Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 23.03.2021г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на девети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:                            

       Председател:  Невена Калинова

при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1249 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба на ищеца „Тийм Сюбли“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, бул.Беломорски N  110, представлявано от надлежно упълномощен адвокат, срещу ответника „ТРЕЕ С“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.Арда N  3, с посочена цена на иска 7 996.49 лв., от която 7 619.74 лв. главница и 376.75 лв. обезщетение за забава.

Изложени са твърдения, че ищецът извършил в полза на ответника шивашки услуги - ушиване на модели на стойност 7 619.74 лв. с ДДС, като услугата е фактурирана с фактура N   **********/01.06.2020г., сумата по която е платима по банков път, в деня на издаването й, но въпреки многократни покани от ищеца до ответника за плащането й, е налице пълно неизпълнение и сумата е дължима с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 376.75 лв. за периода от 02.06.2020г./деня, следващ датата на падежа/, до предявяване на иска, както и с обезщетение за забава в размер на законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.Искането е ответникът да се осъди да плати на ищеца цената на шивашките услуги и обезщетението за забавата й, както и разноските по делото.В съдебно заседание ищецът чрез упълномощен адвокат поддържа исковете, моли за уважаването им и за разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ТРЕЕ С“ ЕООД с ЕИК ********* гр.Кърджали не подава отговор на исковата молба.В съдебно заседание на 09.03.2021г./второ по делото/ чрез упълномощен адвокат оспорва исковете и представя доказателства, при твърдение, че на 10.12.2020г. плаща претендираната главница и оспорва иска за главница като неоснователен, тъй като задължението е погасено.Излага възражение, че видно от извлечение-извадка от банкова сметка ***, което също представя, лицето Иванес е извършило множество преводи и е получавало средства от сметката на дружеството „Трее С“ ЕООД гр.Кърджали, т.е. то е действало като пълномощник на дружеството „Трее С“ ЕООД гр.Кърджали, включ. се е разпореждало с неговите банкови сметки, и е налице злоупотреба с право.Излага възражение, че по извлечение от аналитичен регистър и дневник за покупките за месец ноември 2020г. на „Трее С“ ЕООД гр.Кърджали, процесната фактура е включена в счетоводството и е осчетоводена през този месец, защото през същия фактурата е достигнала до знанието на дружеството, поради което и искът за лихвите е неоснователен, тъй като не се представят доказателства за уведомяване на дружеството „Трее С“ ЕООД гр.Кърджали за наличието на фактурата преди този месец, за която фактура твърди, че е фиктивна.Претендира за отхвърляне на исковете  и се противопоставя на искането на ищеца за разноски по делото, тъй като делото е заведено през м.ноември, когато фактурата е била осчетоводена, след което и платена в началото на м.декември 2020г., и извършването на експертиза е било ненужно, като искането за същата представлява злоупотреба с право.

Ответникът, във връзка възраженията на ответника, в съдебно заседание чрез упълномощен адвокат признава, че е получено плащане на 10.12.2020г. за сума в размер на 7 619.14лв., като пълномощникът сочи, че е уведомен за плащането от доверителя си след съдебното заседание на 09.02.2021г.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Предявените искове са осъдителни по чл.327, във вр. с чл.318 и следващите от ТЗ, във вр. с чл.258 от ЗЗД и чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1, изр.1 за парични задължения, произхождащи от търговска сделка, за която  е издадена фактура N **********/01.06.2020г.

Посочената фактура е издадена от ищеца на ответника за сумата 7 619.74 лв. с ДДС на 01.06.2020г., с основание на сделката услуги, описани като ушиване на модели-faconnage de modeles,  количество 1 на цена без ДДС 6 349.78 лв., с посочен начин на плащане: по сметка.Фактурата не е подписаната за страните по нея.Представено е от ищеца описание на модели, ушити за ответника, в което са посочени седмици, продуктов код, модел, обша сума в евро и подробно описание на цените на всеки модел.Описанието е подписано само за ищеца.

От заключението на ССчЕ, допълнено в съдебно заседание при изслушването на вещото лице, което не е оспорено от страните, се установява, че фактура N **********/01.06.2020г. е осчетоводена от страните по нея: от ищеца през м.юни 2020г. чрез осчетоводяване и включването й в дневник за продажби по ДДС като продажба на услуга, от ответника през м.ноември 2020г. чрез осчетоводяване и включването й в дневник за покупки като покупка на услуги-ушиване на модели.В съдебно заседание вещото лице допълва и представя допълнително документи, след осъществена връзка със счетоводителя, водещ счетоводството както на ищеца, така и на ответника, удостоверяващи нареден на 10.12.2020г. от ответника банков превод в полза на ищеца за сума от 7 619.14 лв., за който страните не спорят, че е за погасяване на сумата по процесната фактура.Видно от представена от ответника справка-декларация за данък върху добавената стойност  от 11.12.2020г., за данъчен период ноември 2020г., че е декларирал доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7 982.92 лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит от 1 596.59 лв., като видно и от представения дневник на покупките на ответника за същия данъчен период процесната фактура е включена като такава с право на пълен данъчен кредит.  Според заключението законната лихва върху сумата 7 619.74 лв. за периода от 02.06.2020г. до 26.11.2020г. възлиза на 376.75 лв.

Съгласно трайната съдебна практика упражняването на правата на търговеца, свързани с използването на данъчен кредит с оглед нормите на ЗДДС, е доказателство за наличието на съответната правна сделка и нейното изпълнение.Включването на процесната фактура в дневника за покупки по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея от ответника, представлява недвусмислено признание на задължението за дължимата цена на материализираната с фактурата доставка и доказва неговото съществуване, което обуславя правомощие на съда да уважи иска за главница до непогасения й размер с плащането на 10.12.2020г. Същото е за сума от 7 619.14 лв. и погасява главницата до тази сума, с дължим остатък от 0.60 лв., за който ответникът продължава да е в забава.

Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго, а съгласно чл.327, ал.2 от ТЗ ако продавачът се е задължил да изпрати стоката, той има право да иска това да стане само срещу плащане на цената или срещу представяне на доказателства за плащането й.

Съдът приема, че ответникът изпада в забава да плати цената на датата, следваща датата на фактурираната доставка по ДДС. В срока по чл.131 от ГПК, както и в първото по делото заседание, ответникът не е направил възражение за забава на продавача като търговец, който е ушил модели, каквато услуга е осчетоводил ответникът.Изработването на поръчаното по фактурата и транспортирането му се засвидетелства от показанията на св.Даниела Георгиева, която сочи, че стоката се изпраща чрез Интерлогистика. Тези показания коренспондират с представения към заключението на вещото лице дневник за продажби на ищеца за м.юни 2020г. и допълнително представеното от вещото лице извлечение от аналитичен регистър на ищеца от м.юни 2020г., по които на 01.06.2020г. е осчетоводена процесната фактура за „услуга ушиване“, както и още една за транспорт на модели, издадена от ищеца на ответника, като от представените от ответника писмени доказателства се установява, че посоченото от св.Георгиева лице чрез което се изпраща стоката е в търговски отношения и с ответника, посочено в извлечението от разплащателната му сметка за период от 01.12.2020г. до 18.01.2021г. като Интерлогистика Куриер ЕООД, така като в аналитичния му регистър за период от 01.12.2020г. до 31.12.2020г. Поради това, както и поради посоченият начин на осчетоводяване на процесната фактура от ответник, съдът приема, че стоката по нея е предадена на куриер на 01.06.2020г. и ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 7 619.74 лв. за периода от 02.06.2020г. до 26.11.2020г. включ., възлизащо на 376.75 лв., като законна лихва върху сумата 7 619.74 лв. е дължима и за периода от 27.11.2020г. до 09.12.2020г. включ., предвид доказателствата, че на 10.12.2020г. сметка на ищеца е заверена по извършения от ответника превод със сумата 7 619.74 лв., при което след 10.12.2020г. законна лихва е дължима само върху сумата 0.60 лв., представляваща непогасена към приключване на устните състезания главница.Доводът, че фактурата е изпратена и осчетоводена от ответника през м.ноември 2020г. и поради това не се дължи претендираното от ищеца обезщетение за забава е неоснователен, първо, защото стоката по нея е предадена на 01.06.2020г., което следва от съвкупния анализ на доказателствата за осчетоводяване на фактурата от страните, показанията на св.Георгиева и липсата на възражения в срока по чл.131 от ГПК за забава на кредитора, и второ, от посоченото в съдебно заседание от вещото лице по ССчЕ, че счетоводството на ищеца и на ответника се води от едно и също лице.Съгласно чл.294, ал.1 от ТЗ лихва между търговци се дължи, освен ако друго е уговорено, като съгласно чл.72, ал.1 от ЗДДС осчетоводяването на фактура за доставка по ДДС от получателя й и съответно упражняването на  правото на приспадане на данъчен кредит е допустимо за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода, за което е необходимо съгласно чл.72, ал.2 т.1 от ЗДДС регистрираното по ДДС лице да включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период. Следователно, осчетоводяването на процесната фактура в данъчен период, който следва този на издаването й, не е аргумент, освобождаващ ответника от забавата да плати цената на доставката.

