№ 14207
гр. С., 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря С. Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110158729 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.7, §1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 г.
Ищецът – Н. С., твърди, че с ответника „************“ АД са
сключили договор за превоз, като е закупил самолетен билет за полет ***
**** на „************“ АД по дестинация *******************, планиран
за дата 13.08.2018г. Твърди, че процесният полет е отменен. Излага
твърдения, че вследствие на посоченото неизпълнение на договора за превоз
има право на обезщетение в размер на 400 евро, съгласно чл.5, т.1, б. „в“ и
чл.7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., тъй като полетът бил с разстояние над
1500 км. Поддържа, че на 25.03.2019г. отправил покана до ответника за
заплащане на сумата, но плащане не последвало. За претендираното
обезщетение по заявление на ищеца срещу ответника била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №47157/2021г. на СРС, 90 състав.
Длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което
на заявителя било указано да предяви иск за установяване на вземанете си.
Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът му дължи претендираната сума, както и
да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски.
1
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда ив
срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск, като
поддържа, че ищецът не е доказал да се е явил навреме за полета. При
условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност,
като счита, че приложимата давност е тази, предвидена в чл.135 от ЗГВ.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.7, §1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004
г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване
на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент
/ЕИО/ № 295/91 /в сила от 17.02.2005г./. Посоченият регламент е приложим в
процесния случай на основание чл. 1, б. „в“ и чл. 19 от него, като той е
задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 са регламентирани
правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато
последният има начална или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз. В чл. 5, пар. 1, б.
"в" от регламента изрично се предвижда, че пътниците имат право на
обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7, освен ако не са: i)
информирани за отмяната минимум две седмици преди или ii) информирани
за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по
разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да
заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да
достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след
времето за пристигане по разписание; или iii) информирани за отмяната по-
малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е
предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от
един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен
пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по
разписание. Тежестта на доказване дали и кога пътникът е бил информиран за
отмяната на полета лежи върху опериращия въздушен превозвач.
2
В случая между страните не се спори и се установява от събраните по
делото доказателства, че между тях е съществувало валидно правоотношение
по договор за въздушен превоз по направление ******************* за
редовен полет *** ****, планиран за 13.08.2018г. Установява се от събраните
по делото доказателства, че на 13.08.2018г. е имало планиран полет на
авиокомпания „************“ АД *** **** по направление
*******************, но същият е бил анулиран още на 24.07.2018г. и не е
изпълнен. По делото липсват данни ищецът да е бил информиран за отмяната
на полета предварително, поради което съдът приема, че същият има право на
обезщетение по чл. 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 в размерите на същия.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието
между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия
кръг /чл. 7, пар. 1 и пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004/. По делото не е
спорно обстоятелството, че разстоянието на полета на ищеца е над 1 500 км.,
поради което и дължимото обезщетение е в размера по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от
Регламент /ЕО/ № 261/2004, а именно – 400 евро.
Поради изложеното съдът приема, че предявеният иск е основателен и
доказан в пълния му предявен размер.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност,
което съдът намира за неоснователно по следните съображения:
С оглед установената съдебна практика, съдът приема, че разпоредбата
на чл.135 от ЗГВ, в относимата редакция към спора преди изменението от 23
февруари 2021 г., предвиждаща специален давностен срок, е неприложима в
настоящия спор. Тя следва да се тълкува систематично, като при
систематичното тълкуване на посочената разпоредба с разпоредбите от
главата, в която се намира, а именно – Глава единадесета "Констативни
протоколи, рекламации, давност" може да се направи извод, че посоченият
двугодишен давностен срок е приложим единствено към случаите, за които
законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси
и повреди на багажи или товари, но не и когато се касае за обезщетение по
Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. при закъснели или при отменени полети. Това
следва и от разпоредбата на чл.137 от ЗГВ, според която сроковете по чл.135
от ЗГВ се спират със започване на рекламационното производство. Доводи за
обратното не могат да бъдат извличани от мотивите на законодателя за
3
последващо изменение на закона, нито от измененията и допълненията на
чл.135 от ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. В относимата за спора редакция на
закона отговорността на въздушния превозвач по чл.7 от Регламент (ЕО)
№261/2004г. не попада в приложното поле на чл.135 от ЗГВ, а приложение
намират общите правила и в частност разпоредбата на чл.111, б. "б" от ЗЗД, в
която е предвидено, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват
вземанията за обезщетения от неизпълнен договор. На основание чл.114, ал.1
от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало, в
настоящия случай от 13.08.2018г. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на 11.08.2021г. по електронна поща,
т.е. преди изтичане на предвидения в закона давностен срок, поради което
направеното с писмения отговор възражение за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 475 лева по исковото производство и 325 лева по заповедното
производство.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.415,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.7, §1, б. „б“ от Регламент /ЕО/
261/2004 г., предявен от Н. С., гражданин на ***************, роден на
**********г., съдебен адрес гр. С., ул. „********“ №9, ****************,
чрез адв. К. В., срещу „************“ АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр. С., Аерогара С., че „************“ АД дължи на Н.
С. сумата от 400 евро, представляваща дължимо обезщетение за отмяна на
полет *** ****, планиран за 13.08.2018г. по дестинация
*******************, ведно със законна лихва за периода от 12.08.2021г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №47157/2021г. по описа
на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА „************“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление гр. С., Аерогара С., да заплати на Н. С., гражданин на
4
***************, роден на **********г., съдебен адрес гр. С., ул. „********“
№9, ****************, чрез адв. К. В., разноски по делото в размер на 475
лева, както и разноски за заповедното производство в размер на 325 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се
приложи по ч.гр.д. №47157/2021г. по описа на СРС, 90 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5