№ 204
гр. Б.С., 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20251410100416 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, ,
ЕИК: ********* срещу В. Р. А., ЕГН: **********, с адрес: с. Т., ул. „Гоце Делчев“ № 20.
Предявен е установителен иск с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 500 ал.2 от
КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 2982,53 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2025 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 34/14.01.2025 г.
Ищецът e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу В. Р. А. за следните суми: сумата от 2982,53 лв. – главница,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2025 г. до окончателното й изплащане.
За посочените суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 34/14.01.2025 г. по
ч.гр.д. №42/2025 г. по описа на Районен съд – Б.С..
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
същият е подал възражение. След указание до заявителя, последният е предявил
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се твърди, че на 14.12.2020 г., около 00:00 ч. в гр.Б.С., лек
автомобил с марка и модел „БМВ Х6“ с рег.№ВР0118СК управляван от В. Р. А. се движела
по ул. „Т.“, като поради неправоспособност е изгубила контрол над автомобила и е
реализирала пътно – транспортно произшествие с паркираните пред дом №16, лек
автомобил марка и модел „Мерцедес 300“ с рег.№ВР1640ВТ и лек автомобил марка и модел
„Пежо Партнер“ с рег.№ВР0179СВ, след което напуснала мястото на ПТП без да уведоми и
изчака контролните органи.
Посочва се, че за настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП
№1764778/14.12.2020 г., като контролните органи установили, че виновния водач В. А. е
неправоспособна, поради което е било взето административно отношение.
Сочи се, че към датата на събитието отговорността на водача на виновния автомобил
1
е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“АД съгласно
застрахователна полица №22120003158912, със срок на валидност от 12.11.2020 г. до
12.11.2021 г.
Поддържа се, че при ищеца е образувана ликвидационна преписка по щета №0621-
5060-20-301256, въз основа на уведомление за настъпило застрахователно събитие и
нанесени щети по лек автомобил „Мерцедес 300“ с рег.№ВР1640ВТ, както и заплащане на
обезщетение.
Посочва се още, че при извършения оглед на л.а. „Мерцедес 300“ с рег.№ВР6140ВТ са
констатирани многобройни щети, като след експертиза и оценка на щетите на увреденото
МПС е установено, че следва да бъде изплатена тотална загуба в размер на 75 % от
застрахователната стойност на процесния автомобил.
Твърди се, че сумата в размер на 2982,53 лв., представляваща застрахователно
обезщетение е изплатена на собственика на увредения автомобил Т.Х.П. на 25.03.2021 г. с
банково бордеро УРН №BORD01124139.
Предвид тези съображения се иска от съда да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който е
изразено становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва се
изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер. Посочва, че по делото не са
налице безспорни доказателства, доказващи основанията да бъдат извършени плащания от
страна на ищеца в полза на собственика на автомобила. Посочва още, че липсвало елементи
от института на непозволеното увреждане, за да е установено, че са налице предпоставките
за регресна претенция спрямо ответницата.
Поддържа се, че не е установено, че ответницата е управлявала процесния автомобил,
за който се твърдяло в исковата молба, че е причинил уврежданията на л.а. „Мерцедес 300“ с
рег.№ВР6140ВТ. Твърди се още, че вписването на това обстоятелство в протокол за ПТП не
се ползвал с материална доказателствена сила, тъй като полицейския служител не бил
възприел лично това обстоятелство, с оглед твърденията, че след причиняването на ПТП,
водача на л.а. „БМВ Х6“ е напуснал местопроизшествието.
По тези изложени в отговора на исковата молба съображения се иска предявеният иск
да бъде отхвърлен изцяло, ведно със законните последници от това.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че с Протокол за ПТП №1764778
подписан от ответницата на 14.12.2020 г., в 00:00 часа, в гр. Б.С., по ул. "Т." до дом №16
участник 1 с МПС „БМВ Х6“ с рег. № ВР0118СК, поради изгубване на контрол над МПС и
неправоспособност, блъска паркирани МПС, а именно участник №2 представляващ МПС
„Мерцедес 300“ с рег.№ВР1640ВТ. В резултат на настъпилото ПТП били нанесени
материални щети на МПС марка „Мерцедес 300“.
След като е установен от органите на реда, спрямо виновния водач била ангажирана
административна отговорност с АУАН серия "АА" №322812/14.12.2020 г. по описа на ОД на
МВР – Враца, РУ – Б.С., затова, че на посочената дата в гр.Б.С., ул. „Т.“ до дом №16, В. А.
управлявала л.а. „БМВ Х 6“ с рег.№ВР0118СК, собственост на С.И.Б. от с.Т.. Посочено е, че
е изгубила контрол над управляваното от нея МПС и се блъска в паркираните на платното за
движение два броя МПС – Мерцедес Е 300, с рег.№ВР1640ВТ и Пежо Партнер с рег.
№ВР0179СВ, предизвиквайки ПТП с материални щети. Сочи се, че водача е напуснал
мястото на произшествието, управлява МПС без да е правоспособен водач, не е заплатил
задължения за глоби по ЗДВП, влезли в сила. Екземпляр от акта е връчен на ответницата,
като в 3- дневен срок е имала възможност да направи възражения и допълнителни
2
обяснения.
Въз основа на акта било съответно издадено НП № 20-0248-001064/06.01.2021г., по
описа на ОД на МВР – Враца, РУ – Б.С., като същия е влезнал в законна сила на 31.03.2021 г.
Към датата на застрахователното събитие – 14.12.2020 г., МПС марка "БМВ Х 6,
управлявано от виновния водач, е имало валидна застраховка "Гражданска отговорност" в
ЗК „Лев Инс“АД, полица № BG/22/120003158912/12.11.2020 г., валидна от 12.11.2020 г. до
12.05.2021 г. Във връзка с нанесените имуществени вреди, на 14.12.2020 г. собственикът на
увредения автомобил подал уведомление за щета в представителството на ЗК „Лев Инс“АД,
с което претендирал изплащане на застрахователно обезщетение. По повод уведомлението в
дружеството била образувана щета № 0621-5060-20-301256/1/1. Вследствие на извършен
опис – заключение от експерти на застрахователя, извършили оглед на увреденото МПС и
доклад по щетата, в който са описани увредените детайли, а именно: капак преден, предна
броня, дек.лайсна дясна синя, дек. лайсна дясна черна, калник преден десен, мигач преден
десен, фар преден десен, подкалник преден десен, врати – предна и задна дясна, дек. лайсни
на предна и задна дясна врата, праг десен, калник заден десен, лайсна заден десен калник,
стоп заден десен, задна броня, стоп заден ляв, дек. лайсна никел задна броня заден капак,
предна дясна гума Gapdian 205/65/16, джанта предна дясна, тас преден десен, амортисьор
преден десен, тас заден ляв, джанта задна лява, лайсна никел заден десен калник, предна
маска, закопчалка на преден капак, предна дясна колонка, десен носач преден, десен носач,
преден мост, рейка, картер, радиатор воден, казанче течност за чистачки, челно стъкло. С
оглед нанесените щети, ЗК „Лев Инс“АД определило за изплащане застрахователно
обезщетение в размер на 2982,53 лв.
Видно от Преводно нареждане с бордеро от 25.03.2021 г., сумата от 2982,53 лв. е
преведена по сметка на собственика на увредения автомобил – Т.Х.П..
Ищецът ЗК „Лев Инс“АД изпратил Покана доброволно изпълнение с изх. №
5259/11.06.2021 г. до виновния водач. Видно от приложеното известие за доставяне същата е
получена от свекърва на ответницата В. А..
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
същият е подал възражение. След указание до заявителя, последният е предявил
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
По делото е приета съдебно – автотехническа експертиза, оспорена от ответница,
която съдът кредитира като обосновано изготвено, пълно и ясно. В експертизата е изложено,
че механизмът на настъпване на процесното ПТП е обективиран в издадения Протокол за
ПТП №1764778/14.12.2020 г., където е скициран, видно от който на 14.12.2020 г., около 00:00
ч. в гр. Б.С., по ул. „Т.“ се движел л.а. БМВ Х6 с рег.№ВР0118СК, като на разстояние в него
на същата пътна лента, имало паркирани два автомобила. Посочено е, че по време на
движение водачът е изгубил контрол над автомобила, не заобикаля паркираните автомобили
и реализирал ПТП с паркираните пред дом №16 л.а. Мерцедес 300 с рег. №ВР1640ВТ и л.а.
Пежо Партнер с рег.№ВР0179СВ. В резултат на настъпилото ПТП автомобилите участници
са получи материални щети. Според вещото лице от техническа гледна точка е налице
причинно – следствена връзка между механизма на ПТП и настъпилите щети по лек
автомобил „Мерцедес 300“ с рег.№ВР1640ВТ.
В експертизата е посочено, че сумата необходима за възстановяване на лек автомобил
„Мерцедес 300 Д“ е 6464,09 лв., поради което сумата за възстановяване на процесното МПС
надвишава 75 % от действителната му стойност.
Изложената по този начин фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предявен е регресен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ,
във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2982,53 лв., представляваща заплатено
3
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за парично задължение – 13.01.2025 г., до окончателното й заплащане.
Възникването на правото на застрахователя по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, който е заплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност” на увредено лице, да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор
срещу причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна отговорност при ищеца,
се обуславя от установяването на три групи юридически факти: 1) породени права на
увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е. вредите да
са причинени от делинквента, чрез негово виновно и противоправно поведение; 2)
възникнало действително договорно правоотношение между делинквента и ищеца по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” и заплащане от страна на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност” на застрахователно обезщетение на увреденото
лице при настъпване на застрахователно събитие и 3) делинквентът да е управлявал МПС
при причиняване на деликта под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма, респективно делинквентът е причинил деликта, без
да притежава правоспособност за управление на моторното превозно средство, което е
управлявал.
Съгласно разпоредбите на чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КЗ, застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества и когато е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие, преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
На основание чл. 500, ал. 2 от КЗ, застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното
превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за
управление на моторното превозно средство.
В процесният случай се установява от събраните доказателства – констативен протокол
за ПТП, акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление, че
на 14.12.2020 г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП, при което на автомобил на
трето по делото лице са причинени щети. Съгласно константната съдебна практика на ВКС
/решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 85/28.05.2009 г.
по т. д № 768/2008 г. на ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на
ВКС, I ТО; решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение №
98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др. /, протоколът за ПТП, издаден от
служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява
официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща
формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1
ГПК – и със задължителна материална такава, като съставлява доказателство за факта на
направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като състоянието на пътното платно, местоположението
на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и пр. В процесният протокол за ПТП в
предвидената за това графа е отразено, че местопроизшествието е било посетено на място от
неговия съставител / макар и в по – късен час/, предвид което същият се ползва с
материална доказателствена сила относно възприетите от съставителя му обстоятелства,
свързани с произшествието, удостоверени в него. Относно посоченият в протокола за ПТП
механизъм документът няма качеството на официален такъв и няма предопределена
4
доказателствена сила. Същият следва да се цени заедно с другите доказателства при
съвкупния им анализ.
Посоченият механизъм в протокола за ПТП, се потвърждава от заявеното пред
административнонаказващите органи и пред застрахователя, както и от изготвеното
заключение на вещото лице по САТЕ. Останалите елементи от фактическия състав на
непозволено увреждане се установяват по безспорен начин от събраните по делото
доказателства и съдебна -автотехническа експертиза – вредата за собственика на увредения
автомобил, изразяваща се в имуществени вреди от поведението на застрахованото при
ответника лице, и причинната им връзка с виновното и противоправно деяние на виновния
за настъпване на произшествието. Причинната връзка между вредите и механизма на
деянието се установяват от приетата по делото експертиза, която съдът изцяло кредитира.
Съдът приема за установено, че са причинени именно описаните в описа-заключение на
застрахователя щети, като те се установяват от протокола за ПТП и от описа на щетите.
Размерът им се установява и от изготвената съдебна автотехническа експертиза, доколкото
същата установява по-голям размер на щетите от претендирания.
Също така протоколът за ПТП не е съставен непосредствено след настъпване на ПТП,
доколкото е установено по делото, че ответницата е напуснала произшествието и е била в
последствие открита. Протоколът за ПТП обаче носи нейният подпис. Ето защо следва да се
приеме, че ответницата е била съгласна с констатациите в протокола, като не е възразила
писмено по тях. Такава възможност е имала и с получаването на АУАН.
Както вече бе изложено и видно от съставения протокол за ПТП, ответникът В. А. е
напуснала местопроизшествието и без да окаже съдействие за установяване на
имуществените вреди от ПТП, като по този начин виновно се е отклонила от проверка за
алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Към датата на настъпване на
произшествието, В. А. е била неправоспособен водач, за което е санкционирана на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
От ангажираните доказателства с исковата молба безспорно се установяват всички
предпоставки за правото на ищеца-застраховател да се суброгира изцяло в правата на
увреденото лице до размера на платеното му обезщетение срещу причинителят на вредите.
Правният интерес на ЗК „Лев Инс“АД, е налице поради наличието на застрахователно
правоотношение между застрахователя и застрахования по "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, валидно към момента на настъпване на застрахователното събитие
(причиняване на увреждането), наличието на противоправно поведение на ответната страна,
причинено от ответника увреждане на трето лице, причинно-следствена връзка между
поведението на ответната страна и причинените вреди, вина на ответника делинквент
установена по надлежните форма и ред от компетентните държавни органи, размера на
вредите, изплатено застрахователно обезщетение на увреденото лице.
Установи се, че с регресна покана от 11.06.2021 г. ищецът е предявил извънсъдебната си
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответницата, която не е
възстановила изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
От събраните по делото доказателства се установи, че към датата на събитието ищецът
е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на водача на автомобила,
управляван от ответницата. Установи се и че същият е извършил застрахователно плащане в
размер на 2982,53 лв. по сметка Таня Павлова /съгласно преводното нареждане/.
Установи се по делото и третият елемент от фактическия състав на материалното право,
а именно, че към момента на събитието ответницата е управлявала процесния автомобил
без да притежава правоспособност за управлението му. Тези обстоятелства безспорно се
установяват от представения по делото констативен протокол и АУАН.
При така изложените факти, съдът намира за основателна претенцията на ищеца, че
5
след изплащане на застрахователно обезщетение, за него в качеството му на застраховател
възниква право на законова суброгация до размера на всичко платено на увреденото лице,
като в тази връзка застрахователя, има право на регресен иск срещу делинквента – В. А. за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, включително лихви и
разноски.
Ответникът следва да понесе разноските за заповедното и исковото производства, по
който въпрос, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът дължи произнасяне с осъдителен диспозитив. Ищецът е
направил такива в общ размер на 720,00 лева за които са налице доказателства и приложен
списък по чл. 80 от ГПК и те следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран така, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Р. А., ЕГН: **********, с адрес:
с. Т., ул. „Гоце Делчев“ № 20, че дължи на ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С., бул.“Симеоновско шосе“№67А сумата в размер на 2982,53 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
"Гражданска отговорност", по щета № 0621-5060-20-301256, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.01.2025 г.
до окончателното плащане на задължението, за което вземане по ч. гр. д. № 42/2025 г. по
описа на Районен съд – Б.С. е издадена заповед № 34/14.01.2025 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Р. А., ЕГН: **********, с адрес: с. Т., ул. „Гоце Делчев“ № 20 да заплати
на ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.“Симеоновско шосе“№67А, сумата от 720,00 лева за деловодни разноски в исковото и
заповедното производства.
ПОСОЧВА на осн. чл. 236, ал. 1, т.7 ГПК, че сумите могат да бъдат заплатени по
банковата сметка на ЗД „Лев Инс“АД, а именно: IBAN: BG96 UNCR 7000 1526 0162 13 при
„Уникредит Булбанк“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
6