Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.02.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 13143/2018година по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от „П.и.б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
срещу Й.Б.Б.,
ЕГН ********** и М.Ц.Б., ЕГН **********, двамата с адрес *** за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане
солидарно срещу ответниците за сумите, както следва: 5702,19лева,
представляваща просрочена главница по Договор за предоставяне на бърз
потребителски кредит без поръчители № 44/27.04.2011г. сключен с „МКБ Юнионбанк“ АД, чийто универсален правоприемник е ищецът,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението- 18.05.2018г., до окончателното погасяване на задължението; 4458,69лева, представляваща просрочена
договорна лихва по т.4.1 от договора за периода 26.08.2011г. до 25.04.2018г.; 4459,78лева, представляваща просрочена
наказателна лихва по т.6 от договора за периода 26.09.2011г. до 17.05.2018г.,
за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК № 3487/21.05.2018г. по ч.гр.д. № 7524/2018г. по описа на ВРС, на
основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: На 27.04.2010г. между „МКБ Юнионбанк“ АД и
ответниците- Й.Б. като кредитополучател и М.Б. като солидарен съдлъжник е сключен договор № 44 за бърз потребителски
кредит без поръчители. Ищецът се явява универсален правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД, въз основа на извършено вливане. По силата
на договора на кредитополучателите е отпусната сума в размер на 6250лева, с цел
погасяване на задължения по кредитна карта издадена на кредитополучателя по
договор № 175/14.08.2008г. Сумата е усвоена на 10.05.2010г. по банков път и е
прехвърлена за погасяване на кредитна карта съгласно нареждане. Съгласно чл. 10
от договора, издължаването на кредита е следвало да стане на 96равни месечни анюитетни вноски, т.е до 25.04.2018г. На основание т.4.1 от
договора, страните са договорили годишна фиксирана лихва от 18,95% за първата
година от срока на действие на договора, а след това непогасената част от
главницата да се олихвява с плаващ лихвен процент, определен на база действащ
тримесечен Sofibor плюс фиксирана надбавка от 9,8пункта, но не по-
малко от 18,95%. Съгласно т. 6 от договора при просрочие
се дължи наказателна лихва формирана като сбор от лихвата за редовен дълг плюс
наказателна надбавка от 10пунка, изчислявана на годишна база. Твърди се, че по
договора са били платени погасителните вноски до тази с падеж 26.09.2011г. Ето
защо и поради настъпване условията на т.6, а именно- изпадане на
кредитополучателя в забава в издължаване на главница по кредита, банката е
начислила наказателна лихва. За събиране на вземането си по кредита, ищецът се
снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч. гр.д. № 7524/2018г. по описа
на ВРС, срещу която от ответниците било подадено възражение в срок. С това
обосновава и правния си интерес от настоящия иск. Искането е за уважаване на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, с който
искът се оспорва като неоснователен. Прави се възражение за погасителна
давност, както и за нищожност на клаузата на т.6 уговаряща наказателна лихва,
като такава противоречаща на добрите нрави, доколкото неколкократно
надхвърля наказателната лихва в другите банкови институции. Прави се възражение
и за частично погасяване на дълга, което се сочи да не е правилно изчислено от
ищеца, тъй като липсват данни относно размера на остатъците по кредита в края
на всяка година. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
В съдебно заседание чрез процесуален представител
исковата молба се поддържа. Ответниците поддържат
доводите и оспорванията направени с отговора, като допълнително
по повод направеното възражение за погасителна давност се позовават на
настъпила предсрочна изискуемост на вземането по кредита, предхождащо
подаването на заявлението по чл. 417 ГПК, за което са били уведомени от банката.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на
страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.
430 ТЗ, чл. 86 ЗЗД.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасени от ответниците задължения по Договор
за предоставяне на бърз потребителски кредит без поръчители от 27.04.2010г., по
който ищецът се позовава на настъпил крайният падеж за издължаването.
Така очертаният предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти: валидна облигационна връзка по
Договор за предоставяне на бърз потребителски кредит без поръчители №
44/27.04.2011г. сключен с „МКБ Юнионбанк“ АД, чийто
универсален правоприемник е ищеца; предаване отпуснатата сума по него на
кредитополучателя; дължимост на сумите за главница,
договорни, наказателни лихви върху просрочена договорна лихва и то в посочените
от ищеца размери; изпълнение на
задълженията на банката, произтичащи
от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора;
договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и
обичайна печалба, а по възражението за давност- обстоятелства водещи до
прекъсване/спиране на давностния срок. Доказването на
сочените елементи от фактическия състав на твърдяното право възлага на
ответниците доказване на твърденията си за нищожност на
клаузите от договора за наказателна лихва поради накърняване на добрите нрави,
а по възражението за погасителна давност- датата, от която е настъпила
изискуемостта на акцесорните вземания по кредита за лихва.
От представените по
делото писмени доказателства се установява следното: На 27.04.2010г. между
банката и Й.Б., като кредитополучател и М.Б., като солидарен длъжник е бил
сключен договор за бърз потребителски кредит без поръчители. По силата на
договора банката е предоставила в заем парична сума от 6250лева, която е
следвало да послужи за цялостно погасяване на задълженията по кредитна карта
издадена съгласно договор за кредит № 175/14.08.2008г. Сумата е следвало да се
усвои в срок до 15.05.2010г. В т. 4.1 е предвидено, че възнаградителната
лихва върху сумата по кредита за първата година е в размер на 18,95% фиксиран годишен
лихвен процент, а след изтичане на този срок, непогасената част от главницата
се олихвява с плаващ лихвен процент определен в размер на действащия 12месечен Sofibor плюс лихвена надбавка в
размер на 9,8%, но не по- малко от 18,95%. Посочено е, че при сключване на
договора, стойността на 12месечния Sofibor е 9,05%. Съгласно т. 8
ГПР е 20,8214%. Съгласно т.10 кредитът се издължава на 96 равни месечни анюитетни вноски /лихва плюс главница/, размерът на които
се актуализира след изтичане на първата година на кредита в зависимост от
стойността на приложимия лихвен индекс, като
крайният срок за издължаване на кредита е 25.04.2018г. Месечните вноски
включват главница и лихва съобразно погасителен план неразделна част от
договора, като падежната дата на всяка вноска е 25-о число на съответния месец.
Договорът е сключен при стандартни ОУ, неразделна част от него, подписани от
двамата ответници. В раздел от ОУ “Предсрочна
изискуемост на кредита” е предвидено, че банката има право преди изтичане на
срока на договора да обяви цялото вземане за предсрочно изискуемо, когато
кредитополучателят/солидарните длъжници не са
осигурили допълнителни средства, ако наличните по картовите/разплащателни
сметки не са достатъчни за погасяване на
вноската и не са погасили в срок, която и да е погасителна вноска по главница
и/или дължими лихви, такси или комисионни, съгласно условията на настоящия
договор и/или е/са нарушил/и, което и да е от задълженията си по договора и/или
задълженията, произтичащи от други съглашения с банката/чл.29.2/. Съгласно чл.
30 и чл. 30.2, при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, банката изпраща
уведомление за изпълнение за цялото задължение на адреса за кореспонденция на
кредитополучателя, като в случай че задължението не бъде погасено в посочения в
уведомлението срок, то банката осчетоводява вземането си като просрочен дълг и
го олихвява при условията на т.6 и т.16 от договора. Съгласно т.6 при нарушаване на сроковете за
погасяване, на която и да е вноска по главницата върху просрочената част от
главницата за времето на просрочие и/или при
предсрочна изискуемост банката събира наказателна лихва, която включва
договорната по т.4.1, респ. т.4.2 или т.5.2 и наказателна надбавка от 10пункта,
изчислена на годишна база.
Предвид изложеното и
доколкото ответниците не са оспорили така представените документи, то следва да
се приеме, че процесният договор за банков кредит е
валидно сключен, като кредитополучателят Б. е усвоил пълната отпусната му сума.
Усвояването е извършено по разплащателна сметка на ответника Б., което
съобразно направеното осчетоводяване е станало на 10.05.2010г. Съответно сумата
е била ползвана именно за целта, с която е била от отпусната- за погасяване на
задълженията по кредитна карта издадена съгласно договор за кредит №
175/14.08.2008г. Поетото от банката задължение по договор за банков кредит за
отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума и
съответно усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента на
заверяване разплащателната сметка на заемателя, като за
доказване на този факт не е необходимо издаване на нарочен документ / така в
решение № 125 от 12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК/.
За установяване размера
на претенцията по делото е изслушано и прието заключението на в.л. И. по
изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като даващо отговор на всички
поставени му задачи, неоспорено от страните, изготвено компетентно, въз основа
на събраните по делото доказателства и допълнителни проверки в счетоводството
на ищеца, бива възприето в цялост от съда. От заключението на в.лице се
установява, че сумата по кредита е била усвоена от ответника Б. по
разплащателната сметка с № BG 59 СBUN91951000212706, на която той е титуляр
/приложение 4/. Това е станало на 10.05.2010г., когато е постъпила сума от 6250лева.
Извършените плащания по договора са в размер на сумата от 2066,86лева общо, с
която са били погасени 16 броя вноски по погасителен план, като последното
плащане на пълна вноска е от 02.09.2011г. На 26.09.2011г. е извършено плащане
на 0,03лева по 17-та поредна вноска по погасителния план. След тази дата
плащанията са били преустановени. Съответно остатъчната главница по кредита е
5702,19лева, договорната лихва за периода 26.08.2011г.- 25.04.2018г. е в размер
на 4457,52лева, начислена върху остатъчен размер на главницата от 18,95%.
Размерът на наказателната лихва върху просрочената главница за периода 26.09.2011г.-
17.05.2018г. според в.лице е 4578,41лева, изчислена при лихвен процент 28,95%.
Предвид направеното правопогасяващо възражение за
изтекла давност, заключението е изготвено и във втори вариант. По т.4 от
заключението в.л. е изчислило, че размерът на главницата за периода
17.03.2013г.-17.05.2018г. е 4972,07лева, на договорната лихва за периода
17.03.2013г. до 25.04.2018г. е 2901,82лева, а за периода 17.05.2015-025.04.2018г.
1119,64лева. Наказателната лихва за периода 17.05.2015г.-17.05.2018г. е
1503,21лева. В съдебно заседание в.лице уточнява, че кредитът не е бил
осчетоводен от банката като предсрочно изискуем, вкл. и към 2014г. Отразяването
му като съдебен е извършено в деня на подаването на заявлението или няколко дни
по- рано. Така, размерът на главницата за периода 17.05.2013г. до 17.05.2018г.
възлиза в размер на 4871,63лева, а на договорната лихва за този период
2748,28лева, преизчислени от съда съобразно приложение № 2 от заключението на
в.лице чрез приспадане на 35 и 36 вноска по кредита, с оглед падежа им- 25-о
число на месеца.
В казуса, ищецът
основава претенцията си на твърдения за настъпил краен падеж за издължаване на
кредита. От своя страна ответниците твърдят, че вземането е обявено за
предсрочно изискуемо от банката, за което те са били надлежно уведомени, като
по отношение на ответницата Б. твърденията са то да е било получена на
04.09.2014г. Тези възражения са направени с депозираните възражения по чл. 414 ГПК и уточнени в първото по делото съдебно заседание, поради което и следва да
бъдат разгледани от съда. За доказването им е представено уведомление от
банката до ответницата Б. с изх. № 263-2060/03.09.2014г. Същото действително
съдържа изявление за обявяване кредита за предсрочно изискуем с предоставен
седмодневен срок за доброволно изпълнение. Твърденията на ответницата Б. бяха,
че изявлението на банката е получено на 04.09.2014г., т.е деня следващ датата,
на която писмото е било изпратено от банката до нея. В тази връзка й бе
предоставена от съда възможност да ангажира гласни доказателства- показания на
един свидетел, каквито обаче в последното съдебно заседание, определено и за
крайно по тяхното събиране на основание чл. 158 ГПК, не бяха ангажирани, като
страната се отказа от събиране на така допуснатото доказателство. Независимо от
това обаче, доколкото обективно този документ съществува, в държане на страна е
и това не е оспорено от ищеца, следва да се приеме, че най- ранната дата, на която
той е получен е тази следваща датата на неговото изпращане, т.е сочената от
ответницата. Посочено е, че покана за
доброволно е изпратена и до солидарно отговорните лица. С ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС се прие, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Т.е моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението
на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника –
кредитополучател и то ако към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или
неплатеният остатък по кредита е изискуем. Отнемането на преимуществото на
срока по договора е субективно право установено в полза на кредитора.
Преценката дали да го упражни и кога, принадлежи изцяло на титуляра
му, от което следва и че настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта-
неизпълнението на длъжника и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане
преимуществото на срока му. Т.е обявяването на
предсрочната изискуемост може да бъде само действие на кредитора. На него
съответно само принадлежи и възможността да ползва отнетото на длъжника
преимущество на срока за изпълнение, търсейки неговото погасяване предсрочно-
съдебно или извънсъдебно, или съответно да изчака крайния падеж на издължаване
на кредита. Затова и според настоящият състав, кредитополучателят не може да
„изземва“ това право от неговия носител и да се позовава на него, въпреки
позоваването от страна на банката на факта на изтекъл краен срок за погасяване
на задължението. Като обвързан с уговорките до края на договора, длъжникът може
само да предложи изпълнение преди срок, но не и сам да се позовава
на предсрочна изискуемост, въпреки очевидната в случая воля на кредитора да
търси изпълнение по погасителен план. Приемането на обратно би значело да бъде
предоставена възможност на неизправната страна в правоотношението да черпи
права от собственото си неизпълнение, позовавайки се на права, чието
упражняване зависи от кредитора. Затова съдът приема, че при липса на
позоваване от банката на предсрочната изискуемост, в отношенията между страните
крайният срок за връщане на главницата и изпълнение на задължението за
заплащане на уговорените лихви не е променен и съдът отчита падежите, уговорени
в погасителния план. От заключението на в.л. стана ясно, че
неиздълженият размер на главницата по договора към датата на подаване на заявлението
/18.05.2018г./ е 5702,19лева. В.лице не е установило платени парични суми от
кредитополучателя, респ. съдлъжника в периода след
дата 26.09.2011г. Следователно, искането за присъждане на главницата е доказано
в целия заявения размер. А това налага съдът да разгледа направеното в
евентуалност възражение за погасителна давност изтекла по отношение на
главницата.
По отношение на главницата приложима е петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД давността тече от момента, в
който вземането е изискуемо. Задължението поето от ответниците е да внасят анюитетните вноски за погасяване на задълженията по
договора за кредит и следователно давността тече отделно за всяка анюитетна
вноска от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на финансовата
институция /решение по гр.д. № 6629/2013г. ВКС, IV ГО, решение по т.д. № 1153/2014г. на ВКС, II ТО/. При разсрочено плащане на отпуснатия кредит, всяка погасителна вноска
става изискуема с настъпване на съответния падеж, поради което и падежиралите вноски преди 18.05.2013г. /датата на подаване
на заявлението/ се явяват погасени по давност. Касае се за вноските от 17 /до
16-та те са плащани/ до 36 вкл., съобразно приложение № 2 от заключението, т.е
сумата от 830,56лева. Така, размерът на дължимата главница необхванат от
възражението за давност възлиза на сумата от 4871,63лева. До този размер
претенцията за главница се явява основателна и следва да бъде уважена.
Остатъкът до 5702,19лева подлежи на отхвърляне.
Предмет на претенцията е
и редовна договорна лихва претендирана в размер на 4458,19лева
за периода от 26.08.2011г. до 25.04.2018г., т.е. до края на срока на договора,
чийто размер съобразно заключението на в.л. всъщност възлиза на сумата от 4457,52лева.
Тя се дължи на основание т. 4 от договора, тъй като кредиторът е предоставил определена
сума на заемателя, който от своя страна се е задължил
да заплати възнаграждение под формата на лихва за времето, през което
заемодателят се е лишил от ползване на паричните средства, т. е. от момента на
предоставяне на паричната сума до датата на нейното връщане в пълен размер. Направено
е възражение за погасяване по давност. И по отношение на възнаградителната
лихва приложение следва да намери петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, защото по
естеството си възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му
парични средства, респ. тя се плаща независимо от неизпълнението на главното
задължение и се дължи и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа. И факта, че погасяването на възнаградителната
лихва е уговорено да става на определени вноски по приет от страните
погасителен план, не му придава характер на периодично вземане по смисъла на
чл. 111, б.“В“ ЗЗД, за да се приеме, че следва да е приложима кратката
тригодишна давност/ така Решение № 540 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №
110/2011г., IV ГО, ГК/. Ето защо, следва да
се приеме, че възражението за давност е основателно за част от вземането-
вноските, чийто падеж е настъпил на дата преди 18.05.2013г. Така дължима е единствено
възнаградителната лихва за периода 18.05.2013г. до 18.05.2018г.
или това са вноски от 37 до 96 по ред по погасителен план, приложение № 2 от
заключението, колона 5 или сумата от 2748,28лева. До този размер и за периода 18.05.2013г. до 25.04.2018г.
претенцията е основателна, като следва да се отхвърли за разликата до
4458,19лева.
По отношение на лихвата
за забава върху просрочената главница: Същата се претендира в размер на 4459,78лева
за периода 26.09.2011г. до 17.05.2018г. Дължимостта й
е предвидена в т. 6 от договора и тя се дължи при просрочие
в изплащането на главницата формирана като сбор от лихвата по т. 4, т. 18,95% и
наказателна надбавка от 10%. В случая се установи, че е налице забава в
плащанията, доколкото ответниците са преустановили редовното /цялостното и в
срок/ погасяване на дължимите вноски по погасителен план и последната платена
вноска по погасителния план е тази от м.08.2011г. Съобразно заключението на
в.л. размерът й за заявения период е 4578,41лева изчисляван върху главницата от
всяка месечна вноска до датата на погасяване на просрочените главници с лихвен
процент 28.95%. По естеството си тази наказателна лихва представлява всъщност мораторна неустойка по чл. 92 ЗЗД, като вид добавъчно
вземане за осъществяване на договорна отговорност на длъжника, без да е нужно
кредиторът да доказва действителните си вреди. Това вземане има периодичен
характер, тъй като не е включено при формиране на месечните анюитетни
вноски и предпоставките, при които възниква дължимостта
му са отделно уговорени. Ответниците твърдят
нищожност на тази клауза, поради накърняване на добрите нрави, защото размерът й
надвишава неколкократно този определян от други
банкови институции. За доказване на това възражение, по делото бе изслушано
допълнително заключение на в.л. по изготвена съдебно- счетоводна експертиза. От
същото се установи, че към датата на сключване на процесния договор
наказателната лихва, по информация от пет други банки, за просрочена главница е
договорният лихвен процент по остатъчната главница увеличен с 10 процентни
пункта или законната лихва. Клаузата на т. 6 от процесния договор регламентира
именно това, като от заключението на в.лице се установи, че процентът на
лихвата за забава върху просрочената главница е бил 28,95% и начисляването й е
извършвано върху просрочената главница от всяка анюитетна вноска, т.е точно
така, както е уговорено в договора. Така, неоснователно е соченото от
ответниците, че наказателната лихва е начислявана върху анюитетната
вноска. Напротив, тя е начислявана само върху главницата като компонента на
всяка анюитетна вноска, без обаче да отпада и дължимостта
на договорната лихва, чиято дължимост следва на друго
договорно основание. Възприето в съдебната практика е, че за да е нищожна
клаузата за неустойка заложена в търговски договор поради накърняване на
добрите нрави, то уговарянето й следва да е свързано с постигане на цели извън
присъдите й функции- обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, като преценката дали това е така се прави отделно за всеки случай
преценявайки конкретиката му към момента на сключване
на договора / ТР № 1/2009г.
от 15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г.
ВКС/. Или при съпоставяне съдържанието на процесната клауза на т. 6 от ОУ към
договора за кредит, налага се извод, че неустойката в процесния договора не е
нищожна. Към датата на сключването на тази клауза в рамките на свободата на
договаряне /чл. 9 ЗЗД/
и по волята на страните същите са се съгласили по начин, който да гарантира
изпълнението на задълженията на кредитополучателя за заплащане на погасителните
вноски /обезпечителна функция/, да осигури обезщетяване на банката за
евентуалните вреди при неизпълнение /обезщетителна
функция/, както и да санкционира неизправния заемател
чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на изправната страна
/санкционна функция/. Предвидената в тази разпоредба свобода на договаряне е
ограничена само от повелителни разпоредби на закона, както и на добрите нрави-
общоприети норми за справедливост и добросъвестност при осъществяване на
гражданските правоотношения в интерес на обществото. Към момента на сключването
на договора не би могло да се приеме, че се накърняват добрите нрави и принципа
на справедливостта чрез уговаряне на неустойка върху начислена, но неплатена
главница, чийто размер включва договорната лихва по т.4.1 и наказателна
надбавка от 10пункта, изчислена на годишна база. Това е така, защото в
договорните отношения действа принципът на добросъвестно упражняване на права и
изпълнение на задължения. Сключвайки договора страните подхождат с намерение за
неговото точно изпълнение, което респ. би изключило задействане на неустоечната клауза. От друга страна, основната функция на мораторната неустойка е именно стимулиране на срочното
изпълнение от длъжника, като по този
начин се обезпечава финансовия интерес на кредитора. В случая,
претендираната неустойка не надхвърля вземането за главница и не въвежда
несправедлива и нетърпима санкция за
ответниците. Натрупването й се дължи и представлява последица именно от
продължилото виновно неизпълнение от страна на кредитополучателя на неговото
задължение да заплаща на падежа дължимите вноски по кредита. Съотношението
между натрупаната за търсения период неустойка и остатъчния дълг
по кредита, взето с оглед дългото време на забава въобще не показва
някаква значителна и нетърпима несъразмерност със значителен превес на първата,
създаваща и схващане за прекомерност. Не може да става въпрос и за т.нар. анатоцизъм, доколкото както се посочи не е налице кумулиране на еднородни вземания за лихви.
Доказаното основание за дължимост на наказателната лихва, налага съдът да разгледа
направеното правопогасяващо възражение за давност. Приложима за него е разпоредбата на чл. 111, б. „б” ЗЗД и вземането за тази наказателна лихва се погасява с тригодишна давност. Изискуемостта на вземането, доколкото съдът прие, че касае периодично
плащане настъпва на съответния падеж за всяка погасителна вноска. От
заключението на в.лице се установи, че последната платена вноска по
погасителния план е тази от 25.08.2011г., т.е считано от 26.08.2011г.
кредитополучателят е в забава в изплащането на погасителните вноски, чийто
уговорен падеж е 25-о число на месеца. Иначе казано, вземанията за наказателна
лихва за периода от три години назад преди подаване на заявлението- 17.05.2018г.,
т.е до 16.05.2015г. се явяват погасени по давност. Съобразно заключението на
в.лице за периода 17.05.2015г. до 17.05.2018г., дължимата наказателна лихва е
1503,21лева. Затова претенцията следва да се уважи до този размер, а за
разликата до пълния заявен от 4459,78лева, следва да се отхвърли.
Плащане на така
установените по размер задължения ответниците не са твърдяли,
нито се събраха доказателства в този смисъл.
Исковата претенция следва
да се уважи в посочените горе размери и сумата за главница следва да се
присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението-
18.05.2018г., така както е било поискано.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са в
общ размер на 642,42лева, от които 292,42лева платена дължима държавна такса, 250лева
за ССчЕ и 100лева юк.
възнаграждение. Съобразно уважената част от исковата претенция в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 400,86лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на поискани и доказани разноски. Представен е списък
по чл. 80 ГПК. Претендира се такива от 1000лева за адв.възнаграждение и 170лева
депозит за вещо лице. Ищецът е направил възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение. Възражението е неоснователно, доколкото съобразно броя и цената
на отделните искове, то е в рамките на минималния размер по чл. 7, ал. 2, т.2 и
т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения. Съобразно
отхвърлената част на исковата претенция в полза на ответниците следва да се
присъдят разноски в размер на 439,93лева.
Съобразно т.12 ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от
него разноски в заповедното производство, от които 292,42лева платена държавна
такса и 50лева юк. възнаграждение. Частичното
уважаване на исковата претенция налага тяхното преизчисляване. Присъдени са в
общ размер на 342,41лева. Съобразно уважената част от иска, следва да се
присъдят такива в размер на 213,66лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Й.Б.Б.,
ЕГН ********** като кредитополучател и М.Ц.Б., ЕГН ********** като съдлъжник, двамата
с адрес гр. Варна, ул. «Коста Тюлев» № 5 ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „П.и.б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумите, както следва:
- 4871,63лева, представляваща просрочена главница по Договор за
предоставяне на бърз потребителски кредит без поръчители № 44/27.04.2011г.
сключен с „МКБ Юнионбанк“ АД, чийто универсален
правоприемник е ищецът, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4871,63лева до
пълния предявен размер от 5702,19лева,
като погасен по давност;
- 2748,28лева,
представляваща просрочена договорна лихва за периода 26.04.2013г. до 25.04.2018г.,
като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 2748,28лева
до пълния предявен размер от
4458,69лева и за периода 26.08.2011г.
до 25.04.2013г., като погасен по давност;
- 1503,21лева, представляваща просрочена наказателна лихва за периода
17.05.2015г. до 17.05.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1503,21лева до
пълния предявен размер от 4459,78лева
и за периода 26.09.2011г. до 16.05.2015г., като погасен по давност,
ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението- 18.05.2018г., до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Й.Б.Б., ЕГН **********
и М.Ц.Б., ЕГН **********, двамата с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „П.и.б.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 400,86лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски пред първа инстанция съобразно уважената част на
иска, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Й.Б.Б., ЕГН ********** и М.Ц.Б., ЕГН **********,
двамата с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „П.и.б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 213,66лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 7524/2018г. по описа на ВРС съобразно уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1
и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА„П.и.б.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Й.Б.Б.,
ЕГН ********** и М.Ц.Б., ЕГН **********, двамата с адрес *** сумата от 439,93лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски пред първа инстанция съобразно отхвърлената част на
иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: