея остава тази страна, която е имала
задължение да внесе дължимите разноски и до внасянето на тези разноски те
не се явяват заплатени разноски по смисъла на чл. 78 ГПК, поради което и за
тях не може да бъде ангажирана отговорността на другата страна.
Ответникът не претендира разноски и не твърди да е направил такива,
поради което не следва да му се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ Х. М. М. с ЕГН ********** от с. З., ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Красно село, ул. Ястребец 23Б,
представлявано от Александър Александров и Ивайло Епитропов, СУМАТА
от 270.62 лева за незаплатена топлинна енергия за жилище на адрес – гр.
София, общ. Подуяне, ж.к. Суха река, бл. 98, вх. А, ет. 10, ап. 40, за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба – 04.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата 45.21 лева – мораторна лихва за забава върху
главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
21.09.2023 г., сумата 26.46 лева - за дялово разпределение за жилище на адрес
– гр. София, общ. Подуяне, ж.к. Суха река, бл. 98, вх. А, ет. 10, ап. 40, за
периода м.08.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба – 04.10.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на Х. М. М. с ЕГН ********** от с. З., ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Красно село, ул. Ястребец 23Б,
представлявано от Александър Александров и Ивайло Епитропов, СУМАТА
5.88 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 21.09.2023 г.
9
ОСЪЖДА Х. М. М. с ЕГН ********** от с. З., ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Красно село, ул. Ястребец 23Б, представлявано
от Александър Александров и Ивайло Епитропов, СУМАТА от 1404.86 лева -
направени в производството разноски.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. Ястребец
23Б, представлявано от Александър Александров и Ивайло Епитропов, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Берковица, СУМАТА 70 лева – депозит за вещо лице, както и 5.00 лв. при
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е постановено при участието в процеса на „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Проф. Георги Павлов” № 3, като трето лице - помагач на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД.
Дължимите суми могат да бъдат платени по следната банкова
сметка на Топлофикация София ЕАД:
Общинска Банка АД ФЦ Красно село
IBAN BG48SOMB............, BIC SOMBBGSF

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________

10