Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр. Перник, 07.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
с участието на секретаря Е. В.***,
като разгледа административно дело № 168/2021 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК,
във връзка с чл.211 от ЗМВР.
Образувано е по Жалба вх. № 1027/24.03.2021 г., подадена
от В.Б.П. с ЕГН ********** и адрес: *** – младши инспектор – старши полицай
/водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към 09 РУ при СДВР, против Заповед № 513з-1152/08.02.2021
г. на директора на СДВР – гр. С.***, с която на основание чл.194, ал.2, т.4,
чл.203, ал.1, т.13 и чл.204, т.3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му
правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата са наведени съображения за
незаконосъобразност на процесния акт. Твърди се, че дисциплинарнонаказващият
орган е възприел неправилно обстоятелствата, свързани с фактическата
обстановка, а изводите си е направил въз основа на превратното им тълкуване.
Това е довело до необоснованост на наложеното дисциплинарно наказание и
следващото се от това прекратяване на служебното правоотношение. Искането към съда е да отмени оспорената заповед и да
присъди направените съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят В.Б.П., чрез пълномощника си адв. К. П., поддържа
жалбата. Моли съда
да отмени процесния акт и да присъди сторените разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът – директорът на Столична дирекция на
вътрешните работи при Министерство на вътрешните работи, чрез
юрисконсулт П.*** изразява становище за неоснователност на оспорването. Моли съда да го отхвърли по
подробно изложени съображения, вкл. и в
писмени бележки, представени от юрисконсулт Христов /също с пълномощно по
делото/. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за
прекомерност на платения от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК приобщените
по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Към момента на издаване на
оспорената Заповед № 513з-1152/08.02.2021 г. на
директора на СДВР – гр. С.*** жалбоподателят В.Б.П. е заемал
длъжност старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 09 РУ при СДВР, на която е назначен със Заповед № 513з-9330/04.12.2018 г.
Дисциплинарното производство
срещу В.П. е образувано със Заповед №
513з-10401/08.07.2020 г. на директора на СДВР по повод постъпили данни за
извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1,
т.13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“. Това станало след постъпването на Докладна записка № 9384р-20243/25.06.2020
г. от началника на 09 РУ при СДВР, в която се излагали данни за получен сигнал
от 19.06.2020 г. в 09 РУ при СДВР, че в същия ден в гр. Б.***, кв. В.***, на
ул. В.***, автопатрул 308 на отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР е
задържал две лица с лек автомобил, които били подхвърлили синджир с кръст в
хранителен магазин в същия квартал. Задържаните лица се представили с
полицейски карти. Установени били като младши инспектор В.Б.П. – старши полицай в 09 РУ – СДВР /жалбоподател в настоящото производство/, и Ю.Д.Г..***–
полицай в сектор „Общинска полиция“ при СДВР. За случая бил уведомен следовател
от СО – СГП. На място били извършени процесуалноследствени действия.
Жалбоподателят и полицай Ю.Г..***били задържани за срок от 24 часа.
Във връзка с получената докладна записка, с Писмо №
513000-29756/25.06.2020 г., от заместник-председателя на СРП били изискани
материали по образуваното по случая Следствено дело № 25332/2020 г. Върнат е
отговор с приложено към него постановление от 20.06.2020 г. за привличане на В.Б.П.
като обвиняем по Досъдебно производство № ***/2020 г. по описа на СО – СГП.
Обвинението се основавало на следните факти: на 14.06.2020 г., при изпълнение
на служебните си задължения по охрана на обществения ред, П. бил изпратен в гр.
Б.***, на ул. ***№ 4, на възникнал инцидент между посетители на заведение, при
който изчезнал златен синджир на един от участниците. Било посочено, че В.П. е
отнел чуждата движима вещ - златен синджир, около 12 г и висулка – кръст с
разпятие, от владението на Д.И.***и без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои. На 19.06.2020 г. мл.инспектор П. бил задържан в 06
РУ – СДВР след като предметът на кражбата бил подхвърлен от него в заведение,
находящо се в гр. Б.***, ул. ***№ 4, с цел да избегне наказателно
преследване.
Към дисциплинарната преписка, с
Писмо вх. № 338400-6702/15.07.2020 г. по описа на 09 РУ – СДВР са приобщени
материалите по ДП № ***/2020 г. по описа на СО–СГП, пр.пр. № 25332/2020 г. на
СРП, в т.ч. заверени копия на протоколи за проведени разпити на свидетели,
докладни записки, документи с описание на отнетата вещ, а също и постановление
на СРП за задържане за срок до 72 часа, протокол за разпит на обвиняемия В.П.,
сведения и др.
Към материалите по
дисциплинарната преписка са приложени и:
- Кадрова справка рег. №
3384р-22620/13.07.2020 г. по описа на СДВР на младши инспектор В.Б.П.;
- Протокол рег. №
3384р-24709/12.08.2019 г. и Протокол рег. № 26887/16.08.2016 г. за запознаване
на служителя В.П. с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР;
- извлечение от ежедневна
ведомост рег. № 3384р-13376/30.04.2020 г. /започната на 10.05.2020 г./ на
личния състав на 01 взвод при 09 РУ-СДВР за дата 14.06.2020 г., от която е
видно, че на дата 14.06.2020 г. като АП-195 са били назначени за времето от
19:00 ч. на 14.06.2020 г. до 07:00 ч. на 15.06.2020 г. служителите В.Б.П. и О.В.Б..***със
служебен автомобил ***;
- извлечение от Дневник рег. №
3384р-23681/23.07.2020 г. за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ
на помощник-дежурен при 09 РУ – СДВР /започнат на 20.05.2020 г. и завършен на
21.07.2020 г./, в който е отразено, че на 14.06.2020 г., в 21:17 ч., от телефон
112 е постъпил сигнал, че в гр. Б.***, кв. В.***, ул. Бряст № 1, 7-8 човека се
бият. Към адреса са насочени АП 308, АП 195 и АП 203;
- справка от отдел ФОУССД при
СДВР за дните на използвани отпуски от мл.инспектор В.П. за времето от
14.06.2020 г. до 10.09.2020 г.;
- обяснения и сведения от
служителиГ.И.Г..***– младши оперативен дежурен в група ОДЧ при 09 РУ - СДВР, О.В.Б..***–
старши полицай в група ООР, сектор ПП при 09 РУ - СДВР, Г.А.С..*** – служител в
ОСПС – СДВР, И.Б.Д..***– служител в ОСПС – СДВР, Н.И.Ц..***– служител в ОДЦ –
СДВР, Г.А.Д..***– полицай в група ООР, сектор ПП при 09 РУ - СДВР, С.И.Г..***-
старши полицай в група ООР, сектор ПП при 09 РУ - СДВР, М.Р.Б..***– служител в
група ООР, сектор ПП при 09 РУ - СДВР, М.Г.Н..***– полицай в ОСПС – СДВР, Д.Г.Д..***–
старши полицай в ОСПС – СДВР, старши инспектор Д.Ц..***– началник на участък „Б.***“
- 09 РУ – СДВР, Ю.Д.Г..***– служител на ОП – ООП – СДВР, както и от гражданите
А.И. С.***, М.Ф.В.***и Д.И.И.***, и от самия жалбоподател В.П..
След анализ на събраните
материали е възприто следното:
Жалбоподателят В.Б.П. е назначен на държавна служба в
МВР със Заповед № 86/27.09.2004 г. Заемал е различни длъжности в системата. Със Заповед № 513з-9330/04.12.2018
г. е назначен на длъжност старши полицай /водач на
патрулен автомобил/ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна
полиция“ към 09 РУ при СДВР. В кадровата му справка са отразени налагани
дисциплинарни наказания през 2008, 2011 и 2015 година. Награждаван е през 2013
и 2015 г. с „писмена похвала“.
