№ 3002
гр. Благоевград , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и
втори октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20201200500991 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано въз основа на въззивна
жалба подадена от Областна Дирекция на МВР Благоевград, ул.“Владо Черноземски“ №3,
представлявана от Директора Дойчин Горанов Дойчинов, срещу Решение №
358/31.03.2020г., постановено по гражданско дело № 1126/2019г. по описа на РС Петрич, с
което са уважени предявените от ищеца искове.
В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно,
неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и със събраните по
делото доказателства и е необосновано. Излага се, че за да постанови обжалваното решение,
първоинстанционния съд е приел, че от настъпването на изискуемостта на вземането за
главница по изпълнителния лист от 30.06.2003г. до 30.08.2011г. /датата на прекратяване на
изп.д. № 85/05г. /и още преди прекратяване на същото изп. дело и преди образуване на изп.
дело № 64/11 на 19.12.2011г. вземането на кредитора за периодични плащания по
изпълнителния лист било погасено с изтичане на тригодишна давност по чл.111, б.“б“ от
ЗЗД, като съдът е приел за ирелевантни всички действия свързани с изп. дело № 64/2011г. и
предприетите действия от взискателя и съдебния изпълнител. Посочва се, че в съдебното
решение не се съдържат съждения и анализ на доказателствата относно съществените
въпроси по делото, а именно кои действия се считат за такива, прекъсващи погасителната
давност и какви правни последици са породили извършените действия. Сочи се, че в случая
е приложимо ППВС № 3/1980г., а не както е приел РС ТР № 2/2015г., което в т.10 го обявява
за изгубило сила. Твърди се, че не е налице перемция на вземането на основание чл.433,
1
ал.1, т.8 от ГПК, тъй като взискателя двукратно е поискал от ДСИ предприемане на
изпълнителни действия, като бездействието на съдебния изпълнител не може да обоснове
перемция. Изложени са доводи, че не е изтекла погасителната давност на вземането по
изпълнителния лист, тъй като не е изтекъл срок по – голям от 5 години, без да е прекъсвана
давността, считано от 11.10.2013г. – датата на постъпване на искане на взискателя за
извършване на изпълнителни действия срещу длъжника. На следващо място е изложено в
жалбата, че са неоснователни твърденията на ищеца, че се касае за периодично вземане, за
което била приложима кратката три годишна давност. Посочва се, че вземането по договор
за охрана със СОТ се погасява с общата 5 годишна давност, защото задължението е
уговорено като една общо дължима годишна сума, независимо, че страните са предвидили
възможността погасяването на задължението да се извършва освен еднократно и на месечни
вноски, като това съглашение между тях не променя характера на вземането по начин който
да обоснове извод, че същото е периодично.
Прави се искане решението на първата инстанция да бъде отменено и предявените искове
– главен и акцесорен, да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира се присъждане на разноски.
В случай, че жалбата бъде приета за неоснователна и при направено искане за присъждане
на разноски от ответната страна се иска да бъде редуциран размера на претендираното
адвокатско възнаграждение до минималния предвидения такъв в Наредбата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия ЕТ
„K. П.“, с *********, чрез процесуалния му представител – адв. К. Т.. По същество се
излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Прави се искане
обжалваният акт да бъде изцяло потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски. На основание чл.78, ал.5 от ГПК е
направено възражение за прекомерност на адвокатското /юрисконсултското възнаграждение
на процесуалния представител на въззивника.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд страните не се явяват, не се представляват.
От страна на въззивника е представено писмено изложение, в което се поддържа
подадената жалба, като е направено искане за уважаването й.
По допустимостта на въззивната жалба съдът се е произнесъл с определението си по реда
на чл.267, ал.1 ГПК. Повторната проверка при постановяване на решенето не води до
различен от направения в това определение извод, че жалбата е допустима, тъй като е
подадена в срока по чл.259 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу обжалваем съдебен
акт на първоинстанционен съд.
Съобразно правомощията си определени в чл.269 ГПК, при служебната проверка
въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по съществото на
2
спора по наведените в жалбата доводи приема следното:
Жалбоподателят оспорва правните изводи на първоинстанционния съд, изведени в
обжалваното решение при фактическа обстановка, която приема за правилно установена.
РС Петрич е бил сезиран с искова молба подадена от ЕТ „K. П.“, *********, със седалище
и адрес на управление гр.Петрич, ул.“Братя Миладинови“ № 7, представлявано от К. Л. П.
чрез пълномощник срещу ОД на МВР Благоевград, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Благоевград, ул.“Владо Черноземски“ № 3, представлявано от Н. Х..
В същата се излага, че на 08.12.2004г. на основание чл.237 ГПК /отменен/ по ч.гр.д. №
20041210101473 по описа на РС-Благоевград ответникът се снабдил с изпълнителен лист
срещу молителя за сумата от 1 447.65 лева, от която: 1 212.73 лева неплатени такси по
договори № 559/2001г. и № 567/2001г. за охрана със СОТ за периода: 01.03.2002г. -
31.12.2002г. и от 01.01.2003г.-30.06.2003г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 02.12.2004г. /дата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист/ до
окончателно плащане на задължението; 234.92 лева мораторна лихва за забава на
главницата от 1 212.73 лева, за периода от 29.12.2002г. до 20.07.2004г.
Сочи, че въз основа на изпълнителния лист по молба на ответника на 14.12.2011година е
образувано изпълнително дело № 20111230400064 по описа на ДСИ при РС-Петрич.
Твърди, че по изпълнителното дело не са били извършвани изпълнителни действия освен
справки за имотното състояние на длъжника. Сочи, че на 14.08.2013г. по изпълнителното
дело била депозирана молба от взискателя за цялостно проучване на длъжника. Исканите
справки били извършени.
Твърди, че на 25.04.2019г., повече от пет години след 14.08.2013г., по изпълнителното
дело била депозирана нова молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия.
Излага се, че на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК в случая изпълнителното дело следва да се
счита за прекратено ex lege. Сочи Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г.
на ВКС.
Твърди, че вземането на взискателя, за което е издаден горепосочения изпълнителен лист
и е образувано горецитираното изпълнително дело представлява периодично плащане.
Сочи, че по естеството си процесното вземане представлява ежемесечни равни вноски по
договор за охрана, които са предварително определени в договора и идентични по
основание и размер, поради което по отношение на него е приложима кратката тригодишна
давност.
Твърди, че процесното вземане е погасено по давност, с което обосновава правния си
интерес от предявяване на иска, както следва да се признае за установено, че ищецът не
дължи на ответника поради погасяване по давност сумата от 1 447.65 лева, от която:1
212.73 лева неплатени такси по договори № 559/2001г. и № 567/2001г. за охрана със СОТ за
3
периода: 01.03.2002г. - 31.12.2002г. и от 01.01.2003г.-30.06.2003г. и 234.92 лева мораторна
лихва за забава на главницата от 1 212.73 лева, за периода от 29.12.2002г. до 20.07.2004г.,
както и законна лихва върху главницата, считано от 02.12.2004г. /дата на подаване на
молбата за издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 20041210101473 по описа на РС-
Благоевград / до окончателно плащане на задължението, за която на 08.12.2004г. на
основание чл.237 ГПК /отменен/ е издаден изпълнителен лист в полза на ответника.
Към исковата молба са представени писмени доказателства.
Препис от исковата молба, доказателствата към нея и разпореждане по чл.131 ГПК са
редовно връчени на ответника.
В срока за отговор ответникът депозира писмено становище, с което е заявил позиция за
неоснователност на иска. Сочи, че в случая не е изтекла погасителна давност по чл.110 и
чл.111 ЗЗД. Излага, че въз основа на издадения му изпълнителен лист от 08.12.2004г., по
молба рег. № 14123/10.06.2005г. е образувано изп.дело № 85/05г., прекратено с
постановление на ДСИ от 30.08.2011г.
С молба рег.№ 53583/14.12.2011г. взискателят е образувал ново изпълнително дело – ид №
64/2011 по описа на ДСИ при РС-Петрич.
С писмо № 34569/14.08.2013г. взискателят е поискал справка за актуално имущество на
длъжника, като е посочил способите, които да бъдат приложени от СИ за удовлетворяване
на вземането по изпълнителното основание. Действия на ДСИ не са последвали.
С молба № 244000-6349/23.04.2019г. взискателят отново е поискал справка за актуално
имущество на длъжника, като е посочил способите, които да бъдат приложени от СИ за
удовлетворяване на вземането по изпълнителното основание. С разпореждане от
19.06.2019г. ДСИ е насрочил за 16.07.2019г. опис на секвестируемо движимо имущество,
находящо се в дома на длъжника.
По изрична молба от длъжника от 27.06.2019г. съдът с разпореждане от 08.07.2019г. е
отказал да прекрати делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради липса на перемпция.
Разпореждането на ДСИ не е обжалвано от длъжника и е влязло в сила.
Твърди, че в случая не е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Счита, че
бездействието на ДСИ по отношение на исканията на взискателя, посочвани в периодични
молби с изчерпателно посочване на изпълнителните способи и действия, не следва да
обоснове перемпция на изпълнителното производство. Сочи, че бездействието следва да
бъде проявено от взискателя, а такова в казуса не е налице.
Сочи, че от 11.10.2013г. – датата на постъпване на искане от взискателя за извършване на
изпълнителни действия срещу длъжника, не е изтекъл срок по-голям от 5 години без
прекъсване. Позовава се на ППВС № 3/18.11.1980г. и ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г.
4
на ОСГТК на ВКС.
С горното обосновава искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
Заявява възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното производство писмени
доказателства, РС Петрич е установил правилно фактическа обстановка по спора.
Не се спори от страните, а събраните по делото писмени доказателства се установява по
несъмнен начин, че на 08.12.2004г. по ч.гр.д. № 20041210101473 по описа на РС-
Благоевград / унищожено преди образуване на настоящото дело, съгласно писмо от
05.12.2019г. на РС-Благоевград/ на основание чл.237 ГПК /отменен/ е издаден изпълнителен
лист в полза на ответника, с който ищецът е осъден да заплати сумата от 1 447.65 лева, от
която: 1 212.73 лева неплатени такси по договори № 559/2001г. и № 567/2001г. за охрана със
СОТ за периода: 01.03.2002г. - 31.12.2002г. и от 01.01.2003г.-30.06.2003г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 02.12.2004г. /дата на подаване на молбата за
издаване на изпълнителен лист/ до окончателно изплащане на задължението и 234.92 лева
мораторна лихва за забава на главницата от 1 212.73 лева, за периода от 29.12.2002г. до
20.07.2004г.
Не е спорно, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист, по молба на кредитора
/ответника/, е било образувано изпълнително дело № 85/2005г. по описа на ДСИ при РС-
Петрич с взискател – ответникът и длъжник ЕТ „K. П.“ /ищеца/. Същото обстоятелство се
сочи и в уведомително писмо от 04.12.2019г. на ДСИ при РС-Петрич/, съгласно което
цитираното изпълнително дело е било прекратено на 30.08.2011г. на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК и внесено в архив под № 120/18.10.2011г. След внасяне на делото в архив, по молба
на взискателя /ответника изпълнителният лист е върнат на кредитора, а по молба на същия
от 14.12.2011г. /вх.№ 55/16.12.2011г./, ведно със същия изпълнителен лист е било
образувано /с постановление от 19.12.2011г./ изпълнително дело № 64/2011г. по описа на
ДСИ при РС-Петрич, със същите страни и предмет.
От материалите по изпълнително дело № 64/2011г. по описа на ДСИ при РС-Петрич се
установи, че след образуването му, по искане на взискателя /сторено с молбата от
14.12.2011г./ са предприети действия за проучване и установяване имуществото на
длъжника. С молбата взискателят е направил искане и за налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника, при наличие на такива; налагане на запор върху МПС/ППС, при
налични такива; в случай, че тези действия по принудително изпълнение са неприложими
прави искане да се насрочи опис на движими вещи, дълготрайни активи и други вещи на
длъжника, налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника.
На 19.12.2011година до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е
надлежно връчена на адресата на 11.01.2012г.
5
По делото са събрани справки, установяващи задължения на длъжника към Държавата,
както и липсата на движимо и недвижимо имущество, за което взискателят е надлежно
уведомен. На основание чл.458 ГПК НАП е присъединена като взискател по делото, за което
длъжникът е надлежно уведомен.
На 11.10.2013г. взискателят е депозирал нова молба по изпълнителното дело с искане за
извършване на ново проучване на актуалното имущество на длъжника /търговец и
физическо лице/. Взискателят е направил искане за: налагане на запор, в случай, че се
установи наличие на банкови сметки на длъжника; при наличие на трудови правоотношения
с работодателя – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; при
неприложимост на предходните способи –да се наложи запор върху МПС/ППС, собственост
на длъжника /при наличие на такива/. В случай, че длъжникът не притежава МПС – да се
насрочи опис на движимите вещи, находящи се в седалището на длъжника. В случай, че
предходните действия по принудително изпълнение са неприложими – да се извърши опис,
да се наложи възбрана върху недвижими имоти на длъжника с цел обявяване на публична
продан.
Във връзка с молбата ДСИ е изискал и събрал справка от НАП, за която взискателят е
надлежно уведомен /с писмо от 25.10.2013г./
На 25.04.2019година взискателят е депозирал нова молба по делото с искане за извършване
на ново проучване на актуалното имущество на длъжника /търговец и физическо лице/. С
молбата са сторени следните искания: за събиране на справка от ТД на НАП за установяване
имуществото /недвижими и движими вещи/ на длъжника, установяване на банкови сметки,
трудови договори и друго имущество или вземания, които могат да удовлетворят вземането
на кредитора; за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника; за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, ако има такова; за извършване на опис
на движими вещи на длъжника, в случай че се установи, че длъжникът не притежава МПС;
за насрочване на опис на недвижими вещи на длъжника, оценка на същите, налагане на
възбрана с цел изнасяне на публична продан и удовлетворяване на взискателя.
Във връзка с молбата са изискани нови справка от НАП, а след получаване на същите, с
разпореждане от 19.06.2019г. ДСИ е насрочил за 16.07.2019г. опис на секвестируемо
движимо имущество на длъжника, находящо се в дома на едноличния търговец с
административен адрес гр.Петрич, ул.“Братя Миладинови“ № 7. Страните и определеното
вещо лице са призовани за насрочения опис.
На 27.06.2019г. по изпълнителното дело е депозирана молба от длъжника с искане за
прекратяване на производството поради настъпила "перемция". В молбата се твърди, че
съгласно справка от НАП лицето няма задължения.
С разпореждане от 08.07.2019г. ДСИ при РС-Петрич е постановил отказ да прекрати
изпълнителното дело. Искането е преценено като неоснователно поради констатация на
6
ДСИ за пропуск да се произнесе по алтернативното искане на взискателя за насрочване на
опис на движими вещи, дълготрайни материални активи и други вещи, намиращи се в
седалището на длъжника, които впоследствие да се изнесат на публична продан, заявено с
молба от 16.12.2011г. Страните са надлежно уведомени за постановения акт. Липсват данни
за обжалването му, поради което и с след изтичане на определения за това срок,
разпореждането е влязло в сила.
На 11.07.2019г. взискателят е депозирал нова молба по делото с искане за насрочване на
опис и налагане на запор с цел изнасяне на публична продан на движими вещи, находящи се
в сграда на данъчния адрес на длъжника, а именно гр.Петрич, ул.“Братя Миладинови“ № 7.
С разпореждане от 15.07.2019г. ДСИ е оставил без движение молбата. Взискателят е
уведомен, че в изпълнение на разпореждане от 19.06.2019г. ДСИ е насрочил за 16.07.2019г.
опис на секвестируемо движимо имущество на длъжника, находящо се в дома на едноличен
търговец с административен адрес *********.
На 16.07.2019г. длъжникът е представил по делото издадената в хода на настоящото
исково производство обезпечителна заповед.
Видно от протокол от 16.07.2019г., ДСИ е разпоредил, че във връзка с издадената
обезпечителна заповед, не пристъпва към принудително изпълнение – опис на
секвестируемото имущество на длъжника. Постановено е спиране на изпълнителното
производство по делото, за което страните са надлежно уведомени. Липсват данни по делото
за обжалване на разпореждането, поради което и след изтичане на предвидения за това срок,
актът е влязъл в сила.
С обжалваното решение РС Петрич е уважил предявения отрицателен установителен иск,
за недължимост на сумите по издадения изпълнителен лист, поради погасяване на вземането
на ответника по давност.
Въззивния съд намира, следното от правна страна:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът по изпълнителното производство може
да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя. Искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. По своето естество искът
по чл. 439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи,
че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува
или че изпълняемостта му не е настъпила.
Не е спорно между страните, че вземането на въззивника по делото за процесните суми е
установено по посоченото ч. гражданско дело. Давността съгласно чл.115, ал.1 ЗЗД започва
7
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. По делото се установи от
представения изпълнителен лист, че същия е издаден въз основа на несъдебно изпълнително
основание по чл.237 ГПК/отм./. По делото не се събраха доказателства за датата на
настъпването на изискуемостта на вземането, предмет на настоящата искова претенция, тъй
като ч.гр.д.№ 1473/2004г. по описа на РС-Благоевград е унищожено, но предвид издаването
на изпълнителния лист от 08.12.2004г. съдът приема, че вземането е било изискуемо към
посочената дата на издаване на изпълнителния лист- не покъсно от 08.12.2004г. В чл.116
ЗЗД са посочени случаите, при които се прекъсва давността. Съгласно чл.116 б.”в” от ЗЗД
давността се прекъсва с предприемане на действия на принудително изпълнение. Действия
по принудително изпълнение, представляват такива действия, които пряко са насочени към
събиране на вземането, искането за които е адресирано до съдебния изпълнител, т.е. само
онези действия, които са пряко насочени към имуществената сфера на длъжника с цел
удовлетворяване на съдебно признатото право на взискателя. Съгласно задължителната
тълкувателна практика на ВКС- т.10 от ТР по ТД № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, съгласно чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе
си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания
може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество
вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Вземането, за което на въззивника е издаден изпълнителен лист по реда на чл.237 ГПК
/отм/ и е започнало принудително изпълнение по образуваното изп.д.№85/2005г. по описа
на ДСИ при РС Петрич, се погасява с петгодишна давност съгласно чл.110 ЗЗД, а не както
неправилно е приел РС Петрич. В случая не са ангажирани от страните в процеса
сключените между тях договори за охрана, с оглед преценка налице ли са условията да се
приеме, че се касае за периодични плащания, съответно за приложение на кратката
погасителна давност. В случая този факт не е безспорен между страните, тъй като в отговора
8
ответника изрично е заявил, че вземането се погасява с общата петгодишна давност.
Изложените мотиви в първоинстанционното решение, не се споделят в тази част от
настоящия състав на въззивния съд, тъй като не почиват на събраните доказателства.
Доколкото именно ищецът е твърдял, че се касае за задължения с периодичен характер е
следвало да ангажира доказателства в тази насока, каквито липсват по делото. С оглед на
това съдът приема, че се касае за вземане за главница което се погасява с общата
петгодишна давност. По отношение на лихвите присъдени с издадения изпълнителен лист,
съжденията на РС са правилни, че същото се погасява с изтичане на тригодишна давност. С
оглед обстоятелството, че образуваното ч.гр.д. и изпълнително дело са унищожени, като не
са ангажирани доказателства, както относно падежа на задълженията по договорите, нито
доказателства какви действия са извършвани по изпълнителното дело, което е в
доказателствена тежест на взискателя ответник, съдът намира, че от датата на издаване на
изпълнителен лист по реда на чл.237 ГПК /отм/ 08.12.2004г. до 08.12.2009г., /т.е преди
прекратяване на изп.дело № 85/2005г. поради перемция и преди образуване на изпълнително
дело № 64/2011г. /на 19.12.2011г./ вземането на кредитора по изпълнителния лист е
погасено с изтичане на предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност за присъдените
главници. Взискателя не е ангажирал доказателства за настъпили в посочения период от
време факти имащи за последица спиране и / или прекъсване на погасителната давност.
Последица от погасяване на главното вземане е погасяване на допълнителните такива,
произтичащи от първото, а именно вземането за сумата от 234.92 лева мораторно
обезщетение върху главницата за периода от 29.12.2002г. до 20.07.2004г., както и вземането
за законна лихва за забава върху главницата, считано от 02.12.2004г. /дата на подаване на
молбата за издаване на изпълнителния лист/, по аргумент на чл. 119 ЗЗД.
Съдът намира за неоснователни доводите изложени във въззивната жалба, че към
настоящия казус е приложимо ППВС № 3/1980г., а не ТР № 2/2015г., както е приел РС
Петрич. В тази насока следва да се подчертае, че е налице многобройна съдебна практика
намерила израз, в Решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 5140/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, Решение № 12 от 2.06.2016 г.
на ВКС по т. д. № 3788/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Вероника Николова, Решение
№ 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя
Атанасова, Решение № 269 от 3.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 795/2012 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Олга Керелска, и Решение № 209 от 2.02.2016 г. на ВКС по т. д. №
1248/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков. Тя приема, че отмяната на
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията
Борислав Белазелков, има обратно действие. Настоящият въззивен съдебен състав се
солидаризира с мотивите, изложени в посочените актове на ВКС. Вярно е, че е налице
практика и в обратния смисъл, като за да се преодолее противоречието в практиката на ВКС,
е образувано тълк. д. № 3 от 2020 г., но по същото до момента няма постановено
9
тълкувателно решение.
Изясненият в тълкувателен акт на ВКС смисъл на тълкуваната разпоредба се прилага от
момента, в който същата е породила юридическо действие, т. е. е влязла в сила.
Съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗНА, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила
актът, който се тълкува. Този текст се отнася за нормативното тълкуване, но на още по-
голямо основание установеният с него принцип касае тълкуването, което прави ВКС по реда
на чл. 124 от ЗСВ. При последното не може да се определя друг момент на влизане в сила на
тълкуването, както това е възможно по изключение при нормативното тълкуване съгласно
чл. 50, ал. 2 от ЗНА - така и Решение № 416 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 294/2012 г., I
г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева.
Тълкувателните решения са задължителни за съдилищата съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ,
независимо от това кога са се осъществили юридическите факти, релевантни за казуса, и
кога е образувано делото - преди или след постановяването им. Неправилно е виждането, че
следва да се прилага тълкувателен акт, обявен за изгубил силата си, спрямо факти,
осъществили се преди приемането на новия тълкувателен акт, с който се прогласява
изгубването на силата на стария тълкувателен акт - така и Определение № 20 от 12.03.2019
г. на ВКС по гр. д. № 7/2019 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, и
Определение № 196 от 4.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3356/2017 г., I г. о., ГК, докладчик
председателят Жанин Силдарева. В същия смисъл са и указанията, дадени в т. 1 на
Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, докладвано
от съдиите Симеон Чаначев и Мариана Костова. Допълнителен аргумент в тази насока е и
фактът, че съгласно мотивите на самото Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков, Постановление № 3 от
18.11.1980 г. на Пленума на ВС е загубило силата си още през 1991 г. с приемането на
действащата Конституция.
При това положение, от 08.12.2004г. датата на издаване на изпълнителен лист по реда на
чл.237 и следв. от ГПК /отм/ до 08.12.2009г. , няма данни давността да е спирала /поради
недействието на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС/ независимо от
образуваното изпълнително производство, поради което претенцията на ищеца се явява
основателна, защото вземанията, за които е бил издаден изпълнителният лист на Районен
съд Благоевград, са погасени по давност далеч преди подаването на иска с правно
основание чл. 439 от ГПК.
С оглед горното е безпредметно обсъждане на останалите доводи във въззивната жалба.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и обжалваното решение на РС
Петрич като краен резултат следва да бъде потвърдено.
При този изхода на спора право на разноски има въззиваемия, който е направил искане за
10
присъждане на такива, но не е ангажирал доказателства за реално заплатени разноски,
поради което такива не му се следват.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК и чл.78, ал.1 ГПК,
Благоевградският Окръжен съд, четвърти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №358/31.03.2020г. постановено по гр.д.№1126/2019г. по
описа на РС Петрич.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11