Р Е
Ш Е Н
И Е
№12
10.02.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно
заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева-Иванова
при участието на секретаря Дорета Атанасова и присъствието на прокурор Делчо
Лавчев от Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Бодикян
АНД (К) №1321 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на А. М., роден на ***г***, Р. Г., с постоянен и настоящ
адрес:***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №139/08.10.2019г.,
постановено по АНД №584/2019г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Касационният
жалбоподател счита оспореното решение за незаконосъобразно и неправилно, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. Съдебният акт бил немотивиран в достатъчна степен, в него
липсвало обсъждане на свидетелските показания и на писмените доказателства в
тяхната съвкупност и в контекста на наведените от жалбоподателя оплаквания и на
доводите на страните. Неправилно било прието от съда, че АУАН и НП били
издадени при спазване на процесуалните правила. Неправилен бил и изводът му,
касаещ участието на преводач в административнонаказателното производство. В
тази насока било налице вътрешно противоречие в решението, тъй като веднъж било
прието, че ЗАНН не предвиждал задължително участие на преводач при установяване
на нарушението и съставяне на АУАН, а същевременно било посочено, че както
българските, така и чуждестранните граждани имали право да разберат за какво
нарушение били обвинени. Счита се за недопустимо преводът на АУАН да се
извършва от случайно лице. Не били събрани данни за самоличността на
преводачите, както приел съда. Изтъква се, че тежестта на доказване била върху
АНО, поради което следвало да се съберат доказателства за фактите, а не
хипотетично да се приемало, че евентуалните преводачи можело да бъдат
установени. Твърди се, че липсата на законосъобразен превод лишила наказаното
лице от възможността да даде обяснения или да направи възражения. За неправилен
се счита и изводът на районния съд, че нарушенията на чл.42, т.6 и 57, ал.1,
т.4 от ЗАНН не били съществени. Това нарушение било свързано с
индивидуализацията автора и водило до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Възразява се и срещу извода на съда, че оригиналът на
наказателното постановление е четлив, като се акцентира върху екземпляра,
връчен на наказаното лице, който бил нечетлив до степен, която не позволявала
да се разбере съдържанието му.
По
изложените съображения се иска решението на районния съд и потвърденото с него
наказателно постановление да бъдат отменени.
Ответникът
– ОД на ММР Хасково, не изразява
становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд.
Касационната
инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на
чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното
Решение №139/08.10.2019г., постановено по АНД №584/2019г., Районен съд – Свиленград
изменил Наказателно постановление №19-1253-000249 от 03.08.2019г., издадено от оперативен
дежурен в ОД на МВР – Хасково, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на Andreas Muller (А. Мюллер) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
лева, като намалил размера на наказанието от 300 на 100 лева.
За да
постанови решението съдът приел, че не били допуснати съществени процесуални
нарушения при образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, а АУАН и НП били законосъобразни от формална и процесуална страна,
като отговаряли на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени били от компетентни органи и
в предвидените от закона срокове. Посочил, че ЗАНН не предвижда задължително
участие на преводач в АНП във фазата на установяване на нарушението, поради
което в случая не било налице нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Анализирайки европейското право в
областта на правото на защита стигнал до извода, че същото установява
безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на
наказателното производство, като такова задължение липсвало за административнонаказателното
производство. В конкретния случай бил осигурен надлежен превод. Тори и такъв да
не бил налице, от АУАН се установявало, че жалбоподателят се запознал с него,
което удостоверил с подписа си. Съдът посочил още, че наред с това лицето
осъществило адекватно защитата си, предвид факта на подаване на жалба срещу
наказателното постановление, издадено въз основа на АУАН. Освен това, по делото
се установило, че на лицето фактически му били назначени преводачи – от
българки на английски и от английски на немски език. Поради това, процесуалният
закон бил спазен. Налице било редовно предявяване на АУАН по смисъла на чл.43,
ал.1 от ЗАНН. Спазено било правилото на чл.21, ал.2, вр. с чл.395а от НПК
- за участие на преводач. Като
неоснователни съдът определил възраженията за извършване на превода от случайни
лица, с непроверена компетентност. Отхвърлил и възраженията за нарушаване
правото на защита на наказаното лице, поради предявяване на нечетлив екземпляр
от НП, като установил, че оригиналът на санкционния акт е четлив и по отношение
на него не се съдържало оплакване, че това съдържание не било известно или
неразбрано. Не било допуснато и нарушение на чл.44, ал.4 от ЗАНН. По същество
съдът приел, че към момента на съставяне на АУАН нарушението било безспорно
установено, като на същото била дадена правилна квалификация. В тази връзка
посочил, че по делото бил доказан факта, че при проверката на лицето от
контролните органи, същото представило неистински документ, което означавало,
че то било неправоспособно. Този извод бил подкрепен и от писмените и гласни
доказателства по делото. Не били налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. По отношение размера на наложеното на нарушителя наказание, съдът
посочил, че същият не бил обоснован. При индивидуализацията му не било взето
предвид и не били налице доказателства за финансовото и имущественото състояние
на дееца. Не били налице и отегчаващи вината обстоятелства за да бъде наложен
максимален размер на глобата. Предвид последното и с оглед на това, че
нарушението било формално, а не резултатно, съдът формирал извод за
намаляването на глобата от 300 на 100 лева.
Касационната
инстанция намира обжалваното съдебно решение за правилно.
Не са
установява да са допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН и
наказателното постановление. Правилно районният съд е приел, че както АУАН,
така и НП са издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими
реквизити, визирани съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В двата акта е направено
достатъчно подробно и ясно описание на коментираното нарушение и фактическите
обстоятелства, при които е било извършено, поради което не е налице неяснота
относно извършеното от страна на наказаното лице, съответно не е нарушено по
никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Налице е
и пълно съответствие между описанието на нарушението, от фактическа страна, и
законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма съответства на нарушението.
При правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата
инстанция приема изводите на същия относно обстоятелството, че от събраните по
делото доказателства от обективна и субективна страна се установява по несъмнен
начин извършването на визираното в АУАН и НП деяние. Безспорно е установено, че
наказаното лице не притежава валидно СУМПС, а при проверката от контролните
органи е представило неистинско такова. След като към датата на нарушението,
визирана в АУАН и НП, касаторът не е притежавал валидно издадено СУМПС, годно
да удостовери правоспособността му, то същият е неправоспособен водач на МПС,
при което безспорно осъществява нарушение по чл.150 от ЗДвП. Ето защо и
правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. За
осъщественото от касатора нарушение по чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП се следва наказание „глоба“ в размер от 100 до 300 лева, като
правилно районният съд е приел, че в случая, предвид липсата на мотиви в НП в
насока налагане на наказание в максимален размер, следва глобата да се редуцира
до предвидения в закона минимум.
Не се
споделя възражението на касатора, изразено чрез пълномощника му с жалбата, за
наличие на съществено процесуално нарушение, свързано с липсата на назначен
преводач, отнесено към изискването за предявяване на съставения АУАН, съгласно
чл.43, ал.1 ЗАНН. По делото е безспорно установено, че касаторът е чужденец,
който не владее български език, установено е обаче и че при извършване на
административнопроцесуалните действия по изготвяне на акта е участвал преводач
– удостоверено в АУАН чрез полагане подпис, който е запознал наказаното лице
със съдържанието на АУАН и е разяснил за какво нарушение му се съставя. Този е
и точният смисъл на процесуалното действие по предявяване, съгласно чл.43, ал.1 ЗАНН. Предвид реквизитите и съдържанието на приложения в
административнонаказателната преписка АУАН, с който е бил сезиран АНО, с оглед положения
в акта подпис на преводач, то следва да се приеме, че е било спазено правилото
на чл.21, ал.2, във вр. с чл.395а НПК - за участие на преводач. Действително липсва
формален писмен и изричен акт за назначаването на преводач в конкретното производство.
ЗАНН обаче не изисква и не задължава административния орган да издаде такъв
акт, освен това, след като е доказано, вкл. потвърдено от показанията на
разпитаните свидетели, че фактически е бил осигурен преводач на касатора и
такъв реално е участвал, то следва, че е спазено изискването на процесуалния
закон. Поради това съдът приема, че в случая е извършено валидно и редовно
предявяване на АУАН, по смисъла на чл.43, ал.1 ЗАНН. В тази връзка не може да
се приеме, че е допуснато нарушение на процесуалните правила в проведеното
административнонаказателно производство, което да е довело до ограничаване
правото на защита на наказания.
Правилно
съдът е приел, че не е налице нарушение на чл.44, ал.4, от ЗАНН. Действително, в
конкретния случай обяснения и възражения по съставяне на АУАН не са представени
по преписката и такива не са обективирани в АУАН. Даването на обяснения или
възражения срещу съставения акт е право на нарушителя в
административнонаказателното производство, поради което липсата на такива не
означава нарушаване на правото на защита на наказаното лице. След като актът за
установяване на административно нарушение е предявен на нарушителя и същият е
получил препис от него, то той може да направи възражения срещу акта, в
обичайния случай в тридневен срок от подписването му, а в изключението, когато нарушителя
няма постоянен адрес в Р България - само при подписването на акта. В случая,
акта за установяване на административно нарушение е предявен за подпис на
нарушителя и му е връчен препис от същия, с което му е осигурено правото да
направи писмени възражения срещу съставения акт. Неупражненото от нарушителя право на даване на обяснения или възражение срещу акта не
нарушава никое от административнопроизводствените правила. До ограничаване
правото на защита на наказаното лице се стига само, ако в нарушение на
предписаната процедура лицето не може да упражни предвидени в закона права, но
в никакъв случай, ако упражняването на тези права зависи от волята на лицето,
както е в случая.
Напълно
се споделят изводите на районния съд, касаещи четливостта на наказателното
постановление, поради което като неоснователно настоящата инстанция определя
възражението на касационния жалбоподател за предоставяне на нечетлив екземпляр
от санкционния акт. От представения по делото оригинал на НП е видно, че същият
е четлив и както правилно е посочил районният съд, по отношение на него не се
съдържа оплакване, конкретно че съдържанието
не е известно или не е разбрано от наказаното лице.
Предвид
гореизложеното, правилен и съответстващ на установените по делото факти е
изводът на съда, че наказаното лице е извършило описаното в АУАН и в НП
нарушение. Районният съд е изяснил пълно и всестранно фактическата обстановка
по случая, като след обстоен анализ на същата и на събраните по делото
доказателства е достигнал до правилния и обоснован извод за авторството на
нарушението и наличието на вина. Изложените в тази връзка съображения изцяло се
споделят от касационната инстанция, без да е необходимо да се преповтарят
подробно.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №139/08.10.2019г.,
постановено по АНД №584/2019г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.