П. е запознат със Специфична длъжностна характеристика на
длъжността „полицай – старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в група
„Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ при СДВР“
рег. № 513р-17150/17.06.2015 г. Това е отразено в Протокол от 19.12.2018 г.
Запознат е със закони и подзаконови нормативни актове, имащи отношение към
изпълняваната от него служба, в т.ч. и с
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е видно
от Протокол рег. № 3384р-24709/12.08.2019 г. и Протокол рег. № 26887/16.08.2016
г.
В.Б.П. е ползвал отпуск за временна неработоспособност в
периода от 01.07.2020 г. до 06.08.2020 г.
На 14.06.2020 г., около 21:20
ч., при изпълнение на служебните си задължения, жалбоподателят младши инспектор
В.П., като част от екипа на АП-195, със служебен автомобил с рег. № ***,
съвместно с младши инспектор О.Б.***, бил изпратен от ОДЧ при 09 РУ – СДВР да
окаже съдействие на служители от отдел „Специализирани полицейски сили“ – СДВР
/ОСПС – СДВР/, във връзка със сигнал за масово сбиване в гр. Б.***, кв. В.***,
пред заведение на ул. ***№ 4. На местопроизшествието е установена голяма група
от лица, между които била възникнала физическа саморазправа. Там жалбоподателят
намерил златна верижка /синджир/ с тегло около 12 г и дължина около 52 см,
плетка – от 10 по-едри халки и 2 под формата на „8“ и висулка – кръст с
разпятие. Младши инспектор П. започнал да разпитва кой е собственик на
верижката, но никой от участниците в конфликта не потвърдил, че е негова.
На 15.06.2020 г. един от
задържаните лица, участвали в конфликта от предния ден – Д. И.***, подал Молба
вх. № 338400-5567/2020 г. по описа на РУ – СДВР. В нея сочел, че по време на
инцидента на 14.06.2020 г. е изгубил „ланец“, който бил „разнасян“ от жена
полицай. Жалбата била разпределена за извършване на проверка от старши
инспектор К.К. – началник на група „Криминална полиция“ към участък „Б.***“ при
09 РУ – СДВР.
На 19.06.2020 г. жалбоподателят П.
отишъл до гр. Б.***, придружен от Ю.Д.Г..***с автомобила на последния „***“ с
рег. № ***. Спрели пред заведение в града. Там П. дал на Г. ланец и му казал да
го предаде на собственичката на магазина. Жената, установена впоследствие като
М. Ф. В.***, не искала да вземе ланеца от непознатия за нея човек, но той го
пъхнал в ръката й. Веднага след като Г.*** излязъл тя също го последвала и
видяла, че се качва в спряла наблизо кола с пернишка регистрация. След малко по
улицата минал патрулен полицейски автомобил. Тя разказала на намиращите се
вътре служители какво се е случило и посочила колата, в която се качило лицето,
което й предало ланеца. Полицаите проследили автомобила и го спрели за проверка
на съседната улица. Установили намиращите се в него лица /цивилно облечени/.
Това били жалбоподателя В.Б.П. и Ю.Д.Г..***– служител на Общинска полиция.
Двамата били задържани за срок до 24 часа по ЗМВР в 06 РУ – СДВР. По случая е
образувано ДП № ***/2020 г. по описа на СО – СГП, по което П. е привлечен като
обвиняем с постановление от 20.06.2020 г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.9,
пр.1, вр. чл.194, ал.1 от НК. Спрямо него е взета мярка за неотклонение
„подписка“.
На 14.07.2020 г. председателят
на дисциплинарноразследва-щия орган отправил към В.П. Покана № 3384р-22689/14.07.2020
г. за запознаване със Заповед № 513з-10401/08.07.2020 г. и даване на писмени
обяснения. Тя е връчена на адресата на същата дата, в 11:00 часа.
На следващия ден П. представил
Обяснения рег. № 3384р-22789/15.07.2020 г. Заявил, че е запознат с нормите на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР. Отрекъл да е извършил вмененото
му деяние, а също и да е уронил престижа на службата по какъвто и да е начин.
Оспорил твърдението, че случаят е станал достояние на граждански лица, а
относно това, че е за него са узнали служители на СДВР и СГП посочил, че същото
е във връзка с техните служебни задължения.
Въз основа на доказателствения
материал, събран в хода на дисциплинарното производство,
дисциплинарноразследващият орган направил извод, че младши инспектор В.Б.П. – старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 09 РУ при СДВР, е извършил
тежко нарушение на служебната дисциплина - нарушил е чл.67 от ЗМВР, съгласно
който „Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват
престъпления“ и точки 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2014 г. /обн. ДВ, бр.67 от
2014 г., изм. и доп. ДВ, бр.47 от 21 юни 2016 г./, а именно: „държавният служител
съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“,
„държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“,
„държавният служител насърчава хората да спазват
закона, като дава личен пример с поведението си“, за което и на основание
чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР - поради
неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР, и на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР – деяния, несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
За резултата от проведеното
дисциплинарно производство е изготвена Обобщена справка рег. №
3384р-31122/23.09.2020 г. по описа на 09 РУ при СДВР, с която младши инспектор В.П.
се запознал на 28.09.2020 г. срещу подпис. Разяснено му било правото да даде
допълнителни обяснения или възражения по справката и му е връчена Покана рег. №
3384р-31614/28.09.2020 г. по описа на 09 РУ – СДВР.
В определения срок жалбоподателят
депозирал Възражение рег. № 3384р-31819/29.09.2020 г. по описа на 09 РУ.
Вписал, че не е съласен с направените констатации и анализи и възразил срещу
предложението на комисията да му бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение“. Посочил, че от всички събрани доказателства се установява, че
вечерта на 14.06.2020 г. е имало скандал в гр. Б.***, на който и той е изпратен
с О.Б.***. По време на конфликта е имало поне два изгубени синджира, като нито
един от собствениците им не се е оплакал, че му липсва. Сочи, че в нито едно от
събраните обяснения не се съдържат данни за противоправно поведение от негова
страна и самият той оспорва твърдението, че е извършил престъпно деяние.
Акцентира на обстоятелството, че обвинението по образуваното досъдебно
производство не е доказано, а видно от мотивите на Софийски градски съд,
изложени в определението, с което е отменена мярка му за неотклонение
„задържане под стража“ и е наложена МНО „подписка“ не може да са направи обосновано
предположение, че е извършил вмененото му престъпление. П. оспорва твърдението
и извода, че е уронил престижа на службата, че деянието му е станало достояние
на граждански лица, както и че е дал лош пример на колегите си.
След постъпване на възраженията от
страна на В.П., дисциплинарноразследващият орган разгледал същите и отново
анализирал събраните по делото доказателства. Изводите и резултатите от
дисциплинарното производство той обективирал в Становище рег. №
384р-32187/01.10.2020 г. Направил предложение, на основание чл.194, ал.2, т.4
във вр. чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, да бъде
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и да бъде прекратено служебното
правоотношение на държавния служител в МВР младши инспектор В.Б.П. – старши
полицай /водач на патрулен автомобил/ в група ООР на сектор ОП към 09 РУ –
СДВР.
Във връзка с резултатите от
проведеното дисциплинарно производство, до мл.инспектор В.П. е изпратена Покана
рег. № 513р-95467/06.11.2020 г. за даване на писмени обяснения. Тя му е връчена
срещу подпис на 04.01.2021 г., в 10:50 ч.
На 05.01.2021 г. П. депозирал
Обяснения рег. № 513р-95467/05.01.2021 г., в които изложил становището си по
фактите, отрекъл да е присвоявал каквато й да е вещ. Относно синджира, описал,
че е питал всички присъстващи на масовото сбиване дали не е на някой от тях, но
те отрекли. Същият въпрос задал и на лице, което имало порезна рана на ръката,
но и то казало, че не е негов. После същото лице започнало да вика и да се
заканва със саморазправа. Тръгнало да бяга надолу по улицата и един от
полицаите – Георги Даскалов, го последвал. Жалбоподателят тръгнал след тях и тъй
като за да задържи лицето трябвало да извади помощни средства – белезници,
машинално хвърлил синджира на земята.
Жалбоподателят отишъл да потърси
вещта няколко дни по-късно - на 19.06.2020 г., в почивния си ден, около 09:30 –
10:00 часа, заедно със свой познат Юри Г.***, тъй като била постъпила жалба, в
която за изчезването на верижката била обвинена колежка от ОСПС - МВР, която на
14.06.2020 г. също присъствала служебно на местопроизшествието. П. търсил
синджира около 5-10 минути, след което го видял отстрани на пътя, в тревата
около тротоара. Зарадвал се и го дал на Юри Г.***, за да отиде в магазина и да
попита жената, работеща в него, дали знае на кого е и ако знае да го предаде на
собственика.
На 08.02.2021 г., след като се
запознал и оценил всички доказателства и материали от проведеното срещу В.П.
дисциплинарно производство, като приел писмените обяснения на последния
/Обяснение рег. № 3384р-22789/15.07.2020 г. и Възражение рег. №
3384р-31819/29.09.2020 г., направено срещу обобщената справка и резултатите от
проведеното производство, и Обяснения рег. № 513р-753/05.01.2020 г./, и взел
предвид тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него последици,
както и цялостното поведение на държавния служител, със Заповед № 513з-1152/08.02.2021
г. дисциплинарнонаказващият орган – директорът на СДВР, на основание чл.194,
ал.2, т.4, чл.203, ал.1, т.13 и чл.204, т.3 от ЗМВР, наложил на жалбоподателя
дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР
прекратил служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на
заповедта. Приел, че с поведението си П. е нарушил правилата на Етичния кодекс
за поведение на държавните служител в МВР като не е спазил т.15, т.19 и т.20 от
ЕКПДВМВР – не е съобразил законността на действията, които
възнамерява да предприеме, не е опазил доброто име на институцията, която
представлява и не е насърчил хората да спазват закона, като
дава личен пример с поведението си. ДНО е
приел, че нарушението е тежко, предвид характера му и обстоятелствата при които
е извършено, а в резултат от деянието са нарушени етичните правила за поведение
на служителите в МВР. Счел е, че действията по връщането на намерената вещ не
влияят съществено върху тежестта на дисциплинарното нарушение, тъй като са били
продиктувани и са имали за цел отклоняване от отговорност и прекратяване на
проверката по образуваната в районното управление преписка. Реализиран е
вредоносния резултат – уронване престижа на МВР, деянието е извършено по време
на служба, виновно – с умисъл, на обществено място – пред заведение в гр. Б.***,
като изпълнителното деяние се изразява в бездействие /непредприемане на
действия за връщане на намерената от него вещ/, станало достояние на граждански
лица, на служители на следствените органи и представители на прокуратурата, с
което е накърнен престижа на СДВР и институцията МВР. Отчетено е цялостното
поведение на жалбоподателя, липсата на наложени дисциплинарни наказания и
награждаването му с „писмена похвала“ през 2013 и 2015 г.
Заповед № 513з-1152/08.02.2021 г.
е връчена на П. лично, срещу подпис, на 22.02.2021 г., в 08:50 ч.
В хода на съдебното оспорване жалбоподателят е ангажирал гласни доказателства, събрани
чрез разпит на свидетелите Огнян Валентинов Борисов, Г.А.Д..***и Ю.Д.Г.***.
Съдът дава вяра на показанията им като ги намира за достоверни, безпристрастни
и лишени от лична заинтересованост. От тях не се установява фактическа
обстановка, различна от възприетата от дисциплинарнонаказващият орган. Потвърждава
се, че на 14.06.2020 г., на местопроизшествието /в гр. Б.***, кв. В.***/,
посетено по служба от жалбоподателя В.П. и негови колеги, П. е намерил верижка
и започнал да разпитва присъстващите на кого е. Един от участниците в сбиването
бил твърде агресивен, тръгнал надолу по улицата, удряйки таблата по
електрическите стълбове, отправяйки псувни и заплахи. Св. Г.Д.***последвал
лицето, а след тях тръгнал и жалбоподателя П., който извадил белезници и ги
поставил на ръцете на лицето. В колата към районното управление П. пътувал със
свидетеля О.Б.*** и му казал, че е върнал „ланчето“ на една руса жена в
заведението, а няколко дни по-късно му обяснил, че е настъпила ситуация по
задържане на лице и поради това го е изхвърлил на земята.
Св. Д. потвърждава, че в нощта
на инцидента е последвал агресивен участник в него, който се опитал да избяга
надолу по улицата. Обръщайки се назад, Даскалов видял, че след него върви
колегата му В.П., който държал в ръцете си белезници /“държеше единствено
белезниците“/, които впоследствие поставил на агресивното лице. Присъствието на
П. свидетелят обяснява като наложително, тъй като по инструкцията на МВР
задържането на лице се извършва от двама служители.
Св. Г.*** сочи, че В.П. му се
обадил една сутрин и го попитал дали разполага с малко време да отидат до гр. Б.***.
Г.*** имал свободен ден и се съгласил. По пътя П. му разказал за голямо сбиване
от предните дни, при което изчезнала някаква вещ, а за това била набедена тяхна
колежка. П. имал предположения къде може да се намери тази вещ и затова,
пристигайки в Б.*** се насочил към мястото. Започнал да я търси около някаква
ограда, заобиколена с висока трева. В един момент извадил нещо от тревата,
влязъл в автомобила и казал „Готово, намерих го“. Държал верижка от жълт метал
и обяснил, че трябва да я предаде в някакъв магазин, тъй като жената вътре е
била свидетел на инцидента, познава всички и може да я предаде на собственика
й. Изминали с автомобила около 20-тина метра и П., който управлявал автомобила,
помолил св. Г.*** да предаде верижката. Последният влязъл в магазина, дал вещта
на жената вътре и отново се качил в колата. Потеглили, но не след дълго били
спряни от патрулен автомобил и им била извършена проверка.
При така установените факти, настоящият състав на Административен съд
– Перник, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице по чл. 147, ал.1 от АПК,
чиито законни права и интереси са засегнати от оспорения акт, против заповед,
подлежаща на основание чл.211 от ЗМВР на пряк съдебен контрол, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР всички дисциплинарни наказания по чл.197 от ЗМВР за служителите на младши
изпълнителски длъжности се налагат от ръководителите на структурите по чл.37 от
с.з.
В настоящия
случай дисциплинарно наказание е по чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР – „уволнение“. То е наложено
на лице, заемащо длъжност „полицай – старши
полицай /водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана на обществения ред“ на
сектор „Охранителна полиция“ към РУ при СДВР, която съгласно Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл.142,
ал.1, т.1 и 3 и ал.3 от ЗМВР, утвърден със Заповед № 8121з-140/24.01.2017 г., е младши изпълнителска
длъжност. С оглед на
това, компетентен да издаде заповедта по чл.204 от ЗМВР е
директорът на СДВР, който
е и издател на конкретно оспорения административен акт,
поради което същият отговаря на изискването за материална и териториална компетентност.
Актът е обективиран е в изискуемата съгласно чл.204 от ЗМВР писмена
форма и с реквизити и съдържание, посочени в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Индивидуализирани са извършителят, мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение и е посочена
правната му квалификация. Обсъдени са доказателствата, въз основа на които е
установена фактическата обстановка. Индивидуализирано е дисциплинарното
наказание и основанието за налагането му. Конкретизиран е органът и срокът за
обжалване.
Дисциплинарната
отговорност за
извършеното тежко нарушение на служебната дисциплина е реализирана в сроковете по чл.195, ал.2 от ЗМВР. С оглед датата на
установяване на нарушението /с
издаването на справка рег. №
3384р-31122/23.09.2020 г./ и неговото извършване на 14.06.2020 г., както и
предвид ползвания от служителя законоустановен отпуск за временна
неработоспособност в периода от 01.07.2020 г. до 06.08.2020 г. /през което
време по силата на чл.195, ал.3 от ЗМВР сроковете по ал.1 и 2 не текат/, видно е, че оспорената заповед е издадена не по-късно от два месеца
от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.
Спазен е редът на дисциплинарното
производство, уреден в чл.205 и
сл. от ЗМВР. Въз основа на постъпила в СДВР Докладна записка №
9384р-20243/25.06.2020 г. на началника на 09 РУ – СДВР, със Заповед № 513з-10401/08.07.2020 г. на директора на СДВР, на основание чл.205, ал.2
от ЗМВР е назначена проверка за изясняване на постъпилите данни
и установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение, като е определена
комисия, която да я извърши. Констатациите на последната са обективирани в Обобщена справка рег. №
3384р-31122/23.09.2020 г. по описа на 09 РУ при СДВР и е предложено на дисциплинарнонаказващият орган да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание „уволнение“.
В съответствие с
изискванията на чл.206, ал.1 от ЗМВР
дисциплинарнонаказващият орган е дал възможност на привлечения към
дисциплинарна отговорност служител да изложи обяснения като му изпратил нарочна Покана рег. № 3384р-31614/28.09.2020 г.
по описа на 09 РУ – СДВР. В определения срок е постъпило Възражение рег. №
3384р-31819/29.09.2020 г. по описа на 09 РУ при СДВР.
С оглед на горното, настоящият състав счита, че са спазени правилата за провеждане на дисциплинарното
производство и не е налице нарушение по чл.146, т.3 от АПК, представляващо
основание за отмяна на заповедта, с която то е приключило.
Оспорената заповед е издадена в
съответствие с материалния закон и не е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.
От съвкупната преценка на многобройните доказателства по
делото, съдът приема, че с действията си жалбоподателят е извършил посоченото в
заповедта дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР /неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, тъй като не са спазени т.15, т.19 и т.20 от същия:
т.15 „държавният служител съобразява законността на действията, които
възнамерява да предприеме“, т.19 „държавният служител пази доброто име на
институцията, която представлява“, т.20 „държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с
поведението си“/. Деянието
му е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР
и уронва престижа на службата, а това е основание да се счете, че се касае за
тежко нарушение на служебната дисциплина – основание по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“.
Извършеното от жалбоподателя тежко
нарушение на служебната дисциплина е
категорично и безспорно установено от писмените доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство.
Същите са анализирани от ДРО и преценени в тяхната пълнота и взаимна
свързаност, като изводите за осъществено от жалбоподателя
дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР са обосновани,
мотивирани и съответстват на приобщените доказателства, събрани в хода на
дисциплинарното разследване /в т.ч. и материалите по
досъдебното производство/, които са посочени и възпроизведени обстойно в Обобщената
справка и Становището на ДРО и възпроизведени в оспорената заповед.
В хода на дисциплинарното производство, дисциплинарно разследващия
орган е извършил всички необходими процедурни действия по доказване на
дисциплинарното нарушение, както го задължава чл.207, ал.3 от
ЗМВР.
От доказателствата по делото се установява, че са изискани материали от
воденото досъдебно производство, които са приобщени по надлежния ред към
дисциплинарното. Събрани са и обяснения в дисциплинарното производство от лица,
които са присъствали на мястото на инцидента, в т.ч.
други полицейски служители и граждани. В хода на дисциплинарното производство е извършена
самостоятелна проверка от страна на субекта на дисциплинарна власт на
релевантните факти и обстоятелства, като в заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание дисциплинарнонаказващият орган е направил собствена преценка на
всички събрани доказателства. Фактическото основание за издаване на заповедта се
основава на проведеното пълно и задълбочено разследване от
дисциплинарноразследващия орган и събраните от него доказателства. Твърденията
на жалбоподателя, че дисциплинарната му отговорност е ангажирана
незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните правила, без да е бил
привлечен като обвиняем, са неоснователни. Съгласно чл.194, ал.3 от ЗМВР,
държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че
деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Двете
производства - по налагане на дисциплинарно наказание и за реализиране на
наказателната отговорност са различни, самостоятелни и независими едно от
друго, като се регулират от различни процесуални норми, възникват при различни
предпоставки и приключват при различни условия. Същите не са взаимно
обусловени, като обстоятелства, които водят до изключване на едната или другата
отговорност, не повлияват развитието и приключването на другото производство и
реализирането на съответния вид отговорност. Наказателната отговорност може да
не бъде реализирана при наличие на предвидените основания.
Няма пречка от ДНО да бъдат установявани факти относно извършването на
дисциплинарното нарушение, дори същото да осъществява и състав или елементи от
състав на престъпление. Нещо повече, няма пречка в рамките на дисциплинарното
производство да бъдат ползвани материали, събрани в досъдебното производство,
при условие, че същите са редовно събрани по предвидения в закона ред.
В случая е налице фактическият състав по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - действията на
служителя са в нарушение на етичните правила по т.15, 19 и 20 от
ЕКПДВМВР и като
резултат са довели до уронване престижа на службата. Действията на П. са станали достояние на широк кръг лица и несъмнено това е довело до
негативен ефект върху авторитета на службата. Дисциплинарнонаказващият орган,
при коректно установени фактически обстоятелства е изградил обосновани правни
изводи относно извършеното дисциплинарно нарушение и е дал точна правна квалификация на действията на
служителя, поради което обжалваната заповед е материално законосъобразна.
Действията на служителя, с които е нарушил етичните норми, са посочени и точно
субсумирани към съответното правило за поведение. Обосновано е крайното
заключение на дисциплинарно наказващия орган, че с поведението си служителят е
уронил авторитета на службата.
За
извършените тежки дисциплинарни нарушения се предвижда задължително налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, като ДНО се произнася в условията на обвързана
компетентност. Тежестта на извършените дисциплинарни нарушения нормативно е
преценена като обуславяща налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.
С деянието си жалбоподателят е нарушил закона, деянието е несъвместимо с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и е довело до
уронване престижа на полицейската институция, тъй като е станало достояние на голям кръг
хора.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона.
Законодателят е предвидил задължително да се налага дисциплинарно наказание „уволнение“,
когато извършителят на дисциплинарното нарушение е извършил нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4, във връзка с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Безспорен е
фактът, че противно на задълженията по закон, длъжностна характеристика и етични
правила за поведение, жалбоподателят е извършил нарушението като по време на служба, на обществено място, е намерил златен синджир,
собственост на друго лице и не е предприел действия да предаде намерената вещ
на собственика й по установения за това ред, а е допуснал това му деяние да
стане достояние на други лица.
Предвид горното и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР,
прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателя в МВР се явява
законосъобразна и задължителна последица от налагането на дисциплинарното
наказание „уволнение“, поради което и в тази част оспорената заповед е правилна
и законосъобразна.
С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, претенцията на ответника за разноски
се явява основателна. На същия следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100,00 лв., определен
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалба на В.Б.П. с ЕГН ********** и адрес: *** – младши
инспектор – старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 09 РУ при СДВР, против
Заповед № 513з-1152/08.02.2021 г. на директора на СДВР – гр. С.***, с която на
основание чл.194, ал.2, т.4, чл.203, ал.1, т.13 и чл.204, т.3 от ЗМВР му е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.226, ал.1, т.8
от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на
връчване на заповедта.
ОСЪЖДА В.Б.П. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Столична дирекция на вътрешните работи – гр. С.***, ул. ***, № 5, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. /сто
лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:/П/