№ 2406
гр. Варна, 13.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20243100500676 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Сити Кеш“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115Е, ет.5,
представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев, действащо чрез юрисконсулт Ц. Б.,
против Решение №215 от 18.01.2024г. по гр.д.№11144/2023г. по описа на Районен съд
Варна, с което е уважен предявеният от П. Х. Н., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.В.,
ж.к.“Ч.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.”Св.Климент Охридски”
№1, ет.2, чрез адв.Т. Ч., против жалбоподателят иск за прогласяване нищожността на
Договор №***********/18.03.2023г. потребителски кредит на основание чл.26, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, поради противоречие със закона, а именно с разпоредбите на чл.22 от ЗПК във вр. с
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно и незаконосъобразно.
На първо се оспорват изводите на съдът, че в ГПР по процесният договор за кредит, следва
да бъде включен и размерът на уговорената в договора неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение. Поддържа се, че въпросните изводи
противоречат на европейското законодателство, а имено на съображение 20 и чл.19, § 2 от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. и на чл.19,
ал.1 от ЗПК и Приложение № 1, като се сочи относима съдебна практика. На следващо място
се поддържа, че в случая не е налице доказване, че ГПР надвишава посочения в договора
размер, което е в тежест на ищеца. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което да се отхвърлят исковите претенции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
1
жалба, с която се оспорват доводите и оплакванията на жалбоподателят. Поддържа се, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно, като са развити подробни съображения
в подкрепа на изложеното становище и се сочи относима съдебна практика. По конкретно се
сочи, че начисляваната от дружеството кредитодател неустойка за непредставяне на
обезпечение по договора, е едно допълнително възнаграждение за кредитора и разход за
потребителя, с оглед на това, че още с подписване на договора между страните
обезщетението е включено в погасителният план и месечни вноски, като наред с това
потребителят е поставен в изначална невъзможност да изпълни поставените от кредитора
условия. Поддържа се, че заобикаляйки закона, ответникът всъщност скрито променя
параметрите на договора, по отношение на които има уредба в чл.19, ал.1 и чл.11, ал.1 т.10
от ЗПК, което води до последиците, визирани в чл.22 от ЗПК. На следващо място се
поддържа, че клаузите от договора формиращи задължение за заплащане на неустойка при
непредставяне на обезпечение неравноправните клаузи по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП,
съответно са нищожни на основание чл.146 от ЗЗП така и по аргумент от чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Последно място се поддържа, че уговореният размер на неустойката надвишава размера на
главницата по договора за кредит, поради което неустойката се явява прекомерна и в
противоречие с обезщетителната й функция. Ето защо разпоредба визираща задължение за
заплащане на неустойка, е в пряко противоречие с добрите нрави, поради което е нищожна и
на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Моли се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и
присъждане на разноски.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК,
тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и
съдържа останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена
държавна такса,
При служебната проверка на допустимостта на производството, съдът е констатирал
пороци на исковата молба, като след дадени указания същите са отстранени с уточняващи
молби от пълномощника на ищцата, съответно делото следва да се разгледа по същество.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на “Сити Кеш“ ООД, с ЕИК *********,
против Решение №215 от 18.01.2024г. по гр.д.№11144/2023г. по описа на Районен съд
Варна, с което е уважен предявеният от П. Х. Н., с ЕГН **********, иск против
жалбоподателят за прогласяване нищожността на Договор №***********/18.03.2023г.
потребителски кредит на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради противоречие със
закона, а именно с разпоредбите на чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19,
ал.4 от ГПК.
2
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№676/2024г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 10.07.2024г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение. До жалбоподателя ответника да се изпратят и препис от
уточняващите молби на ищцата.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3