О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 260114 Година, 2021
Град Бургас
Бургаският окръжен съд…..…….………
граждански състав …………………………..
На двадесет и седми януари…...………..…. Година
две хиляди двадесет и първа
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар ………………………………………………………………………………..………
Прокурор
………………………………………………………………………….…………….
като разгледа докладваното от ……...… Р.
Калиманова ……...……………………….
търговско дело №……… 246 ....…. по описа за ………. 2020 …………. година.
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковите
претенции на „Фарма Импекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Ахелой 8217
и адрес на управление ул. „Велека“ № 15, представлявано от Георги Неделчев
Караилиев, чрез процесуалните му пълномощници, със съдебен адрес *** против „Портос“
АД, ЕИК *********, със седалище град Ямбол и адрес на управление ул. „Добруджа“
№ 10, ет. 3, ап. 6 за осъждането на ответната страна да върне на ищцовата сумата
от 25536.04 лева, съставляваща частично заплатената от последната цена на
получените от нея антибактериални гелове в размер на 35000 лева, от която обща
сума е приспадната цената на продадените 3755 броя антибактериален гел „Дерма
интензив“ 50 мл на обща стойност 8936.90 лева и 157 броя антибактериален гел
„Дерма интензив“ 75 мл на обща стойност 499.26 лева, както и сумата 27.80 лева,
съставляваща общата цена на по 5 броя антибактериален гел „Дерма интензив“ от
двата вида, които ищцовото дружество е задържало, ведно със законната лихва
върху претендирания размер главница, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното и плащане. Претендира се от ищцовата страна и
заплащането на сторените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на
отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е
образувано настоящото производство, че страните по същото сключили на
18.03.2020 година договор за покупко-продажба, по силата който „Портос“ АД продал
на „Фарма импекс“ ЕООД антибактериален гел „Дерма интензив“ 50 мл - 16800 броя,
с единична цена 2.38 лева, с обща цена 39984.00 лева с включен ДДС;
антибактериален гел „Дерма интензив“ 75 мл - 7700 броя, с единична цена 3.18 лева,
с обща цена 24486.00 лева с включен ДДС.
Издадена била и фактура
№ **********/18.03.2020 година. На следващия ден след издаването и „Фарма
импекс“ ЕООД заплатило на „Портос“ АД по банков път частично цената на
закупената стока чрез превод на сумата 35000 лева. Общо заплатената с
посоченото платежно нареждане сума 38570 лева, включвала плащане и по друга
фактура. Стоката била получена от ищеца в склад на ответника и доставена на
адреса му на управление със собствен негов транспорт и на негови разноски.
Процесната стока
ищецът придобил при съобразяване на търсенето на пазара и характеристиките и,
посочени в техническата спецификация от нейния производител и в частност, с
оглед посоченото съдържание на 65 % етилов алкохол във всеки от артикулите и
въздействието на продукти с такова съдържание на алкохол върху бактерии и
вируси. По-специално, закупуването на стоките било мотивирано с известната на
ищеца, а и широко оповестена в публичното пространство информация, че продукти
със съдържание на етилов алкохол минимум 65 % били в състояние да послужат като
дезинфектанти и срещу разпространяващия се коронавирус Соvid-19, както и с
търсенето на пазара именно на такива продукти.
В процеса на
реализация на закупената стока били открити нейни скрити недостатъци, които я
правели негодна за обикновеното й и за предвиденото в договора употребление. Клиенти
на ищеца подали оплакване, че при процесните артикули съдържанието на етилов
алкохол било по-ниско от посоченото в спецификацията - 65 %, поради което
последвали откази от закупуването му. Последвали и откази за закупуването на
стоката, обосновани с разпространилата се в публичното пространство информация
за несъответствие на процентното съдържание на етилов алкохол в закупените
продукти с оповестеното такова в документите, изхождащи от производителя и от
продавача по сделката. Ищецът възложил на лицензирана лаборатория изпитване на
продукта, при което се установило, че действително съдържанието на етилов било по-ниско
от 65 %. Поради тези причини - отказите, резултатите от проведените изпитвания и
това, че действителното съдържание на етилов алкохол в закупените продукти било
по-ниско от посоченото в техническата спецификация, ищецът решил, че не може и
не следва да продължи реализацията на процесната стока, тъй като това щяло да
бъде нарушение на действащото законодателство и на добрите търговски практики,
поради което преустановил предлагането и продажбата на останалата стока. Към
този момент му били останали в наличност 13 040 броя от „Дерма интензив“ 50 мл.
и 7 543 броя антибактериален гел „Дерма интензив“ 75 мл.
При тези
обстоятелства ищцовото дружество решило да развали договора с „Портос“ АД и да поиска
връщане на заплатената част от продажната цена на стоките, от която приспаднало
тази на вече продадените на негови клиенти, както и цената на по 5 броя от
всеки от двата артикула, които било решило да задържи. В тази връзка отправило
до ответника изявление за разваляне на процесния договор за доставка на
гореописаната стока. Поканило ответника в седмодневен срок от 24.04.2020 година
да му върне сумата 25563.04 лева, съставляваща частично заплатената от него цена
на получените антибактериални гелове, формирана по посочения по-горе начин. Изявлението
било изпратено на по електронна поща на 24.04.2020 година и получено също по
електронна поща на същата дата. Ищцовото дружество го изпратило и чрез куриер
на 24.04.2020 година, като куриерът го връчил на 27.04.2020 година.
След отправяне на
изявлението за разваляне на договора ищецът получил на 21.05.2020 година по
електронна поща писмо от НАП, съдържащо уведомление, че процесната фактура, с
която „Портос“ АД му продало процесната стока, както и други издадени от същия фактури
не били включени в дневника му за продажби по ДДС. Това сочело, че били
констатирани негови нарушения на ЗДДС, в т. ч. и по отношение на процесната
сделка.
На 02.07.2020 година
по възлагане от ищцовото дружество били извършени в изпитвателен център
„Глобалтест“ - София изпитвания на други проби от закупените по процесната
сделка гелове - на съдържанието на една разфасовка от 50 мл и на една
разфасовка от 75 мл. При първата било констатирано съдържание на етилов алкохол
61.95 %, а във втората 63.33%. Това изпитване подкрепяло становището на ищеца
за негодността на закупената стока да служи според обикновеното и и според
договорното й предназначение.
Ответникът в
депозирания от него отговор на исковата молба изразява становище за допустимост
на иска, но моли като неоснователен същият да бъде отхвърлен.
Твърди, че между
страните по делото за периода 02.03.2020 година - 18.03.2020 година били
установени търговски взаимоотношения, по които той продавал на ищеца стоки /гел
за почистване на ръце Derma intensive/ срещу заплащане от страна на последния
дължимата цена за тях. За посочения период ищецът закупил няколко пъти антибактериален
гел „Derma intensive“, съответно: на 02.03.2020 година, за което била издадена
фактура № **********; на 09.03.2020 година, за което била издадена фактура №
**********; на 17.03.2020 година, за което била издадена фактура № ********** и
на 18.03.2020 година, за което била издадена фактура № **********. С платежно
нареждане от 19.03.2020 година „Фарма импекс” ЕООД заплатило по последната
посочена фактура 35000 лева, представляващо частично плащане на продажната
цена, като останал задължен със сумата от 29470 лева.
Сключената между
тях сделка, с оглед установения в нормата на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 от Търговския закон субективен
критерий следвало да се определи като търговска. Като неформален договор
търговската продажба не изисквала писмена форма и с постигането на съгласие по
основните елементи на договора за продажба - предмет и цена, същият обвързвал
страните. Доказателство за възникналите търговски взаимоотношения била
издадената фактура № **********/18.03.2020 година, съдържаща основните елементи
на договора за продажба.
Предаването на
закупената стока, ведно с придружаващата документация, установяваща произхода и
качеството на доставения продукт било обстоятелство, което не се оспорвало от
ищеца. Същият, на основание чл. 324 от Търговския закон, имал задължение да
прегледа стоката и ако тя не отговаряла на изискванията, да уведоми незабавно
продавача. Ако не направел това, стоката се смятала за одобрена. Проверката за
съответствие на доставените стоки с уговореното следвало да бъде извършена при
приемането на продукта, като в конкретния случай това било територията на неговия
склад. В случая стоката била приета от ищеца на 18.03.2020 година без
възражения.
Оспорено е твърдението
на ищеца, че съдържанието на етилов алкохол в закупената стока било по-ниско от
посоченото в спецификацията - 65%, което правело продукта негоден за обикновеното
и за предвиденото в договора потребление и съответно послужило като основание за
него да отправи изявление за разваляне на договора.
Към представените
три протокола за изпитване на продукта, извършени по заявка на ищеца не бил
приложен документ, удостоверяващ акредитацията на лабораториите, извършили
изпитването на представените от ищеца проби. Нямало данни в какво състояние били
постъпили същите в самите лаборатории и как били съхранявани в тях. Отделно, от
тях не ставал ясен методът, използван от лабораторията за постигане на
представените резултати. Твърди, че за изследване съдържанието на денатуриран
етилов алкохол, какъвто се влагал във въпросния продукт - антибактериален гел
Derma intensive, лабораторията следвало да има изрична акредитация. Освен това,
в тези протоколи били посочени резултати в тегловни единици, а не както сочел ищецът
в процент съдържание на алкохола в изследвания продукт. Така посочените
тегловни единици 63.17, 63.33 и 61.95 следвало да бъдат разделени на 0.96, за
да се получи процента съдържание на алкохол. При този метод на изчисление
процентът алкохол бил 65.802, 65.969, съответно 64.531.
Направените от
самия ищец проби, макар и от несертифицирани лаборатории и по неясен метод
обосновавали качеството на продукта, заявено от производителя и посочено в
придружаващата стоката документация. Продуктовата спецификация и продуктовия
анализ били представени и приети от ищеца както в началото на установените
търговски взаимоотношения по повод конкретния козметичен продукт - гел за ръце,
така и към всяка закупена партида. Ищецът
бил запознат с продукта, предлагал го и го реализирал на пазара в продължение
на месец. Отделно от това, публично известно било, че същият продукт се
предлагал и към настоящия момент от всички големи търговски вериги. Липсвали
каквито и да било доказателства закупената стока да била с недостатъци, скрити
или не, за да намерела приложение разпоредбата на чл. 195 ЗЗД.
Настоящият процес
бил иницииран от ищеца по други доводи и съображения. По-специално със заявление
от 09.04.2020 година същият поискал да върне нереализираната част от закупената
стока поради липса на възможност за бърза реализация. Като довод за направеното
искане се изтъквала цената на продукта, а не неговото качество, съответно
установени скрити недостатъци. В стремеж към бърза и голяма печалба при
реализация на дефицитен продукт, ищецът не направил правилен разчет на
икономическите си възможности, което не го освобождавало от задължението да
заплати закупената стока. Ответникът отказал да приеме останалата стока
обратно.
Несъгласието си с
изявлението за едностранно разваляне на договора от страна на „Фарма импекс”
ЕООД ответното дружество заявило в изпратена до ищеца нотариална покана,
получена от управителя му на 15.05.2020 година. В поканата то изрично посочило
обстоятелството, че ищецът като неизправна страна по договора няма право и
основание да отправя претенция за развалянето му. Със същата бил предоставен от
него тридневен срок от получаването и за заплащане на дължимия остатък от продажната
цена, съгласно издадената и осчетоводена фактура. Ищецът не спазил и общото
правило на чл. 87 ЗЗД за извънсъдебно разваляне на договора с предизвестие, което
следвало да съдържа две задължителни изявления: искане за изпълнение /в случая
престиране на вещ без недостатъци/ в подходящ срок и изявление, че договорът ще
се смята за развален в случай на неизпълнение в определения срок. Поради това изявлението
за разваляне не било породило правно действие.
С оглед на
горното счита, че между страните бил налице валидно сключен договор за
продажба, който бил изпълнен точно от негова страна, като не били налице
основанията на чл. 87 ЗЗД за развалянето му едностранно от страна на ищеца и съответно
последиците на чл. 87 от ЗЗД на едностранното изявление на ищеца не били
настъпили. Наличието на валидно сключен договор за продажба правело
неоснователна претенцията на ищцовото дружество и като такава същата следвало
да бъде отхвърлена.
Оспорени са
изрично от ответника твърденията за дължимост и изискуемост на претендираните
суми; развалянето на сключения договор за търговска продажба, по който е
издадена фактура № **********/18.03.2020 година и правото на ищеца като
неизправна страна по него да го развали с едностранно волеизявление; наличието
при продадените козметични продукти на скрити недостатъци, които ги правят
негодни за обикновеното и за предвиденото в договора потребление; наличието на
нередовно водено счетоводство от него, както и че процесната фактура не е
записана в дневника му за продажби по ДДС и има констатирани нарушения по ЗДДС.
Наред с отговора
на исковата молба ответникът е предявил насрещни искове против първоначалния
ищец за осъждането на същия да му заплати сумата от 29470 лева с ДДС,
представляваща незаплатената част от продажната цена по търговска продажба, за
която е издадена фактура № **********, ведно със законната лихва върху
претендирания размер главница от датата на депозиране на насрещната искова
молба до нейното окончателно изплащане, както и сумата от 4037.39 лева,
представляваща неустойка, дължима поради неизпълнение от ответното дружество на
поетото задължение за заплащане на продажната цена до 23.03.2020 година за
периода от 24.03.2020 година до датата на депозиране на насрещната искова молба
или общо за 137 дни, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до нейното окончателно плащане. Претендират се също така и
направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на така отправените искания
са представени от него също писмени доказателства.
Същият е основан на
следните фактически твърдения:
Между „Портос” АД
и „Фарма импекс” ЕООД бил налице валиден договор за търговска продажба,
съгласно който „Фарма импекс” ЕООД закупило от „Портос” АД на 18.03.2020 година
стоки на обща стойност 64470 лева с ДДС,
представляващи антибактериален гел „Derma intens“ 50 ml 16 800 броя и
антибактериален гел „Derma intens“ 75 ml 7 700 броя, за което последното издало
фактура № ********** от 18.03.2020 година. Плащането на уговорената цена
трябвало да бъде осъществено до 23.03.2020 година. Закупените стоки, ведно с
необходимите документи и сертификати били предадени на купувача на 18.03.2020
година в склада на ответника и заприходени в счетоводството му.
С платежно
нареждане от 19.03.2020 година „Фарма импекс” ЕООД заплатило по посочената фактура 35000 лева,
представляващо частично плащане на продажната цена, като останало задължено със
сумата от 29470 лева.
Към датата на
предявяване на насрещния иск, „Фарма импекс” ЕООД не било изпълнило точно
задължението си за заплащане на продажната цена до 23.03.2020 година, поради
което дължал неустойка в размер на 0.1% на ден от незаплатената част от цената.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечавала
изпълнението на задълженията и служела като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да е нужно те да се доказват.
Ищецът в
съответствие с предоставената му за това възможност е депозирал допълнителна
искова молба, с която е уточнил и допълнил първоначално подадената такава. С
нея е оспорено твърдението на ответника, че между тях били установени трайни
търговски отношения. Твърди, че по процесната сделка - договор от 18.03.2020 година
за закупуване на дезинфектанти по вид и брой, описани в търговската фактура,
между страните не съществува уговорка за заплащане на неустойка.
Оспорва
твърденията на ответника, че закупената стока подлежала на оглед при
получаването й и след като била получена от него в склада му без възражения, се
считала за приета, поради което и той не разполагал с правото да развали
договора и да иска връщане на стоката. Видът, естеството и опаковката на
процесната стока не позволявали при получаването й да бъде направен оглед за
скрити недостатъци, каквито са били констатирани впоследствие в процеса на
реализацията й и при извършените лабораторни изпитвания. По-конкретно, при
получаване на опаковани палети с хиляди туби гел не съществувала възможност да
се провери отговаря ли съдържанието в тях на написаното на опаковката.
Получените по
процесния договор стоки били съхранявани, а останалите такива и до момента се
съхранявали при спазване на високи стандарти за съхранение. „Фарма импекс“ ЕООД
притежавал разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти, издадено от
Изпълнителна агенция по лекарствата. В съответствие с изискванията на Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина било извършено картографиране на
складовите помещения, за което бил издаден документ, удостоверяващ изпълнението
на изискванията на закона по правилното съхраняване на стоките в склада.
Анализът на
съдържанието на етилов алкохол в закупените процесни продукти бил извършен от
акредитирани лаборатории. В протоколите и на двете такива били посочени
методите на изпитване, а резултатите за съдържанието на етилов алкохол в
продуктите в проценти, а не в тегловни единици.
На 21.06.2020 година
управителят на „Фарма импекс“ ЕООД в личен разговор с търговския представител
на доставчика „Портос“ АД Катя Ненчева отново отправил искане за връщане на
останалите след развалянето на договора стоки на „Портос“ АД. Искането било
отправено към нея в складовата база на „Фарма импекс“ ЕООД в град Бургас, на ул.
„Одрин“ № 2, в присъствие на служители на „Фарма импекс“ ЕООД. Ненчева отказала
да предаде искането до работодателя си „Портос“ АД, като обяснила, че тези
продукти първоначално били предназначени за Великобритания, но поради
констатирани дефекти били върнати и се наложило „Портос“ АД да ги реализира на
пазара в България.
Ищецът е
депозирал и отговор на насрещната искова молба. В същият отново се излагат
идентични твърдения като изтъкнатите такива от него в първоначалната искова
молба, както и в допълнителната такава. Излагат се в тази насока твърдения за
сключването на договора, издаването на процесната фактура и извършената
доставка с негов собствен транспорт и на негови разноски. Допълнено е, че
закупуването на стоката от негова страна било продиктувано от нейните
характеристики, посочени в техническата спецификация от производителя и
по-специално съдържание на 65% етилов алкохол във всеки от артикулите и
въздействието на същия върху бактерии и вируси, както и при отчитането на
търсенето на пазара. По-точно ищецът бил мотивиран при сключването на сделката
от известната му и широко разпространената в
публичното пространство информация, че продукти със съдържание на етилов
алкохол минимум 65% били в състояние да послужат като дезинфектанти и срещу
разпространяващия се коронавирус, както и с търсенето на пазара именно на
такива продукти. В процеса на реализация на закупената стока били открити нейни
скрити недостатъци, които я правели негодна за обикновеното и предвиденото в
договора употребление. Последвали оплаквания от негови клиенти за за това, че
съдържанието на етилов алкохол в продуктите било по-ниско и съответно отказ от
закупуването им. Той възложил на лицензирана лаборатория изпитване на
продуктите, при което се констатирало такова несъответствие между
действителното и посоченото в техническата спецификация досежно съдържанието на
етилов алкохол. Това мотивирало дружеството да преустанови продажбата на тези
артикули и да отправи изявление по ищеца по насрещния иск, че разваля договора,
както и и че иска да му бъде върната платената от него цена на останалата
нереализирана стока, която при наличие на такова плащане ще бъде незабавно
върната и предадена на продавача-ищеца по насрещния иск. Това изявление било
изпратено по електрона поща и чрез куриер, като достигнало до последния на
24.04.2020 година, съответно на 27.04.2020 година. На 21.06.2020 година той
подновил искането си за връщане на
останалата му стока чрез търговския представител на насрещния ищец, който обаче
отказал да предаде искането му и обяснил, че поради дефекти тази стока били
върната от Великобритания, за където била предназначена и трябвало поради това
да бъде реализирана в България.
На 02.07.2020 година
той възложил отново изпитвания на други проби от стоката, предмет на процесната
сделка, като при единия продукт било констатирано съдържание на етилов алкохол
61.95%, а при другия 63.33%. Това затвърдило убеждението му, че стоката е
негодна да служи според обикновеното и според договорното и предназначение. От
това се налагал извода, че „Портос“ АД бил неизправна страна по договора, който
бил развален, считано от 24.04.2020 година. Като такава той не можел да
претендира изпълнение по развален по негова вина договор. Това правело
насрещния иск неоснователен. Искът за заплащане на неустойка бил неоснователен
предвид неговата акцесорност спрямо главния иск и поради това, че клауза за
неустойка страните не били договаряли.
Ищецът по
насрещния иск е депозирал допълнителна насрещна искова молба. В нея отново е
застъпено твърдението за установени между страните трайни търговски
взаимоотношения. Купувачът по сделката бил запознат с качеството и
характеристиките на процесните стоки, тъй като бил реализирал същите на пазара в
продължение на месец, в който не било имало никакви индикации за твърдените от
него скрити техни недостатъци.
Оспорено е
твърдението за наличие на скрити недостатъци на стоката, като се поддържа
изложеното за причината, мотивирала първоначалния ищец да пристъпи към
отправяне на изявление за разваляне на договора. Изтъква, че никъде в
публичното пространство не била изнесена негативна информация за конкретните
продукти. Извършените спекулации с изнесена невярна информация за част от
продуктите на пазара, сред които процесните не били, довело до официално
становище от БНАЕМПК. Оспорено е твърдението, че стоката била произведена за
Великобритания и поради констатирани дефекти върната, съответно реализирана от
него на българския пазар.
Във връзка със
съдържанието на етилов алкохол в продуктите пояснява, че те били регистрирани
като козметични и при тях използвания такъв бил, денатуриран по специален метод,
98% и 2% изопропилов алкохол. Във формулата на продукта имало 65w/w %
/тегловни/ етилов алкохол денатуриран = 63.7 w/w %
етилов алкохол + 1.3 w/w % изопропилов алкохол. Етиловият алкохол бил с чистота
минимум 96-98% и във формулата съдържанието на чист етилов алкохол било 61-62.4
w/w % или v/v % /обемни/. Техническата характеристика показвала, че използваният
алкохол бил денатуриран. Направеният от независима акредитирана лаборатория
тест за антибактериална ефективност доказвал, че количеството на алкохола било
достатъчно за целите на козметичния продукт. Формулата му, сравнена с
биоцидното досие на същата от МЗ сочела, че количеството на алкохола било
достатъчно и продуктът бил не само козметичен такъв с антибактериален ефект, но
и биоцид.
Постигнатата
уговорка за неустойка била обективирана в издадената за сделката фактура и се
намирала на реда, в който бил посочен крайния срок за плащане. Купувачът не се
бил противопоставил на така отразената неустойка при получаване на фактурата,
следователно бил обвързан от задължението за неустойка в размер на 0.1% на ден
от неизплатената част от продажната цена по търговската продажба. Всичко така
казано сочело, че страните били обвързани от валидно сключен договор за
продажба, изпълнен точно от „Портос“ АД, поради което и не били налице
условията за развалянето му от страна „Фарма импекс“ ЕООД. Именно последното не
било изпълнило задължението си за плащане на продажната цена до 23.03.2020
година, поради което дължало претендираните с насрещния иск главница и
неустойка.
В предоставения
от съда срок за допълнителен отговор на подадената допълнителна искова молба
ответникът е депозирал такъв, в който е посочил, че поддържа изцяло
основанията, изложени в отговора за неоснователност на предявения иск. Счита за
неоснователни аргументите на ищеца по първоначалния иск, изложени в
допълнителната искова молба, с които се допълва и уточнява предявения иск.
Във връзка с
направеното оспорване на твърдението, че между страните били съществували
търговски отношения преди сключване на продажбата от 18.03.2020 година бил ангажирал
доказателства, от които било видно, че за посочения период „Фарма импекс” ЕООД било
реализирало неколкократни покупки на антибактериален гел „Derma intensive“.
Като търговец на едро с лекарствени продукти, то било запознато с качеството и
характеристиките на закупените стоки, реализирало същите на пазара в продължение
на месец, в който период не било имало каквито и да било индикации за наличие
на твърдените скрити недостатъци на закупените стоки.
Оспорва
твърдението за наличие на скрити недостатъци, като твърди, че единствена
причина за опита на „Фарма импекс” ЕООД да развали сключения търговски договор била
насищането на пазара с продукти от вида на закупения и липсата на икономическа
изгода от закупеното голямо количество от продукта. В тази връзка се позовава
на съдържанието на заявление, отправено от „Фарма импекс” ЕООД по електронна
поща на 09.04.2020 година.
Оспорва като
изцяло невярно твърдението на „Фарма импекс” ЕООД, че съдържанието на етилов
алкохол в закупената стока било по-ниско от посоченото в спецификацията - 65%,
като в тази насока отново се изтъкват доводите, изложени в допълнителната
искова молба по насрещния иск.
Отново са
изложени и останалите изтъкнати в допълнителната искова молба доводи за липса
на основанията на чл. 87 от ЗЗД за разваляне на договора едностранно от страна
„Фарма импекс” ЕООД.
Първоначалният
ищец е депозирал отговор на допълнителната искова молба на първоначалния
ответник във връзка с предявения от него насрещен иск. В същия се сочи, че в
допълнителната искова молба на „Портос“ АД не били направени съществени
уточнения и допълнения, налагащи допълнителни уточнения и допълнения от негова страна.
Сочи, че създадената
ситуация го била мотивирала да предприеме изследване на съдържанието на
закупените продукти в специализирана лаборатория, при което резултатите от
изследването показали, че действително съдържанието на етилов алкохол в тях не
отговаря на посоченото в спецификацията. Правото му да развали договора,
респективно да иска връщане на доставената нереализирана на пазара стока и
заплатената продажна цена било породено и упражнено поради това, че предмета на
търговската сделка не отговарял на договорения такъв, независимо дали били
налице или не откази от закупуване на стоката или дали била разпространена в
публичното пространство негативна информация за същия вид стока.
В този връзка изтъква,
че на 21.06.2020 година управителят на дружеството в личен разговор с
търговския представител на „Портос“ АД Катя Ненчева отново отправил искане за
връщане на останалите след развалянето на договора стоки на същото. Искането било
отправено към нея в складовата база на „Фарма импекс“ ЕООД в град Бургас, ул.
„Одрин“ № 2, в присъствие на служители на „Фарма импекс“ ЕООД. Ненчева отказала
да предаде искането до работодателя си „Портос“ АД, като обяснила, че тези
продукти първоначално били предназначени за Великобритания, но поради
констатирани дефекти били върнати и се наложило „Портос“ АД да ги реализира на
пазара в България.
При съобразяване
на всичко изложено по-горе, съдът намира, че предявените главни искове са
допустими, поради което и не съществува пречка да бъдат разгледани по същество.
Същите са местно и родово подсъдни на настоящия съд. Те имат своето правно
основание в чл. 55, ал. 1, предл. 3-то и чл. 86 от ЗЗД. Предявените от
първоначалния ответник насрещни искове са заявени в указаните от закона срокове
за това, а именно в срока за отговор по чл. 367, ал. 4 от ГПК. Предявяването им
е станало с нарочна писмена молба, отговаряща на изискванията на чл. 127 от ГПК, като е придружена и от документ за внесена по сметка на съда на дължимата
държавна такса за разглеждането им. Налице е също така ясно и точно изложение
на фактите, на които се основават претенциите, като по този начин са формулирани
и отправените към съда искания. Същите имат своето правно основание в чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 327 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Местно и родово
е подсъден на настоящия съд е искът за реално изпълнение на договора за
покупко-продажба, но предвид връзката между делата искът за заплащане на
неустойка, независимо, че е подсъден на районния съд като първа инстанция следва
също да бъде приет и двата да бъдат разгледани по правилата, установени в чл.
365 и сл. от ГПК.
Съдът намира, че
следва да приеме представените от страните при осъществената между тях двойна
размяна на книжа по първоначалния и по насрещните искове писмени доказателства.
Същите са допустими и относими към правния спор. Като насочено към събиране на
относими към спора доказателства, уважено следва да бъде и искането на ищеца по
насрещния иск с насрещната искова молба да бъде допусната и извършена
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
поставените от него със същата въпроси. Искането на първоначалния ищец,
направено с допълнителната искова молба и отговора на насрещния иск за
ангажиране на гласни доказателства чрез разпита на свидетели за установяване на
посочените на тези две места фактически обстоятелства съдът намира за
неоснователно и като такова същото следва да бъде отхвърлено. Това е така, тъй
като сочените факти не са от значение за предявените искове с оглед дадената от
съда правна квалификация. Основателно е искането за допускане на
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
поставените на същите тези две места въпроси от първоначалния ищец. На вещото
лице следва да бъдат поставени и въпросите така, както същите са формулирани от
първоначалния ответник в допълнителната искова молба по предявения от него насрещен иск. По определяне на конкретния
експерт, на който да бъде възложена задачата, както и предварителния депозит за
нейното извършване съдът ще се произнесе в рамките на откритото съдебно
заседание след изслушване на страните.
С оглед заявените
в процеса от страните становища и в съответствие с чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК
на същите следва да бъде посочено, че следните обстоятелства не се нуждаят от доказване, а
именно: между страните по делото е сключен договор за покупко-продажба на антибактериален гел „Дерма интензив“ 50 мл - 16800 броя, с единична цена
2.38 лева, с обща цена 39984.00 лева с включен ДДС; антибактериален гел „Дерма
интензив“ 75 мл - 7700 броя, с единична цена 3.18 лева, с обща цена 24486.00
лева с включен ДДС; издаването за тази стока на фактура № ********** от
18.03.2020 година; плащане по нея от ищеца към ответника на сумата от 35000 лева.
С настоящото си определение, освен това, съдът следва на
основание чл. 154 от ГПК да укаже на страните, че всяка от тях е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Разпределението на доказателствената тежест следва непосредствено от
приложимата правна норма, както и от изразените от страните защитни тези в
настоящото производство. При предявен иск с посоченото по-горе правно основание
чл. 55 от ЗЗД, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, какъвто е и настоящия, за връщане на
платената сума поради отпадане на основанието - разваляне на договора, по който
сумата е дадена, в тежест на ищеца е да докаже, в случая само развалянето на
същия. Ответникът по делото - търговско дружество е този, който следва да
установи въведените от него в процеса с отговора на исковата молба твърдения по
съществото на спора, включително наличието на основание, което му дава право да
задържи сумата. Двете страни следва да сторят това при условията на пълно и
главно доказване.
По насрещния иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за
присъждане на неустойка - предпоставките за настъпване на нейната изискуемост
/форма на неизпълнението, за която е предвидена; валидна неустоечна клауза;
изправност на продавача/. Ответникът следва да докаже всички свои твърдения,
свързани с надлежното и срочно изпълнение на поетите с договора задължения,
както и всички останали свои правоизключващи, правоунищожаващи и
правопосагяващи възражения, включително направените такива против иска по чл.
327 от ТЗ, псочени по-горе. Установяването на посочените по-горе факти следва
да бъде направено и от двете страни при условията на пълно и главно доказване.
Ето защо, по изложените съображения и
на основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените „Фарма Импекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Ахелой 8217 и адрес
на управление ул. „Велека“ № 15, представлявано от Георги Неделчев Караилиев,
чрез процесуалните му пълномощници, със съдебен адрес *** против „Портос“ АД,
ЕИК *********, със седалище град Ямбол и адрес на управление ул. „Добруджа“ №
10, ет. 3, ап. 6 искови претенции за осъждането на ответната страна да върне на
ищцовата сумата от 25536.04 лева, съставляваща частично заплатената от
последната цена на получените от нея антибактериални гелове в размер на 35000
лева, от която обща сума е приспадната цената на продадените 3755 броя
антибактериален гел „Дерма интензив“ 50 мл на обща стойност 8936.90 лева и 157
броя антибактериален гел „Дерма интензив“ 75 мл на обща стойност 499.26 лева,
както и сумата 27.80 лева, съставляваща общата цена на по 5 броя
антибактериален гел „Дерма интензив“ от двата вида, които ищцовото дружество е
задържало, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и плащане,
както и сторените съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА за разглеждане предявените от „Портос“ АД, ЕИК
*********, със седалище град Ямбол и адрес на управление ул. „Добруджа“ № 10,
ет. 3, ап. 6 против „Фарма Импекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град
Ахелой 8217 и адрес на управление ул. „Велека“ № 15, представлявано от Георги
Неделчев Караилиев, чрез процесуалните му пълномощници, със съдебен адрес *** насрещни
искови претенции за осъждането на същия да му заплати сумата от 29470 лева с
ДДС, представляваща незаплатената част от продажната цена по търговска
продажба, за която е издадена фактура № **********, ведно със законната лихва
върху претендирания размер главница от датата на депозиране на насрещната
искова молба до нейното окончателно изплащане, както и сумата от 4037.39 лева,
представляваща неустойка, дължима поради неизпълнение от ответното дружество на
поетото задължение за заплащане на продажната цена до 23.03.2020 година за
периода от 24.03.2020 година до датата на депозиране на насрещната искова молба
или общо за 137 дни, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до нейното окончателно плащане, а също и направените
съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА представените от
страните при осъществената между тях двойна размяна на книжа по първоначалния и
по насрещните искове писмени доказателства.
ДОПУСКА извършването на съдебно-икономическа експертиза,
вещото лице по която да даде отговор на поставените от ищеца по насрещния иск с
насрещната искова молба въпроси след депозит от 250 лева, вносим в едноседмичен
срок от получаване на съобщението за това по сметка на Бургаския окръжен съд и
представяне на документа за това по делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по така допуснатата
съдебно-икономическа експертиза Тонка Джалева, на която да бъде съобщено за
възложената и задача, както и за датата и часа на съдебното заседание.
ОСТАВЯ без уважение
искането на „Фарма Импекс“ ЕООД за ангажиране на гласни доказателства чрез
разпита на свидетели за установяване на посочените от него фактически
обстоятелства.
ДОПУСКА
извършването на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да даде
отговор на поставените от „Фарма Импекс“ ЕООД с допълнителната искова молба и
отговора на насрещния иск и от „Портос“ АД с допълнителната искова молба по
предявения от него насрещен иск въпроси.
ОБЯВЯВА, че по определяне
на конкретния експерт, на който да бъде възложена задачата, както и
предварителния депозит за нейното извършване ще се произнесе в рамките на
откритото съдебно заседание след изслушване на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 17.02.2021 година - 15.00 часа, за която дата и
час да се призоват страните.
Настоящото определение е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се връчи
на страните по делото на посочените от тях съдебни адреси; препис от отговорите
на допълнителните искови молби и приложенията към тази на първоначалния ищец да
се изпратят на страните по по посочения по-горе начин.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: