РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Габрово, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20214200500331 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по жалби на "Кинг логистик" ЕООД и В. Й. Б. против Решение
№260072/11.06.2021г. по гр.д.№834/2020г. по описа на РС Севлиево, в частта в която
жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца по делото - В. Й. Б. сумата то 815,77лв.-
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за
времето от 01.11.2018г. до 01.11.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба - 21.08.2020г. до окончателното изплащане и е осъден да заплати ДТ в размер на
50лв., както и в частта, в която са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск и з заплащане на трудово възнаграждение за периода
м.януари 2020г.-м.май 2021г. и ищеца е осъден да заплати на ответното дружество сумата от
591,30лв.-разноски по делото.
В жалбата на "Кинг логистик" ЕООД се твърди, че обжалваното решение е немотивирано и
неправилно. За жалбоподателят не ставало ясно защо първоинстнационния съд е отхвърлил
доводите за неоснователност на тази претенция на ищеца и е приел иска за основателен. При
назначаване на работника в раздел "Възнаграждения" била уговорена основна заплата в
размер на 510лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит в размер на 0,06% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател, т.е.
липсвала договорка между страните за заплащане на допълнително трудово възнаграждение
за придобит трудов стаж преди назначаването на работника. Освен това размерът на това
допълнително възнаграждение се определял въз основа на представени от работника
документи за трудов стаж. Ищецът при започване на работа не бил представил такива.
Представените към исковата молба трудови книжи на ищеца били неизвестни на
работодателя. Счита, че пасивното поведение на работника за доказване и установяване на
предишен професионален опит не следвало да бъде вменявано във вина на работодателя и
да му бъде търсена отговорност за изплащане на суми, които същият нямало как да
предвиди. Следвало да се има предвид и че в трудовия договор страните се били
1
договорили, допълнителното трудово възнаграждение да се изплаща за стажа при този
работодател. Договорът бил подписан от ищеца и той се бил съгласил със съдържанието му
и размера на полагащото му се допълнително възнаграждение за придобит професионален
опит. След като страните не са договорили такова допълнително трудово възнаграждение в
индивидуалния трудов договор, то такова не следвало да се дължи на ищеца поради липса
на основание за начисляването му.моли съда да отмени обжалваното решение в частта, в
която работодателят е осъден да заплати на ищеца допълнително трудово възнаграждение за
придобит професионален опит за времето от 01.11.2018г. до 101.11.2019г. и да отхвърли
иска, като присъди на жалбоподателя направените по делото разноски за две съдебни
инстанции.
В депозирания по делото отговор на жалбата и ищец по делото се оспорва същата като
неоснователна. твърди се, че страните по трудовото правоотношение не можели да не
уговарят да не се заплаща такова допълнително трудово възнаграждение за придобит
професионален опит. Освен това предишният трудов опит на работника бил известен на
работодателят, тъй като ищецът и преди бил работил при него и бил изпълнявал сходна
длъжност. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и да присъди
направените по делото разноски.
В жалбата на ищеца по делото В.Б. се обжалва решението на районния съд в частта, в която
са отхвърлени исковете му за заплащане на обезщетение за неизползван платен отпуск и за
неплатено трудово възнаграждение. Твърди се, че ищецът е оспорил истинността на всяка от
молбите за ползване на платен годишен отпуск, тъй като не е автор на положените под тях
подписи. Съдът е постановил да се извърши проверка на истинността им с протоколно
определение. Вещото лице, изготвило съдебно -почерковата експертиза е установило, че
подписите под част от молбите не са изпълнени или вероятно не са изпълнени от ищеца.
Насрещно доказване на автентичността на подписите от страна на работодателят не било
проведено. Не било ясно въз основа на какви доказателства съдът приема, че исковата сума
не се дължи от ответника. По отношение предявения иск за заплащане на трудово
възнаграждение твърди, че от почерковата експертиза се установява, че молбата за ползване
на неплатен отпуск през м. април 2020г. вероятно не е подписана от ищеца.
Първоинстанционния съд приел, че през процесния период ищецът не е полагал труд,
въпреки липса на надлежно поискан неплатен отпуск, поради коте от не му се дължало
възнаграждение. Установеното от почерковата експертиза отново не било обсъдено от
районния съд. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната
част и да постанови друго, с което приеме предявените искове за основателни и доказани и
да присъди възнаграждение за двете инстанции.
В депозирания отговор на въззивната жалба на Б. се оспорва същата. Твърди се, че в
обясненията си вещото лице не било категорично, че подписите не са на лицето, а едно
съдебно решенре не можело да почива на предположения. Освен това всички останали
доказателства по делото доказвали че през периода м.януари 2020г.-м.април 2020г. ищецът
бил в неплатен отпуск, а през периода 01.11.2018г.-21.-5.2020г. ползвал платен отпуск. Моли
съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди решението в тази му част.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
акт и от лица, активно легитимирани да подадат въззивна жалба, поради което същите са
допустими.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
За да постанови решението си в обжалваната му част първоинстанционният съд приел, че
за времето от 01.11.0218г. - 01.11.2019г. на ищеца не било начислявано и изплащано
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
поради непредставяне на документи за наличния му до този момент трудов стаж, като такова
било изплащано за периода от м.ноември 2019г- до м.май 2020г., без м.януари 2020г.
Въззивният съд намира следното :
Не е спорно, че страните по делото са били в трудово правоотношение, като ищецът е бил
назначен на длъжност шофьор тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона. Уговореното
2
трудово възнаграждение било в размер на 510лв., като на 31.12.2018г. било сключено
допълнително споразумение, с което считано от 01.01.2019г. трудовото възнаграждение
станало 560лв.
В сключения между страните на 0.11.2018г. трудов договор е уговорено заплащане на
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 0,06% за всяка година трудов стаж при настоящият работодател.
От приложените по делото три броя трудови книжки се установява, че и преди започване
на работа по процесното трудово правоотношение ищецът е работил на длъжността шофьор.
От заключението на изготвената по делото счетоводна експертиза се установява, през
периода м.ноември 2018г.-м.август 2019г. - на ищеца се е следвало допълнително
възнаграждение за придобит професионален опит в размер на 15%, а от м. септември 2019г.
до м.октомври 2019г.- в размер на 15,6%. Вещото лице е установило, че размера на
дължимото допълнително трудово възнаграждение за придобит професионален опит за
периода 01.11.2018г.-01.11.2019г. е в размер на 815,77лв.
Основната заплата включва възнаграждение за изпълнението на определени задължения и
отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност. Допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, които се изплащат задължително, са
определени с НСОРЗ. Такива са тези по чл.11, чл.12 и чл.15, ал.2 от НСОРЗ. Основната
заплата и допълнителните трудови възнаграждения образуват брутното трудово
възнаграждение и именно то се дължи от работодателя на работника по силата на чл.245 от
КТ. Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит съгласно
разпоредбата на се заплаща в процент върху основната заплата, определена с
индивидуалния трудов договор. Това трудово възнаграждение по смисъла на чл.6, ал.1
НСОРЗ има задължителен и постоянен характер и трябва да се заплаща винаги, когато са
налице законоустановените условия за получаването му. По силата на чл.66, т.7 КТ това
възнаграждение задължително трябва да се уговори от страните в трудовия договор, но
липсата на такава клауза, когато са налице основанията за изплащането му не е основание за
лишаване на работника от това допълнително възнаграждение. Обстоятелството, че в
трудовия договор не е посочено дали ищецът няма предходен трудов стаж и професионален
опит и/или че не са представени документи, въз основа на които работодателят да установи
наличието на такъв, както и липсата на знание у работодателя за тези факти, са ирелевантни
за възникването на задължението на ответното дружество за заплащане на допълнително
трудово възнаграждение по чл.12 от НСОРЗ (в този см. е Р№241/21.08.2015г. по гр.д.
№5294/2014г. на ІVг.о. на ВКС).
Предвид изложеното по-горе предявения от ищеца иск за заплащане на допълнително
възнаграждение за придобит професионален опит е основателен и обжалваното решение в
тази му част е правилно и същото следва да бъде потвърдено, като подадената въззивна
жалба се явява неоснователна.
По отношение на предявените искове за заплащане на неизползван платен годишен отпуск
и за заплащане на възнаграждение за периода м.януари 2020г.-м.април 2020г. съдът намира
следното :
Работодателят, който твърди, че ищецът е ползвал полагаемият му се платен годишен
отпуск, както и че през периода м.януари 2020г.-м.април 2020г. ищецът е ползвал неплатен
отпуск е следвало да докаже тези твърдени от него положителни обстоятелства. Във връзка с
твърденията си ответното дружество е представило молби за ползване на платен и неплатен
отпуск за съответните процесни периоди. Във връзка с оспорване авторството на молбите с
протоколно определение от 1911.2020г. е открито производство по установяване
истинността на посочените по-горе молби относно авторството на ищеца.
От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-почерковата експертиза се
установява, че подписите положени от името на В.Б. в:
1. молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 06.12.2019г.
3
2. молба за ползване на платен годишен отпуск от 06.12.2019г.,
3. молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 01.02.2020г.,
4. молба за ползване на платен годишен отпуск от 18.02.2020г.,
5. молба за ползване на платен годишен отпуск от 17.03.2020г.,
6. молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 11.12.2019г.,
7. молба за ползване на платен годишен отпуск от 31.12.2018г,
8. молба за ползване на платен годишен отпуск от 19.12.2018г.,
9. молба за ползване на платен годишен отпуск от 19.12.2018г. са изпълнени от ищеца
Подписите положени в :
1. молба за ползване на платен годишен отпуск от 21.04.2019г.
2. молба за ползване на платен годишен отпуск от 07.08.2019г.,
3 молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 31.03.2020г.
4. молба за ползване на платен годишен отпуск от 15.11.2018г.,
5. молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 01.03.2020г. вероятно не са
изпълнени от В.Б..
Подписите положени в :
1. молба за ползване на платен годишен отпуск от 24.10.2019г. и
2. молба за ползване на платен годишен отпуск от 26.11.2019г., не са изпълнени от
работника.
В с.з. от 21.12.2020г. представителят на ответното дружество не е направил възражения по
заключението, нито е поискал изготвяне на повторно или допълнително заключение.
Възражения е направил представителят на ищеца, но същият не е поискал изготвяне на
повторно заключение.
Съдът намира, че предвид липсата на категоричност относно авторството на подписите в
молба за ползване на платен годишен отпуск от 21.04.2019г., молба за ползване на платен
годишен отпуск от 07.08.2019г., молба за ползване на неплатен годишен отпуск от
31.03.2020г., молба за ползване на платен годишен отпуск от 15.11.2018г. и молба за
ползване на неплатен годишен отпуск от 01.03.2020г. следва да се приеме, че не е доказано
категорично авторството на същите, поради което съдът намира, че подписите под тях не е
доказано, че изхождат от ищеца.
Поради изложеното по-горе не е доказана истинността досежно авторството на ищеца на
молба за полазване на платен годишен отпуск от 21.04.2019г.; молба за полазване на платен
годишен отпуск от 07.08.2019г.; молба за полазване на платен годишен отпуск от
24.10.2019г.; молба за полазване на платен годишен отпуск от 26.11.2019г.; молба за
полазване на неплатен годишен отпуск от 31.03.2020г.; молба за полазване на неплатен
годишен отпуск от 1.03.2020г. и молба за ползване на платен годишен отпуск от 15.11.2018г.
Действително районния съд не се е произнесъл в диспозитива си горното, но настоящата
инстанция не счита, това за съществено процесуално нарушение, тъй като такова
произнасяне е налице в мотивите на обжалваното решение.
Тъй като по делото не е доказано по категоричен начин, че ищецът подписал молбите за
ползване на платен годишен отпуск от 15.11.2018г. (1 ден), от 21.04.2019г. (5дни), от
4
07.08.2019г. (9дни), от 24.10.2019г. (3дни) и от 26.11.2019г. (3дни), то следва да се приеме,
че тези дни същият не е бил в отпуск и след прекратяване на трудовото му правоотношение
с ответника му се дължи обезщетение по чл.224 КТ, още повече, че не са представени
доказателства, от които да се установи, че ищецът през посочените периоди е бил в платен
отпуск.
От допълнителното заключение на счетоводната експертиза, неоспорено от страните,
депозирано в съда на 29.01.2021г. и изслушано в с.з. от 18.02.2021г. е видно, че
обезщетението за неползване на платен отпуск (начислен във ведомостта за заплати) през
м.ноември 2018г.- 1 ден е в размер на 23,18лв., за м.април 2019г.-5дни - 140,50лв., за
м.август 2019г.-9дни - 229,21лв., за м.октомври 2019г.-3дни - 73,50лв. и за м.ноември 2019г.-
3дни - 80,89лв., общо 547,28лв. До този размер предявения иск е основателен и доказан, като
постановено в тази част първоинстанционно решение следва да бъде отменено до размера на
547,28лв., вместо което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от
547,28лв.- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като за горницата решението
в отхвърлителната му част следва да бъде потвърдено.
През периода м.януари 2020г.-м.май 2020г. ищецът е ползвал неплатен отпуск през м.
януари - 22 дни, разрешен му по молба от 11.12.2019г., м.февруари- 4дни, разрешен му по
молба от 01.02.2020г., м.март - 2 дни, разрешени му по молба от 01.03.2020г. и през м. април
2020г. - 11 дни, разрешени му по молба от 31.03.2020г.
Молбите от 11.12.2019г., 01.02.2020г. и от 01.03.2020г. са подписани от ищеца, което се
установява от заключението на почерковата експертиза, поради което съдът приема, че този
отпуск е разрешен от работодателя и ползван от лицето, поради което за дните, в които
ищецът е бил в неплатен отпуск не му се следва трудово възнаграждение.
В заключението си вещото лице е посочило, че молбата от 31.03.2020г. (11 дни от
01.04.2020г. до 15.04.2020г.) вероятно не е подписана от работника. От заключението на
техническата експертиза се установява, че през периода 01.04.2020г. до 15.04.2020г.,
товарния автомобил, управляван от ищеца е изминал преходи на 01.04.2020г., на
08.04.2020г. и на 09.04.2020г., поради което съдът приема, че през този период, в който
според работодателя ищецът е бил в неплатен отпуск, същият е бил на работа. Поради
изложеното съдът намира, че на ищеца се дължи трудово възнаграждение за 11 дни през
м.април 2020г., което от заключението на допълнителната счетоводна експертиза се
установява, че е в размер на 381,97лв., за който размер предявения иск е основателен и
доказан и в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и да се постанови
друго, с което на ищеца се присъди посочената сума.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, като
вместо това ищецът бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 475,20лв.-
разноски в първоинстанционното производство, а ответника да заплати на ищеца сумата от
235,50лв.-разноски пред районния съд-
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати допълнителна държавна такса в
размер на 19,81лв.
Съобразно уважените части от въззивните жалба ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 316,80лв.-разноски във въззивното производство, а ответника да
заплати на ищеца сумата от 282лв.-разноски пред въззивния съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260072/11.06.2021г. по гр.д.№834/2020г. по описа на РС Севлиево в
ЧАСТТА, в която са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за периода 01.11.2018г.-21.05.2020г. до размера на 547,28лв, за
заплащане на трудово възнаграждение за периода м.януари 2020г.-21.05.2021г. и в частта, в
5
която ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 591,30лв.-разноски по
делото, ВМЕСТО КОЕТО
ОСЪЖДА "КИНГ ЛОГИСТИК" ЕООД, с ЕИК ********* , с адрес гр.Севлиево, ул.Бор №37
да заплати на В. Й. Б., с ЕГН ********** от гр.С., ел. В.Л.№*сумата от 547,28лв. (петстотин
четиридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки) - обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за периода 01.11.2018г.-21.05.2020г., ведно със законната лихва от датата на
постъпване на исковата молба в съда - 21.08.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "КИНГ ЛОГИСТИК" ЕООД, с ЕИК ********* , с адрес гр.Севлиево, ул.Бор №37
да заплати на В. Й. Б., с ЕГН ********** от гр.С., ел. В.Л.№*сумата от 381,97лв. (триста
осемдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки) - незаплатено трудово
възнаграждение за периода м.януари 2020г.-21.05.2020г., ведно със законната лихва от
датата на постъпване на исковата молба в съда - 21.08.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "КИНГ ЛОГИСТИК" ЕООД, с ЕИК ********* , с адрес гр.Севлиево, ул.Бор №37
да заплати на В. Й. Б., с ЕГН ********** от гр.С., ел. В.Л.№*сумата от 235,50лв.(двеста
тридесет и пет лева и петдесет стотинки) - разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА В. Й. Б., с ЕГН ********** от гр.С., ел. В.Л.№*" да заплати на КИНГ
ЛОГИСТИК" ЕООД, с ЕИК ********* , с адрес гр.Севлиево, ул.Бор №37 сумата от
475,20лв.(четиристотин седемдесет и пет лева и двадесет стотинки) - разноски в
първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260072/11.06.2021г. по гр.д.№834/2020г. по описа на РС
Севлиево в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА "КИНГ ЛОГИСТИК" ЕООД, с ЕИК ********* , с адрес гр.Севлиево, ул.Бор №37
да заплати допълнителна държавна такса в размер на 19,81лв.(деветнадесет лева и
осемдесет и една стотинки), както и ДТ в размер на 5лв.(пет лева), в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, в полза на ОС Габрово.
ОСЪЖДА "КИНГ ЛОГИСТИК" ЕООД, с ЕИК ********* , с адрес гр.Севлиево, ул.Бор №37
да заплати на В. Й. Б., с ЕГН ********** от гр.С., ел. В.Л.№*сумата от 282лв.(двеста
осемдесет и два лева) - разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА В. Й. Б., с ЕГН ********** от гр.С., ел. В.Л.№*" да заплати на КИНГ
ЛОГИСТИК" ЕООД, с ЕИК ********* , с адрес гр.Севлиево, ул.Бор №37 сумата от
316,80лв.(триста и шестнадесет лева и осемдесет стотинки) - разноски във въззивното
производство
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6