Р
Е Ш Е Н И Е
№
1163 / 19.8.2020г.
гр.
Перник, 19.08.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Наташа Динева като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6008 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, депозирана от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище град София,
ул. „Кукуш” № 1, ЕИК №*********
срещу Л.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** , с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, като моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните,
че ответникът му дължи сума в размер на 4
129,90 лева – главница, ведно със законна лихва за забава върху тази сума
от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението; 552,72
лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 3 002,96 лева за
периода от 09.10.2016 г. до 17.12.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 9148/2018 г. по описа на Районен съд Перник.
Конкретно сочи, че между „А1 България“
ЕАД и Л.И.Г. са сключени Договор № ***
от 26.09.2014 г., Договор № *** от
14.05.2016 г. и Договор № ***от
07.08.2015 г., като същите били с рамков характер и имат за предмет
предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. Отделните услуги и
продукти по тях са предоставяни въз основа на подписването на допълнителни
индивидуални договори и приложения към същите. Допълва, че ответникът фигурира
в неговата системата под индивидуален абонатен номер (ID) ***.
Твърди, че към рамковия Договор № ***(***) от 26.09.2014 г. е подписано Приложение № 1 от 26.09.2014 г. С него
е избран тарифен план за телефонен номер ***. Месечната абонаментна такса е в
размер на 24,90 лева, а срокът на ползване на услугата е 24 месеца – до 26.09.2016 г. Допълва, че към същият рамков договор е подписано
Приложение № 1 от 27.06.2015 г. С
него е избран тарифен план за телефонен номер ***. Месечната абонаментна такса
за него е в размер на 20,00 лева, а срокът на ползване на услугата е - до
27.06.2017 г. Сочи, че към същия рамков договор е подписано Приложение № 1 от
17.04.2015 г. С него е избрана услугата Цифрова телевизия през сателитна
технология. Месечната абонаментна такса за него е в размер на 16,90 лева, а
срокът на ползване на услугата е – до 17.04.2017 г. Към посочената телевизионна
услуга е предоставено и устройство на изплащане, като е сключен допълнително
Договор за продажба на изплащане от 22.04.2016 г.
за срок от 23 месеца (чл. 11 от Договора), като са уговорени една първоначална
вноска и 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 21,90 лв. Първоначалната
вноска е платима при предаването на вещта, а всяка следваща е описана в
погасителния план, съгласно Приложение №2 от Договора. Предмет на същия е ****** ***1г+ 23м.
Отново към същият рамков договор е
подписано Приложение № 1 от 17.07.2015
г. като е избран тарифен план за телефонен номер ***. Стандартната месечна
абонаментна такса за него е в размер на 40,00 лева, а срокът на ползване на услугата
е 24 месеца – до 17.07.2017 г. Със същото приложение бил избран и тарифен план
за телефонен номер ***. Стандартната месечна абонаментна такса за него е в
размер на 14,90 лева, като е уговорена отстъпка в размер на 50 % до изтичане на
договора. Срокът на предоставяне на услугата е 24 месеца – до 17.07.2017 г.
Било договорено също и ползването и е избран тарифен план за телефонен номер ***със
стандартната месечна абонаментна такса за него е в размер на 40,00 лева, като е
уговорена отстъпка в размер на 20 % до изтичане на договора – до 17.07.2017 г.
Твърди, че с Приложение № 1 от
27.06.2016 г към същият рамков договор е избран тарифен план за телефонен номер
***. Месечната абонаментна такса за него е в размер на 23,99 лева, като е уговорена
отстъпка в размер на 35% до изтичане на договора - 27.06.2018 г. Допълва, че към
посочения телефонен номер е сключен и Договор за продажба на изплащане. Всяка
вноска е в размер на 32,98 лв. Предмет на същия е Апарат ******.
Страните били сключили поредно
съглашение към рамковия Договор № ***(***) от 26.09.2014 г., а именно Приложение
№ 1 от 23.01.2015 г., с което е избран тарифен план за телефонен номер ***.
Определената месечна абонаментна такса е в размер на 24.90 лева, а срокът за ползване до 23.01.2017
г. Били начислени други такси, съгласно действащия Ценоразпис на Оператора,
които са отразени в представените фактури, като таксата уведомяване за
просрочено задължение в размер на 1,49 лева.
Отново към рамковия Договор № ***(***)
от 26.09.2014 г., бил сключен Договор за електрони съобщителни услуги от
08.03.2016 г. като е избран тарифен план за телефонен номер ***. Стандартната
месечната абонаментна такса за него е в размер на 10,00 лева, а срокът за
предоставяне на услугата до 08.03.2018 г. Към посочения телефонен номер бил
сключен и Договор за продажба на изплащане от 08.03.2016 г. Същият е подписан
за срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална вноска и 23 месечни
вноски по 4,00 лв. Първоначалната вноска е платима при подписването на
договора, а всяка следваща е описана в погасителния план в Приложение № 2 към
Договора за продажба на изплащане. Предмет на същия е ******-Трансфер XS 23м.
Взаимоотношенията между страните
продължили да се развиват и към втория рамков Договор №***(***) от 14.05.2016 г. било подписано Приложение № 1 с което е
избрана услугата Цифрова телевизия през сателитна технология. Стандартната
месечна абонаментна такса за нея е в размер на 29.90 лева, а срокът на договора
до 14.05.2018 г. допълва, че ползването на услугата „Цифрова телевизия“ включва
предоставянето на оборудване от страна на мобилния оператор и съгласно т.57 от
същите потребителят има и задължението да върне предоставеното устройство в
7-дневен срок от прекратяване на Договора за услуги. Пак към този договор е
предоставено и устройство на изплащане, като е сключен допълнително Договор за
продажба на изплащане от 17.06.2016 г. за срок от 23 месеца, като са уговорени
една първоначална вноска и 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 20,98
лв. Първоначалната вноска е платима при предаването на вещта, а всяка следваща
е описана в погасителния план, съгласно Приложение №2 от Договора. Предмет на
същия е ****** ***.
Твърди, че към третия рамковия Договор №
***(***) от 07.08.2015 г. било подписано
Приложение № 1 от 07.08.2015 г., с което е избран тарифен план за телефонен
номер ***. Определената месечна абонаментна такса е в размер на 24,90 лева,
като срокът на договора бил до 07.08.2017 г. Разбира се, към посочения
телефонен номер е сключен и Договор за продажба на изплащане от 07.08.2015 г. с
предмет на същия е ******.
Допълва, че за неуредените в
индивидуалния договор въпроси, следва да се прилагат Общите условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите, които били
подписани от ответника.
Във връзка с гореописаните договори,
ищецът издал фактури, които не били оспорени от ответника, а вземанията били
изискуеми, тъй като съгласно т. 26.5 от Общите условия, мобилният оператор
предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на
посочената в нея сума.
Твърди, че договорите за продажба на
изплащане се прекратяват при неплащане в срок на най-малко 2 последователни
месечни вноски от страна на купувача и всички суми, дължими до края на
сроковете за продажба на изплащане стават изискуеми от датата на издаване на
фактура за тези суми (Фактура № ********* от 14.04.2017 г. за Договор за
продажба на изплащане от 17.04.2015 г.; Фактура № ********* от 26.05.2017 г. за
Договор за продажба на изплащане от 14.05.2016 г. и Фактура № ********* от
17.02.2017 г. за Договор за продажба на изплащане от 07.08.2015 г.) и следва да
бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок - чл.
12.3. от съответните договори за продажба на изплащане.
Ищецът твърди, че е поради неизпълнение
на договорите са прекратени едностранно съгласно т. 40.ж, във връзка с т. 54.1
от Общите условия и е начислена неустойка на основание чл. 5.3.1 от Приложение
№ 1 от 27.06.2015 г.; чл. 5.3.1 от
Приложение № 1 от 17.04.2015 г.; чл.
7.3.1 от Приложение № 1 от 26.09.2014
г.; чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 17.07.2015
г.; чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 17.07.2015
г.; чл. 5.3.1. от Приложение № 1 от 17.07.2015
г.; чл. 5.3.1. от Приложение № 1 от 27.06.2016
г.; чл. 5.3.1. от Приложение № 1 от 23.01.2015
г.; чл. 6.3.1. от Приложение № 1 от 08.03.2016
г.; чл. 5.3.1. от Приложение № 1 от 14.05.2016
г. и чл. 5.3.1. от Приложение № 1 от 07.08.2015
г. Допълва, че размерът на неустойката се определя на база всички стандартни
месечни абонаментни такси (без отстъпки и без ДДС), дължими от датата на
прекратяване (датата на издаване на съответната сметка за неустойка) до
изтичане на определения срок на ползване на услугата, която в конкретния случай
е в общ размер на 1 126,94 лв.,
разпределена както следва:
91,63
лв.
(11 оставащи месечни вноски х 8,33 лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер ***
; 33,34 лв. (2 оставащи месечни
вноски х 16.67 лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер ***; 37,26 лв. (3 оставащи месечни вноски х
12,42 лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер ***; 279,86 лв. (14 оставащи месечни вноски х 19,99 лв.) - за мобилни
услуги за телефонен номер ***; 99.99 лв. (3 оставащи месечни вноски х 33,33 лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер *** ; 90,00
лв. (неустойка за невърнато устройство в размер на 90,00 лева) - за
услугата Цифрова телевизия по Приложение № 1 от 26.09.2014 г. по сметка № ***от
01.04.2017 г.; 99.99 лв. (3 оставащи
месечни вноски х 33,33 лв.) - за мобилни услуги за
телефонен номер ***; 274,12 лв. (11
оставащи месечни вноски х 24,92 лв.) - за услугата Цифрова телевизия ; 100,00 лв. (неустойка за невърнато
устройство в размер на 100,00 лева) - за услугата Цифрова телевизия; 20,75 лв. (1 оставащи месечни вноски х
20,75 лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер ***.
В заключение посочва, че исковата
претенция се формира като сбор от непогасени задължения в размер на 3 002,96
лева; начислената неустойка в общ размер на 1 126,94 лева и обезщетение за
забава в размер на 552,72 лева, изчислена върху сумата от 3 002,96 лева за
периода от 09.10.2016 г. до 17.12.2018 г.
С оглед на изложеното моли съда да уважи
исковите претенции.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страната не се
явява, не се представлява.
Ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание страната не се
явява, не се представлява.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно
кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 200, ал. 1, чл. 92,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по сключени договор за доставка на електронни
съобщителни услуги и продажба на продукти на изплащане.
Настоящото производство е предназначено
да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от горепосочените договори. По правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже, че претендираните суми се дължат
на валидно договорно основание (включително клаузата за неустойка), че е
изпълнил своето основно договорно задължение за предоставяне на услугите/предал
е вещите, поради което неговото вземане е възникнало по основание и размер. По
отношение на иска за присъждане на неустойка следва да докаже, че е възникнало
правото му на същата, като надлежно е развалил/ прекратил договора.
Правното действие на сключения договор
попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързано с
упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл.
298, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 16, ал. 1 ЗЗД), които са задължителни за потребителя,
тъй като писмено ги е приел, съгласно приложената по делото допълнителна
декларация, озаглавена „Допълнение“.
Настоящият състав приема за установено,
че страните по делото са обвързани от валидно облигационно правоотношение по
силата на сключените между тях договори с общо означение ID ***с абонат/потребител
насрещната страна по делото – Л.И.Г.. Макар и в исковата молба „А1 България“
ЕАД да обосновава активната си процесуална легитимация като кредитор,
позовавайки се на Договор № *** от 26.09.2014 г., Договор № *** от 14.05.2016
г. и Договор № ***от 07.08.2015 г., което създава известна неяснота (доколкото
са упоменати единствено в месечните фактури), същата обаче се преодолява от
приложените индивидуални договори наименувани Приложение 1.
Договор
ID ***сам по себе си не е източник на конкретни права и задължения на страните.
Той има рамков характер и урежда общите правила във взаимоотношенията между
страните. Последвалите договори „Приложение 1“ за предоставяне на електронни
съобщения и услуги (включително договорите
за продажба на изплащане) и приложенията към тях, съдържат конкретни уговорки,
по които страните са постигнали съгласие. Така „А1 България“ ЕАД се е задължил
да предостави: електронни съобщителни услуги и да продаде вещи, а ответникът се
е задължил да заплати цена на предоставените услуги и вещ, съгласно тарифен
план по действащият ценоразпис на ищеца и стойност на вещта. Страните са
уговорили също и клаузи съгласно които, ако абоната наруши задълженията си по
приложенията, договорите или Общите условия, операторът има право да прекрати
едностранно сключеният с абоната договор и да получи неустойка в размер на
дължимите такси до изтичане на посочения в договора срок.
С оглед на приетото, съдът намира, че
исковата претенция за заплащане на дължимите суми в посочените периоди за
доставка на услуги е основателна. Доказана е и претенцията за заплащане на
цената за закупените уреди. Към договора за продажба (макар и консенсуален) е приложен и приет като доказателство по
делото приемо - предавателен протокол (съдържащ се в
същия хартиен носител), подписан от купувача, поради което продавача е изпълнил
задължението си по чл. 187 ЗЗД. Също така, в част IV от Договора за продажба на
изплащане – Срок и Прекратяване, страните са постигнали съгласие, че при
неплащане най - малко на две последователни месечни вноски от страна на
купувача, всички суми, дължими до края на срока стават предсрочно изискуеми от
датата на издаване на фактурата – чл. 12.3. Доколкото липсват възражения, а още
по – малко доказателства относно погасяване на това конкретно задължение, то
съдът приема, че същото е изискуемо и ликвидно.
Допълнителен довод за установяване на исковете
по чл. 79, ал. 1 и чл. 200, ал. 1 ЗЗД в тяхното основание е както липсата на
подаден отговор от ответника, в който да е обективирано
оспорване, така и системното заявяване за ползване на поредица от мобилни услуги,
договор за ползване на цифрова телевизия, закупуване на два броя телевизори,
мобилен телефон и часовник. При наличието на тези доказани обективни
обстоятелства и наличието на интерес от страна на ответника за сключването на
допълнителни правоотношения следва извода, че кредиторът (ищец) е доставял
заявените услуги.
Относно размера на тези претенции, съдът
кредитира издадените от „А1 България“ ЕАД фактури. Съдът съобрази, че
представените по делото, неподписани фактури, се ползват с „производна“
доказателствена стойност, произтичаща от чл. 55, ал. 1 ТЗ, че те обвързват съда
само ако е водено редовно счетоводство и с оглед другите обстоятелства по
делото – чл. 182 ГПК. След като същите обаче не са оспорени дори и в рамките на
съдебното производство, за което страната е била надлежно уведомена, и съдът
прие наличието на валидна облигационна връзка между страните, то именно сумата в
размер на 3002,96 лева, ведно със законна лихва
от 21.12.2018 г. е дължима по договорите за доставка на електронни
услуги и продажбата на уреди, предмет на исковете по чл. 79, ал. 1 и чл. 200,
ал. 1 ЗЗД.
С оглед на тук приетото относно
доказаност на главните искове, основателна е и акцесорната претенция по иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за размера от 552,72 лева в периода от
09.10.2016 до 17.12.2018 г. Съобразно тук посочената разпоредба при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата като настъпването на вредата се предполага
и не следва да бъде доказвана. В конкретния случай между страните е постигнато
съгласие, че в 15 дневен срок след издаване на фактурите, същите следва да бъдат
заплатени – чл. 26.5 от ОУ, следователно ответникът е изпаднал в забава по
правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Искът с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав намира, че неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Страната се е позовала на разпоредбите с посоченото
съдържание, съдържащи се в конкретно постигнатите между тях договорености –
Приложение 1, в частта „Отговорност“, номерирана в чл. 5.3, 6.3 и 7.3 в
отделните договори, като е посочено, че насрещната страна е в забава повече от
124 дена, поради което договорите са едностранно прекратени от оператора - чл.
54.12 от ОУ.
Характерът на неустойката позволява на
страните да я уговорят свободно, но това правило не може да се абсолютизира, тъй като то не може да противоречи на
повелителните норми на закона и добрите нрави – арг.
чл. 9 ЗЗД. Настоящият състав намира, че тази клауза е нищожна, тъй като не
отговаря на изискването за добросъвестност и противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.
дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е прието принципно тълкуване, задължително за
съдилищата, че добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД), както и че за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Тази
преценка следва да се извърши към момента на сключване на договора, съобразно
всеки конкретен случай, при спазване на примерно изброените в тълкувателното
решение критерии – естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение;
наличие на други обезпечения на същото задължение; вид на уговорената неустойка
и на съответното неизпълнение; съотношение на неустойката с очакваните вреди от
неизпълнението.
Това разбиране е доразвито в Решение №
223 от 19.04.2016 г. по т.д. № 3633/2014 г., І т.о., в което се приема, че при преценка
за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави, въпросът за
накърняване на добрите нрави по отношение на уговорена неустойка следва да бъде
решен чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза,
но и при отчитане на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на
неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера
на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно
обогатяване.
Тези разяснения следва да намерят
приложение и в конкретния случай. Принципът на справедливостта изисква да се
закриля и защитава всеки признат от закона интерес, а определянето на
неустойката на база всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки и
без ДДС), дължими от датата на прекратяване (датата на издаване на съответната
сметка за неустойка) до изтичане на определения срок на ползване на услугата излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Съдът отчете също, че макар и клаузата за неустойка да се
съдържа във всеки конкретен договор, то ответната страна не би могла да предоговори тези условия. Единствените избори, които има е
да сключи договор по зададените от търговеца параметри или да не сключва такъв.
При извода за накърняване на добрите нрави, съдът съобрази също, че цената на
предоставените услуги представлява сбор от съответните разходи и печалбата на
доставчика. При едностранно прекратени договори и преустановена доставка,
претенцията за присъждане на неустойка в размер на сумата, която би била
платена при реално ползване на услугите (без съответните разходи) се превръща в
чиста печалба и средство за неоснователно обогатяване. По тези съображения този
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като е основан на нищожни
клаузи.
По отношение на исковата претенция –
неустойка за невърнато устройство за цифрова телевизия съдът намира следното:
В чл. 57 от ОУ към взаимоотношенията по
услугата „цифрова телевизия“ е предвидено, че потребителят следва да върне
предоставеното му оборудване в седемдневен срок от прекратяване на договора за
услуги. В чл. 6.4 от Договор № ***е предвидено, че в случай, че към дадена услуга
е предоставено устройство, при прекратяване на действието на Приложение към
договора, предоставеното устройство следва да бъде върнато, в противен случай
следа да заплати неговата равностойност съгласно действащия ценоразпис или
друго обезщетение, уговорено в съответното приложение.
По делото обаче не са представени
доказателства за стойността за тези устройства или размера на претендираното
обезщетение, доколкото в исковата молба е заявена претенция за присъждане на
неустойка в размер на 90,00 лева и 100,00 лева за две устройства. Не е
представен ценоразпис, на който страната се позовава. Единствените документи, в
които се съдържа конкретно данни за тази част от исковата претенция са
едностранно издадените Сметки № 0***и ***, но тези вътрешно счетоводни
документи по никакъв начин не установяват конкретна договорка между страните за
заплащане на посочените суми. По тези съображения, настоящият състав приема, че
претенцията за заплащане на 190,00 лева , определена от страната като неустойка
е недоказана.
С оглед на изложеното , настоящият
състав приема, че предявените искове са правно основание чл. 79, ал. 1, чл.
200, ал. 1, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са доказани и следва да бъдат уважени изцяло, а
тези по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователно
по вече изложените съображения.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е доказал разноски в
размер на 121,55 лева за държавна такса, като е претендирал и заплащане сума в
размер на 1,10 лева за банков превод. Втората от сумите, съдът намира за
неоснователно претендирана, първо защото от
представеното по делото преводно нареждане не се установява заплащането на
такава сума, а и тази такса е предмет на взаимоотношенията между ищеца и трето
по делото лице, която не би могла да бъде в тежест на ответника. В полза на
ищецът следва да бъдат присъдени разноски в рамките на исковото производство в
размер на 89,95 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 69,30 лева
съразмерно на уважената част от исковете, които също следва да му бъдат
присъдени.
В светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1, чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище град
София, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК №********* СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу Л.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** за сумата в размер на 3002,96 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 21.12.2018 г.
представляваща непогасена част от задължения, произтичащи от Договор № *** от
26.09.2014 г., Договор № *** от 14.05.2016 г. и Договор № ***от 07.08.2015 г. и
съответните индивидуални договори, обозначени като „Приложение 1“ към тях,
както и по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на
552,72 лева,
изчислена върху сумата от 3 002,96 лева за периода от 09.10.2016 г. до
17.12.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че В
ПОЛЗА на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Л.И.Г.
за сумата в размер на 1126,94 лева
като неоснователен, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
9148/2018 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л.И.Г., ДА ЗАПЛАТИ на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, суми в размер на 89,95 лева, разноски в рамките на
исковото производство и 69,30 лева
разноски в рамките на заповедното производство, съразмерно на уважената част от
исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________