№ 481
гр. Кюстендил, 03.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500324 по описа за 2022 година
Депозирана е частна жалба вх. № 262550/17.05.2022 г. от Главна дирекция
"Гранична полиция" – МВР, с адрес за кореспонденция: гр. Кюстендил, ул. "Лозенски път"
№ 1 чрез пълномощника главен юрисконсулт **, против Решение № 260023 от 19.04.2022 г.,
постановено по гр. дело № 220/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта му, в
която съдът е допуснал предварително изпълнение на решението за присъденото с него
трудово възнаграждение, имаща характер на определение.
В жалбата се посочва, че решението в тази му част е недопустимо и неправилно,
доколкото не е съобразена разпоредбата на чл. 243, ал. 2 от ГПК, според която против
Държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ не се
допуска предварително изпълнение на невлязло в сила решение. С жалбата се претендира да
бъде отменено решението в частта, в която е допуснато предварително изпълнение на
решението за присъдено трудово възнаграждение. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Ответната страна по депозираната частна жалба **. чрез пълномощника му адв. **
е изразила становище за неоснователност на жалбата, тъй като решението в обжалваната му
част не било постановено по повод молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на
невлязло в сила осъдително решение срещу ответника, нито било поискано предварително
изпълнение по реда на чл. 242 ал. 2 ГПК. Счита жалбата за недопустима, доколкото
решението, в частта в която се обжалва, подлежи на обжалване по реда на въззивното
обжалване, а не като определение за допуснато предварително определение. Възразява се
срещу искането за присъждане на разноски, доколкото ищецът не е правил искане по
смисъла на чл. 242, ал. 2 ГПК.
Кюстендилският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на
страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
1
С Решение № 260023 от 19.04.2022 г., постановено по гр. дело № 220/2020 г. по
описа на Районен съд – Кюстендил е осъдена Главна Дирекция "Гранична полиция" при
МВР, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 да
заплати на ВЛ. Б. С., ЕГН ********** от с. Долно село, Кюст.област сумите, както следва:
1687,06 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд,
приравнен на дневен, по време на дежурства, за исковия период от 01.01.2017 г. до
31.12.2019 г., от която за календарната 2017 г. в размер на 484,61 лева, за календарната 2018
г. в размер на 572,43 лева и за календарната 2019 г. в размер на 630,02 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
(03.02.2020 г.) до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава в общ
размер на 226.41 лева, от която 119,18 лева, за периода 01.05.2017 г. -03.02.2020 г.; 80,72
лева за периода 01.05.2018 г. до 03.02.2020 г. и 26,51 лева, за периода 01.05.2019 г. -
03.02.2020 г., като съдът е допуснал на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в тази му част. Ответникът Главна Дирекция "Гранична полиция"
при МВР е осъден да заплати на ищеца и сумата от 500 лева, представляваща сторените от
ищеца разноски по воденето на делото за платеното адвокатско възнаграждение на
процесуалният му представител, както и е осъден да заплати по сметките на Районен съд
Кюстендил сумата от 117,48 лева, формирана като сбора на държавните такси по двата
обективно съединени иска, а именно: 67,48 лв. по иска за главницата и 50 лв. по този за
мораторната лихва, 220 лева, представляваща платеното за сметка на бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице, а така също и 5 лева, представляваща държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист в случай на принудително събиране на горните
суми. ВЛ. Б. С. е осъден да заплати на Главна Дирекция "Гранична полиция" при МВР
сумата от 0.80 лв., сторени разноски по делото.
Препис от решението е връчено на ищеца на 21.04.2022 г., а на ответната ГДГП –
на 10.05.2022 г.
На 17.05.2022 г. е подадена процесната частна жалба от процесуалния
представител на ГД „Гранична полиция“ при МВР.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от
обжалването и в законово определение срок, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е основателна и като такава следва да се уважи.
В разпоредбите на чл. 242 ГПК, в ал. 1 са предвидени случаите, при които съдът
постановява служебно предварително изпълнение на решението - когато присъжда
издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, а в ал. 2 – тези, при които такова може
да се допусне по искане на ищеца.
Съгласно императивната забраняваща разпоредба на чл. 243, ал. 2 от ГПК, която
районният съд не е съобразил, недопустимо е изпълнение на невлязло в сила решение срещу
Държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за
2
лечебните заведения. Установената с тази специална правна норма забрана за допускане на
предварително изпълнение от първоинстанционния съд не зависи от вида на вземането
спрямо императивно, изрично и изчерпателно посочените ответници.
Макар че процесуалният закон не съдържа легална дефиниция на понятието
„държавно учреждение“, същностните му белези се извеждат от съдебната и
конституционната практика. В теорията и съдебната практика най-общо се приема, че
държавното учреждение представлява организационна съвкупност от персонални и
имуществени елементи, създадена въз основа на закона за осъществяване на дейности,
свързани с властническите правомощия на държавата. Следователно основната
характеристика на държавното учреждение е, че то упражнява функциите на изпълнителна,
законодателна или правораздавателна власт на държавата. Смисълът на разпоредбата на чл.
243, ал. 2 от ГПК, която забранява изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавно
учреждение е да не се затруднят или напълно да се блокират основните държавни функции.
В много случаи като белег на понятието държавно учреждение се приема и
неговото финансиране изцяло от държавния бюджет, ежегодното бюджетно финансиране,
както и основните средства за издръжката му да са субсидии от бюджета.
Безспорно ответникът в исковото производство Главна дирекция "Гранична
полиция" – МВР е държавно учреждение по смисъла на чл. 243, ал. 2 от ГПК, доколкото с
разпоредбата на чл. 45 от ЗМВР на същата са възложени за осъществяване описаните
държавни дейности.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че е недопустимо по
отношение на тази страна да се допуска предварително изпълнение. В този смисъл, съдът
намира, че депозираната частна жалба е основателна, а атакуваното първоинстанционно
решение в частта, в която е допуснато предварително изпълнение е незаконосъобразно и
следва да се отмени.
На основание чл. 274, ал. 4 от ГПК настоящото определение е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Кюстендил
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260023 от 19.04.2022 г., постановено по гр. дело №
220/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта имаща характер на определение,
в която в полза на ВЛ. Б. С. е допуснато предварително изпълнение на решението на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК за сумите, както следва: 1687,06 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен, по време на
дежурства, за исковия период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., от която за календарната 2017
г. в размер на 484,61 лева, за календарната 2018 г. в размер на 572,43 лева и за календарната
2019 г. в размер на 630,02 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
3
датата на подаване на исковата молба в съда (03.02.2020 г.) до окончателното изплащане на
задължението, както и лихва за забава в общ размер на 226.41 лева, от която 119,18 лева, за
периода 01.05.2017 г. -03.02.2020 г.; 80,72 лева за периода 01.05.2018 г. до 03.02.2020 г. и
26,51 лева, за периода 01.05.2019 г. - 03.02.2020 г. против Главна Дирекция "Гранична
полиция" при МВР, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4