РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Чепеларе, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Емилия Сивенова
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Административно
наказателно дело № 20235450200083 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е във връзка с подадена жалба от Т. И. Ч. от гр.*, чрез
адвокат М.Ф., против Наказателно постановление № 23-0373-
000040/21.02.2023 г., издадено от ВПД Началник на РУ – Чепеларе, с което за
нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата, на
жалбоподателя му е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца. В жалбата се излагат твърдения, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено в
нарушение на материалните и процесуални норми, с оглед на което се иска да
бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.М. Ф.,
която поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни доводи за
допуснати от страна на полицейските органи нарушения при извършване на
проверката и неспазване на Инструкция №8121з-749/20.10.2014 год. на МВР и
Наредба №1/19.07.2017 год., както и за допуснати съществени нарушения при
съставяне на АУАН и НП. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна ВПД Началник на РУ - Чепеларе – редовно
призована, не изпраща представител. С придружително към
административната преписка писмо излага писмено становище за
законосъобразност на издаденото НП и за потвърждаване на същото.
1
Направено е и възражение за намаляване разноските на другата страна за
адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по
Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатски възнаграждения. По делото е постъпило и писмено становище
от представляващия страната гл. юрисконсулт Н.Ш., в което са изложени
съображения за правилност и законосъобразност на наказателното
постановление и моли същото да бъде потвърдено, като се претендират и
разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът след като съобрази събраните по делото гласни и писмени
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 29.01.2023 г. св. Ж. Н. и св. Н. Р. – полицейски служители в РУ -
Чепеларе били назначени в дежурен наряд по контрол на обществения ред и
на пътното движение на територията на Община Чепеларе. Около 19,20 часа
полицейските служители Н. и Р. се намирали в к.к. Пампорово на пътя за
хотел „*****“ в близост до кръстовището с републикански път III – 8641,
където забелязали движещият се по пътя в посока от хотел „*****“ към
гр.Чепеларе лек автомобил марка и модел „****“ с рег. №*** Полицаите
спрели посочения автомобил за да извършат проверка, в хода на която
установили, че водач е жалбоподателя Т.И.Ч., а негови спътници били св.Ч.Ч.
/*** на жалбоподателя/ и малолетната му дъщеря. При разговора с
жалбоподателя, полицейските служители усетили, че леко лъхал на алкохол и
очите му били леко зачервени, поради което го уведомили, че ще бъде
изпробван за употреба на алкохол и наркотичи вещества. Жалбоподателят Ч.
категорично отказал да бъде тестван, като отрекъл също така да е употребявал
алкохол. Въпреки това св. Н. и св.Р. потърсили съдействие за извършване на
проверката от колегите си в РУ – Чепеларе и няколко минути след това на
място пристигнал св.Р.С. - мл. автоконтрольор в РУ – Чепеларе. Св. С.
поканил Т.Ч. да бъде тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества с
техническо средство, но той категорично отказал. Във връзка с направеният
отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества, което съставлява нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 от от
ЗДвП, св. Р. С. съставил на Т.И.Ч. АУАН бл. №748731 от 29.01.2023 год., като
му издал и талон за изследване № 076287. Жалбоподателят Ч. първоначално
отказвал да подпише съставеният му акт, но впоследствие променил
решението си и подписал връчения му АУАН като посочил, че има
възражения във връзка него. Жалбоподателят подписал и издаденият талон за
изследване, в който било отбелязано, че желае да бъде изследван чрез
медицинско и химическо изследване, но в указаното за това време, Т. Ч. не се
явил в медицинското заведение за предоставяне на кръвна проба за
изследване, за което св.С. съставил докладна записка с рег.№373р-
195/30.01.2023 год. За направения от страна на жалбоподателя отказ да бъде
тестван за употреба на алкохол също бил съставен АУАН, което нарушение е
предмет на разглеждане по АНД №84/2023 год. по описа на РС – Чепеларе.
2
За така извършеното нарушение било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателят била наложена глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушение на чл. 173, ал.3 от ЗДвП и са му били отнети 12
контролни точки на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 год. на МВР.
