Р Е Ш
Е Н И Е №929
гр.Пловдив,12.07.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен
съд,гражданско отделение,І гр.с.,в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година
,в състав:
Окръжен съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря
Диана Плачкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 964 по описа за
2018г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба ,подадена от „Мюсюлманско изповедание”, със седалище и адрес на
управление- ***, против
„Райдър 777” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -*** ,с която е предявен иск по чл.108 от ЗС.
Твърди се в исковата молба и в уточняващата
към нея молба от 12.06.2018г., че „Мюсюлманско изповедание” е религиозна институция ,правоприемник на
съществу-валото към 1970г. негово правосубектно местно поделение- Турска
мюсюлманска вероизповедна община в гр. *** ,което е придобило собствеността
върху недвижим имот ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.520.1152.1.17, с предназначение –жилище, апартамент №**, находящ се в ***, ведно с прилежащото избено помещение и
съответните идеални части от сградата и от правото на строеж върху мястото ,чрез договор за покупко-продажба
по реда на чл.55г от ЗПИНМ /отм./, обективиран в представения по делото
нотариален акт №4/1070г. При условията на евентуалност ищецът твърди ,че е
придобил собствеността върху процесния имот на основание изтекла в негова полза
придобивна давност ,като давностното владение е упражнявано в периода от 1970г.
до отстраняването му от имота от ЧСИ- 24.03.2016г. както чрез правосубектното
му местно поделение ,така и лично. Изложено е, че въз основа на Заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист ,издадени по ч.гр.д. №18941/2011г. на
СГС, е било образувано изпълнително дело №20128270400203 на ЧСИ В.А.,по което
принудителното изпълнение за събиране на вземането на кредитора -„Ели инвест
груп” ЕООД било насочено по отношение на горния имот. По изпълнителното дело
била наложена възбрана върху имота и насрочена публична продан в периода
23.05.2014г.-23.06.2014г. ,като с постановление от 23.06.2014г. ответното
дружество било конституирано като взискател вместо първоначалния такъв -„Ели инвест
груп” ЕООД на основание сключен договор за цесия. На 17.12.2014г. ЧСИ издал
постановление за възлагане на недвижимия имот на „Райдър 777” ЕООД, а на 24.03.2016г. бил извършен
въвод във владение на имота. Твърди се, че след образуване на изп. дело
№203/12г. на ЧСИ А.ищецът подал възражение против Заповедта за незабавно
изпълнение по ч.гр.д.№18941/2011г. на СГС, с оглед на което кредиторът -„Ели инвест груп” ЕООД предявил иск по
чл.422 ГПК за вземането си от 17 000 евро. С влязло в сила на 04.11.2017г.
съдебно решение , постановено по т.д. №8217/2013г. ,искът бил отхвърлен, при
което ищецът сочи, че е налице незаконосъобразно проведено принудително
изпълнение ,приключило с издаденото постановление за възлагане на недвижимия
имот на ответника, и има инте-рес да търси ревандикиране на вещта срещу купувача,
на когото е възложен имотът.
