Р
Е Ш Е Н И Е № 260336
гр. Хасково, 07.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7 –и
граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет
и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Михаела Стойчева, като разгледа докладваното от съдия И.-Г.
гр. д. № 2633 по описа за 2020г. на районен съд - Хасково, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., клон България, представлявано от законния представител Д. Д., чрез юрисконсулт В. Г. против Я.И.Д., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и използване на кредитна карта № CREX – 14838125 от 07.05.2017г.
Съгласно чл. 12 от този договор, кредиторът можел да издаде на
кредитополучателя кредитна карта MasterCard. Такава била
доставена на ответницата чрез куриерска фирма, като видно от товарителницата
била получена лично от ответницата на 11.01.2018г. На 17.01.2018г. Я.И.Д. била активирала предоставената и от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.", клон България кредитната карта № CARD-15335058, с максимален кредитен лимит в размер 1000.00 лева, чрез теглене на сума в размер на
500 лева от банкомат на „Първа инвестиционна банка“ АД в гр. Димитровград.
Върху усвоената сума за срока на ползване на кредитния лимит се начислявала годишна лихва,
като лихвата се формирала от годишен лихвен процент на разходите и годишен
лихвен процент. Към лихвения процент по кредита се добавяли всички останали
разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него, и които кредитополучателят
трябвало да заплати. Съгласно сключения между страните договор приложимия ГПР
бил в размер на 44,90 %, като този размер бил изчислен при допускането, че
общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и ще
се погасява на равни месечни вноски, с неизменни докрая на срока разходи.
Годишният лихвен процент бил в размер на 35,00 %. Освен олихвяването на
използвания кредитен лимит с ГПР и с ГЛП кредитополучателят заплащал и такси,
предвидени в тарифа към приложението по договора за кредит. Съгласно чл. 16 от
договора всички такси, дължими на кредитора и/или трети лица по повод и/или
връзка с извършване на трансакции щели да бъдат удържани от разполагаемия
кредитен лимит. В конкретния случай били предвидени такса за теглене на пари в
брой от банкомат в страната или чужбина – 2,00 лева + 2 % от изтеглената сума,
такса за справка за разполагаемия лимит на банкомат в страната – 0,40 лева,
месечна такса за обслужване (начислявана при трансакции и/или задължения в отчетния
период) – 4,00 лева, такса за администриране на просрочени задължения – 12,00
лева и обезщетение за забава в размер на 10%+ОЛП на БНБ.
Съгласно чл. 12 от Приложението към
договора било предвидено, че кредиторът се задължава да изготвя и изпраща месечно
извлечение, отразяващо състоянието на задълженията на кредитополучателя. След
издаване на месечното извлечение настъпвал периодът, в който картодържателят
бил длъжен да направи погашение по кредита, като били налице две възможностти
за изпълнение на задължението: 1) посредством пълно погасяване на усвоения
кредит или 2) частично погасяване на задълженията чрез внасяне на сума в размер
на минималната сума за плащане или по-голям. В месечните извлечения била
посочена както минималната месечна вноска, така и дължимата сума за пълно
погасяване на задължението.
Съгласно последното месечно извлечение
за отчетен период 16.04.2019г. – 15.05.2019г. Я.Д. е следвало да погаси
минимална сума в размер на 600,00 лева или да извърши пълно погасяване на използвания
кредитен лимит в размер на 1165,39 лева. Месечните погасителни вноски следвало
да се направят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението.
От датата на активиране на кредитната
карта – 17.01.2018г. Я.Д. била направила следните плащания: на 01.03.2018г. –
120 лева; на 29.03.2018г. – 60 лева; на 28.04.2018г. – 60 лева; на 21.05.2018г.
– 60 лева, на 29.06.2018г. – 60 лева; на 01.08.2018г. – 200 лева, на
04.09.2018г. – 60 лева; 29.09.2018г. – 60 лева; 30.10.2018г. - 60 лева и на
13.12.2018г. – 60 лева.
Ответницата преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 13.12.2018г., когато било извършено последното плащане по нея. Ответницата дължала сума в размер на
976,70 лева за главница, както и
възнаградителна лихва в размер на 9,43 лева от 01.01.2019г. (първа пропусната вноска) до 07.06.2019г. Ответницата
дължала и обезщетение за забава в размер на законната лихва в
размер на 36.77 лева за периода от 07.06.2019 г. до 16.07.2020г.
Ето защо ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за посочените суми, за
което било образувано ч.гр.д. № 1442 по описа за 2020г. на РС-Хасково.
Заявлението било отхвърлено с разпореждане № 260033 от 12.08.2020г.,
постановено по ч.гр.д. № 1442 по описа за 2020г. на РС-Хасково, потвърдено с
определение № 260050 от 06.10.2020г., постановено по в.ч.гр.д. № 799 по описа
за 2020г. на ОС-Хасково. Заповедният съд дал указания на ищеца за предявяване
на осъдителен иск във връзка с разпоредбата на чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3
от ГПК.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца сума в размер на 976,70 лева, представляваща
главница по договор за револвиращ кредит № CARD-15335058,
сума в размер на 9,43 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.01.2019г. до 07.06.2019г. и сума в размер
на 36,77 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 07.06.2019 г. до 16.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1442 по описа за
2020г. на РС -
Хасково до окончателното й изплащане. Претендират се и
направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Депозира
молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, с която пледира за уважаване
на предявените искове и присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответницата не се явява, представлява се от адвокат Ч..
Моли се за отхвърляне на исковата претенция, тъй като сключеният между страните
договор е нищожен като противоречащ на императивните разпоредби на ЗПК. В
частност посочва уговарянето на клаузи за заплащане на такси за усвояване на
кредита в противоречие с чл. 10а от ЗПК. Претендира сторените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
415, ал. 3 от ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъдат те
основателни е необходимо да се установи наличието на материалните предпоставки
от фактическия състав на спорното право, а именно: съществуването на валидно основание за възникване
задълженията на ответника, както и техния размер, в случая – че между тях е бил сключен описания в исковата молба договор и че е
изпълнил задълженията си по него, като му е предоставил посочената сума, настъпилата изискуемост на задълженията по договора и размера на претендираните лихви, както и че вземанията му се
не се основават на неравноправни клаузи. По отношение на обезщетението за
забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума.
Първата
предпоставка за уважаване на предявените искове е установяването на валидно
договорно правоотношение между страните. От представените писмени доказателства
се доказва, че на 07.05.2017г. между ищеца и ответника е сключен договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX – 14838125 оторизационен код а362к8а4. Съгласно условията на този
договор ответникът е дал съгласието си освен, посочения усвоен кредит, да му
бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта. Отпускането
на револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта е било
уговорено под условие, а именно след проучване на изпълнението на задълженията
по договора за кредит и то в срок не по-късно от осемнадесет месеца от първата
погасителна вноска на кредита. Уговорено било, че кредитната карта ще бъде
доставена на кредитополучателя от кредитора заедно с приложение, представляващо
неразделна част от договора, съдържащо конкретните условия на револвиращия
кредит и процедурата за активиране на картата. Задълженията на
кредитополучателя следвало да възникнат след активирането на картата и
използването й в съответствие с договора и приложенията към него.
На 11.01.2018г.
кредитната карта е била доставена на ответницата, което обстоятелство се
установява от представената по делото товарителница, като в основанието на товарителницата
е посочен номерът на самата кредитна карта. Видно от приложение към договора за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD – 15335058 oт 07.05.2017г. кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лева при годишна лихва и
такси за ползването му, посочени в приложението. Съгласно чл. 2 от приложението
кредиторът бил издал на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, като чрез
картата можело да се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия револвиращ
кредит и чрез нея да бъдат извършвани теглене в брой от банкомати, плащания
чрез терминални устройства и други услуги, посочени в приложението или достъпни
чрез АТМ и/или POS в страната и чужбина. Видно от представените по делото писмени доказателства в договора са уговорени
клаузи, съобразно което е определена процедурата по активация на картата, в
какви случаи се блокира, последиците от неизпълнението на договора и други. В
договора за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта и приложението към него е уговорено
заплащането на лихва в размер на 35 %, начислявана върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му.
Съобразно
уговореното между страните задълженията по договора възниквали едва след
активирането на предоставената кредитна карта. Между страните не е спорно, а и
от събраната доказателствена съвкупност, включително заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че кредитната карта е
била активирана от ответницата. Получаването на кредитната карта от
кредитополучателя и извършване на трансакции чрез въвеждането на персоналния
идентификационен номер (ПИН) сочи по категоричен начин, че ответницата е
усвоила суми от разрешения кредитен лимит. Едновременно с това съгласно чл. 5
от приложението към договора идентификацията се извършва чрез въвеждане на
персонален идентификационен номер (ПИН), уникален за всеки клиент и имащ
значението на електронен подпис. Според чл. 7 от приложението
кредитополучателят е длъжен да използва картата единствено лично, като пази в тайна
съотвения ПИН. От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, се установява, че по кредитната карта са извършвани
погасявания на задълженията чрез внасяне на парични суми (на 17.06.2019г. –
60,00 лева, на 08.10.2019г. – 60,00 лева, на 06.11.2019г. – 60,00 лева, на
15.01.2020г. – 60,00 лева и на 13.01.2021г. – 70,00 лева), което обстоятелство
само подкрепя изводът за усвояване на кредитния лимит.
Всъщност сключването
на договор с твърдяното от ищеца съдържание и усвояването на парични средства
по силата на този договор от ответницата не са полемични. Възраженията на
ответницата се свеждат до специалната закрила, която тя има като икономически
по-слабата страна, притежаваща качеството потребител, и съответно спазването на
особените правила за действителност на договорите, сключвани с потребители.
Сключеният между
Я.Д. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ договор за потребителски кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
представлява потребителски договор. Съответно кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗП. От това следва, че към договора са приложими
разпоредбите на закона за потребителския кредит /ЗПК/ и на закона за защита на
потребителите /ЗЗП/. Процесуалният представител на ответницата е направил
възражения за недействителност на сключения между страните договор поради
противоречие с императивни норми от ЗПК. Тези възражения са въведени едва в
хода на устните състезания, но дори и да не бяха релевирани изобщо, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В изготвения
проект за доклад по делото съдът е указал на страните, че сключеният от тях
договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и че
към договора е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл.
от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори и е осигурил възможност на страните да изразят становище по тези
въпроси.
Предвид
непрофесионалното качество, което има потребителят при сключването на договор
за кредит, законът изисква предварително да му бъде предоставена информация за
условията на бъдещия договор, така че да може да вземе информирано решение. В
настоящия случай по делото не са представени никакви доказателства, че
ответницата е била запозната със задължителното съдържание на процесния договор
за потребителски кредит. Напротив, видно от условията по договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX-14838125, едва с получаването на кредитната карта ответницата
е получила приложение, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия
кредит и процедурата за активиране на картата.
Представеното
по делото приложение е подписано единствено от представител на ищеца. ЗПК не
случайно създава форма за действителност на договорите за кредит, като изисква
полагането на подписи и от двете страните. Целта е потребителят да бъде
информиран за всички условия по сключвания от него договор. В настоящия случай
конкретните параметри на договора за револвиращ кредит, които имат съществено
значение за решението дали договорът да бъде сключен се предоставят на
потребителя след предоставянето на съгласие от негова страна за предоставяне на
кредитна карта. По този начин изготвени клаузите на потребителския договор
очевидно са създадени едностранно и без каквато и да е възможност потребителя
да влияе върху тях. Всъщност единствено му е предоставен избор дали да активира
вече изпратената му при едностранно определени условия кредитна карта или не.
Следва
да се направи уточнението, че процесният договор за револвиращ кредит не е
сключен под отлагателно условие – предоставянето и активирането на кредитната
карта, тъй като изобщо липсва валидно сключен договор. Клаузите от чл. 12 до
чл. 21 от условията по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14838125 подписани и от ответницата имат характера на преддоговорни отношения,
насочени към сключването на договор за револвиращ кредит, тъй като не съдържат
конкретните условия на револвиращия кредит, като изрично е предвидено, че условията
по ползването на кредитния лимит и кредитната карта ще бъдат предмет на отделно
приложение. Това приложение е предоставено по делото, но то не носи подпис на
кредитополучателя. Активирането на кредитна карта е конклудентно действие,
което не може да замести изискванията на закона относно формата за сключване на
договор за потребителски кредит.
Дори
да се приеме, че въпреки несъответствието с императивните норми на ЗПК чрез
активирането на кредитната карта потребителят чрез конклудентни действия приема
офертата на кредитодателя, каквото всъщност представлява изпращането на
кредитната карта с приложението, и договорът за кредит е сключен, то същият
отново ще е недействителен, тъй като няма изискуемото от закона съдържание.
В
последователни разпоредби (чл. 11 и чл. 12 от ЗПК) законодателят е предвидил
задължителното съдържание на договорите за потребителски кредит, като съгласно
чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 и 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 договорът за потребителски
кредит е недействителен. Независимо от вида на договора част от задължителното
му съдържание следва да бъдат лихвения
процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент, и
когато е необходимо, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, като тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
настоящия случай в представеното по делото приложение липсва методът за
изчисляване на лихвения процент - не е посочена процедурата за изчисляването му
нито в приложението, нито в условията на договора, а едновременно с това е
предвидена (чл. 19 от условията на договора) възможност лихвения процент да
бъде променян едностранно, което е неравноправно – чл. 143, ал. 2, т. 11 от ЗПК. В представеното приложение липсва и посочване на общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, както и
как е формиран ГПР и дали в него се включени различните видове такси за
усвояване и обслужване на кредита. Предвид липсата на информация за
компонентите, формиращи размера на ГПР е невъзможно да се направи преценка дали
същият е в определените от закона размери или не и дали е изчислен по
определения в приложение № 1 от закона начин.
С оглед
изложеното съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен
поради противоречие с императивни правни норми, касаещи формата за неговата
действителност и задължителното му съдържание. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В хипотезата на чл. 22 във вр. чл. 23 от ЗПК приложение намира
разпоредбата на чл. 26, ал. 4, пр. 1 от ЗЗД, тоест договорът за потребителски
кредит е частично недействителен относно всички такси и лихви, но не и в частта
за главницата, която продължава да се дължи. По тази причина искът за главница
следва да се уважи, като се съобразят всички частични плащания отнесени към
дължимата главница и ако има разлика, то тя следва да се присъди на кредитора.
Защитата на потребителите и съответно санкциите за кредитодателите не трябва да
водят до право на потребителя да не плаща – смисълът на санкцията е да има
възпиращ ефект, но и да се възстанови реалното равновесие между страните.
Видно от приетото по делото заключение
по назначената съдебно-счетоводна експертиза кредитиполучателят е усвоил суми
от кредитния лимит чрез теглене в брой чрез АТМ, а именно на 18.01.2018г. –
500,00 лева, на 22.01.2018г. – 100,00 лева, на 29.01.2018г. – 200,00 лева, на
07.02.2018г. – 100,00 лева и на 09.02.2018г. – 50,00 лева или в общ размер на
950,00 лева. Начислени са и такси в общ размер на 26,70 лева за теглене АТМ и
справка за баланс, които обаче не следва да се присъждат, тъй като не са част
от чистата стойност на кредита. Същото се отнася и за начислената
възнаградителна и мораторна лихва. В практиката на СЕС тезата, че при
недействителност на договор за потребителски кредит и приложение на чл. 23 от ЗПК следва да се прави разлика между възнаградителна и мораторна лихва, е
отхвърлена. Санкцията на чл. 23 от ЗПК обхваща всички лихви, без да се прави
разграничение на вида им, както и таксите. Законна лихва се дължи от датата на
поканата за връщане на главницата – в настоящия случай от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410
от ГПК, тъй като макар и договорът да е недействителен и да няма падеж,
забавата за връщане на главницата е настъпила с поканата, която имплицитно се
съдържа в заявлението. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК е
възприето и от въззивната на настоящата инстанция и обективирано в решение №
103 от 25.03.2019г., постановено по в.гр.д. № 46 по описа за 2019г. на
ОС-Хасково.
Ищецът не
оспорва, че ответницата е заплатила следните суми на 17.06.2019г. – 60,00 лева, на 08.10.2019г. – 60,00 лева, на 06.11.2019г.
– 60,00 лева, на 15.01.2020г. – 60,00 лева и на 13.01.2021г. – 70,00 лева.
Идентични са и изводите на вещото лице, направени в приетото по делото
заключение. Тези плащания в общ размер на 310,00 лева следва да се приспаднат
от чистия размер на кредита, които е дължим – 950,00 лева – 310,00 лева и искът
за главница следва да се уважи до размера от 640,00 лева, а в останалата част
до пълния предявен размер от 976,70 лева да се отхвърли.
Като
неоснователни следва да се отхвърлят и искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
415, ал. 3 от ГПК вр. чл. 240,
ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за възнаградителна лихва в размер
на 9,43
лева за периода от 01.01.2019г. до 07.06.2019г. и за мораторна
лихва в размер на на 36,77 лева за периода от 07.06.2019 г. до 16.07.2020г.
При този изход на правния спор право
на разноски имат и двете страни по делото и такива следва да им бъдат присъдени
съразмерно на уважената съответно отхвърлената част от исковете – арг. чл. 78,
ал.1 и ал. 3 от ГПК.
Ищецът претендира както направените
в настоящото производство разноски, така и тези в заповедното. На основание чл.
78, ал. 8, изр. 2 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът намира, че претендираният
размер на юрисконсултско възнаграждение отговаря на фактическата и правна
сложност на конкретния правен спор. Доказано по делото е извършването на
внасяне на депозит за вещото лице по сметка на РС-Хасково в размер на 180,00
лева. Следва да бъде обсъден въпроса за присъждането на направените в
заповедното производство разноски. По сметка на РС-Хасково е внесена сума в
размер на 125,00 лева като държавна такса по настоящото дело, която е довнесена
и следва да се съобразят при произнасянето и разноски по заповедното, тоест
внесената държавна такса в размер на 25,00 лева. Следователно ищецът е доказал
извършването на разноски в общ размер на 430,00 лева (100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, 180,00 лева – възнаграждение за вещо лице и
150,00 лева – държавна такса). От тях на ищеца
се следват разноски съобразно изхода на спора, а именно уважаване на
претенциите за размер от 640,00 лева, като се отхвърлят претенциите до общия
предявен размер от 1022,90 лева, поради което се следват разноски в съответното
процентно съотношение или сумата от 269,04 лева. Разноски за заповедното
производство не следва да се присъждат отделно, тъй като в случая, въпреки че
искът е по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, то заявлението за заповед е неоснователно поради несъобразяване с
императивните разпоредби на ГПК относно размера на вземането и не следва да се
присъждат разноски на ищеца/заявител за производство, което не е завършило с
акт в негова полза, още повече, че не се установяват и други направени
разноски, освен държавната такса, която съдът присъжда в пълен размер.
Ответницата е претендирала
присъждането на разноски по делото, като е доказала осъществяването на такива в
размер на 400,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете в полза на ответницата следва да се
присъди сума в размер на 149,73 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ
OСЪЖДА Я.И.Д., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С. А., Франция, с рег. № ********* в Търговския и фирмен
регистър на Париж, седалище и адрес на управление: бул. "Осман" № 1,
75009, Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А., клон
България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
"Младост 4", Бизнес парк София сг. 14 сума в размер на 640,00 лева,
представляваща дължимата чиста стойност на договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта № CARD-15335058, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1442 по описа за 2020г. на РС
- Хасково
– 23.07.2020г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искът за главница за сумата
над 640,00 лева до пълния предявен размер от 976,70 лева, искът за
възнаградителна лихва в размер на 9,43 лева за периода от 01.01.2019г. до 07.06.2019г. и
искът за мораторна лихва в размер на
36,77 лева за периода от 07.06.2019 г. до 16.07.2020г.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Я.И.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.
А., Франция, с рег. № ********* в Търговския и фирмен регистър на Париж,
седалище и адрес на управление: бул. "Осман" № 1, 75009, Париж,
Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А., клон България, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Младост
4", Бизнес парк София сг. 14 сума в размер на 269,04 лева, представляваща
направените разноски съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С. А., Франция, с рег. № ********* в Търговския и фирмен
регистър на Париж, седалище и адрес на управление: бул. "Осман" № 1,
75009, Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А., клон
България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
"Младост 4", Бизнес парк София сг. 14 да заплати на Я.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на 149,73 лева, представляваща
направените разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.