РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Велико Търново, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110101964 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от В. КР. ТЮФ., чрез адв.
Д. Д. - ВТАК, срещу ЗК "Лев Инс" АД - град София и Гаранционен фонд – град София
обективно, кумулативно и субективно, в условията на евентуалност, съединени искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите. Процесуалният представител на ищцата развива съображения, че същата е
сестра на М. К. Н., починал при ПТП на 26.11.2016 година, причинено от Б. АЛД.
АРС., като на 26.11.2016 година, около 01.30 часа на път VTR-1182 /град Лясковец –
град Долна Оряховица/, при км. 3+770, Б. АЛД. АРС. при управление на МПС – лек
автомобил „Форд Мондео“, с временен рег. № 005В860, негова собственост, нарушил
правилата за движение по пътищата чл. 20, ал. 2 ЗДвП и допуснал ПТП със спрелия в
неговата пътна лента лек автомобил „ВАЗ 2121“, с рег. № ВТ1577ВТ, в резултат на
което по предпазливост причинил смъртта на намиращите се зад лекия автомобил М.
К. Н., Н. Т. П. и Т. Н П. и причинил средна телесна повреда на Д. Н. К. и Т. Г. К., като
деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1.28 на
хиляда. По случая е образувано наказателно производство, което с влязла в сила
присъда № 72 от 12.09.2019 година по НОХД № 324/2017 година на ВТОС, е
ангажирана отговорността на Б. АЛД. АРС.. Твърди, че от смъртта на М. Н. ищцата
1
търпи неимуществени вреди, като за нея това е тежка загуба, тъй като между двамата
са съществували отношения на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост и привързаност. Посочва, че ищцата е определяла брат си за най-
близък, тъй като от ранна детска възраст родителите им са били разведени и двамата
били неразделни и си помагали. Твърди, че двамата се виждали почти всеки ден, а
когато не можели – се чували по телефона. Посочва, че след смъртта му се чувства
самотна и страда от липса на подкрепа. Изпаднала в тежко психическо състояние, не
можела да спи, а когато успявала – сънувала кошмари. Навежда доводи, че
справедливият размер за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди е в
размер на 60 000.00 лева. Посочва, че за лек автомобил „Форд Мондео“, с временен
рег. № 005В860 е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със ЗК „Лев Инс“ АД. При справка обаче в официалната интернет
страница на Гаранционен фонд, извършена само по номер на рама се получава
резултат, че МПС към датата на ПТП е без застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Направено е искане ЗК „Лев Инс“ АД - град София да бъде осъдено
да заплати на В. КР. ТЮФ., сумата в размер на 25 000.00 лева, частична претенция от
60 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди
от ПТП, реализирано на 26.11.2016г., при което е починал брат й М. К. Н., ведно с
обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху претендираните суми,
считано от 31.01.2020г. до окончателното погасяване на задължението. В условията на
евентуалност, ако бъде отхвърлен главният иск е направено искане Гаранционен фонд
– град София да бъде осъден да заплати на В. КР. ТЮФ., сумата в размер на 25 000.00
лева, частична претенция от 60 000.00 лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 26.11.2016г., при което е
починал брат й М. К. Н., ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху претендираните суми, считано от 31.01.2020г. до окончателното погасяване на
задължението. Претендира да й бъдат присъдени направените в производството
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.
Процесуалният представител на ЗК „Лев Инс“ АД - град София оспорва изцяло
предявените по делото искове, както по основание, така и по размер. Посочва, че от
изложените в исковата молба твърдения, не се установява за ищцата да е възникнало
право на обезвреда за неимуществени вреди, респективно - за особена близост между
ищцата и нейния брат. Оспорва твърдението, лекият автомобил, с който е причинено
ПТП, да е бил обект на застраховане при ответното дружество; механизма на
настъпване на ПТП, като навежда доводи и за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия в изключителна степен, като
същевременно оспорва и размера на претендираното с исковата молба обезщетение.
Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
2
недоказани. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по
делото.
Процесуалният представител на Гаранционен фонд - град София оспорва изцяло
предявените по делото искове, както по основание, така и по размер. Развива подробни
съображения, че спрямо ответника не е налице основанието на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“
КЗ, доколкото за увреждащия лек автомобил е има сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Посочва, че предявената претенция е
изключително завишена по размер, а и липсват доказателства ищцата и загиналия да са
имали трайна и дълбока емоционална връзка. Наведено е възражение за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия. Оспорва началния
момент на претендираната законна лихва. Направено е искане предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира да бъдат присъдени
направените от дружеството разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените по делото заверени копия на Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 516 от 26.11.2016 година; Протокол за оглед на ПТП от
26.11.2016 година, ведно с фотоалбум; Постановление за назначаване на експертиза по
дознание № 725/2016 година по описа на РУ „Полиция“ град Горна Оряховица;
Съдебномедицинска експертиза за изследване на труп № 137/16г. на МОБАЛ – Велико
Търново; Авто-техническа експертиза по ДП № ЗМ 725/2016 година по описа на РУ –
Горна Оряховица /л. 33-76/ на 26.11.2016 година, около 01.30 часа на път VTR-1182
/град Лясковец – град Долна Оряховица/, при км. 3+770 е настъпило ПТП между лек
автомобил „Форд Мондео“, с временен рег. № 005В860, собствено и управлявано от Б.
АЛД. АРС. и лек автомобил „ВАЗ 2121“, с рег. № ВТ1577ВТ, собственост на П. Д., при
което са причинени материални щети по двата автомобила, загинали са трима души,
един от които М. К. Н.и са ранени трима души.
От приложеното по делото Експертизи № III – 40/41/42 от 31.01.2017 година /л.
127/ се установява, че в представената за изследване кръвна проба, взета от трупа на М.
К. Н. е установено наличие на етилов алкохол с концентрация 1.63 промила.
Видно от приложените по делото Писмо, рег. № 1275р-722 от 18.01.2017 година
на ОД на МВР – Велико Търново, Сектор „ПП – Велико Търново; Извлечение от
интернет страницата на Гаранционен фонд – град София и Справка за застраховка
„Гражданска отговорност“от 09.08.2021 година; /л. 77-79 и 112/, при извършване на
проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към дата 26.11.2016
година, при въведен само регистрационен номер на МПС - 005В860, се установява, че
такава е сключена в ЗК „Лев Инс“ АД – серия G0, № 537564, с период на покритие
07.10.2016 година – 06.10.2017 година, а при извършване на проверка при въведена
3
само рама на МПС WF04XXGBB46S60685, се установява, че такава не е сключена.
Приложени са и Свидетелство за управление № **********, ведно с превод на
български език; Свидетелство за регистрация № **********, ведно с превод на
български език; Фактура за продажба от 08.07.2016 година, ведно с превод на
български език; Прехвърляне на собственика, Удостоверение за смяна на собственика
и Писмо за ново свидетелство за регистрация, ведно с превод на български език /л. 80-
90/. По делото са приложени и Застрахователна полица № BG/22/116002600835 от
06.10.2016 година на ЗК „Лев Инс“ АД, ведно с договор към нея /л. 125-126/, от които е
видно, че обект на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите е МПС с
рег. № 005В860, като договорът е сключен между ЗК „Лев Инс“ АД и „Мартин –
Йоанна“ ЕООД – град Горна Оряховица.
От приложената кореспонденция между страните по делото - Застрахователна
претенция, вх. № 1412 от 31.01.2020 година на ЗК „Лев Инс“ АД; Застрахователна
претенция, вх. № 24-01-64 от 31.01.2020 година на Гаранционен фонд; Писмо, изх. №
24-01-64 от 07.02.2020 година на Гаранционен фонд; Писмо, изх. № 24-01-64 от
07.02.2020 година на Гаранционен фонд – 2бр.; Уведомление, вх. № 24-01-64 от
13.02.2020 година на Гаранционен фонд; Писмо, изх. № 24-01-64 от 21.02.2020 година
на Гаранционен фонд; Писмо, изх. № 24-01-64 от 30.04.2020 година на Гаранционен
фонд; Уведомление, вх. № 24-01-64 от 08.06.2020 година на Гаранционен фонд /л. 91-
100/ се установява, че ищцата е заявила претенцията си, както пред единия, така и пред
другия ответника, за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от ПТП, реализирано на 26.11.2016г., при което е починал брат й М. К. Н., ведно
с обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху претендираните суми,
считано от 26.11.2016г. до окончателното погасяване на задължението.
По делото са приложени Присъда № 72 от 12.07.2019 година по НОХД №
324/2017 година на ВТОС, изменена с Решение № 66 от 23.04.2020 година по ВНОХД
№ 398/2019 година на ВТАС и Решение № 135 от 25.05.2021 година по КНД №
501/2020 година на ВКС /л. 9-32/, от които се установява, че Б. АЛД. АРС. е признат за
виновен в това, че на 26.11.2016 година, около 01.30 часа на път VTR-1182 /град
Лясковец – град Долна Оряховица/, при км. 3+770 с посока на движение от град Долна
Оряховица към град Лясковец, при управление на МПС - лек автомобил „Форд
Мондео“, с временен рег. № 005В860, негова собственост, нарушил правилата за
движение по пътищата: чл. 20, ал. 2, ЗДвП и допуснал ПТП със спрелия в неговата
пътна лента лек автомобил „ВАЗ 2121“, с рег. № ВТ1577ВТ, собственост на П. Д., в
резултат на което, по непредпазливост причинил смъртта на намиращите се на пътното
платно, зад лекия автомобил „ВАЗ 2121“, с рег. № ВТ1577ВТ М. К. Н., Н. Т. П. и Т.Н.
П.; средна телесна повреда на Д.Н. К. и средна телесна повреда на Т. И. К., като
деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1.28 на
хиляди и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3,
4
пр. 1 и пр. 3, б. „б“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“ и б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, вр. Чл. 36 и чл. 54 НК му е наложено наказание дванадесет години
лишаване от свобода.
Видно от приложеното заверено копие на Удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки, изх. № 61 от 22.01.2020 година на Община Горна Оряховица /л. 101/
ищцата по делото В. КР. ТЮФ. е сестра на М. К. Н..
В проведеното на 13.10.2021 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелят ХР. ХР. ХР. заявява, че си спомня, че е посетил ПТП на
26.11.2016г. между град Лясковец и град Долна Оряховица при изпълнение на
служебните си задължения, при което установили първоначално два ударени
автомобила, три трупа и трима ранени на място. Автомобилите били „Лада Нива“ - бял
цвят и „Форд Мондео“. Посочва, че ПТП-то било в лентата за движение в посока от
Долна Оряховица към Лясковец. Мисли, че никой от пострадалите и от жертвите
нямал светлоотразителна жилетка и няма спомен дали е имало светлоотразителен
триъгълник, но помни, че мъглата била много голяма. Заявява, че трупът на М. бил
точно пред бялата Нива, а другите някъде встрани. Отишли на мястото на ПТП около
1:30ч. -1:40 ч. и тогава имало мъгла.
Свидетелят М. М. Т. посочва, че е съпруг на ищцата и я познава от 23 години.
Заявява, че тя имала брат - М. К. Н. и те имали нормални отношения. Посочва, че
когато станала злополуката, той й съобщил и тя го приела много тежко - не искала да
го приеме, не можели да повярват, че се е случило. Заявява, че към 7:30 часа им се
обадили и те тръгнали към мястото на ПТП, тъй като искал да й каже по по-страничен
начин, понеже тя още сутринта казала, че става с усещането, че нещо се е случило.
Посочва, че оттогава тя не е същият човек – били прекалено близки, брат и сестра -
всеотдайни един към друг. Постоянно се търсели, помагали си, всеки ден се чували по
телефона, той им ходел на гости, те му ходели на гости. Заявява, че той си живеел в
бащината къща и те трябвало да съобщят на майка му и баща му. Посочва, че оттогава
В. носи в болката в себе си. Станала по-затворена, променила се като човек; когато си
отиде в Долна Оряховица, първо отива на гробищата, а когато сядали да вечерят,
оставяла чаша вино за брат си на едно определено място в кухнята. Заявява, че на
рождения му ден ходят на гроба му и му носят бутилка с ракия Бургас 63 и сестра му
пали свещичка и му брои годинките. Посочва, че М. също помагал на сестра си.
Помагал в строежа на къщата им, ходел да помага в заведението им, а когато били деца
и родителите им били на работа, той като по-голям я е гледал и се е грижил за нея.
Заявява, че отношенията им били много чисти. Посочва, че след смъртта му тя помага
на дъщеря му.
Свидетелката М. Т. К. заявява, че познава ищцата от смъртта на М., тъй като тя
е сестра на Н. – един от починалите при ПТП-то. Посочва, че с М. се познавали
5
отдавна, събирали се заедно и когато я видел, винаги казвал, че все едно вижда сестра
си. По приказки, по държание, винаги е говорил за сестра си с добри чувства и
уважение и колко много му е помагала. Заявява, че от него знае, че тя е била много
весел, лъчезарен човек, а след като я видяла, била отчаяна и съсипана. Тя поела
ангажимента за грижите за дъщеря му.
В проведеното на 05.01.2022 година съдебно заседание свидетелката Н. М.
КЮЧ. заявява, че познава ищцата по делото, тъй като живеела с брат й. Посочва, че не
може да опише отношенията им, тъй като не е имала взаимоотношения с нея. Те са се
виждали отделно, без тя да присъства. Събирали се по празници рядко - за 20 години
може би около 5 пъти. Заявява, че тя не е имала отношения със семейството на бившия
си съпруг, но не мисли, че със сестра си са имали спорове. Не може да каже, че не й е
било мъчно - съвсем нормално, като сестра, но какво й е било вътрешно не може да
каже.
От заключението на приетата по делото съдебна-психологична експертиза /л.
147-151/ се установява, че непосредствено след инцидента ищцата е бил в състояние на
силен емоционален шок и стрес от случилото се, а последващата е хронична реакция
на скръб. Емоцията, която съпровожда емоционалния стрес е интензивна и непоносима
за индивида и шокът е естествена защитна реакция на психиката. Към момента пет
години след загубата на брат си, ищцата е все още много чувствителна и реагира
травматично - вълнува се, плаче, трудно говори за смъртта му, за преживяванията си и
последиците от тази загуба. Смъртта на близък човек е една от най-големите и тежки
психични травми в човешкия живот, като всяка травма оказва интензивни и
дълготрайни ефекти върху психиката на индивида, оставяйки трайни следи върху
характера, личността, начина му на живот, светоусещането му и пр. При ищцата се
отчитат признаци на депресивно състояние - вътрешно напрежение, плачливост,
постоянно чувство на тъга, отдръпване от другите, безпокойство, отчаяние, песимизъм,
загуба на интерес и удовлетворение от дейността, фантазии за смъртта, безпокойство,
тревожност, но ищцата не съобщава да е изпадала в тежка депресия и да й е
провеждано лечение. Смъртта на брат й й се отразила неблагоприятно върху
психическото състояние в емоционален, поведенчески и когнитивен аспект, засегнала
начина й на живот и оставили трайни последици върху личността й. Ищцата изпитвала
негативни емоции на яд, гняв, вина, тъга, мъка, скръб, характерни за хора преживяващи
загуба на близък човек. Непосредствено след смъртта на брат си ищцата е изпаднала в
остра реакция на стрес, изразяваща се в остра кризисна реакция и психичен шок. Била е
дезориентирана, отчаяна, отричала случилото се и пр., като острата реакция на стрес
била краткосрочна. Тя преживява загубата на своя брат с хронична реакция на траур -
изпитва затруднение в преработката на скръбта от смъртта му, все още не успява, да
интегрира загубата на близкия за нея човек.
Видно от приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза и
6
допълнителната такава /л. 167-192/, участъкът от пътя, на който е настъпило ПТП е
прав на разстояние по-голямо от 500 м. с влажен асфалт на пътното покритие от
платното за движение. Произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието
+770м,
(01:30 ч.) на път VTR 1182, при км. 3 в посока към гр. Лясковец. Лек автомобил
„ВАЗ 2121“, с peг. № ВТ1577ВТ е бил спрял, е ориентиран с предната си част на север
към град Долна Оряховица, като с левите си колела е бил на западния банкет, а с
десните колела върху западната пътна лента. При удара, лек автомобил „Форд
Мондео“, с временен рег. № 005В860 се е движил с дясна страна в зоната на западния
край на платното за движение. Пътнотранспортното произшествие е настъпило върху
западната пътна лента, пътната лента полагаща се за движение на „Форд“, като преди
настъпване на ПТП и към момента на настъпването му лекият автомобил „ВАЗ 2121“ и
лекият автомобил „Форд Мондео“ са разположени върху западната пътна лента,
полагаща се за движение на лек автомобил „Форд Мондео“, като лек автомобил „ВАЗ
2121“ преди момента на настъпването на ПТП и към момента на настъпването се
намира в спряло положение. Разположението на пешеходеца М.Н. непосредствено
преди удара, е било около и извън лек автомобил „ВАЗ“ - до десния стоп зад лек
автомобил „ВАЗ“ Получилият ускорение лек автомобил „ВАЗ“ вследствие на удара от
лек автомобил „Форд“, реализира непосредствен и последователен удар с намиращ се
зад задната му част Н.. След удара между процесиите автомобили, тялото на
пострадалия Н. е намерено в близост до предно дясно колело на лек автомобил „ВАЗ
2121“, обърнат с главата в посока към колелото на автомобила. В протокола за оглед
на пътнотранспортното местопроизшествие е отразено, че не са фиксирани и открити
елементи, отломки, парчета или арматура от светлоотразителен триъгълник, т.е. няма
данни в района на ПТП да е открит светлоотразителен триъгълник. Може да се приеме,
че лек автомобил „ВАЗ“ е можел да бъде възприет от водача на лек автомобил „Форд“
в условията, в които се е намирал ВАЗ при наличието на мъгла на разстояние преди
удара от около 70-50 метра. При конкретната пътна обстановка, технически не е
възможно светлинният източник на автомобилните фарове на лек автомобил „Форд
Мондео“ да достигне до пострадалите пешеходци и да бъде отразен от евентуално
поставените върху телата им светлоотразителни жилетки по начин, който да позволи
на водача на лек автомобил „Форд Мондео“ да ги възприеме по-ясно и отчетливо като
препятствие по пътя, отколкото лекия автомобил „ВАЗ 2121“ с включени на къси
светлини автомобилни фарове. Правилно поставен на пътя светлоотразителен
триъгълник или обезопасителен триъгълник, на разстояние не по-малко от 30 метра от
повреденото пътно превозно средство, в пътната лента, заета от него и срещу посоката
на движение на Форд, от технико-експлоатационна гледна точка би попаднал в
траекторията на движение на лек автомобил „Форд Мондео“. Находки, които да
показват кой е бил водачът на лек автомобил „ВАЗ“ няма. Няма данни и към момента
на ПТП да е имало движение в района на ПТП на други ППС. Същото е настъпило в
7
тъмната част от денонощието при намалена видимост от мъглата. Водачът на лек
автомобил „ВАЗ 2121“ е имал техническа възможност да осигури безопасни условия
при разположението на ВАЗ върху пътното платното за предотвратяване на
произшествието. При конкретните пътни условия и видимост, за предотвратяване на
произшествието не е съществувала за пешеходеца техническа възможност от момента
на възприемане на наближаващото МПС да предотврати произшествието. В
проведеното на 03.02.2022 година вещото лице допълва, че категорично по време на
ПТП пострадалият и останалите не са били със светлоотразителни жилетки. С оглед на
това, че лицата са се намирали зад автомобила и то специално за М. – приклекнал,
може да се приеме, че дори с жилетка водачът на лек автомобил „Форд“ не би могъл да
го възприеме. Освен това, с оглед метеорологичните условия - имало е мъгла,
светлинният сноп на фаровете би следвало да премине през предното стъкло, през
задното стъкло, през капчиците мъгла и след това да се върне обратно, за да бъде
отразен сигналът, който да приеме водачът на лекия автомобил Форд. Това също дава
основание да приемем, че дори да бяха с жилетки, не биха могли да бъдат възприети от
водача на Форда. Има единствено свидетелски показания от един от свидетелите, че М.
е управлявал автомобила след моста, след като са тръгнали от Долна Оряховица, но
няма веществени доказателства, които да дадат основание да се приеме, че Марио е
управлявал автомобила. Автомобилът „ВАЗ“ категорично е бил разположен частично
на 28 см. върху западния банкет с левите колела и до 1.40 см. върху платното за
движение в западната пътна лента и може да се приеме, че автомобилът с левите и
десните колела е можел да бъде разположен върху банкета. Както за спиране преди
мястото на удара, така и за заобикаляне няма да стигне времето на водача при
скоростта, с която се е движил. Заобикалянето би могло да бъде осъществено при
скорост, която е позволена в този район.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Един от основните по делото въпроси е чия отговорност следва да бъде
ангажира по делото – на застрахователното дружество или на Гаранционния фонд,
доколкото е налице спор дали за лекия автомобил, управляван от Б. АЛД. АРС. - „Форд
Мондео“, с временен рег. № 005В860 към датата на ПТП е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Настоящият
съдебен състав приема, че в случая по делото ЗК „Лев Инс“ АД – град София е
обезпечавало деликтната отговорност на собственика, ползвателите, държателите и на
водачите на лек автомобил „Форд Мондео”. В тази връзка следва да се имат предвид
мотивите на т. 3 от ТР №1/23.12.2015 г. на ВКС по т.д. №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, в
които ВКС приема, че удостоверяването по реда на чл. 487 КЗ създава абстрактна
легитимация на застрахования - като титуляр на действителен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, респективно - е налице
8
пасивна материална легитимация на застрахователя по отношение на всеки един
пострадал за причинените му имуществени и неимуществени вреди от
противоправното поведение на застрахования - делинквент. Следва да бъде съобразено
и че съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 5 КЗ, всеки вносител на МПС с цел
продажба на територията на Република България е длъжен да заяви за получаване
временни табели с регистрационен номер, както и да сключи договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за тези временни табели –
„застраховката се сключва само по регистрационния номер на временните табели за
срока на валидност на временните табели, но не повече от една година”, т.е. предмет
на застрахователното покритие са вредите от МПС с поставени временни табели с
конкретен регистрационен номер, а не вредите от водач на конкретно
индивидуализирано МПС. Видно и от самата застрахователна полица, приложена по
делото /л. 125/ обект на застраховане е МПС с рег. № 005В860. Ето защо съдът, в
настоящия му състав приема, че ответното застрахователно дружество е обезпечавало
деликтната отговорност на водачите на МПС, което се е движело по републиканските
пътища на Република България с временен регистрационен номер, посочен
застрахователна полица № BG/22/116002600835, обективираща договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със срок на
действие от 07.10.2016 година до 06.10.2017 година. Неоснователно се явява
възражението на процесуалния представител на застрахователното дружество, че
застрахователната полица не е сключена за процесния автомобил, тъй като същият не е
бил собственост или търговски актив на „Мартин – Йоанна“ ЕООД, с което дружество
е сключен посочения по-горе застрахователен договор, нито пък това МПС да е било
предоставено на дружество в качеството му на търговец на автомобили. Както бе
посочено по-горе този автомобил се е придвижвал с временни регистрационни номера,
които са били обект на уговореното застрахователно покритие по процесното
застрахователно правоотношение, които са били предоставени доброволно от
застраховащия на делинквента „за придвижване на горепосочения автомобил да
работна площадка по седалище на дружеството с цел евентуално закупуване на същия”
/л. 141/. Предвид гореизложено настоящият съдебен състав приема, че към датата на
ПТП ответното застрахователно дружество е обезпечавало деликтната отговорност на
собственика, ползвателя и на водача на лек автомобил „Форд Мондео“ с временни рег.
№ 005В860.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира прякото право на увредения,
спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Уважаването на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ е
предпоставено от установяването от страна на ищеца на валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и ответното застрахователно дружество
към датата на настъпване на ПТП; че в срока на застрахователното покритие е
9
настъпило застрахователно събитие - ПТП, че то е причинено виновно от
застрахования, че е налице причина връзка между противоправното поведение на
деликвента и причинените от него на пострадалия имуществени и неимуществени
вреди, както и размера на тези вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника по делото е
да установи наличието на твърдяното от него съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца.
Процесуалната допустимост на предявения по делото пряк иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди е предпоставена, съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ, от отправена от нея към ответника -
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния за ПТП водач,
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. В случая по делото видно от
разменената между страните по делото писмена кореспонденция застрахователят е бил
поканен да й заплати обезщетение за неимуществени вреди на 31.01.2020 година
/Писмо, вх. № 1412 от 31.01.2020 година на ЗД „Лев Инс“ АД/, по която не е
постигнато споразумение, т. е. застрахователят не е платил в сроковете по чл. 496 КЗ.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че при ПТП на
21.11.2016 година е настъпила смъртта на М. К. Н. - брат на ищцата по делото. Налице
са всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на
чл. 45 ЗЗД, като съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК постановената по НОХД №
324/2017г. по описа на ВТОС и влязла в сила присъда е задължителна за гражданския
съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, по отношение факта на
извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
Доколкото претенцията, предмет на делото е заявена от сестрата на загиналия
при инцидента М. Н. следва да бъдат съобразени разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., с което бе
разширен кръгът на лицата, които имат право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техни близки, като е прието, че освен посочените
в Постановление № 4/ 25.05.1961 г. низходящи – деца, възходящи – родители и съпруг
на пострадалия и в Постановление № 5/ 24.11.1969 г. – фактическият съжител,
отглежданото от пострадалия неосиновено дете и отглеждащият пострадалия, "по
изключение" възможността за обезщетяване следва да се допусне и за лица, които са
създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особена близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Предпоставките да се
присъди обезщетение са да е установено по несъмнен начин, че търсещият
обезщетение е изградил приживе с починалия особено близка и надхвърляща
общоприетите представи за родствена близост връзка, поради която със смъртта търпи
10
"изключителни" по интензитета си болки и страдания. Липсва дефиниция на критерия
"изключителни", но изхождайки от мотивите на тълкувателното решение, следва да се
приеме, че в тази хипотеза попадат само тези отношения, при които смъртта има пряко
и продължително негативно въздействие върху живота на близкия, обременява
ежедневието и бъдещето му с продължителни негативни и сериозни като интензитет
емоции именно поради липсата на изключително значим близък. Особено близката,
трайна и дълбока житейска и емоционално връзка с починалия изключва проявите на
отношения от време на време при разделно живеене, дори те да са много добри,
емоционално топли, на уважение и взаимна подкрепа. Във всички случаи обаче
присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат/сестра
предпоставя категоричен извод на съда, че установените по делото факти от значение
за активната материалноправна легитимация на ищеца /претендиращият обезщетение/
изпълват съдържанието на критериите, възприети в тълкувателното решение по тълк.
д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, като предпоставка за изключение от правилото, че
кръгът на правоимащите се определя съобразно постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на
Пленума на ВС, а именно - наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с
починалия, която се отличава по съдържание от типичните родствени връзки в
семейството, и проявление на неимуществени вреди, чийто интензитет и
продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между
братя/сестри морални болки и страдания. В този смисъл е и Решение № 60131 от
13.12.2021 година по т.д. 1700/2020г. на II т.о. на ВКС.
В настоящия случай настоящият съдебен състав приема, че от събраните по
делото доказателства не може да бъде направен извод за наличието на посоченото в
тълкувателното решение "изключение". Ангажираните гласни доказателства безспорно
установяват, че между ищцата и починалия, вследствие на пътния инцидент неин брат,
са съществували близост и привързаност. В тази връзка свидетелят Т. заявява "Те са
брат и сестра, имаха нормални отношения ... Тя оттогава не е същият човек. Тер бяха
прекалено близки. Те бяха брат и сестра, всеотдайни един към друг. Постоянно се
търсеха, помагаха си … “. Свидетелят посочва, че двамата са имали много чисти
отношения, че са се чували всеки ден по телефона, че са си ходели на гости, както и че
след смъртта на брат й, ищцата станала по-затворена и носи болката в себе си.
Свидетелката К. пък познава ищцата едва след загубата както на нейния брат, така и на
своя брат от инцидента, като посочва, че от М. Н. знае, че е била много весел,
лъчезарен човек, а сега била отчаяна и съсипана. От друга страна от заключението на
приетата по делото съдебна-психологична експертиза /л. 147-151/ се установява, че
непосредствено след инцидента ищцата е бил в състояние на силен емоционален шок и
стрес от случилото се, а последващата е хронична реакция на скръб. Към момента пет
години след загубата на брат си, ищцата е все още много чувствителна и реагира
травматично - вълнува се, плаче, трудно говори за смъртта му, за преживяванията си и
11
последиците от тази загуба. Смъртта на близък човек е една от най-големите и тежки
психични травми в човешкия живот, като всяка травма оказва интензивни и
дълготрайни ефекти върху психиката на индивида, оставяйки трайни следи върху
характера, личността, начина му на живот, светоусещането му и пр. Непосредствено
след смъртта на брат си ищцата е изпаднала в остра реакция на стрес, като тази
реакция е била краткосрочна и ищцата не съобщава да е изпадала в тежки депресии
или да й е провеждано лечение. Тя преживява загубата на своя брат с хронична реакция
на траур - изпитва затруднение в преработката на скръбта от смъртта му и все още не
успява, да интегрира загубата на близкия за нея човек.
Следва да се има предвид, че действително между ищцата и починалия
вследствие на ПТП неин брат са съществували близост и привързаност, двамата са
поддържали близки контакти, чували са се, подкрепяли са се един друг в трудни за тях
моменти, включително финансово, при което е естествено смъртта му да се отрази
негативно в емоционален план на ищцата, но отношенията им са нормално присъщите
за този родствен кръг и по делото не е доказано претърпените от нея в пряка причинно-
следствена връзка със смъртта на брат й вреди да са изключителни, т.е. да надхвърлят
като интензитет и по продължителност обичайните за родствената връзка между брат и
сестра, за да бъде счетено, че той е материално легитимиран да получи обезщетение
наред с най-близките на починалия – неговите съжителка, дете и двамата му родители.
Освен това и към момента на това събитие, и понастоящем ищцата има собствен
живот, свое семейство, има други близки от най-близкия родствен кръг. Шокът и
душевно страдание от внезапно настъпилата смърт на брат й са нормална
психологична реакция при загуба на близък и несъмнено тя чувства и ще продължи да
чувства тъга от загубата на брат си. Предвид силната обич и привързаност, които е
изпитвала към брат си, ищцата несъмнено е изживяла тежко неговата внезапна и
преждевременна смърт и е понесла морални болки и страдания по повод на загубата
му. Преживеният стрес, шок и отрицание на случилото се след узнаване за инцидента,
както и последващите промени в поведението на ищцата, посочени от свидетеля Т., са
нормално присъщи за сходни на установените по делото близки отношения между брат
и сестра. Несъмнено ищцата е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на брат си,
но техният интензитет и продължителност не обосновават извод, че е налице
основание да се направи изключение от разрешенията, дадени от Пленума на ВС в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г., и да се признае на ищцата право да получи
обезщетение за тези вреди, наред с или вместо най-близките на починалия.
Мотивиран от всичко изложено по съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ се явяват неоснователен и недоказан, поради което и като
такъв следва да бъдат отхвърлен. След като главният иск подлежи на отхвърляне,
същата санкция търпи и предявеният акцесорен иск за присъждане на лихви върху
претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
12
Доколкото настоящият съдебен състав приема, че към датата на ПТП ответното
застрахователно дружество е обезпечавало деликтната отговорност на собственика,
ползвателя и на водача на лек автомобил „Форд Мондео“ с временни рег. № 005В860,
то съдът не дължи произнасяне с нарочен диспозитив по евентуално съединения иск
срещу Гаранционен фонд – град София, доколкото в производството по делото не се
сбъдна условието за разглеждането им.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3, във връзка с ал. 8 ГПК В.
КР. ТЮФ. следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените от тях
разноски по делото - на застрахователното дружество сумата общо в размер на 540.00
лева, а на Гаранционен фонд – град София сумата общо в размер на 800.00 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. КР. ТЮФ. от *, с ЕГН ********** срещу ЗК
"ЛЕВ ИНС" АД, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67 А, с ЕИК ********* иск с основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45
ЗЗД ЗА СУМАТА в размер на 25 000.00 лева, частична претенция от 60 000.00 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 26.11.2016г., при което е починал брат й М. К. Н., ведно с обезщетение
за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху претендираните суми, считано от
31.01.2020г. до окончателното погасяване на задължението, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА В. КР. ТЮФ. от *, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК "ЛЕВ
ИНС" АД, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67 А, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 540.00 лв. /петстотин и четиридесет
лева/, представляваща направени от дружеството разноски по делото.
ОСЪЖДА В. КР. ТЮФ. от * с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление град София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет. 4, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 800 лв. /осемстотин
лева/, представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице-
помагач Б. АЛД. АРС. от*, с ЕГН **********.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
13
14