Решение по дело №100/2025 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 257
Дата: 3 април 2025 г. (в сила от 3 април 2025 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20252100500100
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Бургас, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Р.а Маркова

Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря ПЕТЯ ХР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20252100500100 по описа за 2025 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“света София“ №7, ет.5, представлявано заедно от
А. Л. и Р. Д. – изпълнителни директори, чрез адв. Георги Бойков Христов , със
съдебен адрес: гр. София, район Слатина, ул. „Кадемлия“ №1, против решение
№2494/22.11.2024 г., постановено по гр.д. №392/2024 г. по описа на БРС, с
което съдът е осъдил С. П. З., ЕГН: ********** и Т. И. З. ЕГН:**********,
двамата от гр. ******, ул. „*******“ №***, ет.**, ап.**, в качеството им на
родители на непълнолетния Златин С.в З., който към 06.07.2019 г. е живял при
тях и спрямо когото те са упражнявали родителските права, да заплатят на
ОЗК – застраховане АД солидарно сумата от 124 лв., представляваща
изплатено от ищеца в полза на Н. Д. Ф. по силата на договора за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, застрахователно
обезщетение по щета № 0410-800-0070-2019 за възстановяване на щети по
дясна врата, заден десен панел и капаче на резервоара на МПС марка „***“,
модел „*****“, с регистрационен номер А **** ММ, причинени при ПТП
настъпило на 06.07.2019 г. в гр. Бургас, на ул. „Любен Каравелов“ в резултат
от виновно противоправно поведение на З. С. З. при управление на автомобил
марка „***“, модел „*****“, с регистрационен номер А ****** КР, без да
1
притежава правоспособност за управлението му, като навлиза в зона срещу
пътен знак B1-забранено е влизането на пътни превозни средства и поради
движение с несъобразена скорост удря паркираното МПС, марка „****“,
модел „****“, с регистрационен номер А ***** ММ, като отхвърля иска за
горницата над 124 лв. до пълния предявен размер от 458,20 лв.Съдът е
присъдил на страните разноски по делото.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който обжалва същото в частта, в която първоинстанционният
съд е отхвърлил предявения иск за разликата над присъдените 124 лв. до
сумата от 312,22 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума.
Счита, че съдът неправилно и необосновано е възприел крайно ниска цена за
възстановяване на щетите, която не кореспондира с пазарните цени към 2019
г.Излага подробни съображения. Излага съображение, че съдът е следвало да
се съобрази с втората изготвена по делото съдебно-автотехническа експертиза
на вещото лице К. Н., която е определила средни пазарни цени към датата на
застрахователното събитие в размер на 312,22 лв.Според страната за
посочената от вещото лице М. М. цена от 124 лв. не би могло да се извърши
ремонт на увредените части от автомобила. Моли съда за отмяна на
решението в отхвърлителната му части удовлетворяване на претенцията в
размер на 312,22 лв. Излага подробни съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите, чрез адв. Жени Събчева, с който счита постановеното решение
за правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба за неоснователна
и незаконосъобразна. Анализира експертните заключения, като настоява, че
съдът правилно е възприел заключението на вещото лице М., което според
страната е обосновано и дава реална оценка на стойността на извършения
ремонт. Излага съображение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Предявеният пред БРС иск е с правно основание чл.500, ал.2 във връзка с
чл.410, ал.1 от КС, във връзка с чл.48, ал.1 от ЗЗД.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Видно от прилоЖ.те по делото писмени доказателства на 06.07.2019 г.
около 02:00 часа в гр. Бургас по ул. „Любен Каравелов“ в посока ул. „Цар
Калоян“ се е движело МПС марка „****“, модел ****, с рег. № А **** КР,
управлявано от неправоспособния водач З. С. З., който към този момент е бил
непълнолетен и е живял в жилището на своите родители и въззиваеми страни
2
по делото – С. и Т. З.. Непълнолетният водач на автомобила е навлязъл в зона
срещу пътен знак „В1“ – „забранено е влизането на ППС“ и тъй като се е
движел с несъобразена скорост е ударил два паркирани автомобила, единия от
които е МПС марка „****“, модел „*****“, с рег.№ А **** ММ. В резултат на
настъпилото ПТП са нанесени материални щети, включително и на посочения
по-горе автомобил. По делото е установено, че за инцидента е съставен
протокол за ПТП № 1666542/06.07.2019 г. по описа на СПП при ОД на МВР
гр. Бургас, като в протокола е посочено, че вина за ПТП – то има водачът на
лек автомобил „Нисан“ и спрямо него е издаден АУАН. Не е спорно, че към
момента на възникване на инцидента, водачът на лекия автомобил „Нисан“ не
е притежавал СУМПС. Установено е че МПС – то – „Нисан“, управлявано от
виновния водач, е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в
„ЗАД ОЗК – застраховане“ АД, с валидност на полица № BG/23118002185528
от 01.08.2018 г. до 31.07.2019 г.
Собственикът на увреденото МПС – „Фиат“ с рег. № А 2394 ММ на
12.07.2019 г. е подал уведомление за щета, въз основа, на което въззивното
дружество е образувало щета № 0410-800-0070-2019. Извършен е оглед на
автомобила и на собственика му Н. Д. Ф. е изплатено застрахователно
обезщетение от 458,20 лв.
Установено е по делото, че дружеството е изпратило покани за
доброволно изпълнение до родителите на непълнолетния водач, но същите са
върнати на „ЗАД ОЗК – застраховане“ АД, поради неуспешно връчване.
Пъровинстанционния съд е разгледал делото, като е събрал писмени и
гласни доказателства, приел е две съдебно-автотехнически експертизи и е
стигнал до изводи, които се споделят от настоящата инстанция, която от своя
страна на основание 272 от ГПК препраща към мотивите на
пръвоинстанционния съд.
По отношение на правното основание, посочено от първата инстанция,
съдът намира, че в случая по-скоро се касае за регресна отговорност по
смисъла на чл. 500, ал. 2 от КЗ, във връзка с чл. 48 от ЗЗД. Районният съд е
обявил е за ненуждаещи се от доказване обстоятелства, на които е основал
решението си: във връзка с наличието на гражданска отговорност, заплатено
обезщетение в размер на 458,20 лв., управление на МПС марка „*****“ от З.
З., който е бил неправоспособен, както и че същият е живеел при своите
3
родители към момента. Съдът е изяснил изцяло делото от правна и фактическа
страна, както и причинноследствената връзка между извършеното деяние и
настъпилите вреди. Разпитал е по делото свидетелите – Х. Х. – актосъставител
и Н. Ф. – потърпевшо лице.
Единственият спорен момент по делото е свързан с обстоятелството, че
първоинстанционния съд е приел, че експертизата на вещото лице М. М.
даваща стойност (вероятна пазарна цена) на ремонта на автомобил „****“,
модел „****“ в размер на 124 лв., следва да бъде взета за меродавна, като не се
е съобразил с дадената стойност на ремонта от вещото лице К. Н., според
което стойността на репарирането на автомобила възлиза на сумата от 312,22
лв. с ДДС. В този смисъл в подадената въззивна жалба на застрахователното
дружество няма други оплаквания по отношение на постановеното решение
на БРС.
Действително експертизата даваща стойност на извършения ремонт в
размер на 124 лв. е първоначална, а тази извършена от вещото лице К. Н.
даваща стойност на извършения ремонт в размер на 312,22 лв. е след
направено оспорване на първата експертиза. За да приеме заключението по
първоначалната експертиза първоинстанционния съд е счел, че вещото лице
М. е ползвало цената на автотехнически услуги на специализираните сервизи
на марките „Пежо“, „Форд“, „Мазда“, „Опел“ и „Ситроен“ и е установило, че
средната часова ставка за пазара на автомобилни услуги за периода месец юни
–юли 2019 г., възлиза на 18-28 лв. без ДДС. За разлика от него вещото лице Н.
посочва 35 лв. -стойност на сервизен час, но не се е аргументирал защо
именно посочва тази стойност. В съдебно заседание е разяснил, че за
извършване на повторната експертиза е ползвал стойностите, които е посочил
по негови заключения за периода 2019 г., т.е. първоинстанционният съд е счел,
че второто вещо лице необосновано е приело по-висока стойност, по
отношение ремонта на увредения автомобил. И двете вещи лица са изключили
възможността автомобилът „Фиат“ да е бил увреден и от двете страни, по
време на ПТП-то. Посочили са точно нанесените щети – врата дясна, панел
заден десен и капаче резервоар, както и нормовремената за възстановяване на
деформираните детайли, като са определили деформациите по детайлите,
според снимковия материал, като такива от първа степен, за разлика от
застрахователя, който ги е приел за такива от втора степен. В обобщение, с
оглед извършените експертни заключения и дадените от вещите лица в
4
съдебно заседание обяснения, съдът намира че следва да се даде приоритет на
първата експертиза, която е по-всеобхватна и задълбочена и отразява
действителната стойност на извършената поправка автомобила.
При това положение настоящата съдебна инстанция намира
постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен, което налага
същият да бъде потвърден. На въззиваемите се дължи сумата от 400 лв.,
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, като въззивникът следва да
бъде осъден да я заплати.
По излоЖ.те съобраЖ.я, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2494/22.11.2024 г., постановено по
гр.дело № 392/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ОЗК –
застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“света София“ №7, ет.5, представлявано заедно от А. Л. и Р. Д. –
изпълнителни директори, чрез адв. Георги Бойков Христов , със съдебен
адрес: гр. София, район Слатина, ул. „Кадемлия“ №1, да заплати на С. П. З.,
ЕГН: ********** и Т. И. З. ЕГН:**********, двамата от гр. *****, ул. „*****“
№**, ет.**, ап.**, представлявани от адв. Жени Живкова Събчева, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Ж. Патева“ № 2 сумато от 400 лв.- разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

5