Изложената фактическа обстановка безспорно е установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите Р.С., Ж.Н., Н.Р. и Ч.Ч., както и от приобщените писмени
доказателства, които съдът възприема и кредитира като логични, обективни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят Р.С. потвърждава авторството
на АУАН и поддържа констатациите в него. Споделя още, че след като е бил
повикан по сигнал от служителите Н. и Р., лично няколко пъти поканил
водача да бъде тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества с
техническо средство, но отказът му бил категоричен, като не посочил никакви
причини за това. Сочи, че докато траела проверката Т.Ч. демостративно
снимал с телефона, с което се опитавал да ги провокира и като цяло
поведението му било доста неадекватно. След съставяне на акта, Ч. отказвал
да го подпише, поради което бил съствен с посочени свидетели, но след
отпечатватането му от таблета, променил решението си и го подписал.
Съставил и талон за изследване, който бил връчен на Ч.. След изтичане на
времето, извършил проверка в спешния център и съставил докладна записка.
Показанията на актосъставителя се подкрепят и от тези на св.Н. и св.Р..
Отказът на жалбоподателят да бъде тестван за алкохол и наркотични
вещества бил възприет от тях лично, като Ч. още когато бил уведомен, че ще
му бъде извършена проверка, той категорично отказал, но и след като св.С. го
поканил, също отказал да бъде изпробван както за алкохол, така и за
наркотични вещества.
Показанията на св.Ч.Ч. не се различават от тези на полицейските
служители. Не оспорва, че Т.Ч. е отказал да бъде тестван, а показнията му са в
насока на това, че проверката продължила твърде дълго, че нямало никакъв
съществен повод за нея и че полицейските служители се държали грубо.
Твърди, че не е присъствал на съставяне на АУАН, тъй като извикал такси и
заедно с детето си тръгнал.
Показанията на свидетелите Н., Р. и С. съдът намира за обективни,
логични, непротиворечиви и последователни. Информацията дадена от всеки
един от тях по основния въпрос, предмет на установяване и проверка, а
именно отказът на нарушителят да бъде тестван за употреба на наркотини
вещества е абсолютно идентична. Всички са категорични, че той е изразил
недвусмислен отказ да бъде тестван, което е било ясно и видимо за околните.
Независимо един от друг дават припокриваща се информация за едни и същи
събития, възприети от различна гледна точка, и характеризиращи различни
детайли около установената фактическа обстановка. Показанията им са в
3
пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради
което съдът им дава вяра. Същите съответстват на талона за изследване и не
опровергават фактическите констатации в АУАН. Освен това техните
показания относно фактите, подлежащи на доказване, не са в противоречие с
показанията на св.Ч. Ч..
При така установените фактически положения, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице,
което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Настоящият съдебен състав осъществи цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира,
че административно наказателното производство е започнало със съставянето
на АУАН, надлежно предявен и връчен на санкционираното лице. В АУАН и
в НП са отразени датата и мястото на извършване на нарушението.
Наказателното постановление е съставено от компетентен орган. В АУАН и
НП нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички
обстоятелства - елементите от фактическия състав на същото, съгласно
възприетата правна квалификация.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лева.
Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява
пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води
или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателят и да му бъдат наложени предвидените в чл.
174, ал. 3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на
МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа два
алтернативни способа и отказът на който и да е било от тях, при липсата на
отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез
кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с
4
техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско
изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3
ЗДвП.
В конкретния случай, безспорно е установено авторството на деянието.
Обстоятелството, че жалбоподатеялт Т.Ч. е управлявал процесното МПС,
както и фактът, че същият е отказал да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство "Дръгтест
5000" с № ARLK – 0026, което категорично заявил на полицейските
служители, се установява от показанията на свидетелите Н., Р. и С. като и
тримата свидетели са очевидци на деянието, доколкото същите обективно са
възприели поведението на жалбоподателят Ч.. И тримата свидетели са
категорични в показанията си относно правнорелевантните факти по случая,
като същите са действали в рамките на служебните си правомощия.
Свидетелите Н., Р. и С. са категорични, че жалбоподателят Ч. е отказал да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози. В тази
насока не се събраха каквито и да било доказателства, които да разколебават
показанията на полицейските служители, включително и тези на св.Ч. Ч. не са
в противоречие с техните показания.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че е налице установеност
и доказаност, че на въпросната дата и място жалбоподателят Т.Ч. е спрян за
проверка от униформени полицейски служители, които са поискали да го
тестват с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Последвал е отказ от страна на жалбоподателя изразен устно и
недвусмислено пред полицейските служители, който отказ е удостоверен
както в съставения АУАН, така и в атакуваното наказателното
постановление. С това си действие - отказ пред полицейските служители,
извършващи проверка, да бъде тестван за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, а в посоченото време в издаденият му талон за изследване,
не се явил да даде кръвна проба, жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че са без значение
причините, поради които водачът отказва да му бъде извършена проверка –
същите могат да са от най-различно естество, но разпоредбата на чл. 174, ал.3
ЗДвП не предвижда изключения или зависимости от различни обстоятелства.
Релевантен е фактът на отказ да бъде тестван водача за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, независимо от неговото становище
както и независимо от други обстоятелства. За съставомерността на
санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно превозно средство да
обективира отказ да му бъде извършена проверка техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, какъвто
безспорно е обективиран в съдържанието на АУАН и НП и се установява по
безспорен начин от доказателствата по делото.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че правото му на защита
5
било нарушено, като е налице противоречие в АУАН и НП, като и в двата
акта е описано по безспорен начин нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено, без да е допуснато противоречие в описанието на нарушението,
за каквото се твърди да е налице. Недвусмислено в АУАН и НП се сочи като
нарушение отказа на жалбоподателя като водач на МПС да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство,
като вмъкването на текста на нарушената разпоредба, която касае и
хипотезата, в която е налице и отказ да даде кръвна проба не налага неяснота
и съответно не обосновава извод за вменено различно нарушение, респ. не
съставлява съществено нарушение обосноваващо отмяна на издаденото
наказателно постановление /в този см. Решение №19/26.01.2023 год. на АдмС
– Смолян по к.а.н.д. №125/2022 год./.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за допуснати от страна
на органите на полицията нарушения при извършване на проверката, която е
извършена в разрез с разпоредбите на Инструкция №8121з-749/20.10.2014
год. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на
пътното движение на МВР, като се твърди, че липсва заповед за провеждаща
се в същия ден специализирана полицейска операция и не било ясно какъв е
бил видът на конкретната проверка. В разпоредбите на глава пета, раздел
първи от Закона за министерство на вътрешните работи са разписани
подробно правомощията на полицейските служители, като в настоящия
случай, при извършване на проверката на жалбоподателя от служителите на
РУ – Чепеларе същите са действали съобразно дадените им от закона
правомощия, поради което следва да се приеме, че при проверката не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Не са налице и визираните от
жалбоподателя нарушения на реда за установяване употребата на наркотични
вещества, доколкото в случая са били спазени разпоредбите на Наредба
№1/19.07.2017 год.
По изложените съображения, съдът намира, че атакуваното Наказателно
постановление № 23-0373-000040/21.02.2023 г. на ВПД Началник РУ –
Чепеларе, следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
При този изход на спора, разноски се дължат в полза на ответника по
жалбата – ОДМВР – Смолян, които на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН съдът
намира, че следва да бъдат определени в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0373-
000040/21.02.2023 г. на ВПД Началник РУ – Чепеларе, с което на Т. И. Ч., с
ЕГН **********, с адрес: гр. *., ул. "****" №**, за нарушение на
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП и чл. 53 ЗАНН, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 2 000 лева и "лишаване от право" да управлява МПС за срок от 24
6
месеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН Т.И.Ч., с ЕГН **********,
с адрес: гр. *., ул. "****" №**, да заплати на ОДМВР – гр.Смолян сумата от
100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14–дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
гр. Смолян по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
7