РЕШЕНИЕ №

                                          гр. Ловеч, 06.06.2020 година

       

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, в публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, тричленен състав, с

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                   ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

                                       

при секретар Десислава Минчева

и с участието на прокурор Светла Иванова

като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВА административно дело № 310 по описа за 2019 година на с. съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

             Производството е по реда на чл.185 и следващите от Административно - процесуалния кодекс /АПК/.  

              Административното дело е образувано по протест с  вх. № 2406 от 12.07.2019 година по описа на Адм С Ловеч, подаден от Кирил Енчев Петров - прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч.

              С протеста се оспорва като незаконосъобразни текстовете на чл.13 ал.2 и чл.24 ал.3 чл.29 ал.3 т.2 чл.30 чл.41 и чл.70 от Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на община Луковит, приета с Решение № 530 от 16.05.2019 година на Общински съвет – Луковит.

              С писмо вх.№ 1464/29.04.2020г. съдът е уведомен, че с Решение № 9 от 16.01.2020 г. по адм. д. № 342/2019 г. на Административен съд - Ловеч, което е влязло в сила, е отменен чл.13 ал.2 от Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на община Луковит.

                      С решение №64/30.03.2020 година, взето с Протокол №8/30.03.2020 г. на ОбС гр.Луковит за приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на община Луковит, ОбС Луковит е отменил протестираните текстове на чл.24 ал.3 и чл.41 от Наредбата, поради което в тази част и предвид отмяната на чл.13 ал.2 от същата със съдебен акт по горепосоченото административно дело №342/2019г. на АдмСЛ, производството по делото е прекратено. В тази връзка с определение от открито с.з. на 02.06.2020 година по делото, съдът е оставил без разглеждане, на основание чл.159 т.4 от Административно процесуалния кодекс, протеста на прокурор Кирил Енчев Петров прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч, в частта, с която се протестират чл.13 ал.2 и чл.24 ал.3 и чл.41 от Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на община Луковит и по отношение на тази част е прекратено производството по административно дело № 310 по описа за 2019 година на Административен съд - гр.Ловеч.

                        В протеста са наведени доводи, че оспорените текстове на подзаконовият акт, в частност чл.29 ал.3 т.2 чл.30 противоречат на чл.4 ал.1 ал.2 и ал.3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/, Закона за туризма /ЗТ/, Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/. Излагат се доводи, че местният орган на власт не е компетентен да въвежда първична регулация с утежняващ характер относно стопанската дейност. Оспореният текст на чл.70 от Наредбата противоречи на норми от ЗАНН и е незаконосъобразен, тъй като е в пряко противоречие с нормативна регламентация от по-висок ранг. 

               В съдебно заседание вносителят на протеста прокурор от ОП Ловеч поддържа същия по изложените в него съображения. Претендира присъждане на направените разноски по делото, представляващи заплатената сума от 20,00 лв. за обнародване на обявление за делото в Държавен вестник.

               Ответникът – Общински съвет Луковит, в съдебно заседание не изпраща представител. Ангажира писмено становище, в което се възразява срещу протеста за отмяна на чл.29 ал.3 т.2 чл.30 и чл.70 от Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на община Луковит, с аргументи, че оспорените разпоредби не противоречат на нормативните актове от по-висока степен, регулиращи обществените отношения в материята, а именно: Закона за туризма, Закона за частната охранителна дейност и Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и ЗАНН. Твърди, че с подзаконовия нормативен акт не се въвеждат нови правила по отношение на търговците, извършващи дейност след издадено разрешение за работа при удължено работно време, с тях не им се вменява тежест. Счита, че предвиденото в чл. 70 от Наредбата нарушителите да възстановят направените разходи за отстраняване на вредните последици от нарушението не представлява друг вид административно-наказателна отговорност, до колкото текстът на чл. 70 от същата изрично предвижда тя да се носи независимо от административно-наказателната отговорност по Наредбата.

               В съдебно заседание участващият на основание чл.192 от АПК прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение за основателност на искането за отмяна на протестираните текстове. Ангажира становище, че същите са незаконосъобразни, тъй като противоречат на разпоредби от по-висок по ранг нормативен акт.

                Съобщението за постъпилия протест е обявено по реда на чл.181 ал.1 и 2 вр. с чл.188 от АПК, като по делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189 ал.2 от АПК.

                Административен съд Ловеч в настоящия си тричленен състав, като обсъди доводите на страните и прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

               Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е текст от Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на община Луковит, за краткост наричана по-долу Наредбата/.    

               Оспорват се разпоредби от подзаконов нормативен акт на орган на местното самоуправление по законовото определение на чл.75 ал.1 от АПК, чл.7 ал.2 и чл.8 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и чл.21 ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.

               Оспорването пред съд на Наредбата като подзаконов нормативен акт е регламентирано в Дял трети, Раздел ІІІ, чл. 185 - 194 от АПК. По силата на чл.187 ал.1 от АПК, упражняването на това процесуално право не е обвързано с преклузивен срок. Подзаконовите нормативни актове съдържат административноправни норми, които се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие по смисъла на чл.76 ал.3 вр. чл.75 от АПК, каквито в частност са оспорените чл.29 ал.3 т.2 чл.30 и чл.70 от Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на община Луковит.

                С нормата на чл.186 от АПК законодателят е посочил субектите, които имат право да оспорват подзаконови нормативни актове. Това са гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Такова право е признато и на прокурора, който на основание чл.186 ал.2 от АПК може винаги да подаде протест срещу акта, тъй като по презумпция всеки незаконен нормативен акт нарушава обществения интерес. Разпоредбата на чл.16 ал.1 т.1 от АПК вменява на прокурорът да следи за спазване на законността в административния процес, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове. В съответствие с чл.187 ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето, а според чл.185 ал.2 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени както изцяло, така и в отделни техни разпоредби. Като компетентен да разгледа оспорването е тричленен състав на съответния административен съд, съгласно чл.191 ал.2 АПК. С оглед на гореизложеното протестът на прокурора от Окръжна прокуратура Ловеч се явява процесуално допустим.

                   Разгледан по същество, протестът е основателен по следните съображения:

                Според чл.168 ал.1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл.196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорените текстове от Наредбата, на всички основания, съгласно чл. 146 от АПК.

      Видно от представената от ответника административна преписка Наредбата е приета с Решение № 530 по Протокол № 61 от заседание, проведено на 16.05.2019г. на Общински съвет Луковит. 

      С решение №530 по Протокол №61 от заседание проведено на 16.05.2019г. отменя Наредба за поддържане и осигуряване на обществения ред, безопасността на движението и чистотата на територията на територията на община Луковит, приета с Решение № 74 от Протокол № 11 от заседание, проведено на 21.07.2004г. на Общински съвет на Луковит и приема Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на община Луковит.

      От общо 17 избрани общински съветници на заседанието на 16.05.2019г. са присъствали 14 съветници, от които 11 са гласували „за“ приемането на Наредбата, „против“-2 и „въздържали се“ -1. Приетата с решение №530 по Протокол №61 от заседание проведено на 16.05.2019 г. на Общински съвет Луковит Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на община Луковит, представлява действащо право в момента. Наредбата е приложена към делото в цялост, ведно с всички документи отразяващи извършените в същата изменения и допълнения. Последните не се отнасят до оспорените чл.29 ал.3 т.2 чл.30 и чл.70, които са в непроменена редакция от момента на първоначалното приемане на наредбата. 

                Нормата на чл.21 ал.2 от ЗМСМА предвижда изрична компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. В случая наредбата определя рамката на правно регулиране на обществените отношения, свързани с реда, условията и специалните изисквания за осигуряване на обществения ред на територията на общината. Общинският съвет като орган на местно самоуправление на територията на Община Луковит, решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на чл.76 ал.3 от АПК, вр. с чл.8 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и чл.21 ал.2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава нормативни административни актове, уреждащи въпроси от местно значение, сред които и наредби.

                Предвид изложеното, протестираните текстове от Наредбата е издаден от компетентен орган – Общински съвет Луковит в изпълнение на конституционно закрепеното негово правомощие да издава наредби на територията на Община Луковит.  

                При приемането на Наредбата е съобразена и изискуемата от закона специална форма, като актът съдържа и всички съществени реквизити, липсата на които би се отразила на неговата валидност. Спазени са  изискванията на чл.75 ал.3 и 4 от АПК - посочен е вида на акта /Наредба/, органът, който го е приел /ОбС/ и е определен главният му предмет / определяне на реда за опазване на обществения ред на територията на Община Луковит/. Като структура, форма и  обозначение на съдържанието Наредбата отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане.

                Според данните по делото Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на община Луковит е публикувана на интернет страницата на Община Луковит, а именно: mvw.lukovit.bg в директория „Общински съвет“- „Нормативни актове“. Преди внасянето на проекта на наредбата за разглеждането му от Общински съвет е спазена процедурата, предвидена в чл.26 от ЗНА и същият е публикуван на интернет страницата на Община Луковит в Директория „Общински съвет“, Поддиректория „Проект на нормативни актове“, в едно с мотивите, като на заинтересованите лица е предоставена възможност в законоустановения срок за предложения и становища по проекта.

                В протеста на прокурора не са наведени доводи за допуснати при приемане на наредбата /включително и на протестираните разпоредби от нея/, съществени нарушения на административно-производствените правила, като такива не се и твърдят.  

     Протестираните чл.29 ал.3 т.2 чл.30 и чл.70 от Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на община Луковит са приети в нарушение на материалния закон.

     Оспорените текстове на чл.29 ал.3 т.2 чл.30 от Наредбата въвеждат тежест за съответните правни субекти и противоречат на чл.4 ал.1 ал.2 и ал.3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/, Закона за туризма /ЗТ/, Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/.

     Текста на чл.29 ал.3 т.2 от Наредбата предвижда „За издаване на разрешение за удължено работно време, лицето, осъществяващо дейността, подава заявление по образец до Община Луковит. Към заявлението се прилагат следните документи: т.2. За собственици, наематели и ползватели на заведения за хранене и развлечение с капацитет над 150 места, копие от лиценз за звено за самоохрана или копие от договор за охрана с лицензирана охранителна фирма.

     Според регламента на чл.30 ал.1 от Наредбата: „Собственици, наематели и ползватели на заведения за хранене и развлечения с капацитет над 100 места и работно време след 22:00 часа са длъжни да организират пропускателен режим, охрана на сигурността и реда в стопанисваните от тях обекти, чрез назначаване на охранители, съгласно Закона за частната охранителна дейност.“

     С приемането на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/ законодателят цели да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществявани от държавните органи и от органите на местното самоуправление - чл.1 ал.2 от същия закон. С нормата на чл.2 от ЗОАРАКСД законодателя определя, че държавните органи и органите на местното самоуправление осъществяват административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност с цел защита на: 1. националната сигурност и обществения ред в РБ, както и на изключителни и суверенни права на държавата по смисъла на чл.18 ал.1-4 КРБ; 2. личните и имуществените права на гражданите и юридическите лица; 3. околната среда в съответствие с принципите и целите на този закон.

       Проявление на волята на законодателя да ограничи административното регулиране и контрол са разпоредбите на чл.4 ал.1 ал.2 и ал.3 от ЗОАРАКСД. Според цитираните лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон. Всички изисквания, необходими за започването и за осъществяването на дадена стопанска дейност, както и за извършването на отделна сделка или действие, се уреждат със закон. С подзаконов нормативен акт, посочен в закон, могат да се конкретизират изискванията по ал.2, като се осигури спазването на чл.3 ал.3 от ЗОАРАКСД. Анализа на горепосочените норми обосновават извод, че местният орган на власт не е компетентен да въвежда първична регулация с утежняващ характер относно стопанската дейност. Приложимите изисквания за това могат да се закрепят само в нормативен акт с ранг на закон.

       По силата на чл.3 ал.2 т.3 от Закона за туризма /ЗТ/ заведенията за хранене и развлечения /самостоятелни и прилежащи към места за настаняване/ - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове са туристически обекти.

       В изпълнение на делегацията по чл.121 ал.5 от закона, от Министерски съвет е приета Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията.

       Прочита на приложиото право обобщава, че в Закона за туризма и в подзаконовия акт на министерски съвет не се съдържат задължения за осигуряване на охрана за въпросните туристически обекти /за разлика от хотелите 1, 2, 3, 4, 5 звезди; мотелите; апартаментните туристически комплекси; вилните и туристическите селища; къмпингите и бунгалата/. Не се съдържа такова задължение в Закона за частната охранителна дейност и в Наредба № 8121 з-611 от 11.06.2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5 ал.1 от Закона за частната охранителна дейност и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл.5 ал.1 т.2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност.

      При регламентацията в горепосопочените нормативни актове не са предвидени задължения. Закрепени са само права за сключване на договор за охрана на обекти от вида на изброените в местната наредба. С оглед на това, въвеждането на задължителен режим за охрана от общинския съвет се явява в противоречие с изброените правни норми от по-висок ранг. С оглед горното са неоснователни и правно необосновани доводите на ответника в тази връзка, че с така приетите разпоредби не се въвеждат утежняващи задължения. 

                Оспореният текст на чл.70 от Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на община Луковит съдържа административно-наказателните разпоредби на Наредбата. Според приетия текст на чл.70 от Наредбата: „Независимо от административно наказателната отговорност по тази Наредба, нарушителите възстановяват направените разходи за отстраняване на вредните последици от извършването от тях нарушение.“

              Систематично нормата е разписана в раздел XI „Административно - наказателна отговорност“. Административно - наказателната отговорност се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение на административно правни задължения. Доколкото, налагането на санкции на съответните субекти има утежняващи последици, за чието реализиране се привежда в действие административната принуда, е задължително санкционирането да се упражнява в точно предвидени рамки.

               Видовете наказания са лимитирани в чл.13 от ЗАНН, като законодателят е приел, че това са: обществено порицание, глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Като за неизпълнение на задължения към държавата или общината, при осъществяване на дейност корпоративните субекти, е предвидил особен вид отговорност - имуществената санкция съгласно чл.83 от закона.

             Един от основните принципи в наказателно-правната теория за наказанието /вкл. административното/ като мярка на държавна принуда, предвидена в закон, изразяваща се в засягане на права заради извършено противозаконно деяние, е този за законоустановеност на санкционните последици.

              Принципа за законоустановеност на санкционните последици намира проявление в изискването наказанията да се предвиждат само в нормативен акт с ранг на закон, а конкретното наказание за извършеното противоправно деяние да се определя само в рамките на закона и съобразно с предвидените общи правила.

               Според принципа на правовота държава, закрепен в от основния закон, Република България се управлява според Конституцията и законите на страната.

                Законът, който определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите е ЗАНН /чл. 1/. Следователно този е законът, който следва да се съобрази от общинския съвет при определянето на съставите на административните нарушения и на последиците от извършването им.

              При положение, че се касае за някаква санкция, норми от по висш ранг лишават общинския съвет от възможността да регламентира наказания, като задължение за разноски в административно-наказателното производство.

               Подобен институт ЗАНН не познава, тъй като установяването на нарушение е проявление на компетентност, а последната по определение представлява признатата от правото възможност на даден орган да издаде определен акт /респ. да предприеме мерки в конкретна област/ или се касае за правомощие - органът е едновременно овластен и задължен да действа.

                 В контекста на това, изпълнението на нормативноустановени функции се обезпечава от бюджета на съответния орган, като своеобразна такса. Правно недопустимо е мерките по санкционирането да се приравнят на услуга, най-малкото защото последната е нещо желано, макар и срещу заплащане, а налагането на наказание - точно обратното, като вид обезщетение /особено относно частта на нормата, отнасяща се за разходите за отстраняване на нарушението/, в случай, че са причинени вреди на общинско имущество.

                 С разпоредбите на чл.55 чл.56 и чл.57 ал.1 т.9 от ЗАНН тези въпроси са решени, поради което общинският съвет е в правна невъзможност да приеме подзаконова уредба по въпрос, решен от законодателя.

                  В заключение гореизложеното обосновава, първо че е недопустимо воля на издател на подзаконов нормативен акт да се извлича чрез тълкуване и, второ - процедирането на местния орган на власт е в противоречие с изискванията на чл.9 ал.1 от ЗНА, които са основополагащи за всяка нормотворческа дейност, и нарушаването им винаги съставлява основание за оспорване.

                Следователно, оспорвания текст е в пряко противоречие с нормативна регламентация от по-висок ранг и е нетърпимо от правния ред.

                 Съгласно чл.3 ал.1 от ЗНА законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. Посоченото означава, че нормите на Закона за административните наказания и нарушения регулират съответните обществени отношения винаги по начина, избран от законодателя във времето до последваща промяна или отмяна по волята на НС, вкл. и относно въведените наказания.  В тази връзка регламентацията на ЗАНН следва да се прилага такава, каквато е и без изключения в уредените случаи, които освен това са регулирани в цялост. Следва да се отбележи, че визираните в ЗАНН  административнонаказателни разпоредби представляват и рамка, от която общинският съвет, не може да излезе.   При това подзаконовият акт в тази му част, се явява в нарушение на предвидената компетентност и е нетърпимо от правния ред.                

               В съответствие с чл.75 ал.2 от АПК нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Законът е нормативният акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Общинските съвети като органи на местното самоуправление на територията на съответната община решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. Съгласно чл.8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Обжалваните разпоредби – предмет на съдебен контрол, противоречат също на предписанията на материалните норми – чл.76 ал.3 от АПК и чл.8 от ЗНА, а именно подзаконовите нормативни актове, приемани от общините, да са базирани на нормативните актове от по-висока степен при уреждането на обществени отношения от местно значение.

                 При въвеждане на правните норми е недопустимо да се, пренебрегне рамката на чл.76 ал.3 АПК, според която общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по - висока степен обществени отношения с местно значение. Идентично е правилото на чл.8 от ЗНА.

                 Наред с това, компетентността на всеки орган свързана с неговите права и задължения се определя в съответствие с разпоредбите на материалния закон, като пряко следствие от нормата на чл.4 ал.1 от Конституцията, респективно чл.4 ал.1 от АПК. Поради това, при издаване на подзаконов нормативен акт, съответният орган е длъжен да се съобразява стриктно с нормативния акт от по-висок ранг.  

                С оглед изложеното настоящият тричленен състав на Ловешки административен съд приема, че разпоредбите на чл.29 ал.3 т.2 чл.30 и чл.70 от Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на община Луковит, противоречат на материалноправни норми от по-висок ранг, съдържащи се в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, Закона за туризма, Закона за частната охранителна дейност и Закона за административните нарушения и наказания, нарушават императивни разпоредби на Закона за нормативните актове и Конституцията РБ и са несъответни на целта на закона, поради което на основание чл.193 от АПК следва да се отменят като незаконосъобразни.

               Предвид изхода на спора и на основание чл.143 ал.1 във връзка с чл.196 от АПК, ответникът по оспорването дължи заплащане на направените от Окръжна прокуратура Ловеч разноски по делото в размер на 20 лева, своевременно поискани и доказани, представляващи заплатена такса за обнародване на оспорването в „Държавен вестник”.

               С оглед разпоредбата на чл.194 от АПК, след влизане на решението в сила, същото следва да се обяви по начина, по който е обявена самата Наредбата за опазване на обществения ред и сигурност на гражданите на територията на Община Тетевен.

              Мотивиран така и на основание чл.193 ал.1 от Административно - процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, тричленен административен състав

              РЕШИ:

              ОТМЕНЯ по протест на Прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч чл.29 ал.3 т.2 чл.30 и чл.70 от Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията на община Луковит, приета с Решение № 530 от 16.05.2019 година на Общински съвет – Луковит.

             ОСЪЖДА Общински съвет Луковит да заплати на Окръжна прокуратура Ловеч направените в производството разноски в размер на 20 лева.

              Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.  

               Решението подлежи на обнародване по начина, по който е бил обнародван актът, съгласно чл.194 изречение последно от АПК, при неподаване на касационни жалба или протест или ако те са отхвърлени.

    Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.