Възраженията на ответника за фиктивност на процесната фактура и за злоупотреба с право от управителя на ответника, без да е индивидуализирано по своето основание с оглед предмета на делото, са опровергани от действията по осчетоводяване от самия него на процесната фактура, а и преклудирани, защото са за съществуващи и известни му факти в срока по чл.131 от ГПК, като за нищожността/схващана като т.нар. „видима“ нищожност/ съдът следи служебно само, ако се отнася до приложението на императивна материалноправна норма /Решение N 281 / 24.01.2019 г. по т. д. N 675 / 2018 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/.

С оглед на горното, ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата 0.60 лв., представляваща частично неплатена цена на търговска доставка на шивашки услуги по фактура N  **********/01.06.2020г., ведно със законната лихва от 10.12.2020г. до окончателното й плащане; сумата 376.75 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената в периода от 02.06.2020г. до 26.11.2020г. включ.  цена на търговска доставка на шивашки услуги от 7 619.74 лв. по фактура N  **********/01.06.2020г. и законната лихва върху сумата 7 619.74 лв. за периода от 27.11.2020г. /дата на предявяване на иска/ до 09.12.2020г. включ., като отхвърли иска за  неплатена цена на търговска доставка на шивашки услуги по фактура N  **********/01.06.2020г. за разликата над сумата 0.60 лв. до пълния му предявен размер от 7 619.74 лв..

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски по настоящото дело в пълен размер, в т.ч. и на заплатеното възнаграждение на вещото лице по допуснатата ССчЕ, независимо от частичното плащане по процесната фактура, с оглед необходимостта от изследване на фактите от предмета на делото за установяване на процесната доставка по ЗДДС и предвид, че причина за водене на делото е поведението на ответника/по арг. от чл.78, ал.2 от ГПК/, тъй като при липса на искане на ищеца, съдът сам е длъжен да допусне заключение на вещо лице съгласно чл.195, ал.1 предл.2-ро от ГПК, вр. чл.10 от ГПК. Направените от ищеца разноски възлизат на 354.80 лв. за държавна такса по делото, 720 лв. за адвокатско възнаграждение, 5 лв. за държавна такса за обезпечителна заповед и 195 лв. за възнаграждение на вещо лице, общо 1 274.80 лв., които са в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, Районният съд

 

РЕШИ:

ОСЪЖДА  „ТРЕЕ С“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул.Екзарх Йосиф N 83, вх.2, ет.2, представляван от управителя К.И.Е., да заплати на „Тийм Сюбли“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, бул.Беломорски N  110А, представляван от управителя О.Л.И., сумата 0.60 лв., представляваща частично неплатена цена на търговска доставка на шивашки услуги по фактура N  **********/01.06.2020г., ведно със законната лихва от 10.12.2020г. до окончателното й плащане; сумата 376.75 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената в периода от 02.06.2020г. до 26.11.2020г. включ.  цена на търговска доставка на шивашки услуги от 7 619.74 лв. по фактура N  **********/01.06.2020г. и законната лихва върху сумата 7 619.74 лв. за периода от 27.11.2020г. /дата на предявяване на иска/ до 09.12.2020г. включ., като ОТХВЪРЛЯ иска за  неплатена цена на търговска доставка на шивашки услуги по фактура N  **********/01.06.2020г. за разликата над сумата 0.60 лв. до пълния му предявен размер от 7 619.74 лв..

ОСЪЖДА  „ТРЕЕ С“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул.Екзарх Йосиф N 83, вх.2, ет.2, представляван от управителя К.И.Е., да заплати на „Тийм Сюбли“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, бул.Беломорски N  110, представляван от управителя О.Л.И., сумата 1 274.80 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.

 

Съдия: