№ 131
гр. Велико Търново, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110101296 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ал. 1 ТЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е сключил с ответника
договор при общи условия /ОУ/ за издаване и използване на ОМВ карти с Рутекс
функция, чрез които ползвателят може да закупува стоки и да ползва услуги, без
плащане в наличност, към момента на доставката във всички обекти на Рутекс –
партньорите на ищеца в страната и в чужбина. Ищецът уточнява, че е предоставил на
ответника 20 карти с рутекс функция, между които и карта с № ***, като твърди, че от
бензиностанция във Франция в периода 20 – 21.11.2019г. същият, чрез използването й
на пет пъти, е закупил дизелово гориво на обща стойност 3438, 76 евро или 6726, 07
лв., при единична цена за литър от 1, 46 евро. Ищецът изтъква, че на 30.11.2019г.,
съгласно клаузите на 4.1. и 3.5. от договора, е фактурирал така закупеното от ответника
гориво, което е породило задължението на последния да го заплати в 15 – дневен срок
от тази дата. Ищецът твърди, че ответникът не е сторил това, поради което е изпаднал
в забава, считано от 15.12.2019г. По тези съображения отправя искане до съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 6726, 07 лв. – цена на закупено дизелово гориво по
фактура от 30.11.2019г. и сумата от 960, 33 лв. – лихва за забава, считано от
15.12.2019г. до датата на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
1
С отговора на исковата молба ответникът признава, че на 20.03.2009г. е сключил
с ищеца процесния договор, но оспорва да дължи исковата сума, тъй като не е закупил
претендираното количество гориво, чрез използване на карта с № ***. Възразява, че
същата може да се ползва само от негови служители за т.а. с рег. № ***, а в случая с
нея е зареждано гориво в бензиностанции „ВР” във Франция в интервала 21:42 часа на
20.11.2019г. – 04:18 часа на 21.11.2019г., в нарушение на това изискване. В тази връзка
посочва, че служителите на бензиностанциите не са изпълнили задължението си да
проверят и да позволят използването на картата само и единствено за визираното МПС,
което в този времеви интервал е било в движение и не се е намирало в района на
зареждане на горивото. Ответникът възразява, че е допусната неправомерна употреба
на въпросната карта, още повече че към него момент никоя от предоставените по
силата на договора карти не са били използвани извън страната. Отделно от това
ответникът оспорва, че зареденото количество гориво практически е невъзможно да
бъде изразходвано за такъв кратък период от време. По тези съображения моли за
отхвърляне на иска с присъждане на разноски.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните, че на
20.03.2009г. са сключили договор при общи условия /ОУ/ за издаване и използване на
ОМВ карти с Рутекс функция. Картите са собственост на ищеца и дават право на
клиента /ответника/ да закупува стоки и услуги без плащане в наличност към момента
на доставката във всички обекти на Рутекс – партньорите на и/или извън територията
на страната /т.3.1. от ОУ/. Съгласно т.3.2 от ОУ при осъществена доставка с ОМВ
карта за клиента възниква задължение за плащане само към ОМВ, независимо дали
това дружество или някой Рутекс – партньор е прекия доставчик на стока или услугата.
Доставките, които се осъществяват в България от ОМВ се фактурират в български
левове, а тези в чужбина се фактурират във валутата на държавата, където е извършена
доставката, като при използването на ОМВ картата заявените стоки се закупуват от
ищеца и препродават на ответника /т. 4.1.(b)/. Доставките, които са извършени извън
територията на България се фактурират веднъж месечно, на съответното последно
число от месеца – т. 4.3. (а). Клиентът е длъжен да заплати стойността на
фактурираните му доставки по банков път в срок от 15 дни от издаването на
съответната фактура /т. 3.5 и т. 3.7. от договора/, като конкретния срок за плащане се
отбелязва в обобщената справка за общата дължима сума – т.4.3. (b). При допусната
забава в плащането същият дължи лихва за забава в размер на законната лихва за всеки
ден просрочие, следващ деня на падежа /т.7.1. (b) от ОУ/. Съгласно т. 5.1. и т. 5.2. от
ОУ ОМВ картата дава право на клиента на получи доставката, като картата следва да
се представи в съответния обект преди получаването й. Персоналът в него има право,
но не е длъжен, да провери дали ОМВ картата се използва за получаване на доставки за
2
превозното средство, чийто регистрационен номер съвпада с отбелязания върху нея. В
случай на несъответствие персоналът има право, но не е длъжен, да откаже да приеме
безналично плащане с ОМВ картата. За всяка ОМВ карта клиентът получава един или
съответния брой ПИН кодове, които е длъжен да пази в тайна и да възложи това
задължение на съответния ползвател на картата /т.5.3 б.(а) от ОУ/. Регистрирането на
безналично плащане с ОМВ картата от автоматизираната система Рутекс означава, че
предявената за плащане карта е валидна, въведен е правилен ПИН код и стоките и
услугите са получени от клиента или от оправомощено от него лице /т. 5.3.(b) от ОУ/.
Съгласно т. 5.3. (е) от ОУ клиентът носи обективна отговорност за плащането на ищеца
на всички вземания възникнали вследствие употребата на ОМВ картата т.е. на всички
безналични плащания регистрирани от автоматизираната система Рутекс, включително
когато заплатените стоки и услуги за получени от неоправомощено лице. Съгласно т.
5.3. (g) от ОУ ищецът не носи отговорност при извършено безналично плащане с ОМВ
карта, която е изгубена, открадната, отнета или използване по друг неправомерен
начин в комбинация с правилно въведен ПИН код, преди клиентът да е подал заявка за
блокиране, като в тази случай вредите са за последния.
По делото не е спорно, а и от представения към договора списък се установява,
че ищецът е издал и предоставил на ответника 20 бр. ОМВ карти с Рутекс функция с
общ ПИН код за всички тях. Между страните е обявено за безспорен факта, че ищецът
е издал на ответника карта с № *** за МПС с рег. № *** и му е предал същата. От
представеното извлечение за онлайн услуги на доставчика, придружено с превод на
български език /листи 120-122/ се установява, а и това обстоятелство не е спорно
между страните, че чрез използването на ОМВ карта с № *** на бензиностанция „BP
76 Somedis biot” във Франция, част от автоматизираната система Рутекс /лист 75/, в
интервала 21:42 часа на 20.11.2019г. – 04:18 часа на 21.11.2019г. е закупено с
безналично плащане, на пет пъти, дизелово гориво в общо количество от 2345, 19
литра на обща стойност от 3438, 76 евро или 6726, 07 лв. с ДДС. Ищецът в качеството
си на доставчик е фактурирал на ответника в качеството на клиент закупеното
количество дизелово гориво като е издал фактура № ********** от 30.11.2019г., в
която са отразени всяка от петте процесни доставки по вид, количество, единична и
обща цена на зареденото гориво /лист 123-125/. Фактурата е включена в списъка
/обобщената справка/ по т.4.3. (b) от ОУ, като задължението по нея е следвало да се
плати по банков път в срок до 17.12.2019г. /лист 21/. В този списък са включени и
фактури издадени за закупено от ответника гориво в Австрия, Словения и Румъния. От
заключението на изслушаната ССчЕ се установява, че процесната фактура е заведена в
счетоводството на ищеца с основание закупено гориво и че по счетоводните му записи
по нея има отразено задължение на ответника в размер на 6726, 07 лв., възникнало на
18.12.2019г. Тази фактура не е осчетоводена от ответника и въз основа на нея не е
ползван данъчен кредит. Вещото лице е изчислило, че за периода 18.12.2019г. –
3
26.04.2021г. лихвата за забава е в размер на 926, 76 лв.
От представения от ответника пътен лист МПС с рег. № *** за периода 20.11.-
21.11.2019г. с водач свид. Ф. е видно, че превозното средство се намирало във
Франция, в района на Ница /Сен-Лоран-дю-Вар/, като за времето от 21:49 часа на
20.11.2019г. до 06:43 часа на 21.11.2019г. същото е осъществявало престой.
Ответникът е представил и извлечение от „Гугъл мапс” за адрес в гр. Перпинян,
Франция, за което твърди, че е изпратения му от ищеца адрес на бензиностанцията, от
която е извършено закупуването на процесното количество гориво.
От показанията на свид. Савов, заемащ длъжността експерт картови продажби
при ищеца се установява, че към м. ноември 2019г. ответното дружество е зареждало и
закупувало гориво извън територията на страната чрез използването на рутекс карти.
Установява се още, че Рутекс – партньор на ищеца на територията на Франция е „БП”
/Бритиш петролиум/, която оперира и с бранда „Авиа”. Свидетелят изяснява, че във
Франция станциите за зареждане на гориво са от автоматичен тип и представляват
колонка с терминално устройство, в което водача поставя ОМВ картата, избира
количеството гориво и въвежда ПИН кода, за да зареди. Стандартният лимит на ОМВ
картите е 5000 лв. на ден, 10000 лв. на седмица и 12000 лв. на месец. В процесния
случай общо закупеното количество гориво е заредено от един и същ обект, който е
автоматичен терминал, без служител, като са извършени пет трансакции - три на
20.11.2019г. и две на 21.11.2019г., за да се рестартира дневния лимит. Стойността на
това количество гориво е заплатено от ищеца на съответния Рутекс – партньор.
Свидетелят посочва, че изписването на регистрационния номер на автомобила върху
ОМВ картата е допълнителна услуга за улеснение на клиента във връзка с
възстановяването на ДДС и акциз на зареденото количество гориво във Франция. Няма
обаче изискване респ. ограничение с карта издадена за едно МПС да се зарежда само
това МПС.
От показанията на свид. Ф. – служител на ответника като водач на МПС с рег. №
*** се установява, че на процесните дати /20 и 21.11.2019г./ се е намирал във Франция,
в района гр. Ница и е осъществявал престой. ОМВ картата била в него. Сутринта бил
потърсен от шефа си, тъй като с неговата ОМВ карта на няколко пъти е заредено
голямо количество гориво. Свидетелят отрекъл да е зареждал гориво, вкл. от
бензиностанция на ОМВ. Посочва, че за зареждане във Франция ползва друга карта и
че зарежда рядко там, тъй като горивото е по – скъпо. От показанията му се установява
още, че обема на резервоарите на камиона са общо един тон и с това количество гориво
могат да се изминат около 2500 км., както и че във Франция станциите за зареждане на
гориво са автоматични.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
4
Предявеният главен иск по чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ал. 1 ТЗ е процесуални
допустим, като противно на възраженията на ответника, поддържани вкл. в писмената
защита, по отношение на него съдът е сезиран с редовна искова молба. По реда на чл.
129 ал. 2 ГПК ищецът е уточнил за всяка от процесните пет трансакции – време, място,
вид, количество и единична цена на зареденото гориво /допълнителна молба - лист 44/.
От установените като безспорни по делото факти категорично следва, че между
ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно отношение по договор за
издаване и използване на ОМВ карти с Рутекс функция от 20.03.2009г. Договорът е
сключен при отнапред установени от изпълнителя общи условия, представляващи
приложение № 2 към него, които са писмено приети от клиента в съответствие чл. 298
ал. 1 т. 1 ТЗ, с подписването му на 20.03.2009г. /т.2.1. от ОУ/. В изпълнение на
задълженията си по договора ищецът е издал на ответника 20 бр. ОМВ карти с рутекс
функция, между които и тази с № ***. По делото е безспорно, че тази карта е
предадена на ответника и е била в неговата фактическа власт преди процесния период,
като ПИН кода за нея е същия, както и за останалите издадени му ОМВ карти /списък
на заявени карти към договора от 20.03.2009г./. По изрична уговорка между страните
/т.3.1. от ОУ/ всяка ОМВ картата, включително процесната, дава право на ответника да
закупи стоки /гориво/ и да ползва допълнителни услуги от обекти включени в мрежата
на Рутекс – партньорите в страна и чужбина, без да извършва плащане в наличност
към момента на доставката. Следователно чрез фактическото използване на ОМВ
картата по указния в договора начин приносителят й изявява воля да придобие
собствеността върху конкретно количество стока срещу безналично плащане на цената
му, при неговото получаване.
В случая по делото е безспорно, че в интервала 21:42 часа на 20.11.2019г. – 04:18
часа на 21.11.2019г. в автоматизираната система на Рутекс са регистрирани пет
последователни безналични плащания с издадената на ответника ОМВ карта с № ***
за МПС с рег. № ***. Категорично се установи, че регистрираните с въпросната карта
безналични плащания, касаят зареждане на дизелово гориво на бензиностанция „BP 76
Somedis biot” във Франция в общо количество от 2345, 19 литра на обща стойност от
3438, 76 евро или 6726, 07 лв. с ДДС. Отчитането на извършените с тази карта
операции сочи, че тя е била валидна към датата на използването й в обект от мрежата
на Рутекс – партньорите, че е въведен правилен ПИН код, както и че зареденото
дизелово гориво е получено от клиента респ. от оправомощено от него лице /арг. от т.
5.3.(b) от ОУ/. Следователно във визирания период са осъществени пет доставки на
гориво, чрез използване на процесната ОМВ карта, заплащането на които е в тежест на
ответника, доколкото тази карта е издадена на него и не е заявена като изгубена или
открадната към датата на безналичните плащания с нея /арг. т. 5.3.(е) от ОУ/. В тази
връзка за възникване на задължението на ответника към ищеца да плати цената на
процесното количество гориво е достатъчно да са надлежно отчетени в системата
5
Рутекс извършените с ОМВ карта с № *** безналични плащания. Вземането на ищеца
за цената на доставеното количество гориво не е предпоставено от изследване на
обстоятелството дали въпросната карта е използвана от оправомощено лице и дали е
извършено зареждане на МСП-то, за което е издадена. Съгласно горепосочената клауза
от договора ответникът дължи плащането на осъществените с картата доставки, дори
те да са получени от неоправомощено лице. Нешо повече, дори издадената карта да е
използвана по неправомерен начин, щом е въведен правилен ПИН код, вредите
настъпили от това действие отново са за сметка на клиента /т. 5.3.(g) от ОУ/.
По тези съображения настоящият състав на ВТРС намира, че ответното
дружество се явява задължено към ищеца за стойността на закупеното на 20.11.2019г. и
на 21.11.2019г., с ОМВ карта с № ***, количество дизелово гориво в общ размер на
2345, 19 литра, която възлиза общо на 3438, 76 евро или 6726, 07 лв. с ДДС. В
съответствие с т. 3.5. и т. 4.1. от договора ищецът е издал фактура от 30.11.2019г. за
стойността на процесните доставки, която видно от заключението на ССчЕ не е
отразена в счетоводството на ответника и въз основа на нея не е ползван данъчен
кредит. Сам по себе си този факт не може да обоснове извод за недължимост на цената
на процесното количество гориво, а единственост сочи на оспорване на това вземане
от ответника и на липсата на извънсъдебно признание за неговата дължимост.
Възраженията на ответника за недължимост на процесната сума, поради
нарушаване на изискването въпросната ОМВ карта да се използва само от негови
служители за т.а. с рег. № *** е изцяло неоснователно. В договора липсва изричното
уговаряне на подобно изискване, нито такова може да се изведе от клаузата на т. 5.2 (с)
от ОУ. Последната дава право на служителите на ищеца да проверят наличието на
съответствие между изписания на ОМВ картата рег. номер и този на зарежданото
МПС, но не са дължи да сторят това, нито са длъжни да откажат заявената покупка, ако
е налице такова несъответствие. В подобна насока са и показанията на свид. Савов, че
липсва изискване респ. ограничение с карта издадена за едно МПС да се зарежда само
това МПС. В тази връзка, а и по арг. от т. 5.3 (е) и т.5.3. (g), правомерната употреба на
ОМВ картата е задължение на ответника, а не на изпълнителя по договора. Отделно от
това по делото се установи, че във Франция станциите за зареждане на гориво са от
автоматичен тип и не се обслужват от служител, а представляват колонка с терминално
устройство, в което водача поставя ОМВ картата, избира количеството гориво и
въвежда ПИН кода, за да зареди. Спазването на този алгоритъм и регистрирането на
валидно безналично плащане с ОМВ картата е достатъчно за възникване на
задължението на ответника, като неин ползвател, за цената на доставеното дизелово
гориво. Възражението на ответника, че към процесния момент не е бил използвал
издадените му ОМВ карти в чужбина също не може да обоснове недължимост на
процесната сума. Видно от обобщената справка от 30.11.2019г., повечето от
издадените фактури за този период, касаят зареждане на гориво извън страната
6
/Австрия, Франция, Словения, Румъния/, а и от показанията на свид. Савов, които се
кредитират от съда като достоверни, тъй като са в съответствие с посоченото писмено
доказателство, се установява използването на издадените на ответника ОМВ карти с
рутекс функция. Без значение за дължимостта на исковата сума е и дали въпросното
количество гориво е заредено в т.а., за които е издадена на ОМВ карта с № ***. В тази
връзка дали също е било на място различно от мястото на зареждане не обосновава
извод, че ответникът не е придобил собствеността на процесното количество дизел. А
и в случая доказването на това обстоятелство е в негова тежест, а то не е безспорно
установено. Ответникът не доказа пълно и главно, че адреса на бензиностанция „BP 76
Somedis biot”, от къде са извършени процесните зареждания, се намира в гр. Перпинян,
Франция. Частично съвпадения в имета на тези адреси /biot/ не е достатъчно за този
извод. Нещо повече, по вече изложените съображения в процесния договор нито има
изискване за зареждане с тази карта само на посоченото МПС, нито има забрана с една
карта да се зарежда само едно превозно средство. Такова ограничение не е въведено с
договора и технически не е изпълнено при издаване на ОМВ картите. Ограничение е
въведено единствено за стойността на дневните, седмичните и месечните покупки
съответно 5 000 лв., 10 000 лв. и 12 000 лв. В процесния случай те не са надвишени при
петте отчетени безналични плащания, с оглед рестартиране на дневния лимит, което
сочи, че при използването на ОМВ картата не е възникнала техническа неизправност,
както и че тя е употребена от лице запознато с параметрите на договора.
Обстоятелството, че общо закупеното количество гориво надвишава вместимостта на
резервоарите на едно МПС не може да обоснове недължимост на цената му, тъй като
фактически е възможно то да се зареди в няколкото различни МПС-та.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че предявения главен иск за заплащане
на сумата от 6726, 07 лв. с ДДС, представляваща дължима цена на закупено на 20.11 и
21.11.2019г. във Франция дизелово гориво в общо количество от 2345, 19 литра, чрез
безналично плащане с ОМВ карта с № *** с Рутекс функция по фактура № **********
от 30.11.2019г. е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.
Наличието на главен дълг по отношение плащането на покупната цена на
закупеното дизелово гориво, обуславя основателността на акцесорната претенция за
обезщетение за забава. Падежа на задължението за плащане на сумата от 6726, 07 лв.,
за което е издадена фактура от 30.11.2019г. не е твърдяния от ишеца - 15.12.2019г.,
доколкото в обобщената справка в съответствие с т. 4.3. (b) от ОУ e посочена друга по
– късна дата – 17.12.2019г. В тази връзка ответникът изпада в забава в плащането на
дължимата цена от 18.12.2019г. и до датата на предявяване на иска – 26.04.2021г.
Съгласно заключението на ССчЕ за този период обезщетението за забава е в размер на
926, 76 лв. По тези съображения иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД следва да е уважи до тази
сума и да се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 960, 33 лв. и за
периода 15-17.12.2019г.
7
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът има право на
заплатените от него такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, съразмерно с уважената част от иска. В тази връзка на същия му се следва
сумата от 1496, 74 лв., а на ответника съразмерно с отхврълената част от иска се следва
разноски в размер на 5, 08 лв. При компенсиране на тези взаимно дължимо суми
ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 1491, 66 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕВРОПА - ТРАНС 2001“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велико Търново, ул. „Мария Габровска” № 4, вх. Г, ет. 2, ап. 14 ДА
ЗАПЛАТИ на „ОМВ БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Донка Ушлинова” №
2, бл. сграда 4, ет. +1, помещение 411, на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ал. 1 ТЗ
и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 6726, 07 лв. с ДДС /шест хиляди седемстотин двадесет
и шест лева и седем стотинки/ - главница, представляваща дължима цена на закупено
дизелово гориво в общо количество от 2345, 19 литра, чрез безналично плащане с
ОМВ карта с № *** с Рутекс функция по фактура № ********** от 30.11.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
29.04.2021г. до окончателното й изплащане, както и СУМАТА от 926, 76 лв.
/деветстотин двадесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/ - лихва за забава
върху главницата за периода за периода 18.12.2019г. – 26.04.2021г., КАТО отхвърля
иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за лихва за забава за разликата над уважения размер от 926, 76
лв. до пълния предявен размер от 960, 33 лв. или за сумата 33, 57 лв. и за периода
15.12.2019г. – 17.12.2019г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЕВРОПА - ТРАНС 2001“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велико Търново, ул. „Мария Габровска” № 4, вх. Г, ет. 2, ап. 14 ДА
ЗАПЛАТИ на „ОМВ БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Донка Ушлинова” №
2, бл. сграда 4, ет. +1, помещение 411 СУМАТА от 1491, 66 лв. лв. /хиляда
четиристотин деветдесет и един лева и 66 стотинки/, представляваща съдебни разноски
по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8
9