Определение по дело №2257/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. Г. Е., с настоящ адрес: [населено място], [улица], ет.1 против протоколно решение № 16/26.11.2024 г. по т.9 от ОбС 08-0016325 на Общински съвет – Бургас, с което не е одобрена докладна записка на Кмета на Община – Бургас. С докладната записка е предложено на Общински съвет - Бургас, на основание чл.21, ал.1, т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.47, ал.1, т.3 и ал.2 от Закона за общинската собственост, чл.40 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища, решение от 09.04.2024 г. (Протокол №3) на комисията по чл.8, ал.2 от цитираната наредба, прието в изпълнение на Решение №2739/07.03.2024 г. по адм. дело № 9254/2023 г. по описа на Върховен административен съд на Република България, да вземе решение да продаде на М. Г. Е., [ЕГН], общинско жилище, находящо се в [населено място], [улица] (четиридесет и пет), етаж 1 (първи), представляващо самостоятелен обект в сграда - апартамент с [идентификатор] (нула седем нула седем девет точка шест едно нула точка едно нула седем точка едно точка едно) по одобрени КККР на [населено място].

Жалбата е постъпила в съда като е образувано настоящото административно дело, към което е присъединено адм. дело № 2296/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, съдържащо административната преписка по приемане на оспореното решение. С изпращането на преписката, ведно с жалбата, ответният административен орган не е изразил становище по жалбата.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, като взе предвид приложените писмени доказателства намира следното от фактическа страна:

Община Бургас е собственик на недвижим жилищен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда - апартамент с [идентификатор] по одобрени КККР на [населено място], находящ се на етаж 1 в жилищна сграда със смесено предназначение с [идентификатор], с адрес на имота: [населено място], [улица].

Жалбоподателката М. Г. Е., като наемател, е поискала да закупи общинското жилище, посочено по-горе, за което в периода от 1996 год. до 2022 год. е подала няколко молби и заявления, описани в Докладната записка на Кмета на Община – Бургас, налична на л.12-17 от делото.

По повод поредно искане на М. Е. с регистрационен индекс 94-01-38139/8/16.05.2022 година, адресирано до кмета на община Бургас, за закупуване на общинското жилище, Комисията по чл.8 ал.1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища, приета с решение на Общински съвет – Бургас, е взела решение - протокол № 10/25.11.2022 година, което решение е било отменено с Решение № 2739/07.03.2024 год. по адм. дело № 9254/2023 год. по описа на Върховен административен съд, като административната преписка е върната на Общински съвет - Бургас за ново произнасяне по заявлението на М. Г. Е..

След връщане на административната преписка, с Протокол №3/09.04.2024 г. комисията по чл.8, ал.1 от НУРУЖНГННПОЖ е взела ново решение, с което е предложила продажбата на жилището да продължи по законовия ред.

С Докладна записка /л.12-17 от делото/, Кмета на Община – Бургас е предложил на Общински съвет – Бургас да продаде на М. Г. Е. процесното общинско жилище.

С оспореното в настоящото производство протоколно решение № 16/26.11.2024 г. по т.9 от ОбС 08-0016325 на Общински съвет – Бургас, докладната записка и проекта на решение на Кмета на Община – Бургас не са подкрепени.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Принципно, правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК, една от предпоставките за възникване на правото на оспорване, от категорията на абсолютните е наличието на акт /индивидуален, общ или подзаконов нормативен/, подлежащ на съдебно обжалване по реда на АПК. За извършване на преценка дали един акт носи белезите на индивидуален административен акт от съществено значение е съдържанието и характера на обективираното в акта волеизявление и на следващите се от него правни последици, доколкото именно те определят правната същност на акта.

Друга предпоставка за възникване на право на оспорване е наличието на правен интерес /чл.159, т.4 от АПК/.

В случая, предмет на оспорване е протоколно решение № 16/26.11.2024 г. по т.9 от ОбС 08-0016325 на Общински съвет – Бургас, с което докладната записка и проекта на решение на Кмета на Община – Бургас не са подкрепени, като настоящият съдебен състав, съобразявайки съдържанието на оспореното решение, разпоредбите на Закона за общинската собственост (ЗОС) и практиката на ВАС намира, че оспореното протоколно решение на Общински съвет-Бургас не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебно оспорване пред Административен съд - Бургас.

В нормата на чл.35, ал.4 от Закона за общинската собственост (ЗОС), в отклонение от общото правило, установено в чл.35, ал.1 от ЗОС, е посочено, че общинско жилище може да бъде продадено без търг или конкурс по ред, определен с наредбата по чл.8, ал.2.

Според чл.47 ал.3 от Закона за общинската собственост (ЗОС) условията и редът за продажба на общински жилища се определят от общинския съвет в наредбата по чл. 45а, ал. 1, която в настоящият случай е Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища, приета с решение на Общински съвет - Бургас по т. 6 от заседанието, проведено на 17 и 18.12.2009 година, протокол № 29/17 и 18.12.2009 година. /https://burgascouncil.org/node/1337/.

В Чл.37. (1) от Наредбата е посочено, че „Общинско жилище може да бъде продавано на неговия наемател, ако са налице следните условия:…“

Разпоредбата на чл.39. (1) от Наредбата предвижда, че исканията за покупка на общинско жилище по чл.37 т.5, каквото е настоящото искане на жалбоподателя, се разглеждат от комисията по чл.8, ал.1.

В чл.40. (1) (изм. Протокол №7/26.01.2016 г.) от Наредбата е посочено, че „Общинските жилища, предназначени за продажба, могат да бъдат продавани след решение на Общинския съвет, в което се посочва административният им адрес, включващ локализационните му единици, вид, застроена площ и продажна цена.“

Следователно, посочената Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища, приета с решение на Общински съвет - Бургас не пораждат задължение за Общински съвет - Бургас да приеме решение за продажба на общинско жилище, дори е да е било направено такова предложение от Кмета на Община – Бургас, както е в случая, тъй като както разпоредбите на ЗОС, така и тези на Наредбата предоставят само възможност за решение в този смисъл. Т.е., заявлението за закупуване на общинско жилище има характер на предложение по смисъла на чл.107, ал.3 АПК, като решението, постановено по направено предложение не подлежи на обжалване, съгласно чл.118, ал.3 АПК. В този смисъл е и Определение № 5229/01.06.2022 г. по адм. дело № 4198/2022 г. по описа на ВАС.

До извод за недопустимост на оспорването съдът би достигнал и анализирайки съдържанието и правните последици на оспореното протоколно решение, което предвид факта, че не съдържа волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси, не притежава характеристиките на административен акт, съгласно разпоредбите на чл.21, ал.1 от АПК, който би подлежал на съдебен контрол. Решението няма разпоредителна част, с която да се отричат или засягат права или законни интереси на жалбоподателя М. Г. Е., поради което за същата не е налице правен интерес от оспорването му.

Настоящата инстанция намира и че оспореното решение не противоречи на Решение №2739/07.03.2024 г. по адм. дело № 9254/2023 г. по описа на Върховен административен съд на Република България, тъй като противно на твърденията, изложени в жалбата, с цитирания съдебен акт не е указано на Община – Бургас, че Етимова следва да закупи процесния имот.

Имайки предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав достига до извод, че оспореното протоколно решение № 16/26.11.2024 г. по т.9 от ОбС 08-0016325 на Общински съвет – Бургас не съставлява годен индивидуален административен акт върху който да се осъществи съдебен контрол, поради което депозираната жалба от М. Г. Е., с настоящ адрес: [населено място], [улица], ет.1 се явява НЕДОПУСТИМА и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на жалбата производство да се прекрати.

Мотивиран от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. Г. Е., с настоящ адрес: [населено място], [улица], ет.1 против протоколно решение № 16/26.11.2024 г. по т.9 от ОбС 08-0016325 на Общински съвет – Бургас, с което не е одобрена докладна записка на Кмета на Община – Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 2257/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва, в 7- дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховния административен съд на Република България.