Решение по дело №869/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 437
Дата: 11 декември 2019 г. (в сила от 11 декември 2019 г.)
Съдия: Дора Димитрова Михайлова
Дело: 20191800500869
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

   гр. София, 11.12.2019 г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, първи въззивен състав в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:  ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                                           РОСИНА ДОНЧЕВА

 като разгледа докладваното от съдията Михайлова гр. дело № 869 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното.

 Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

 Образувано е по жалба от 16.10.2019 г. на длъжника К.Л.И. срещу постановление на държавен съдебен изпълнител при РС – гр. Елин Пелин от 30.09.2019 г., постановено по изп. дело № 55/2019 г., за налагане на глоба на длъжника К.Л.И. в размер на 400 лева за препятстване осъществяването на режим на лични отношения на Б.Б.К. с децата К. Б.К. и Р. Б. К. от 09.30 часа на 30.09.2019 година.

 Жалбоподателят поддържа, че не била отказала да предаде доброволно децата на взискателя по изпълнението – техният баща, но в поканата за доброволно предаване на децата била поканена да стори това за времето от 09.30 часа на 30.09.2019 г. до 19.10.2019 г., което време не е в летния период, така, както било установено с решението на съда. Ето защо моли обжалваното постановление да бъде отменено.

Взискателят не изразява становище по жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК държавният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна.

 Софийски окръжен съд, като прецени данните по делото и обсъди наведените в жалбата пороци на обжалваното постановление, становището на длъжника и мотивите на съдебния изпълнител, приема за установено следното.

 Процесното изпълнително дело е било образувано по молба на Б.Б.К. срещу К.Л.И.  по изпълнителен лист от 18.06.2019 г., издаден въз основа на решения по гр. дело № 758/2018 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин,  с които е бил определен режим на лични отношения между децата К. Б. К. и Р. Б. К. и техния баща Б.Б.К., както следва: бащата Б.Б.К. има право да ги взима всяка седмица от дома на майката в 18.30 ч. вторник вечерта и ги връща в 08.00 ч. в сряда, всеки четвъртък в 17.00 ч. и ги връща същия ден в 19.00 часа в дома на майката, както и всяка събота, като ги взима от дома на майката от 09.30 часа и връща до 09.30 часа в неделя; първата половина от коледната и великденската ваканции на децата на четна година и втората половина от тези ваканции на нечетна година, половината от официалните правници в страната, както и 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.

На 18.09.2019 г. на длъжника К.Л.И. била надлежно връчена покана за доброволно предаване на дете, което следвало да се извърши в дома й в гр. Е. П., ул. „Н.“ № .., на 30.09.2019 г. в 09.30 ч. за времето до 19.10.2019 г., съгласно посоченото по-горе решение, като й било указано да даде отговор по чл. 528, ал. 2 ГПК в тридневен срок от получаването.

Със заявление от 24.09.2019 г. длъжникът  К.Л.И. заявила, че няма готовност да предаде децата, тъй като на 23.09.2019 г. е настъпила астрономическата есен, а определеният период от 30.09.2019 г. до 19.10.2019 г. очевидно не е през лятото.

 На 30.09.2019 г. съдебният изпълнител съставил протокол, в който констатирал, че длъжникът не се явил за доброволно предаване на децата.

С постановление от 30.09.2019 г. съдебният изпълнител наложил  глоба на длъжника К.Л.И. в размер на 400 лева за препятстване осъществяването на режим на лични отношения на Б.Б.К. с децата К.Б. К. и Р. Б. К. от 09.30 часа на 30.09.2019 година.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи.

 Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При изпълнение на притезания за незаместими действия, законният интерес на кредитора ще бъде удовлетворен, само ако длъжникът бъде принуден да извърши лично дължимото действие. Поради това и съгласно чл. 527, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител има право да принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоби до предвидения в посочената разпоредба размер.

 Нормата на чл. 527, ал. 3 ГПК урежда изпълнението на решения, задължаващи длъжника да бездейства, т.е. принудително изпълнение се налага, когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи. Това са задължения винаги за незаместимо лично поведение, като за всяко нарушаване на задължението за бездействие, т. е. при всяко действие или съпротива на длъжника, нарушаващи задължението му, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага глоба до 400 лева.

Следователно глобата в горепосочените две хипотези не е административно наказание, а способ за принудително изпълнение.

 За разлика от нормативната уредба по ГПК (отм.); – чл. 423а (според който правилата за изпълнение на задължения за лични незаместими престации намират приложение и при принудителното изпълнение на съдебно решение относно родителските права и мерките относно личните отношения между родители и деца), в действащия ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) е дадена изрична регламентация на процедурата по изпълнение на съдебното решение относно родителските права и личните отношения между родители и деца – чл. 528 ГПК. Законодателят е предвидил два способа за принудително изпълнение, като е определил и последователността в тяхното използване – чл. 528, ал. 3 и чл. 528, ал. 5 ГПК.

 За неизпълнение в срок на задължението по чл. 528, ал. 2 ГПК – да представи необходимата информация, а именно: 1/. да съобщи дали е готов да предаде детето в определеното място и време; 2/. да посочи какви пречки за своевременно изпълнение на задължението съществуват и 3/. в кое място и време е готов да предаде детето, съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК и при необходимост постановява принудително му довеждане. В случая длъжникът е изпълнил задължението си да даде отговор по чл. 528, ал. 2, т. 3 в срок до 24.09.2019 г., като посочената в заявлението причина е разминаването между периода, определен в решението на районния съд, и този, посочен в поканата за доброволно изпълнение (без съмнение периодът от 30.09.2019 г. до 19.10.2019 г. не попада в летния сезон). Като е санкционирал длъжника за неизпълнение на действие, което не подлежи на принуда, съдебният изпълнител е постановил незаконосъобразно постановление, което следва да бъде отменено.

Предвид изложените съображения, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ постановление на държавен съдебен изпълнител при РС – гр. Елин Пелин от 30.09.2019 г. по изп. дело № 55/2019 г. за налагане на глоба на длъжника К.Л.И. в размер на 400 лева за препятстване осъществяването на режим на лични отношения на Б.Б.К. с децата К. Б.К. и Р. Б. К. от 09.30 часа на 30.09.2019 година.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: