№ 317
гр. Ямбол, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330104044 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Б. Д. Ж. от гр. Я., с която срещу
„Кредирект“ ЕООД - гр. София е предявен иск с правно основание чл.26 ЗЗД във вр.с чл.22
ЗПК, за обявяване на недействителен на целия договор за потребителски кредит сключен
между страните.
С исковата молба се твърди, че на 19.03.2024 г. ищецът е сключил договор за
потребителски кредит с ответното дружество № *******, при следните параметри: размер на
кредита - 2 100 лв., размер на погасителната вноска - 4 броя по 87.50 лв. и 14 броя по 201.00 лв.,
годишен процент на разходите: 62.81 %, брой вноски – 18, фиксиран лихвен процент - 50%, дата
на първото плащане - 19.04.2024 г., обезпечение - поръчител или банкова гаранция по избор на
кредитополучателя, дата на последното плащане - 19.09.2025 г., обща сума за плащане – 3 164.00
лв.
С ИМ и на подробно изложените в нея съображения се поддържа, че процесният
договор за потребителски кредит е нищожен на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.10, ал.1
от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, във вр. с чл.19, ал.2 от ЗПК, във вр. с чл.22 от ЗПК,
във вр. с чл.23 от ЗПК.
Поддържа се, че в случаят не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като
в процесният договор била посочена обща сума за плащане 3 164 лв., от които: 2 100 лв. -
главница и възнаградителна лихва – 1 064 лв., но действителната обща сума за плащане била
в размер на 7 200 лв., от които: 2 100 лв. - главница, лихва 1 064 лв. и неустойка - 4
036 лв.
В случая било видно, че в ГПР не била включена част от разходите по кредита, а
именно така неречената неустойка за не представяне на обезпечение по чл.6, ал.1 от
договора за кредит.
1
Поддържа се, че в случая неустойката представлява разход, свързан с договора за
потребителски кредит и е следвало да бъде включен в ГПР на кредита.
Поддържа се, че след прибавянето към формално уговореният размер на ГПР в договора на
дължимата неустойка, се надвишава значително максимално допустимия размер от 5 пъти размера
на законната лихва по аргумент на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Поддържа се, че не е ясно при определяне на ГПР е самостоятелно основание за
нищожност на договора съгласно чл.22 от ЗПК.
Поддържа се още, че клаузите от договора не били индивидуално уговорени по
смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. В случаят се касаело за еднотипни договори за периодичен
заем, върху чието съдържание потребителя не влияел и това би трябвало да е служебно
известно на съда от множеството дела, по които били представени идентични контракти
между същия заемодател с различни потребители.
На следващо място се сочи, че самата клауза за предоставяне на обезпечение е
нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение, а именно недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди и в този
смисъл неустойката излизала извън присъщите й функции и целяла единствено постигане на
неоснователно обогатяване на кредитора.
По този начин се заобикалял и закона - чл. 33, ал.1 от ЗПК.
Сочи се, че ако кредиторът е държал да получи обезщетение е могъл да отложи
даването на кредит, каквато била обичайната практика при предоставяне на обезпечени
кредити.
На тия съображения се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи
недействителността на целия договор за потребителски кредит № *******/19.03.2024 г.,
сключен между „Кредирект“ ЕООД и ищеца Б. Д. Ж. поради противоречието му със закона.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който и на
подробно изложените в него съображения се поддържа, че не е налице твърдяната
недействителност на процесния договор по смисъла разпоредбите на ЗПК.
Поддържа се, че уговорената неустойка не е следвало да бъде включена в ГПР. Оспорва
се твърдението в исковата молба, че неустойката представлява възнаграждение за
кредитора.Поддържа се, че всъщност оспорената неустойката е действителна такава.
Сочи се, че процесният договор е сключен изцяло по волята на ищеца, като същият е
разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 от
ЗПК, информация, за което същият е получил със Стандартни европейски формуляр. На
следващо място се поддържа, че не е налице неравноправност по ЗЗП. Кредитополучателят
е получил информация за условията за ползване на продукта на търговеца предварително, а
имено - да върне главницата и лихвата; да представи обезпечение, като и, че има право на
избор какво да бъде то, в случай, че не го направи, да плати и фиксираната неустойка в
2
точен и индивидуално определен размер. В този смисъл ищецът бил предварително на ясно
с икономическите последици от сключеният договор, респ. не било налице нарушение по
чл.143 от ЗЗП.
На следващо място се сочи, че в периода 2023 г. – 2024 г. ищецът бил сключил общо
два договора с ответното дружество, които съдържали уговорка за плащане на неустойка
при не предоставяне на обезпечение по кредита, което опровергавало твърденията на ищеца
за липсата на достатъчно информация, за това, какъв би бил крайният размер на
задължението на потребителя към кредитора, както и твърдението, че клаузите накърнявали
добрите нрави.
Поддържа се, че настоящият договор следва да се тълкува в контекста на крайните
отношения между страните, създадени на база двата договора за кредит, които съдържат
една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти при идентични условия.
На тия основания се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените от ищеца искове като неоснователни.
Претендират се разноски по делото.
По делото страните ангажират като писмени доказателства: договор за потребителски
кредит № *******/19.03.2024 г., лог файл по договор за паричен заем № *******, стандартен
Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и искане за
сключване на кредит.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, видно от
заключението на вещото лице по която: За периода 19.04.2024 год. – 18.11.2024 год. по
Договор за кредит № *******/19.03.2024 год. е платена сума в размер на общо 3 130.20 лева,
с които са погасени вноски от № 1 до № 8 от Погасителен план, от които: главница – 483.18
лева; договорна лихва 670.82 лева; неустойка по чл.18 – 1 976.20 лева. Законната лихва към
датата на подписване на Договор за кредит № *******/19.03.2024 год. е в размер на 13.80
лева. Петкратния размер на законната лихва към 19.03.2024 год. е в размер на 69%. ГПР
включва договорената между страните възнаградителна лихва /договорна/ лихва. При
включване на неустойката по чл.18 в размер на 3 966.20 лева в ГПР, същият би се увеличил
над 100% и би надхвърлил петкратния размер на законната лихва.
Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за прогласяване недействителността на целия договор за потребителски
кредит № ******* от 19.03.2024 год., сключен между „Кредирект“ ЕООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Младост“ гр.София,
бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, представлявано от Н. П. П. и ищеца Б. Д. Ж. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Я., *******, поради противоречие със закона – чл.26, ал.1, предл.1
ЗЗД.
Съдът намира така предявения иск за процесуално допустим като предявени от и
срещу процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес и липсата на
3
отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск на ищеца против
ответното дружество.
Между страните по делото не е спорно, а това се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че чрез средства за комуникация от разстояние Б. Д. Ж. е сключил с
ответника „Кредирект“ ЕООД Договор за кредит № *******/19.03.2024 год. /представен с
исковата молба/, по силата на който е уговорен размер на кредита – 2 100 лева; със
задължение за връщане на 18 месечни погасителни вноски при фиксиран ГЛП 50% и
посочен в договора ГПР 62.81%. В чл.3, ал.4 от Договора е разяснено, че при изчисляването
на ГПР са взети предвид посочените в ал.2 параметри, в това число общите разходи по
кредита, а именно – възнаградителната лихва.
Установява от договора, че съгласно чл. 6, ал. 1, ищецът се е задължил да предостави
едно от посочените обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в
БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща
задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща
договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на посочените в клаузата условия.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора при неизпълнение на това задължение в двудневен
срок от сключването на договора ищецът се задължава да плати на ответника неустойка в
размер на 3966.20 лв.
Видно от погасителния план към договора за кредит, че плащането на неустойката,
която тук е посочена в размер на 4 036 лева, е предвидено още при сключването на договора.
Уговорено е същата да бъде платима като част от всяка месечна погасителна вноска. С
включването на неустойката към задълженията по договора, видно от погасителния план,
дължимата сума за връщане по него от кредитополучателя възлиза на 7 200 лева, а след
направена отстъпка от 69.80 лева - 7 130,20 лева.
Анализа на данните по делото води до извод, че обсъжданата договорна неустоечна
клауза от договора за потребителски кредит обезпечава не пряко изпълнението на
задълженията за връщане на главницата и за плащане на възнаградителната лихва по
кредита, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Съществено при
преценка на валидността на същата е, че се дължи независимо от своевременното
изпълнение на задълженията за главница и лихва, съобразно уговорения погасителен план.
Предвид изложеното, съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер
притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се
кумулира със задължението, включително е предвидена като размер от погасителните
вноски, което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната й функция и противоречи
на принципа на добросъвестността. Обстоятелството, че същата е включена наред с
основното задължение в погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на
кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР.
4
Нормата на чл.19, ал.1 ЗПК, регламентира какво представлява годишния процент на
разходите, а разпоредбата на § 1, т.1, ПР ЗПК, разписва определение какво представлява
"общ разход по кредита за потребителя. Съгласно посочената разпоредба "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Чл.
19, ал.4 ЗПК, предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Алинея 5 от
чл.19 ЗПК регламентира по императивен начин, че клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Предвид изложеното, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите
на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 62,81 %, но от съдържанието му
не може да се направи извод за това по какъв начин е формиран самият ГПР. С посочването,
че ГПР включва единствено възнаградителната лихва, която е в размер на 50 %,
потребителят е в неяснота относно обстоятелството какви разходи са включени в разликата
над 50% до 62,81 %. Същевременно с включването на неустойката за непредставяне на
обезпечение, уговорена като част от всяка погасителна вноска съобразно погасителния план
още при сключването на договора, в общия размер на подлежащата на плащане от
потребителя сума ГПР съществено би надхвърлил предвидения в чл.19, ал.4 ЗПК размер.
Според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в този случай
ГПР би се увеличил над 100 % и би надхвърлил петкратния размер на законната лихва. В
случая бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са
в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 и чл.19, ал.4 ЗПК, т.е. липсва яснота какъв е
действителният ГПР по договора за кредит.
Съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 СЕС, с оглед на
съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед
на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл.3,
5
б.ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява
точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на
своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че неточно посоченият ГПР се приравнява
по последица на липсващ посочен ГПР в договора за кредит, в противоречие с
императивното изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
По изложените съображения, съдът достигна до извод, че процесният договор за
кредит е нищожен поради противоречие със закона, поради което и предявения иск като
основателен и доказан следва да се уважи.
По разноските:
С оглед направеното искане на страните, предвид изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, следва на ищеца Б. Д. Ж. да бъдат присъдени сторените разноски по делото.
От представените доказателства и списък по чл.80 ГПК, се установява, че ищецът сторил
разноски в общ размер на 1 248.00 лева, от които: 660 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, 288 лева – заплатена държавна такса и 300 лева – заплатено
възнаграждение за вещо лице.
По направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение, съдът намери същото за неоснователно, по следните съображения:
Съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение за
своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента, и този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък
от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в конкретния случай предвидения
минимален размер на адвокатското възнаграждение, с оглед материалния интерес /общо
дължимата по договора сума/ е 1 020 лева, като дори да се вземе размера на клаузата за
неустойка /4 036 лева съгласно погасителен план/ като основа за определяне размера на
материален интерес, то съгласно посочената разпоредба минималното адвокатско
възнаграждение би било 703.60 лева, т.е. заплатено адвокатско възнаграждение е под
определения в Наредбата минимален размер.
При това положение и като съпоставя двете величини – на минималното предвидено в
Наредба №1/2004 год. и на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че
последното не надхвърля стойността на правните усилия, необходими за защита интересите
на ищеца, и не се явява прекомерно съобразно правната и фактическата сложност на делото.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА недействителността на целия договор за потребителски кредит №
6
******* от 19.03.2024 год., сключен между „Кредирект“ ЕООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: Столична община, район „Младост“ гр.София,
бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, представлявано от Н. П. П. и Б. Д. Ж. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Ямбол, *******, поради противоречие със закона – чл.26, ал.1,
предл.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Кредирект“ ЕООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: Столична община, район „Младост“ гр.София,
бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, представлявано от Н. П. П. ДА ЗАПЛАТИ на Б. Д.
Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр.Ямбол, ******* сумата от 1 248,00 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7