№ 7581
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110171084 по описа за 2021 година
Ищецът М. П. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. С....., ап. 10, чрез адв. В. Н., със съдебен
адрес: гр. С....... е предявил срещу „4“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С...... иск за следното:
Иска се съдът да осъди „4“ ЕООД да заплати на М. П. С. сумата в размер на 174,05 лева,
представляваща недължимо платена сума по потребителски кредит, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното ѝ
изплащане.
Ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер.
От събраните по делото доказателства, съдът установи следното във фактическо и правно
отношение:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, предявен от М. П. С.
срещу „4“ ЕООД, което дружество в последствие се преименува на „В“ ЕООД, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 174,05 лева, представляваща недължимо
платена сума по нищожен договор за кредит № ********** от 17.03.2017г., сключен между
М. П. С. и „4“ ЕООД, която сума се формира от такса за експресно разглеждане в размер на
157,26 лева и възнаградителна лихва в размер на 16,79 лева, ведно със законната лихва от
датата на постъпване на исковата молба в съда – 10.12.2021г. до изплащане на вземането.
На 17.03.2017г. между М. П. С. в качеството й на кредитополучател и ответника в
качеството му на кредитодател е сключен договор за кредит № **********, по силата на
който е предоставен кредит в размер на 1000 лева. Ищецът се е задължил да върне кредита,
ведно с договорна лихва при годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40,86%, годишен
процент на разходите /ГПР/ в размер на 50,00% и такса за експресно разглеждане в размер
1
на 157,26 лева или общо сумата от 1174,05 лева, платима петнадесет дни след сключването
на договора. На 23.03.2017г. по процесния договор за кредит ищцата платила на ответника
сума в общ размер на 1174,05 лева, от които: 1000 лв. – главница, 157, 26 лв. – такса за
услуга експресно разглеждане и 16, 79 лв. – договорна лихва. Това се установи от
изпълнената по делото съдебно-счетоводна експретиза. Вещото лице е изчислило, че с
включена такса за разглеждане, Годишния процент на разходите съгласно процесния
договор, е в размер на 423, 53 %.
В Общите условия към договора е предвидена такса за експресно разглеждане, която
гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на
кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа редица реквизити, като съгласно точка 10 в него трябва да е
посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР. В процесния договор, сключен с ищцата, както и с
приложимите общи условия, представени от ответника, липсват каквито и да било
допускания, използвани при изчисляване на ГПР, а съгласно заключението на вещото лице
този процент възлиза на 423,53%. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС. Очевидно е, че при този ГПР, установен от вещото
лице, същият надвишава законовоопределения горен праг, поради което договорът е в
противоречие с посочената законова норма. Ал. 5 от същия текст гласи, че клаузите в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В конкретния случай
се касае за непосочване на реалния размер на ГПР, както и за липса на отразени допускания,
използвани при изчисляване на ГПР. Не е достатъчно в самия договор да се препраща към
определения в приложение № 1 метод за изчисляване, а следва да има конкретни допускания
в самия договор. Тези пропуски в договора се явяват противоречия с императивни норми на
ЗПК. Ищцата е физическо лице и като такова има качеството потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в специалния закон.
Законът обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя (чл. 143 ЗЗП), като примерно изброява
редица типични случаи. Ответникът е начислил на ищцата възнаградителна лихва, която от
своя страна представлява печалбата на кредитора за ползването на паричната сума, дадена в
заем на длъжника. В чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е предвидено, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
чийто размер не може да надвишава законната лихва, като уговорка в различен смисъл би
представлявала неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
При това положение, следва да се счете, че определеният в договора лихвен процент от
40,86% е несъразмерно висок при отпуснат кредит в размер на 1000 лева за срок от 15 дни.
Такава клауза е неравноправна, тъй като поставя потребителя в значително неблагоприятно
2
положение. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Така съдът намира, че уговорената лихва е
прекомерна, а клаузата, определяща лихвен процент в такива размери, е нищожна и
противоречи на принципите на ЗЗП.
Ответникът е начислил и сума в размер на 157,26 лева, представляваща такса за експресно
разглеждане. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Посочването в договора на цитираните такси касае извършване на
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, за които законът не допуска
събирането на допълнителни суми, извън възнаградителната лихва по договора. От
представените по делото писмени доказателства не се установява кредиторът реално да е
предоставил тези услуги на потребителя, поради което и сумите за заплащане на такси за
тези услуги не са законово съобразени.
Затова следва да се приеме, че договор за кредит № **********/17.03.20217г. се явява
нищожен поради противоречие с императивни законови разпоредби на ЗПК, поради което и
сумите за лихви и такси са били недължими и подлежат на възстановяване от ответника.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД предвижда задължение за всеки, който е
получил нещо без основание, да го върне. На връщане подлежи реално полученото. В
настоящия случай на доказване подлежат следните факти: размерът на обогатяването на
ответната страна и обедняването на ищцовата страна, поради получаването на нещо без
основание и причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищцата.
Съдът счита, че по делото безспорно се установи, че ответникът е получил сума в общ
размер на 1174,05 лева, в т. ч. 1000 лева – главница; 16,79 лева – лихва; 157,26 лева –
еднократна сума за експресно разглеждане. При установяване на недействителност на
договора между страните, ищцата дължи само реално полученото, тоест главницата, а
лихвите и таксите са недължими. С размера на тези суми ответникът се е обогатил за сметка
на ищцата, като е налице причинна връзка между обогатяването на ответника и
обедняването на ищцата. Ответникът не ангажира доказателства относно наличие на
основание да получи сумите за лихва и такса. Предвид изложеното исковата претенция
следва да се уважи като доказана и основателна.
При този изход на спора, ищцата има право на разноски. Същата е направила разноски в
настоящото производство в размер на 50 лв. - държавна такса и 250 лв. - депозит за
експертиза. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
в размер на 400 лв., което да бъде присъдено на мл. адв. Искрен Петев Николов, за който по
делото е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорено предоставянето на правна помощ при условията на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
Воден от горното и на осн. чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА „В“ ЕООД /с предишно наименование „4“ ЕООД/ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С...... ДА ПЛАТИ на М. П. С. с ЕГН **********, с
адрес: гр. С....., ап. 10, сума в размер на 174,05 лева, представляваща недължимо платена
сума по нищожен договор за кредит № ********** от 17.03.2017г., сключен между М. П. С.
и „4“ ЕООД, която сума се формира от такса за експресно разглеждане в размер на 157,26
лева и възнаградителна лихва в размер на 16,79 лева, ведно със законната лихва от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 10.12.2021г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „В“ ЕООД /с предишно наименование „4“ ЕООД/ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С...... ДА ПЛАТИ на М. П. С. с ЕГН **********, с
адрес: гр. С....., ап. 10 сторените по делото разноски в общ размер на 700 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд,
в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4