С оглед изложените факти и обстоятелства ,се
иска от съда да постанови решение ,с което да се признае за установено ,че
ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.520.1152.1.17, представляващ –жилище, апартамент №**, находящ се в ***, ведно с прилежащото избено
помещение и съответните идеални части от сградата и от правото на строеж върху
мястото ,както и да се осъди ответника- „Райдър 777” ЕООД да предаде владението
на описания имот. Допълнителни съображения по спора са развити в писмени
бележки на процесуалния представител на ищеца адвокат И.. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника ,с който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се ,че ищецът е
собственик на процесния имот на посочените основания. Твърди се, че „Райдър
777” ЕООД е придобило имота ,предмет на делото, на основание влязло в сила
постановление за възлагане ,издадено по изп. д. №20128270400203 на ЧСИ А., след редовно проведена и приключила публична продан. В отговора се
съдържа изложение на извършените в хода на изпълнителното производство действия
и се поддържа, че проведената публична продан не е опорочена в какъвто смисъл
са наведени твърдения от ищеца. Оспорва се и соченото ,че ответникът е
взискател с несъществуващо вземане. Същият, като купувач по публичната продан,
е придобил имота въз основа на постановлението за възлагане и нито е бил участник в заповедното производство ,нито в проведеното
такова по реда на чл.422 ГПК, като правата му се запазват независимо от
прекратяване на изпълнителното производство и постановеното отхвърлително
решение по чл.422 ГПК за паричното вземане. Посочено е още в отговора ,че
считано от ***процесният недвижим имот се владее от дружеството „ТРТ Инвест”
ЕООД по силата на предварителен договор за покупко-продажба, а считано от 18.07. 2018г. това дружество е и
собственик на имота ,тъй като го е придобило с договор за продажба ,обективиран
в нотариален акт №120 ,том 65,дело №13032/2018г. на СВ- **. По изложените съображения
ответникът моли да се отхвърли заявената претенция. Аргументи за неоснователност на
предявения иск са изложени и в
писмени бележки на адвокат П.-пълномощник на ответника.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност ,намира следното:
По
делото не е спорно ,че въз основа на изпълнителен лист от 26.05.2011г. , издаден
на основание Заповед по чл.417 ГПК от 18.05.2011г. по ч.гр.д. №18941/ 2011г. на
РС-**, удостоверяващ подлежащо на изпълнение парично вземане на „Ели Инвест
груп” ЕООД- *** против Мюсюлманско изповедание в размер на 17 000 евро, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.05.2011г. до изплащането й, е
образувано изпълнително дело №20138270400203 на ЧСИ В.А., рег.№*** на КЧСИ. За удовлетворяване
на притезанието е насрочено принудително изпълнение по отношение недвижим имот
на длъжника - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.520.1152.1.17, представляващ апартамент №***,
находящ се в ***, със застроена площ от 79,55 кв. м. С разпореждане на ЧСИ
е насрочена първа публична продан на описания имот, в периода
23.05.2014г.-23.06.2014г., при начална цена от 55 500лв. /75 % от
пазарната оценка в размер на 74 000
лв. ,изготвена от лицензиран оценител/. С постановление от 23.06.2014г. на ЧСИ,
като взискател по изпълнителното дело е
конституирано „Райдър 777”
ЕООД вместо
първоначалния взискател „Ели Инвест груп”ЕООД ,на основание частно
правоприемство- договор за цесия от 20.06.2014г. С постановление за възлагане от
17.12.2014г. процесният имот е възложен на ответното дружество за цена от 63 133
лв., внесена на 16.12.2014г., видно от приложеното по делото платежно нареждане.
Няма спор ,че междувременно с определение
от 30.07.2014г. по гр.д.№18941/ 2011г. на СРС е постановено на основание чл.420,ал.1
от ГПК спиране на изпълни-телното производство по изпълнително дело №203/2013г.
След представяне на опреде-лението на ЧСИ същият на 31.07.2014г. е разпоредил
спиране на изпълнението, с изключение на действията, касаещи процедурата по
извършване на публичната продан- за обявяване на следващи купувачи съобразно
предложените цени, тъй като на основа-ние чл.489,ал.5 от ГПК, проданта е
приключила с изтичането на последния й ден- 23.06.2014г., към който момент
изпълнението не е било спряно.
Срещу постановлението на ЧСИ В.А.за
възлагане на имота от 17.12.2014г. е подадена жалба от длъжника по
изпълнителното дело-Мюсюлманско изповедание, която с решение №1401/17.05.2015г.
по гр.д. №855/2015г. на ПОС е оставена без уважение, като неоснователна. Постановлението
е било обжалвано и от А.Д., участвал в проведената публична продан като
наддавач,чиято жалба също е била оставена без уважение с решение
№893/21.05.2015г., постановено по гр.д. №854/2015г. на ПОС. След влизане в сила
на атакуваното постановление от 17.12. 2014г. /на 17.11.2015г./, на 24.03.2016г.
е извършен въвод във владение на ответното дружество в процесния имот.
Установява, че в хода на
коментираното изпълнително производство против заповедта за незабавно
изпълнение от 18.05.2011г., издадена по ч.гр.д.№18941/2011г. на СРС, е подадено
възражение от длъжника-Мюсюлманско изповедание, поради което от „Ели Инвест
Груп” ЕООД е предявен иск по чл.422 ГПК. По образуваното т.д.№8217/ 2013г. на
СГС е постановено решение №1616/26.08.2016г. /влязло в сила на 04.11. 2017г./, с
което е отхвърлен предявеният иск за признаване за установено съществува-нето
на вземането на „Ели Инвест Груп” ЕООД спрямо настоящия ищец в размер на 17 000
евро /с левова равностойност 33 249лв./ ,на основание договор за прехвърляне на
вземане от 01.11.2008г., и разноски за заповедното производство в размер на
3455лв.
Ищецът основава правото си на
собственост по отношение на спорния имот на правоприемство и сочи ,че
праводателят му -Турска мюсюлманска вероизповедна община в гр. ** е придобил
собствеността върху него чрез договор за покупко-продажба по реда на чл.55г от
ЗПИНМ /отм./, а при условията на евентуалност –твърди, че е придобил имота на
основание изтекла в негова полза придобивна давност, доколкото от 1970г. и до
отстраняването му от ЧСИ е владял имота както чрез свое правосубектно местно
поделение, така и лично в периодите, в които местното поделе-ние не е имало
статут на ЮЛ.
В
подкрепа на твърденията си ищецът е представил констативен нотариален акт
№4/1970г., с който Турска мюсюлманска вероизповедна община, представлявана от Ш.А.,
е призната за собственик на имот- апартамент №*** ,бл.***, ет.***, вх.*** на
жилищен комплекс ***, състоящ се от три стаи и готварна, с обща квадратура
79,55 кв.м, заедно с избено помещение №*** и 1,122 % идеални части от общите
части на сградата, построена върху държавна земя, както и заверено копие от Устава за духовното устройство и управление на
мюсюлманите в НР България, утвърден от МС с писмо №1190-12 от 22.05.1951г.
съгласно чл.30 от Закона за изповеданията.
Представено е по делото удостоверение от 18.01.2018г. ,издадено от СГС по ф.д. №1659/2003г.,от
което се установява ,че на основание чл.18 от ЗВ е вписана в регистъра на
вероизповеданията религиозна институция с наименование „Мюсюлманско изпове-дание“,със
седалище и адрес на управление- ***. Същото е единственото заварено мюсюлманско
вероизповедание ,вписано в регистъра на СГС по пар. 2, ал.1-3 от ПЗР на ЗВ, видно
от приложения към писмо на Директор на Дирекция „Вероизповедания“ опис на
регистрираните религиозни институции преди 2003г.
По делото е приети още-справка от
Община ***, съдържаща информация за регистрациите на местните поделения на
Мюсюлманското изповедание, вписани на основание чл.19,ал.2 от ЗВ в регистъра на
религиозните общности в Община *** за периода м.май 2003г.-м.януари 2019г. ,както и справка, издадена на 12.02.2019г. от ПОС ,с данни за регистрирани
местни поделения по чл.16 от ЗИ/отм./
Видно от писмо №147/25.04.2018г. от Държавна агенция „Архиви“ ,при извър-шена
справка по фонд №*** „Градски общински народен съвет –***“ не са открити
документи, касаещи издаването на нотариален акт №4 ,том 21, д.№7626/1970г. в
т.ч. писмо №7055/08.12.1970г. на СУ“**“ при ГНС, удостоверение №45/ 24.10.1970г.
от ДСК-***, както и документация за ЖК“***“.
Ответникът твърди ,че е придобил
спорния имот въз основа на влязлото в сила на 17.11.2015г. постановление за
възлагане след проведена публична продан по изп. д.№203/2013г. на ЧСИ А.и на
свой ред е прехвърлил собствеността върху него
на „ТРТ Инвест”ЕООД с договор за покупко-продажба, сключен на
18.07.2018г. с нотариален акт №186 ,том 1, рег.№319, д.№158/2018г.
Същият е представил предварителен
договор от 01.04.2016г., по силата на който продавачът „Райдър 777” ЕООД се е
задължил да прехвърли на купувача „ТРТ Инвест” ЕООД недвижимия имот-СОС с
идентификатор 56784.520.1152.1.17 срещу заплащане на продажна цена
от 67 000лв. Страните са се съгласили да сключат окончателен договор в
нотариална форма в срок до 01.06.2017г., след заличаване на всички тежести
върху имота. Съгласно чл.4,т.1 от договора, владението върху описания недвижим
имот и движимите вещи се предава в деня на подписването на договора.
Представен е по делото протокол
№19 за установяване завършването и заплаща-нето на СМР в обект-апартамент №*** в ***, както и фактури за закупени
строителни материали от „ТРТ Инвест“ ЕООД и платежни нареждания за заплащане на
сумите по фактурите.
Освен това е приет договор за
наем от 22.01.2018г., сключен между „ТРТ Инвест” ЕООД ,като наемодател, и „АГС
Инвестмънд Груп” ЕООД, като наемател, с който наемодателят предоставя на
наемателя за временно и възмездно ползване процес-ния недвижим имот. Договорът
за наем е сключен за срок от три години- до 22.01. 2021г., уговорен е месечен
наем от 980лв. без ДДС ,респ. -1176лв. с ДДС.
Представени са фактури и преводни
нареждания за заплатени наемни вноски по договора за наем.
С оглед установяване на твърдените от страните релевантни за
спора факти по делото са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетеля на ищеца-С.М.М.,
както и на свидетелите на ответника-М.Т.Д.и Г.А.Д..
Свидетелят С.М. депозира
показания, че през *** е изпълнявал длъжността- *** на гр. *** ,след
това бил *** на „Мюсюл-манско вероизповедание“ като *** на мюсюлманите в
периода ***-*** , през ***. станал *** на Мюсюлманско настоятелство-гр. ***, а
една година по-късно предал длъжността на сега действащия *** - А. П. Още през ***
тогавашният *** го информирал за имуществото на мюсюл-манското изповедание вкл.
и за имота, намиращ се над „***“, за който притежавали документ за собственост.
Впоследствие, по времето ,когато свидетелят станал *** на ***, Мюсюлманското
настоятелство получавало наем, макар и малък, от този имот. По-късно-през
2008г. или 2009г. районното мюфтийство ползвало имота на третия етаж над
бившата „***“ като офис ,а след това в него заживял *** на районно мюфтийство. През
*** станали промени в *** на Главно мюфтийство, Настоятелството *** в ръцете на
А. А., който настанил семейството си в имота. По времето, когато свидетелят бил
*** на Мюсюлманско настоятелство, А. не искал да напусне доброволно апартамента
,но той ползвал имота като ***. Свидетелят твърди,че знае процесния имот от 25
години и не помни някой да е имал претенции към него.
Свидетелката
М.Т.Д., която е *** на „***” ЕООД, сочи, че на ***между представляваното от нея
дружество и ответникът бил сключен предварителен договор за процесния имот, като
в деня на подписването на договора било предадено владението на имота. Тъй като
имотът бил в много лошо състояние, се наложило веднага да се започне ремонт- сменили
ел. инсталацията, догра-мите, вратите, на пода поставили паркет и гранитогрес,
монтирали стъклена витрина, закупили климатични инсталации. След приключване на
ремонта, в началото на 2018г. бил сключен договор за наем на имота с трето
лице.
Свидетелят
Г.А.Д. заявява, че знае апартамента, намиращ се на третия етаж на блока на ***.
Сочи, че той се състои от антре, три стаи, баня и тоалетна. Видял апартамента
през 1999г., тогава търсел *** за ***, запознал се със собственика на имота
,който бил възрастен турчин. Контакту-вал с този човек по повод апартамента до
2000г., но тъй като не му представил никакви документи, не сключили сделка.
След това в имота се установил *** А.А. и живял в него до около ***-***.
Свидетелят мисли ,че той е закупил имота от възрастния човек ,но не е сигурен.
При така установените фактически обстоятелства, въз основа на събраните доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без да има основание за това.
За да
бъде уважена ревандикационната претенция, следва да се докаже кумула-тивното
наличие на определените от закона предпоставки: ищецът да е собственик на
спорната вещ и ответникът да упражнява фактическата власт върху нея без правно
основание.
В случая обект на търсената с осъдителния
иск защита е посоченият в исковата молба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 56784. 520.1152.1.17, с предназначение –жилище, апартамент №***, находящ се в ***, по отношение на който се установи
от удостоверение №9100-668/15.01.2019г. на Община ***, че е идентичен с
описания в нотариален акт №4/1970г. апартамент №***, бл.***, ет.***, вх.*** на
жилищен комплекс „***”,състоящ се от три стаи
и готварна, с площ от 79,55кв.м.
По делото не е формиран спор, че
въз основа на Заповед за незабавно изпълне-ние и изпълнителен лист, издадени по
ч.гр.д.№18941/2011г. на СРС, е образувано изп.д. №203/2013г. на ЧСИ А.с
взискател- „Ели Инвест груп” ЕООД и длъжник-Мюсюлманско изповедание. Принудителното
изпълнение по това дело е насочено върху процесния имот, който е изнесен на публична продан, с постановление за
възлагане от 17.12.2014г. /в сила от 20.11.2015г./ имотът е възложен на
ответника /конституиран с постановление от 23.06.2014г. като взискател по
изпълнителното дело на мястото на първоначалния взискател „Ели Инвест груп” ЕООД
на основание договор за цесия/ и последният е въведен във владение на 24.03.2016г.
Установи се ,че с влязло в сила
на 04.11.2017г. решение, постановено по т.д.
№8217/2013г. на СГС, е отхвърлен предявеният иск по чл.422 ГПК на „Ели
Инвест Груп” ЕООД против Мюсюлманско изповедание- за признаване за установено
съществуването на вземането в размер на 17 000 евро -предмет на издадения
изпълни-телен лист в полза на дружеството спрямо настоящия ищец.
Ищецът поддържа, че с
горепосоченото съдебно решение е установена недължи-мост на вземането на
първоначалния кредитор т.е. липса на изпълняемо право, при което
незаконосъобразно е проведено принудителното изпълнение по изпълнително дело
№203/2013г., приключило с издаване на постановление за възлагане на недвижи-мия
имот, а доколкото не е налице изпълняемо право, то възлагането на имота при
публична продан на привидния кредитор, какъвто е ответникът, не е породило
вещно-правен ефект.
Според приетото в т.1 на ТР №4 от
11.03.2019г. по тълк.д. №4/2017г. на ВКС , правото на принудително изпълнение
на взискателя предпоставя съществуването на изпълняемо право и установяването
на неговата първоначална липса или последващо погасяване води до погасяване на
индивидуалното принудително изпълнение. Липсата на изпълняемо право отнема
материалноправната основа на принудителното изпълне-ние, независимо дали е
установена при висящо изпълнително производство или след приключване на
изпълнителния процес. Тогава удовлетворяването на взискателя е лишено от правно
основание и недължимо полученото подлежи на връщане. Привид-ният кредитор не
може да запази никакви права, придобити от материалнонезаконо-съобразния
изпълнителен процес. Възлагането при публична продан на привиден кредитор не
поражда вещнопрехвърлителен ефект, защото собственикът на имота е нямал
качеството на длъжник по проведеното принудително изпълнение.
Неоснователни се явяват доводите
на ответника, че е трето в изпълнителното производство лице, участвало в
наддаването в публичната продан и определено за купувач на имота, и затова правата
му по отношение на вещта се запазват, независимо от постановеното отхвърлително
решение по чл.422 ГПК, тъй като нито е бил участник в заповедното производство ,нито в проведеното по реда на чл.422 ГПК.
Действително, според чл.433 ал.4
от ГПК, прекратяването и приключването на изпълнителното производство не засяга
правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните
действия ,както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Цитираната
норма обаче брани правата на третите лица, придобити в изпълнителното
производство, а ответникът не е трето лице, защото е обвързан от силата на
пресъдено нещо на решението по чл.422 ГПК. Съгласно чл.298, ал. 2 ГПК, съдебното
решение обвързва първоначалния кредитор, а също и частните му правоприемници
какъвто е цесионерът. Във всички случаи решението по чл.422 ГПК обвързва и
цедента, и цесионера, независимо дали вземането е прехвърлено преди подаване на
заявлението по чл.417 или след това. Ответникът -цесионер е конституиран като
взискател в изпълнителното производство, при което не попада в кръга на третите
лица, визирани в чл.433, ал.4 ГПК, и затова неговите права не се запазват, а
отпадат с обратна сила, след като с влязло в сила съдебно
решение е било отречено вземането срещу длъжника, а оттам и изпълняемото право,
по повод на което е било образувано изпълнителното дело. Ето защо и съгласно
възприетото в т.1 от ТР №4/11.03.2019г. по т.д.№4/2017г. на ОСГТК на ВКС, се
налага извод, че възлагането при публичната продан не е породило
вещнопрехвърлителен ефект и ищецът се легитимира като собственик на
претендирания имот.
Независимо от горното, доколкото
ответникът оспорва активната легитимация на ищеца, а също и праводателят му да
е собственик на процесния имот, то следва да се обсъдят и наведените доводи в
тази насока.
В случая ищецът твърди, че е собственик на претендирания имот, като право-приемник на съществувалото към 1970г. негово правосубектно местно поделение- Турска мюсюлманска вероизповедна община в гр.*** и по силата на договор за покупко-продажба, сключен между праводателя му и ГНС-***, по реда на чл.55г от ЗПИНМ/отм./. Видно от представения нотариален акт №4/1970г., Турската мюсюлманска изповедна община е призната за собственик на апартамент №*** ,бл.***, вх.***, ет.*** на жилищен комплекс „***”, с площ от 79,55 кв.м, заедно с избено помещение №** и 1,122 % идеални части от общите части на сградата, построена върху държавна земя, като в нотариалния акт е посочено, че същият е издаден на основание чл.55г от ЗПИНМ/отм./.
Според чл.55г ЗПИНМ/отм./, окръжните и градските народни съвети могат да продават жилища в построените сгради. Купувачът придобива собствеността на жили-щето и на съответните общи части от сградата, построена върху държавната земя. Нотариусите снабдяват купувачите с нотариален акт безплатно по писмено искане на съответния народен съвет.
По силата на посочената разпоредба нотариусът издава нотариален акт за собственост, с който констатира правото на собственост, възникнало въз основа на покупко-продажба, като този акт установява осъществяването на определени факти /в случая-заплащането на стойността на имота вкл. и на правото на строеж върху държавната земя ,върху която е изграден жилищния блок/.
Съгласно чл.483,ал.1 от ГПК /отм., но действащ при съставянето на нотариален акт №4/1970г./,когато собственикът на недвижим имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право. Предмет на удостоверяване при този нотариален акт е самото право на собственост върху недвижим имот. За да издаде нотариалния акт, нотариусът трябва да провери дали молителят е наистина собственик на имота. Като документ нотариалният акт доказва материализираното в него удостоверително изявле-ние на нотариуса, че молителят е собственик на имота. Тази доказателствена сила важи спрямо всички до доказване на обратното.
Констативният нотариален акт, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. В случая обаче ответникът няма правен интерес от оспорването на констативния нотариален акт, доколкото същият заявява, че е придобил собствеността върху спорния имот след проведена публична продан, въз основа на издаденото постановление за възлагане. Публичната продан е специфичен деривативен способ за придобиване право на собственост върху недвижим имот и се реализира при спазването на определена в закона процедура. Вещнопрехвърлителният ефект на публичната продан настъпва с издаването от съдебния изпълнител на поста-новление за възлагане на вещта, при което възниква отношение на правоприемство -в имуществото на купувача преминават тези права относно вещта, които са съществу-вали в имуществото на длъжника /чл.496,ал.2,изр.1 ГПК/. Затова и ответникът-купувач няма интерес да оспорва констативният нотариален акт, с който длъжникът се легити-мира като собственик. Но дори и да се приеме противното, то съгласно разясненията, дадени в ТР №11 от 21.03.2012г. на ВКС по т. д. № 11/2012г., ОСГК, при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорваща страна, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК, като за да отпадне легитими-ращото действие на акта е необходимо да се докаже по несъмнен и безспорен начин, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. В случая ответникът не е ангажирал каквито и да е доказателства за оборване констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, от което следва ,че удостовереното с нотариалния акт правно основание се е осъществило и че ползващото се от нотариал-ния акт лице се легитимира като носител на признатото с него право на собственост /макар да не се представи договора за покупко-продажба, сключен между ** ГНС–СУ „**” и Турската мюсюлманска изповедна община/.
Спорен по делото е и въпросът за правоприемството между ищеца и Турската
мюсюлманска изповедна община.
Съгласно уредбата на представения Устав за духовното устройство и управле-ние
на мюсюлманите в НР България от 1951г., най-малката организационна единица на
Мюсюлманското изповедание е мюсюлманската изповедна община, която е юриди-ческо
лице, образува се в населено място с поне 40 мюсюлмански семейства и с разре-шение
на Главното мюфтийство –пар. 4 и пар.5 от Устава. Съгласно пар.7, турските
мюсюлмански изповедни общини се управляват от
настоятелства и се представляват от председателя на настоятелството-
пар.28. Настоятелството ръководи и управлява делата и имотите на изповедната
община.
От издаденото от СГС по ф.д.№1659/2003г.
удостоверение е видно, че в регистъра на вероизповеданията е вписана религиозна
институция с наименование „Мюсюлманско изповедание”, което е единственото
заварено мюсюлманско вероизпо-ведание, с оглед липсата на други посочени такива
от Дирекция „Вероизповедания”, съществували преди 2003г. Доколкото не е
съществувало друго мюсюлманско изпове-дание, извън ищеца, и съгласно приложимия
закон и устав, то се налага извод, че Турската мюсюлманска вероизповедна община е била местно поделение на ищеца.
Законът за вероизповеданията /ДВ
бр.120/2002г.,в сила от 02.01.2003г./ регла-ментира две категории религиозни
институции-заварени и нововъзникнали и респ. две категории местни поделения на
религиозните институции. Според чл.19, ал.1 от ЗВ, Вероизповеданията могат да
имат местни поделения съгласно уставите си, като ал.2 на същата
норма предвижда, че местните
поделения се вписват в регистър от кметовете на общините според населеното
място, където е седалището им, при условията на уведомителен режим, на
основание на заявление от централното ръководство на вероизповеданието или
упълномощено от него лице съгласно устава. Съгласно чл.20 от ЗВ, по решение на
централното ръководство и според устава на съответното вероизпо-ведание местните
поделения могат да се регистрират като юридически лица в окръжния съд по
седалището им.
Видно от представените по делото справки, към влизане в сила на ЗВ в
общинския регистър на гр.*** е вписано местно поделение на ищеца, което няма извършена регистрация
по чл.20 ЗВ или пререгистрация в срока по пар.2, ал.2 и по реда на пар.2,ал.4
от ПЗР на ЗВ, като заварено поделение със статут на юридическо лице. При тези
данни и с оглед липсата на регистрирано заварено местно поведение на друга мюсюлманска
религиозна институция, ищецът се явява правоприемник на съществу-валото
правосубектно местно поделение-собственик на процесния имот.
Ето защо и доколкото се прие, че
праводателят на ищеца е придобил въпросния апартамент в сграда, построена върху
държавна земя, при условията на чл.55г ЗПИНМ /отм./,то се налага извод, че
последният е доказал, че притежава претендираното от него право на собственост
върху спорния имот.
С оглед установяването на първото
от сочените от ищеца основания за придо-биване на собствеността върху имота, не следва да се
разглежда наведеното от него, при условията на евентуалност, основание- придобивна
давност и да се коментират събраните в тази връзка доказателства.
На
следващо място, по делото се доказа наличието и на втората изискуема от закона
предпоставка за уважаване на заявената претенция.
Не е спорно между страните, че с
постановление на ЧСИ А.от 17.12. 2014г. процесният имот е възложен на ответника
и след влизането му в сила /на 17.11. 2015г./ е извършен на 24.03.2016г. въвод
във владение на дружеството в имота.
Установи се и че в хода на
настоящото производство ответникът е прехвърлил собствеността върху имота на
„ТРТ Инвест”ЕООД с договор за покупко-продажба, сключен на 18.07.2018г. с
нотариален акт №186/2018г.
Не се доказа възражението на
ответника, че фактическата власт върху имота е предадена на купувача преди
сключване на горния договор и преди предявяване на иска. Същият е представил предварителен
договор от 01.04.2016г., с който се е задължил да прехвърли на купувача-„ТРТ
Инвест”ЕООД процесния недвижимия имот, като в договора е отразено, че
владението на имота е предадено в деня на сключването му. С оглед оспорване от
ищеца достоверността на датата на предварителния договор, в тежест на ползващия се от документа /ответника/ бе да установи ,че частният документ
има достоверна дата. По делото не са ангажирани от ответника доказателства,
съобразно разпоредбата на чл.181 ГПК, които да правят вероятно твърдението му,
че предварителният договор е подписан на посочената в него дата. Представените
фактури, платежни нареждания за закупени от „ТРТ Инвест“ ЕООД строителни мате-риали
и протокол 19 не са годни доказателства по см. на чл.181 ГПК, а и въз основа на
тях не може да се изведе несъмнен извод, че материалите са влагани в процесния
имот и че реално са осъществени СМР, описани в протокол 19. В хода на делото са
изслушани и показанията на свидетелката М. Д., която заяви, че предвари-телният
договор е сключен на ***и в деня на подписването му е било преда-дено
владението на имота, както и че последният бил в много лошо състояние и затова
се е наложило да се извърши ремонт. Тези показания обаче в частта, касаеща
датата на сключване на предварителния договор, не следва да се вземат предвид,
тъй като е недопустимо доказването на достоверна дата със свидетелски
показания, а в останалата им част съдът не кредитира, доколкото свидетелката,
като ** на дружеството, закупило имота от ответника, е заинтересована от изхода
на спора.
С оглед изложеното, не може да се
приеме за доказано, че владението на имота е предадено от ответника на третото
неучастващо в процеса лице-„ТРТ Инвест” ЕООД в деня на подписване на
предварителния договор и преди предявяването на иска. Следователно,налага се
извод,че фактическата власт върху вещта е предадена на датата на сключването на
окончателния договор за покупко-продажба между „Райдър 777“ ЕООД и „ТРТ Инвест”
ЕООД-18.07.2018г.
Независимо от настъпилите в хода
на процеса факти, които сочат, че към момента на приключване на устните
състезания фактическа власт върху имота не се упражнява от ответника, съдът
счита, че това не е основание за отхвърляне на предя-вения ревандикационен иск
в осъдителната му част. За да се освободи от отговорност , ответникът е
следвало да докаже, че е предал вещта на предявилото иска лице. А
обстоятелството, че към момента на приключване на съдебното дирене имотът не се
намира в негова фактическа власт не го освобождава от отговорност, при
положение че е установено същият да е упражнявал фактическата власт върху собствения
на ищеца имот към момента на предявяване на иска. Доколкото процесуалният закон
допуска принудително изпълнение на осъдително решение по ревандикационен иск не
само срещу осъдения ответник, но и срещу всяко трето лице, придобило владението
върху имота след предявяването на иска по чл.108 ЗС /арг. от чл.523 ГПК/, то
фактът ,че в хода на процеса ответникът
е престанал да владее спорния имот, не е в състояние да обуслови отхвърляне на
исковата претенция в осъдителната й част.
Поради горното, предявеният иск
по чл.108 ЗС се явява основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК,ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, възлизащи на 2514,97лв., като от тях- 659,07лв.-
за заплатена държавна такса, 65,90лв.- такса за вписване на исковата молба,
20лв.-такса за издаване на съдебни удостоверения и 1770 лв.-за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на „Райдър 777” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление -*** ,че „Мюсюлманско изповедание”,ЕИК *********, регистрирано
по ф.д. №*** на СГС, със
седалище и адрес на управление- ***, е
собственик ,като правоприемник на съществувало към 1970г. негово правосубектно
местно поделение- Турска мюсюлманска изповедна община- в гр.*** и по силата на
договор за покупко-продажба, сключен между Турска мюсюлманска изповедна община и ГНС- **- Стопанско управление „**“ по реда на чл.55г от
ЗПИНМ /отм./, на недвижим имот ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.520.1152.1.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. **
,одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота- ***, който самостоятелен обект се
намира в сграда №***, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.520.1152, с предназначение на обекта- жилище/ апартамент, брой нива на обекта-1, с площ от 79,55 кв.м, ведно с прилежащото избено
помещение №***
и 1,122 % идеални части от общите части на сградата, при съседи на обекта- на
същия етаж- 56784.520.1152.1.18, 56784.520.1152.1.20, под обекта-56784. 520.1152.1.5, над обекта-56784.520.1152.1.29, и
ОСЪЖДА „Райдър 777” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -***, ДА ПРЕДАДЕ на „Мюсюлманско изповедание”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- ***, владението на описания по-горе недвижим имот.
ОСЪЖДА „Райдър 777” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -*** ,да заплати на „Мюсюлманско изповедание”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- ***, сумата от 2514,97 /две хиляди петстотин и четиринадесет лв.
и деветдесет и седем ст./лв.- направени разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: