О П Р Е
Д Е Л Е Н
И Е
№ 260122 2.IV.2021 год. гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд,
Наказателно отделение
в публично заседание на девети март
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТРАТИМИР
ДИМИТРОВ
Членове: 1. БОРЯНА БОНЧЕВА
2.
КРАСИМИР ДИМИТРОВ
секретар Галя Кирилова
прокурор Николай Трендафилов
като разгледа докладваното от
председателя
Вчн дело
N 647 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно по чл. 341 ал.1 вр.чл.306
ал.1 т.1 и чл.313 и сл. от НПК.
С Определение № 260083 от с.з. от 26.Х.2020 год.,
постановено по чнд N 921/2020 год. по описа на РС – Хасково по предложение на
прокурор от РП – Хасково е определено общо наказание на осъдения А.Г.М. ***
измежду наложените му с влезли в сила присъди наказания по: нохд N 1470/2019
год., нохд № 181/2020 год., нохд №149/2020 год., нохд № 348/2020 год. и нохд
№715/2020 год., всички на РС- Хасково, в размер на най-тежкото от тях, а именно
– лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, като е на осн. чл.24 от НК е било
увеличено същото в размер на една година. Постановено е така определеното общо
наказание да се изтърпи при първоначален „строг“ режим и е приспаднато времето,
през което подсъдимият е търпял наказание „лишаване от свобода“ по която и да е
от присъдите, включени в съвкупността, както и времето, през което е бил
задържан.
В законния срок защитникът на осъдения М., адв.К. ***
обжалва така постановеното определение, като изразява несъгласие с приложението
на чл.24 от НК конкретно относно определения краен размер на общо наказание. Обръща
внимание, че към дата 6.11.2020 год. осъденият вече е изтърпял наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, което му е било определено като
общо наказание по предходна кумулация. Излага оплакване, че протакането на водените против неговия доверител досъдебни
производства и необединяването им в едно противоречи на принципа за процесуална
икономия, а необосновано продължилите съдебни производства следва да се отчетат
като смекчаващо обстоятелство. Отправя искане да се измени обжалваното
определение и размерът на наложеното общо наказание „лишаване от свобода“ да се
намали от 12 на 10 месеца, колкото осъденият вече е изтърпял.
В с.з. пред въззивния съд осъденият А.М. не се
явява, а защитникът му поддържа жалбата си, като заявява, че на ДП е настоявал
за обединяване на всички производства, респ. налагане на наказание с една присъда,
което необосновано е било отказано, а някои от производствата се проточили
извън разумния срок. Това допринесло за налагане на прекомерно завишено общо
наказание, тъй като чл.24 от НК бил приложен в максималния, предвиден от закона
размер. Поддържа искането си за намаляване на същия до размер от 10
месеца.
Покурор от ОП- Хасково намира жалбата
неоснователна, а определението на първоинстанционния съд правилно и дава
становище да бъде потвърдено.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността
на обжалваното определение по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и
служебно, констатира следното:
Въззивната частна жалба е подадена в законния срок,
против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице с процесуална легитимация и
правен интерес, поради което е допустима.
Преценена по същество е основателна.
Най-напред следва да се отбележи, че с обжалваното
определение правилно са преценени предпоставките за налагане по реда на по
чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК общо наказание на осъдения М. по посочените в
предложението на прокурора присъди, като са били налице законните предпоставки
затова и в тази насока преценката на районния съд е законосъобразна.
Така по нохд N 1470/2019 год. жалбоподателят е бил
осъден за престъпления по чл.196 ал.1 т.1 от НК, извършени в периода
21.08.-7.09.2019 год. и за престъпление по чл.206 ал.3 от НК, извършено на
10.09.2019 год. по силата на споразумение, в сила от 31.12.2019 год., на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца.
По нохд № 181/2020 год. е бил осъден за
престъпление по чл.195 ал.1 т.7 от НК, извършено на 4.11.2019 год. с присъда,
влязла в сила на 4.06.2020 год., на наказание „лишаване от свобода“ за срок от
8 месеца.
След постановяване на тази присъда по реда на
чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК му е било определено едно общо наказание
измежду наложените му по тези две дела – „лишаване от свобода“ за срок от 8
месеца.
По нохд №149/2020 год. е бил осъден за
престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, извършено на 28.10.2019 год. по
силата на споразумение от 2.07.2020 год. на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 4 месеца.
По нохд № 348/2020 год. е бил осъден за
престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.7 от НК, извършено на 20.12.2019 год. по
силата на споразумение от 21.07.2020 год. на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 8 месеца.
След сключването на това споразумение, с отделно
Определение №270 от 27.07.2020 год. отново по реда на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1
от НК му е било наложено общо наказание измежду наложените му по горепосочените
четири дела – „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чиито размер е бил
увеличен на осн. чл.24 от НК на 10 месеца.
Най-после, по нохд №715/2020 год. за престъпление
по чл.195 ал.1 т.7 от НК, извършено в периода 5.10.-19.10.2019 год. с присъда,
влязла в сила на 17.09.2020 год. му е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца.
Всички осъждания са по дела на РС – Хасково.
Настоящото предложение от РП – Хасково е внесено
на 29.09.2020 год. – дни след влизане в сила на тази, хронологически последна
присъда.
Видно е, че всички престъпления, за които са
наложени наказанията на осъдения М., по отношение на които се иска да се
определи едно общо такова, са извършени в периода м.08 – 20.12.2019 год., а
най-рано влезлият в сила съдебен акт, с който му е наложено наказание за някое
от тях, е в сила от 31.12.2019 год.
Най-тежкото, наложено на осъдения М. наказание по
тези дела е „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца. Първоинстанционният съд
е преценил, че на осн. чл.24 от НК следва да увеличи размера на същото, и то с
максимално допустимия от закона срок – в случая от 4 месеца, поради което е определил общо
наказание в размер на 1 година. Именно приложението на чл.24 от НК в този
размер е предмет на оплакване по настоящата жалба.
Междувременно осъденият е започнал да търпи
наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по първото нохд №1470/2019 год. още
на 9.01.2020 год. Впоследствие е било предприето изпълнение и на наказанията,
наложени по и останалите му присъди, с изключение на последната, вкл.
определените общи наказания по двете гореизброени определения на РС – Хасково
за предходно приложение на чл.25 ал.1 от НК. Преди започване на разглеждането
на настоящото дело, на осъдения М. е било определено едно общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца. Същото той е изтърпял на 6.11.2020
год., когато е бил освободен от затвора – Стара Загора, което е станало 10 дни
след постановяване на обжалваното определение и преди влизането му в сила.
Настоящата инстанция намира, че принципно
районният съд е имал основание да приложи разпоредбата на чл.24 от НК и да
увеличи размера на наложеното на осъдения М. общо наказание, вкл. да стори това
до максимално допустимия от същата норма размер. Видно от изложеното по-горе,
извършени са били общо шест престъпления за период от около 4 месеца.
Същевременно обаче напълно основателни са и
възраженията на защитника по настоящата частна жалба. При условие, че цялата
престъпна дейност на осъдения се побира в рамките на четири месеца и е вън от
съмнение, че досъдебните производства за отделните му деяния са се водили
паралелно и по едно и също време, напълно неоправдано е било да се водят пет
отделни такива, вместо да се обединят в едно, да се внасят същите в съда
поотделно и да се стига по постановяването на пет съдебни акта за една година.
Само през 2020 год. са били постановявани три отделни определения за определяне
общо наказание на жалбоподателя и докато влезе в сила последното от тях, той е
изтърпял наложеното му общо наказание по предишните. Поради тези причини се е
достигнало до настоящото положение, при което ако се потвърди обжалваното
определение, осъденият ще следва да бъде привеждан отново в затвор, за да
„доизтърпи“ още 2 месеца „лишаване от свобода“.
Настоящата инстанция намира това неразумно. Не
случайно минималния установен от българския закон размер на наказанието
„лишаване от свобода“ е три месеца. Изтърпяването му за по-малък срок – в
случая от още два месеца, няма да допринесе за постигане целите нито на индивидуалната,
нито на генералната превенция и това е преценено генерално от законодателя.
Пред настоящата инстанция се събраха данни, че осъденият е предприел опит да
започне работа в чужбина, поради което следва да му се даде шанс да внесе
промени в поведението си в правилна насока.
По изложените съображения жалбата следва да се
уважи, като се измени обжалваното определение и размера на наложеното общо
наказание на осъдения М. се редуцира от
12 месеца на 10 месеца.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ИЗМЕНЯ Определение №№ 260083 от с.з. от 26.Х.2020
год., постановено по чнд N 921/2020 год. по описа на РС – Хасково в частта,
досежно определения размер на общо наказание на осъдения А.Г.М. ***, ЕГН **********,
като НАМАЛЯВА същия от 1 /една/ година на 10 /десет/ месеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: